Минимално инвазивно лечение на някои фрактури на гръбначния стълб

Темата засяга голям кръг от хора и е свързана тясно със социално значимото заболяване остеопороза. Непознаването на проблема поражда неоправдано голям страх в нашите пациенти, в следствие на който те се инвалидизират трайно. Ако някога сте се питали защо възрастните хора се смаляват и прегърбват, понякога до невъзможност дори да гледат напред – причината е в колабирането на телата на прешлените в следствие на остеопороза.

Своевременното лечение на тези счупвания е жизненоважно за овладяване на болката, запазване на правилната стойка и профилактиране на засягането на други ограни и системи.

Разбира се, лечението на основното заболяване – остеопороза е от първостепенно значение и следва да започна своевременно за предпазване от други фрактури.

Вертебропластиката/кифопластиката е един от начините за лечение на компресионни фрактури на гръбначният стълб. Те настъпват особено често при срадащи от заболяването остеопороза, като най-често засегнатите са гръдните и поясните прешлени. Това се дължи на факта, че в тази област прешлените носят по-голямо тегло.

При липса на остеопороза тези прешлени се чупят само при въздействия с голяма енергия (примерно падане от няколко метра, ПТП). Хората с остеопороза ги получават при банални ежедневни ситуации (примерно падане от височината на стол, повдигане на лека тежест от земята, дори кихане). Поради фрактурата, тялото на прешлена колабира и губи своята височина. Това довежда не само до умерени до силни болки, но и до промяна на оста на целия гръбначен стълб (отклонение напред, към корема – тоест изгърбване) Тази промяна засяга не само опорно-двигателната система. Чрез прегърбването се опъва гръбначния мозък, оказва се неблагоприятно въздействие върху белодробната функция и сърцето, повишава се налягането дори в коремната кухина.

Минимално инвазивната процедура е базирана на костен цимент (с различни качества от този, използван в артропластиката). Процедурата се осъществява презкожно, чрез два кожни разреза с големина около 5-7 мм, използвани за въвеждането на кух цилиндър. Различават се следните процедури:

- Най-старата техника се нарича вертебропластика. При нея се въвежда костен цимент директно в фрактурата. Тази процедура се използва при малко компресирани и застарели фрактури, предимно за лечение на болковият синдром

-Кифопластиката е по-новата разновидност на процедурата – при нея първо се въвежда балон, който се раздува в тялото на прешлена. По този начин се възстановява височината на прешлена. След това в създадената кухина се въвежда цимент.

Както вече посочих, процедурите са презкожни, тоест минимално инвазивни. При тях пациента се намира по корем на операционната маса в пълна упойка. Под рентгенов контрол се идентифицира правилното ниво и се правят 5-7 мм кожни разрези. През тях се въвежда кухият цилиндър до достигане на крачетата на прешлена. В тях се прави тунел през който се прониква в тялото на прешлена. При вертебропластиката след това се инжектират няколко милилитра цимент. При кифопластиката, първо се въвежда специален балон, който се раздува. След това се отстранява и се инектира цимента. След процедурата повечето пациенти съобщават за моментанно облекчаване на болката. След 1-2 часа се изправят и мобилизират без ограничения. Продължителността на процедурата е около 30-40 мин.

Вертебро/кифопластиката се използват при определени случаи. Най-типичното приложение са компресионните остеопоротични счупвания. При здрави индивиди, след високоенергийно подобни фрактури също. Кифопластията принадлежи към ортопедичните процедури, които могат да се използват и палиативно – за лечение на болковия синдром при пациенти с метастатичен рак, при който метастазите засягат телата на гр. стълб. Това обикновено причинява постоянни, силни болки. Операциите не лекуват основното заболяване, но подобряват контрола на болката, респективно качеството на живот. Остеонекрозата на гр. стълб също може да се повлияе добре от процедурите.

Разбира се има и редица случаи, при които използването на тези техники не е приложимо, дори опасно. На първо място поставяме костното възпаление наречено остеомиелит. След това са застарелите фрактури. Макар и в порочно положение фрактурите обикновено зарастват. Това прави инжектирането на циметн безмислено, а раздуването на балон високорисково. Счупвания с над 80% загуба на височина не следва да се оперират с тези техники.