Криоаблация на гръбначен стълб

Криоаблацията на гръбначния стълб е минимално инвазивна процедура за лечение на хронична болка, която набира популярност като съвременен и щадящ метод за контрол на симптомите. Тя се основава на принципа на терапевтичното охлаждане на нерви, които участват в предаването на болкови сигнали. Чрез временна блокада на тези сигнали пациентът може да почувства облекчение и да възвърне част от функционалността си без необходимост от големи оперативни интервенции. Тази статия има за цел да обясни подробно как работи криоаблацията, за кого е подходяща и какво може реалистично да очаква човек, който обмисля този подход.

Процедурата използва специална иглена сонда, през която преминава газ, предизвикващ екстремно ниски температури, обикновено между минус шестдесет и минус сто и двадесет градуса по Целзий. Студът се прилага върху нервни клончета, които се считат за отговорни за хроничната болка, като се създава ограничена зона на замразяване. Това охлаждане прекъсва провеждането на болкови импулси, без да унищожава напълно анатомичната структура на нерва. На практика нервът преминава през състояние на временно функционално увреждане, което в рамките на месеци може постепенно да се възстанови. Затова ефектът от криоаблацията се счита за дълготраен, но не постоянен. За много пациенти това е приемливо, защото дава възможност да живеят по-активно и с по-малко болка.

Терапията се прилага най-често при локализирана болка в кръста, свързана с фасетни стави и сакроилиачната става, както и при определени форми на невропатна болка. При някои хора може да бъде препоръчана и при болка след гръбначни операции, когато се предполага, че в засегнатия регион има нерви, които продължават да предават патологични сигнали. За да се установи дали даден пациент е подходящ кандидат, преди криоаблацията почти винаги се провежда диагностичен етап с временен нервен блок, при който се инжектира локален анестетик в предполагаемия източник на болка. Ако блокадата доведе до значително подобрение, това е показател, че криоаблацията би могла да бъде ефективна.

Процедурата се извършва амбулаторно или стационарно, под местна упойка и при необходимост лека седация. В повечето случаи пациентът е в съзнание и може да комуникира с екипа, което допринася за безопасността и усещането за контрол. За позиционирането на сондата се използва образна навигация, като лекарят под рентгенов контрол прецизно достига до целевия нерв. Самото приложение на студ трае от няколко секунди до няколко минути и може да бъде повторено няколко пъти по преценка на оператора. В края на процедурата пациентът почива кратко и обикновено се прибира у дома в същия ден.

Облекчението не винаги се усеща веднага. При някои пациенти резултатът настъпва още в първите часове или дни, докато при други са необходими две до три седмици, за да се усети пълният ефект. Продължителността на подобрението варира, но често се отчита период между шест и двадесет и четири месеца. Част от хората изпитват облекчение дори по-дълго. Тъй като нервът може да се регенерира, е възможно болката да се върне и процедурата да бъде повторена. Повторението не се счита за признак на неуспех, а за естествена част от терапевтичната стратегия при хронична болка.

Както всяка медицинска интервенция, криоаблацията крие рискове. Важно е да се знае, че голямата част от тях са редки и обратими. След процедурата може да се появи локална болезненост, синина или временно изтръпване. В някои случаи болката се усилва за кратък период, като част от възпалителен отговор. По-сериозните усложнения като инфекция, алергична реакция или трайно увреждане на нерв са редки, но трябва да се обсъдят предварително с лекуващия специалист. Като цяло рискът от парализа е изключително нисък, когато процедурата се извършва от опитен екип с подходящата апаратура и контрол.

Подходящите пациенти обикновено са хора с хронична локализирана болка, продължаваща повече от три до шест месеца, при които консервативното лечение като физиотерапия, медикаменти или промяна на начина на живот не е дало достатъчен резултат. Хора с активни инфекции, изразена нестабилност на гръбначния стълб, тежки неврологични дефицити или неконтролиран онкологичен процес често не са подходящи кандидати. Решението се взема индивидуално, след анализ на медицинската история и резултатите от изследванията.

Един важен аспект, който пациентите споделят, е усещането за възвръщане на контрол върху ежедневието. Намаляването на болката често води до по-свободно движение, възможност за по-добра физическа активност, намалена употреба на обезболяващи медикаменти и по-качествен сън. Това не означава, че криоаблацията е чудодейно решение, но тя може да бъде значима част от многокомпонентен терапевтичен план в комбинация с рехабилитация, упражнения и промени в натоварването.

Преди да вземете решение, разговорът с лекар е ключов. Подгответе се с въпроси за очакваните резултати, за опита на екипа, за това какви са следващите стъпки при успех или неуспех и за алтернативите, които са приложими във вашия конкретен случай. Чувството, че сте разбрани и че решението е взето съвместно, често намалява тревожността и повишава удовлетворението от лечението.

