Синдром на клунeалните нерви – болка в кръста и седалището

Загадъчната болка в кръста и ханша: разбиране на синдрома на горните клунeални нерви

Представете си силна, ясно локализирана болка в една точно определена точка над ханшната кост. Понякога тя се разпространява към кръста, седалището или дори бедрото. Образните изследвания често са „нормални“, а стандартните лечения не помагат.

Това е реалността за много пациенти, страдащи от синдром на горните клунeални нерви – честа, но все още недостатъчно разпознавана причина за хронична болка в кръста и ханша.

Целта на тази статия е да ви помогне да разберете този синдром, да разпознаете характерните симптоми и да ви ориентира към съвременните диагностични и лечебни възможности.

Не всяка болка в кръста идва от гръбначния стълб

Широко разпространено е схващането, че болката в кръста почти винаги е резултат от дискова херния, дегенеративни промени или „прищипан нерв“ в гръбначния стълб. В действителност източникът на болката понякога е значително по-повърхностен, но не по-малко инвалидизиращ.

Горните клунeални нерви са малки сетивни нерви, които често остават извън диагностичния фокус – докато не се превърнат в източник на постоянна болка.

Какво представляват горните клунeални нерви?

За да разберем синдрома, е важно кратко и ясно обяснение на анатомията.

Гръбначният стълб може да бъде сравнен с централен комуникационен кабел, от който излизат множество нерви. В областта на долната част на гърба, от задните разклонения на поясните гръбначни нерви, се отделят три малки сетивни нерва, известни като горни клунeални нерви.

Основни характеристики:

• Те са чисто сетивни нерви

• Не управляват мускули

• Не участват в движенията или стабилността

• Пренасят усещания от кожата на горната част на седалището

Защо тези нерви са уязвими?

След като напуснат гръбначния стълб, горните клунeални нерви преминават през мускулите на гърба и достигат до критична анатомична зона – мястото, където пробиват плътна фиброзна тъкан в близост до горния ръб на хълбочната кост.

Този тесен „анатомичен коридор“ е най-честото място на притискане. Човешкото тяло е отлично проектирано, но съществуват зони с минимален резерв за адаптация – именно такива зони са предпоставка за развитие на синдроми на нервна компресия.

Причини за синдром на горните клунeални нерви

Синдромът най-често се развива в резултат на компресия или хронично дразнене на нерва. Причините обикновено са многофакторни.

Анатомични особености

При някои хора отворите, през които преминават нервите, са по-тесни по рождение, което увеличава риска от притискане.

Травми

Падане върху кръста или таза, директен удар или повтарящи се микротравми могат да доведат до локално възпаление и оток около нерва.

Повтарящи се движения и натоварване

Често навеждане, усукване на торса, продължително стоене или статични пози – типични за определени професии и спортове – постепенно водят до хронично дразнене.

Хирургични интервенции

Особено вземането на костен трансплантат от хълбочната кост при гръбначни операции. Нервите са фини и не винаги лесно разпознаваеми по време на операция.

Хроничен мускулен спазъм

Спазъм в областта на кръста и таза, често свързан с лоша стойка, претоварване или стрес, може да създаде постоянен механичен натиск.

Системни заболявания

Състояния като захарен диабет правят нервите по-чувствителни към компресия и увреждане.

Симптоми – характерни, но често подвеждащи

Клиничната картина е типична, но често води до погрешни диагнози.

Локализирана точкова болка

Най-характерният симптом е болка точно над горния ръб на хълбочната кост. Много пациенти могат да посочат болезненото място с един пръст.

Отразена болка

Болката често се разпространява към:

• кръста

• седалището

• слабините

• горната част на бедрото

Това наподобява ишиас или дискова херния.

Позиционна зависимост

Болката се усилва при:

• продължително стоене

• ходене

• навеждане

• ротация на торса

Седенето често носи временно облекчение.

Сетивни нарушения

Изтръпване, намалена чувствителност или свръхчувствителност на кожата, при която дори допирът на дрехи е неприятен.

Психоемоционално въздействие

Продължителната болка без ясна диагноза често води до тревожност, фрустрация и депресивни симптоми.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата е предимно клинична и изисква опит и внимание към детайла.

Клиничен преглед

Подробният разговор с пациента и внимателният преглед са от ключово значение.

Диагностична блокада

Поставяне на локален анестетик в болезнената точка, често под ултразвуков контрол.
Временното изчезване на болката потвърждава диагнозата и се счита за златен стандарт.

Образни изследвания

ЯМР и КТ се използват основно за изключване на други причини.
Електромиографията обикновено е нормална.

Лечение на синдрома на горните клунeални нерви

Лечението е поетапно и в повечето случаи води до значително подобрение.

