Увреждане на менискусите – едно от най-честите наранявания на коляното

Здравейте,

Сред най-честите въпроси, които получавам в практиката си, са тези, свързани с нараняванията на коленните менискуси. Това е напълно разбираемо – разкъсването на менискус е най-честото вътреколянно увреждане, засягащо както активно спортуващи млади хора, така и пациенти в по-зряла възраст.

В тази статия ще разгледаме какво представлява увреждането на менискусите, какви са причините, симптомите и най-съвременните методи на лечение, както и кога оперативната намеса е наистина необходима.

Как възниква разкъсването на менискусите

Разкъсването на менискусите най-често възниква при усукване на бедрото и подбедрицата под натоварване. Колкото по-голяма е силата, действаща в момента на травмата, толкова по-тежко е увреждането.

В клиничната практика:

• по-често се засяга вътрешният менискус;

• външният менискус се разкъсва по-рядко поради по-голямата си подвижност.

Защо увреждането на менискусите не бива да се подценява

Менискусите имат ключова роля в колянната става. В зависимост от посоката, дълбочината и локализацията на разкъсването, може да се стигне до:

• загуба на амортизиращата функция;

• увеличено натоварване върху ставния хрущял;

• ускорено развитие на артрозни промени.

В средносрочен план това е една от водещите причини за ранна артроза на коляното, а в по-късен етап – за необходимост от смяна на колянната става, дори при пациенти в 40–50-годишна възраст.

⚠️ През 90-те години широко се прилага артроскопско отстраняване на големи части от менискуса. Днес знаем, че това води до сериозни дългосрочни последици и подходът е коренно променен.

Механичен блокаж на коляното – спешно състояние

При определени разкъсвания е възможно:

• откъсната част от менискуса да се приплъзне между бедрената и тибиалната кост;

• да възникне механичен блокаж на движението.

Това състояние:

• е изключително болезнено;

• води до невъзможност за изправяне или сгъване;

• изисква спешно оперативно лечение.

Видове разкъсвания на менискусите

По своя произход, уврежданията се разделят на две основни групи:

🔹 Травматични разкъсвания

• възникват при спорт или внезапна травма;

• засягат по-често млади и активни пациенти;

• често се комбинират с увреди на връзки (ПКВ).

🔹 Дегенеративни разкъсвания

• възникват спонтанно или при минимално усилие;

• резултат са от стареене и отслабване на тъканта;

• по-чести при пациенти над 40–45 години.

Принципи на лечение при увреждане на менискусите

Консервативно (неоперативно) лечение

При дегенеративни разкъсвания без блокаж, лечението винаги започва с:

• покой и контрол на натоварването;

• физиотерапия;

• противовъзпалителни средства;

• укрепване на мускулатурата.

Оперативно лечение

При травматични разкъсвания, изборът зависи от:

• типа на разкъсването;

• локализацията му;

• наличието на други увреди.

🎯 Съвременната тенденция е:

• запазване и възстановяване на менискуса, когато това е възможно;

• минимално инвазивна артроскопска хирургия;

• избягване на ненужно отстраняване на менискална тъкан.

Анатомия и функция на менискусите

Менискусите са структури с полулунна форма, незаменими за правилната биомеханика на колянната става.

Състав

• около 1/3 колаген;

• около 2/3 вода.

Тази структура позволява:

• висока еластичност;

• ефективно разпределение на натоварването.

❗ Премахването на менискусите увеличава натоварването върху хрущяла до 6 пъти, дори при здраво коляно.

Разлики между вътрешния и външния менискус

Вътрешен менискус

• здраво фиксиран към ставната капсула;

• по-малка подвижност;

• по-често се разкъсва при ротационни движения.

Външен менискус

• значително по-подвижен;

• по-рядко се уврежда;

• по-добра адаптация при движение.

Кръвоснабдяване и възможност за възстановяване

И двата менискуса имат:

• добро кръвоснабдяване във външната си зона (до капсулата);

• липса на съдове във вътрешния ръб.

👉 Това означава, че:

• разкъсванията във външната зона имат потенциал за заздравяване;

• вътрешните разкъсвания не се възстановяват спонтанно, поради което често изискват хирургично решение.

Схематично изображение на колянна става с нейните връзки и менискуси

Симптоми при разкъсване на менискусите

Разкъсването на менискусите може да се прояви с различни симптоми, които варират по сила и комбинация в зависимост от вида, големината и локализацията на увредата. Важно е да се знае, че не всички симптоми се появяват едновременно.

Най-често пациентите съобщават за:

• Щракане или прескачане в коляното
  Може да бъде както безболезнено, така и съпроводено с болка, особено при сгъване, изправяне или ротационни движения.

• Оток на колянната става
  Появява се в рамките на часове или дни след травмата. Отокът може да бъде периодичен или постоянен и често се усилва при натоварване.

• Ограничение в подвижността на коляното
  Трудност при пълно сгъване или изправяне, усещане за „стягане“ или механична пречка в ставата.

• Пронизваща, стрелкаща болка в дълбочина
  Болката обикновено се усеща между бедрената и подбедрената кост, а не около капачката, което е типично за менискусна увреда.

• Нестабилност на ставата
  Усещане, че коляното „поддава“, особено при слизане по стълби, завъртане или рязка смяна на посоката.