Криоаблацията на гръбначния стълб е ценен инструмент в управлението на хроничната болка, когато други методи не са достатъчни. Тя предлага шанс за значително подобрение на качеството на живот с минимален риск и кратко възстановяване. Този подход не изисква отказ от надеждата, а напротив – предоставя реалистична възможност за промяна.

В приложените снимки може да видите част от процеса на криоаблация на фасетни стави под рентгенов контрол.

Спондилолистеза

Спондилолистезата е заболяване, характеризиращо се с нестабилност на гръбначния стълб, при което един или няколко прешлени се приплъзват напред или назад, спрямо съседен прешлен. В преобладаващия случай, приплъзването се случва в областта на поясния гръбначен стълб. Заболяването се свързва с болка и ограничение на подвижността. При притискане на гръбначния мозък или гръбначните нерви, могат да се развие и неврологична симптоматика – мравучкане (парастезии) и парези (намалено до липсващо съкращение на определен мускул/мускулна група)

Кои са причините за спондилолистезата ?

Тя се свърза с различни причини и се разделя на шест категории:

- вродена (при дисплазия на арката на прешлена или кръстцовата кост)

- истмична (при фрактура на умората,удължаване или фрактура на задна част от прешлена)

- дегенеративна (при дегенерация на междупрешленният диск или задна част на прешлена)

- травматична (фрактура на задна част на прешлена, но различна от истмичната)

- патологична (костно заболяване)

- следоперативна

Какви симптоми има заболяването ?

Вродената спондилолистеза обикновено се открива случайно, при направата на образно изследване (рентген, скенер или ЯМР) и не предизвиква винаги оплаквания. Често, дегенеративната форма на заболяването също се открива случайно.

За съжаление, рядко заболяването протича абсолютно безсимптомно до края на живота на пациента. Проявява се с притискане на определен нерв (радикулопатия) или на целия гръбначен канал (засягане на повече от един нерв)

При дегенеративната форма на заболяването, по-често се притиска целия гръбначен мозък и се изразява от появата на зависима от изминатото разстояние болка в крака/краката. Това състояние се нарича клаудикацио спиналис.

При вродената форма, от друга страна, по-често се засяга отделен нерв (радикулопатия). Пациентите се оплакват от ясно отдеференцирана болка по протежението на определен нерв, т.н. дерматом.

И при двете форми е възможно да се появят оплаквания, свързани с физическото натоварване или извършване на определени движения (примерно въртене в леглото). Това е израз на прешленна нестабилност. Неврологичната симптоматика се свързва с промяна на чувствителността на кракта, мравучкане и парези. В много напреднали случаи се стига до загуба на способността да се задържат тазовите резервоари (неволно изпускане на урина и фекалии). Това състояние се нарича Синдром на кауда еквина и при него е необходимо, спешно да потърсите лекарска помощ !

Диагноза

Както винаги, на първо място е подробния разпит на пациента. Необходимо е да се разпита целево за всички аспекти на оплакванията. Важно е да се сподели за физическото натоварване, практикуван спорт, прекарани травми и физическа потребност.

Прегледа включва опипване на гръбначния стълб, където се търсят вдлъбвания и изпъквания, сколиоза. Изследва се сетивността, моториката и рефлексите.

Образните изследвания са ключови за поставянето на точната диагноза. ЯМР е златен стандарт, като изследването позволява да се определи причината, степента и засегнатите структури. Скенера позволява отлично визуализиране на костните структури и е незаменим при предоперативната подготовка. Съществуват 5 рентгенологични степени на заболяването, според степента на приплъзване.

Лечение

Лечението на заболяването е до голяма степен зависимо от причината му. Преобладаващо, в началото се започва с неоперативното лечение. Това е възможно само в случай, че не се установява неврологична симптоматика и болката може да бъде контролирана в разумна степен. Използват се медикаменти с болкоуспокояващ и противовъзпалителен ефект, като единична терапия, или в комбинация. Като по-траен и щадящ начин се използва инжекционно въвеждане на болкоуспокояващи медикаменти около гр. стъб, така наречените инфилтрации. Насочената физиотерапия и кинезетерапия е задължителна. Правят се упражнения за укрепване на гръбната и коремна мускулатура, подобряване на баланса и стабилността на тялото. Самостоятелното, редовно провеждане на упражненията в домашна среда е необходимо. Добре работещите мускули са способни да ограничат нестабилността на гр. стълб. В много случаи тези мерки са достатъчни за трайния контрол на оплакванията.

Оперативното лечение е задължително при настъпили неврологични увреди, или при неуспяла неоперативна терапия. Целта на лечението е елиминирането на притискането на нервните структури чрез декомпресия, стабилизация и репозиция (наместване на приплъзването).

Дали ще се използва само един от способите, или комбинация между тях, решава операторът. Възможно е, да е необходима лека оперативна намеса, която може да бъде извършена и минималноинвазивно, с използването на оперативен микроскоп. В по-тежките случаи е необходимо и поставянето на импланти, които служат за анатомично и физиологично наместване и трайно задържането на постигнатото.