• Модификация на ежедневните дейности

• Физиотерапия – мускулен баланс, стойка и стабилност

• Медикаментозна терапия при нужда

• Терапевтични инжекции с кортикостероид

• Криоаблация при рецидивиращи симптоми

• Хирургична декомпресия – само при строго подбрани случаи

Заключение

Синдромът на горните клунeални нерви е реална и често подценявана причина за хронична болка в кръста и ханша. При правилна диагноза и индивидуализиран лечебен подход, повечето пациенти постигат значително облекчение и възстановяване на качеството си на живот.

Информираният пациент и внимателният лекар са най-добрата комбинация по пътя към трайно подобрение.

Остеохондроза

Здравейте !

Темата на днешната публикация е остеохондрозата. Това състояние е сборно понятие и включва в себе си всички дегенеративни промени на гръбначния стълб. Поради променени, патологични натоварвания, тялото реагира с промени в хрущялните тъкани/междупрешленния диск и на костите.

Поява и причини

Намаляването на височината на междупрешленният диск е част от нормалните процеси на стареене, които са генетично обусловени. Храненето на тъканта, изграждаща дисковете, не се извършва чрез директно кръвоснабдяване, както е обичайно за повечето структури на тялото. Тя се извършва подобно на хрущяла на ставите – при натоварване се компресира, а при разтоварване се разширява, създавайки градиент на налягането към себе си. Тоест всмуква тъканна течност. Съвсем както смачканата между пръстите гъба, която при пускане се напълва с вода. Постоянното, статично натоварване (примерно седнало положение за дълго време), довежда до влошено доставяне на вещества и извеждане на отпадни продукти. Това в дългосрочен план довежда до дегенерация. Ежедневието ни е изпълнено с еднообразно и продължително натоварване – седене, шофиране, навеждане на главата над смартфони и таблети, тоест ние спомагаме за по-бързото остаряване на нашите гръбнаци. Към това се добавя и лошо тренираната мускулатура, която се грижи за правилната ни стойка – това са най-вече правите мускули около гръбначния стълб и коремните мускули. Екстремното натоварване довежда до същите болестни промени. Намалената височина на диска, довежда до намалена стабилност между телата на прешлените, увеличавайки натоварването на междупрешленните стави (ако ви звучи познато, този процес бе вече описан в статията “Дискова херния”). Ако тази нестабилност не може да се компенсира от добре развита мускулатура, се стига до разрастване на костна тъкан в междупрешленните стави(фасетните стави), тоест до класическа артроза. При изготвяне на рентгенова снимка се вижда намалената височина на диска, разрастнали се фасетни стави и артрозата в/около тях. Този комплекс от промени се нарича остеохондроза.

Симптоми

Заболяването протича дълги години без оплаквания. Сегменталната нестабилност между прешлените е причината за появата на първите оплаквания, най-често болка в гърба (най-често при статични или екстремни натоварвания), понякога с неспецифично излъчване в бедрото (фасетен синдром). Горе описаното разрастване на нова кост около фасетните стави е възможно да стесни гръбначния канал(спинална стеноза) и/или каналчето на гръбначните нерви (неврофораминална стеноза). В покой болките изчезват или са почти липсващи. При ходене се появяват след кратко разстояние (често до 500 метра). При по-напреднало състояние се проявява и отпадна симптоматика (намалена чувствителност в краката, мравучкане). Възможно е засягане на мускулната функция и поява на парези, проявяващи се с куцане (клаудикацио спиналис). Засегнатите лица облекчават оплакванията си чрез силно привеждане напред и търсят почивка. При неврофораминалната стеноза на преден план е болката в крака, като симптомите не могат да бъдат различени от дискова херния.

Диагноза

След подробния разпит на пациента и изследването в кабинета, се назначават стандартни рентгенови снимки в две проекции. Скенер и ЯМР са изследвания, които са необходими за прецезирането на терапията и не е редно да се самоназначават ! Често, остеохондрозата засега няколко нива в гр. Стълб и е трудно да се отдеференцира най-болезненото ниво. В такива случаи инфилтрациите на фасетните стави са полезен инструмент за облекчаване на оплакванията и прецезиране на предстоящата оперативна интервенция.

Лечение

На първа линия се препоръчват мерки, които подобряват стабилноста на гръбначния стълб. Препоръчват се физио и кинезетерапия, които трябва да укрепят мускулите. Инфилтрациите в този случай могат да редуцират болката и подобрят ефективността на програмите.

Денервацията на фасетните стави е процедура, при която с помощта на висока температура/ниска температура, се подтиска функцията на нервите, предаващи болковите сигнали. По този начин се позволява на пациента да започне с укрепващите мускулите процедури.

