Синдром на клунeалните нерви – болка в кръста и седалището

Загадъчната болка в кръста и ханша: разбиране на синдрома на горните клунeални нерви

Представете си силна, ясно локализирана болка в една точно определена точка над ханшната кост. Понякога тя се разпространява към кръста, седалището или дори бедрото. Образните изследвания често са „нормални“, а стандартните лечения не помагат.

Това е реалността за много пациенти, страдащи от синдром на горните клунeални нерви – честа, но все още недостатъчно разпознавана причина за хронична болка в кръста и ханша.

Целта на тази статия е да ви помогне да разберете този синдром, да разпознаете характерните симптоми и да ви ориентира към съвременните диагностични и лечебни възможности.

Не всяка болка в кръста идва от гръбначния стълб

Широко разпространено е схващането, че болката в кръста почти винаги е резултат от дискова херния, дегенеративни промени или „прищипан нерв“ в гръбначния стълб. В действителност източникът на болката понякога е значително по-повърхностен, но не по-малко инвалидизиращ.

Горните клунeални нерви са малки сетивни нерви, които често остават извън диагностичния фокус – докато не се превърнат в източник на постоянна болка.

Какво представляват горните клунeални нерви?

За да разберем синдрома, е важно кратко и ясно обяснение на анатомията.

Гръбначният стълб може да бъде сравнен с централен комуникационен кабел, от който излизат множество нерви. В областта на долната част на гърба, от задните разклонения на поясните гръбначни нерви, се отделят три малки сетивни нерва, известни като горни клунeални нерви.

Основни характеристики:

• Те са чисто сетивни нерви

• Не управляват мускули

• Не участват в движенията или стабилността

• Пренасят усещания от кожата на горната част на седалището

Защо тези нерви са уязвими?

След като напуснат гръбначния стълб, горните клунeални нерви преминават през мускулите на гърба и достигат до критична анатомична зона – мястото, където пробиват плътна фиброзна тъкан в близост до горния ръб на хълбочната кост.

Този тесен „анатомичен коридор“ е най-честото място на притискане. Човешкото тяло е отлично проектирано, но съществуват зони с минимален резерв за адаптация – именно такива зони са предпоставка за развитие на синдроми на нервна компресия.

Причини за синдром на горните клунeални нерви

Синдромът най-често се развива в резултат на компресия или хронично дразнене на нерва. Причините обикновено са многофакторни.

Анатомични особености

При някои хора отворите, през които преминават нервите, са по-тесни по рождение, което увеличава риска от притискане.

Травми

Падане върху кръста или таза, директен удар или повтарящи се микротравми могат да доведат до локално възпаление и оток около нерва.

Повтарящи се движения и натоварване

Често навеждане, усукване на торса, продължително стоене или статични пози – типични за определени професии и спортове – постепенно водят до хронично дразнене.

Хирургични интервенции

Особено вземането на костен трансплантат от хълбочната кост при гръбначни операции. Нервите са фини и не винаги лесно разпознаваеми по време на операция.

Хроничен мускулен спазъм

Спазъм в областта на кръста и таза, често свързан с лоша стойка, претоварване или стрес, може да създаде постоянен механичен натиск.

Системни заболявания

Състояния като захарен диабет правят нервите по-чувствителни към компресия и увреждане.

Симптоми – характерни, но често подвеждащи

Клиничната картина е типична, но често води до погрешни диагнози.

Локализирана точкова болка

Най-характерният симптом е болка точно над горния ръб на хълбочната кост. Много пациенти могат да посочат болезненото място с един пръст.

Отразена болка

Болката често се разпространява към:

• кръста

• седалището

• слабините

• горната част на бедрото

Това наподобява ишиас или дискова херния.

Позиционна зависимост

Болката се усилва при:

• продължително стоене

• ходене

• навеждане

• ротация на торса

Седенето често носи временно облекчение.

Сетивни нарушения

Изтръпване, намалена чувствителност или свръхчувствителност на кожата, при която дори допирът на дрехи е неприятен.

Психоемоционално въздействие

Продължителната болка без ясна диагноза често води до тревожност, фрустрация и депресивни симптоми.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата е предимно клинична и изисква опит и внимание към детайла.

Клиничен преглед

Подробният разговор с пациента и внимателният преглед са от ключово значение.

Диагностична блокада

Поставяне на локален анестетик в болезнената точка, често под ултразвуков контрол.
Временното изчезване на болката потвърждава диагнозата и се счита за златен стандарт.

Образни изследвания

ЯМР и КТ се използват основно за изключване на други причини.
Електромиографията обикновено е нормална.

Лечение на синдрома на горните клунeални нерви

Лечението е поетапно и в повечето случаи води до значително подобрение.

• Модификация на ежедневните дейности

• Физиотерапия – мускулен баланс, стойка и стабилност

• Медикаментозна терапия при нужда

• Терапевтични инжекции с кортикостероид

• Криоаблация при рецидивиращи симптоми

• Хирургична декомпресия – само при строго подбрани случаи

Заключение

Синдромът на горните клунeални нерви е реална и често подценявана причина за хронична болка в кръста и ханша. При правилна диагноза и индивидуализиран лечебен подход, повечето пациенти постигат значително облекчение и възстановяване на качеството си на живот.

Информираният пациент и внимателният лекар са най-добрата комбинация по пътя към трайно подобрение.

Случай на Ендопротезиране на тазобедрена става

Страшно ли е поставянето на изкуствена тазобедрена става поради износване? Ще мога ли отново да ходя без болка ? Как протича възстановяването ? Кога ще проходя ?

Всички тези въпроси са в главата на пациентите обмислящи ендопротезиране. Не са единични случаите на хора стигащи до обездвижване, поради страх от операцията.

Ще ви представя случая на Иван - мъж на 52 години, работещ в среда изискваща активно движение. Срещата ни беше преди половин година, болките вече бяха нетърпими, засегнатия крак беше с 3,5 см по-къс. За съжаление нищо друго освен ендопротезиране не можеше да му бъде предложено.

Днес Иван беше опериран - получи безциментна изкуствена тазобедрена става на десния крак. Клинично и рентгенологично резултатите са отлични. А как се чувства той - ще оставя снимките и краткото видео да говорят !

P.S. Публикацията е качена след изричното съгласие на пациентът. ЛИНК

Случай на минимално инвазивно възстановяване на Ахилесово сухожилие

Представям ви случай на пълно разкъсване на Ахилесовото сухожилие, по време на спорт при 27-годишен мъж. След разясняване на възможностите за лечение, се взе решение за перкутанна тендорафия - минимално инвазивен метод, въведен преди година в отделението по Ортопедия и травматология на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”.

Виждате снимков материал, заснет по време на операцията, показващ 6 разреза по-малки от половин сантиметър, през които се извършва цялата процедура. Операцията се извърши под спинална анестезия, като оперативното време беше 15 минути. Следоперативно, пациентът се оплакваше от минимална болка и нямаше нужда от допълнително обезболяване.

След кратко обездвижване за 2 седмици, ще се инициира активна рехабилитация за възстановяване на пълен обем на движения и силата на триглавия мускул (прасеца).

За разлика от класическото, открито лечение (с 10 см разрез), този метод се е доказал със значително по-ниска честота на усложнения от страна на раната като инфекция и дехисценция (незарастване), както и по-малко болка след операцията. Поради 3 пъти по-краткия срок на пълно обездвижване в гипс, възстановяването и връщането на работа протичат по-бързо. ЛИНК