⚠️ При наличие на внезапна блокада на движението, силна болка и невъзможност за натоварване, е необходима спешна ортопедична оценка, тъй като това може да е признак за заклещен разкъсан менискус.

Анатомия на коляното и видове разкъсвания на менискусите

Последствия от увреда на менискусите

При нарушена функция на менискусите се променят стабилността, разпределението на натоварването и биомеханиката на колянната става. Това обаче не означава, че всички разкъсвания водят до еднакви последици.

В зависимост от:

• дебелината на разкъсването,

• неговата посока,

• локализацията му,

• степента на увреда,

някои менискусни разкъсвания могат да протичат с минимални или дори липсващи симптоми, докато други водят до силна болка, нестабилност и невъзможност за натоварване.

Как различните типове разкъсвания влияят на коляното

• Надлъжни разкъсвания, засягащи цялата дебелина на менискуса, значително намаляват неговата амортисьорна функция. Това води до:

  • повишено контактно налягане върху ставния хрущял;

  • ускорено износване;

  • по-ранно развитие на артроза.

• Разкъсвания тип „дръжка на ведро“ често не нарушават първоначално стабилността на ставата, но:

  • откъснатият фрагмент може да се заклещи между бедрената и подбедрената кост;

  • да увреди хрущяла;

  • да предизвика остър механичен блокаж, изискващ спешно оперативно лечение.

Причини и рискови фактори за разкъсване на менискус

Разкъсване на менискус може да настъпи при всяка усукваща травма на коляното под натоварване, както и при рязко старт–стоп движение.

Типични примери са:

• тенис;

• хандбал;

• футбол;

• ски и сноуборд;

• контактни спортове.

Професионални рискове

Професии, при които се работи продължително в клекнало положение, са с повишен риск. Класически пример са:

• полагащи подови настилки;

• строителни работници;

• техници и монтажници.

Дегенеративни увреди на менискуса при възрастни пациенти

При пациенти в по-напреднала възраст, особено при:

• тютюнопушене;

• наднормено тегло;

• ниска физическа активност,

се наблюдава дегенерация на менискалната тъкан.

В тези случаи:

• дори минимално усилие (напр. клякане за връзване на обувка);

• може да доведе до разкъсване.

👉 Тези увреди се лекуват по различен начин и задължително трябва да се вземат предвид при избора на терапия.

Ортопедични рискови фактори

• Наднормено тегло – водещ рисков фактор за дегенерация и разкъсване на менискуса;

• Неправилна ос на долния крайник:

  • О-образни крака → повишено натоварване на вътрешния менискус;

  • Х-образни крака → повишено натоварване на външния менискус;

• Предишна увреда на предна кръстна връзка (ACL):

  • компрометира стабилността;

  • значително увеличава риска от менискусни увреди.

Диагностициране на менискусна увреда

Още при клиничния преглед с голяма вероятност може да се подозира разкъсване на менискуса.

Типични находки са:

• оток;

• болка по ставната линия;

• щракане и пукане при движение;

• ограничен обем на движение.

Образни изследвания

• Ехография – полезна за откриване на съпътстващи увреди на страничните връзки;

• Рентгенография (две проекции) – задължителна при всеки пациент с болка в коляното (изключване на костна патология);

• ЯМР (магнитен резонанс) – златен стандарт:

  • доказва разкъсването;

  • определя вида му;

  • оценява качеството на хрущяла и асоциираните увреди.

Лечение на менискусните увреди

Лечението винаги е индивидуално и зависи от:

• възрастта на пациента;

• вида на разкъсването;

• симптомите;

• физическата активност;

• съпътстващите увреди.

❗ Не всички разкъсвания изискват операция.
В действителност по-голямата част могат да се повлияят отлично от неоперативно лечение.

Неоперативно лечение

• Физиотерапия и рехабилитация – основен метод:

  • стабилизира коляното;

  • намалява натоварването върху менискуса;

  • подобрява функционалния контрол;

• Контрол на болката – медикаменти (перорални или инжекционни);

• Контрол на отока:

  • криотерапия;

  • НСПВС;

  • физиотерапия;

• Кратковременно разтоварване – патерици или канадки.

🚫 Нямат място в лечението:

• вътреставни инжекции с хиалуронова киселина;

• кръвна плазма или стволови клетки като единствена терапия;

• хранителни добавки.

Оперативно лечение – артроскопия на коляното

Когато е необходимо, оперативното лечение се извършва артроскопски, през малки кожни разрези.

Най-често се налага:

• частично отстраняване на увредената част на менискуса.

❗ Важно:
При подходящи пациенти и определени типове разкъсвания е възможно възстановяване (шев) на менискуса, което:

• запазва функцията му;

• намалява риска от ранна артроза.

👉 Моят съвет: обсъждайте открито с лекуващия ортопед възможността за възстановяване, а не само отстраняване.

Важно уточнение

Тази статия има информативен характер.
Тя не цели самодиагностика или самолечение.

📌 Ако имате болка, оток или нестабилност в коляното – потърсете ортопедичен специалист.

Заключение

Увреждането на менискусите е често срещан, но не бива да се подценява проблем. Навременната диагноза и правилният терапевтичен подход могат да:

• запазят функцията на коляното;

• предотвратят ранното развитие на артроза;

• отложат или избегнат нуждата от изкуствена колянна става.

Ако имате болка, блокаж или нестабилност в коляното, консултацията със специалист е ключова за дългосрочното здраве на ставата.