При неповлияващи се от никакви неоперативни процедури оплаквания, се препоръчва оперативно лечение. То в повечето случаи е свързано с поставянето на метални импланти и разширяване на неврофорамените и/или спиналния канал. Изключително важно е да се каже, че дори и след операцията е необходима коренна промяна в стила на живот и ежедневно трениране на мускулите. Както по-горе посочих, заболяването засяга няколко нива, които е неразумно да се оперират наведнъж, без да са симптоматични. Незачитането на тази препоръка неизменно довежда до нуждата от реоперация и удължаване на металната стабилизация.

Спондилартроза

Здравейте !

Днешната публикация се отнася за заболяването на гръбначния стълб Спондилартроза, една малко популярна дума. В народния език, широкоизвестното заболяване “шипове на гръбначния стълб” точно съвпада със спондилартрозата.

Прешлените са свързани помежду си с няколко връзки, междупрешленните дискове и междупрешленните стави (фасетни стави). Заболяването засяга междупрешленните стави. При него движението на тези ставички предизвиква болка, поради загуба на хрущял.

Пациентите страдат от хронични болки в кръста, особено след ставане от сън, при движение и физическо натоварване. Нощем, при липса на дразнене, болките се успокояват. Медикаментозната терапия, включваща най-често медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, успяват да контролират болката дълго време. Други ефективни неоперативни стратегии са специализираната гимнастика, физикалната терапия (прилагане на топлина, нервна стимулация), балнеолечението. Едва след изчерпването на потенциала на консервативните мерки, се препоръчват инвазивни процедури, като инфилтрациите и оперативното лечение.

Симптоми на Спондилартрозата

Най-типичен симптом на заболяването е зависима от натоварването болка в областта на гърба (врат, между плешките, пояса). Болките настъпват сутрин след ставането от леглото. Причината за това е, че след изправянето, гръбначния стълб започва да носи натоварването на торса и болестно променените ставички се приплъзват една спрямо друга. Най-често засегнати са фасетните стави на пояса.

При засягане на шийния отдел, болките са във врата, главата и могат да се излъчват към рамената.

Типични за болката са:

- Засилване при седнало положение на тялото

- Засилване при вдигане на тежки обекти

- Засилване при изтягане на гръбначния стълб

- Кръстната болка предизвиква обездвижване на поясния отдел (трудност при навеждане, въртене и опъване) и болезнено стягане на мускулите около прешлените

- Болката може да се излъчва в рамената/ръцете или седалището/краката и може да е свързана с мравучкане и намалена чувствителност. Това се дължи на “ошипяването”. При него се разраства костна материя около ставите, което довежда до притискането на наблизи преминаващите нерви.

Причини за спондилартрозата

При липса на болестни промени, фасетните стави понасят минимални натоварвания. Както всяка става, така и фасетната, с течение на времето дегенерира. Дегенерацията се засилва при изкривяване на гръбначния стълб (примерно при болест на Шойерман или Сколиоза), довеждащи до увеличено натоварване на интервертебралните стави. Най-честата причина обаче е, дегенерацията на междупрешленният диск (подробно описана в предишната ми публикация). При нея намалява височината на диска, което увеличава сериозно натоварването на ставата. Допълнителни рискови фактори са свръхтеглото, слабо развита мускулатура на корема и гърба и остеопорозата.

Спорт при спондилартрозата

Най-общо казано, спорта е полезен на физическото състояние на организма и подобрява подвижността на гръбначния стълб. Леки спортове като плуване и каране на колело са препоръчителни. Особено трябва да се внимава при практикуването на спортове, при които гр. стълб се преопъва (примерно бойни спортове, волейбол). При известна диагноза категорично трябва да се избягва вдигане на тежести. Изключително важно е доброто загряване преди практикуване, със задължително разтягане. Важно е да се запомни, че мускулите около гръбначния стълб, също могат да се травмират, което довежда до усилване на болката.

Диагноза

Щателният преглед на пациента е важен. Предварителния разговор насочва към нея. Изследва се подвижността, болката при натиск. Наличие на излъчване, намалена чувствителност, слабост на някои мускулни групи. Назначават се образни изследвания (рентген, скенер, ЯМР). Често пъти се открива повече от едно състояние, което би могло да бъде причина за болките. В тези случаи е полезна диагностичната инфилтрация на засегнатите стави, която насочва към най-подходящо лечение.

Неоперативно лечение

Включва целия спектър на консервативната терапия, като физикална терапия, кинезетерапия, балнеолечение, мануална терапия. От голяма важност е тренирането на стабилизиращата мускулатура. Препоръчвам работа с доказани центрове и специалисти, специализирани в лечението на гръбначна патология.

Оперативно лечение

Каузалното лечение е невъзможно при по-голяма част от случаите, тъй като промените са твърде напреднали. Интервенционалното лечение на болката е първата стъпка при по-инвазивните процедури. Широко застъпени са инфилтрациите и денервацията на фасетните стави. При неконтрилириум болков синдром се пристъпва към оперативно лечение, което най-често включва използването на метални импланти.