Синдром на клунeалните нерви – болка в кръста и седалището

Загадъчната болка в кръста и ханша: разбиране на синдрома на горните клунeални нерви

Представете си силна, ясно локализирана болка в една точно определена точка над ханшната кост. Понякога тя се разпространява към кръста, седалището или дори бедрото. Образните изследвания често са „нормални“, а стандартните лечения не помагат.

Това е реалността за много пациенти, страдащи от синдром на горните клунeални нерви – честа, но все още недостатъчно разпознавана причина за хронична болка в кръста и ханша.

Целта на тази статия е да ви помогне да разберете този синдром, да разпознаете характерните симптоми и да ви ориентира към съвременните диагностични и лечебни възможности.

Не всяка болка в кръста идва от гръбначния стълб

Широко разпространено е схващането, че болката в кръста почти винаги е резултат от дискова херния, дегенеративни промени или „прищипан нерв“ в гръбначния стълб. В действителност източникът на болката понякога е значително по-повърхностен, но не по-малко инвалидизиращ.

Горните клунeални нерви са малки сетивни нерви, които често остават извън диагностичния фокус – докато не се превърнат в източник на постоянна болка.

Какво представляват горните клунeални нерви?

За да разберем синдрома, е важно кратко и ясно обяснение на анатомията.

Гръбначният стълб може да бъде сравнен с централен комуникационен кабел, от който излизат множество нерви. В областта на долната част на гърба, от задните разклонения на поясните гръбначни нерви, се отделят три малки сетивни нерва, известни като горни клунeални нерви.

Основни характеристики:

• Те са чисто сетивни нерви

• Не управляват мускули

• Не участват в движенията или стабилността

• Пренасят усещания от кожата на горната част на седалището

Защо тези нерви са уязвими?

След като напуснат гръбначния стълб, горните клунeални нерви преминават през мускулите на гърба и достигат до критична анатомична зона – мястото, където пробиват плътна фиброзна тъкан в близост до горния ръб на хълбочната кост.

Този тесен „анатомичен коридор“ е най-честото място на притискане. Човешкото тяло е отлично проектирано, но съществуват зони с минимален резерв за адаптация – именно такива зони са предпоставка за развитие на синдроми на нервна компресия.

Причини за синдром на горните клунeални нерви

Синдромът най-често се развива в резултат на компресия или хронично дразнене на нерва. Причините обикновено са многофакторни.

Анатомични особености

При някои хора отворите, през които преминават нервите, са по-тесни по рождение, което увеличава риска от притискане.

Травми

Падане върху кръста или таза, директен удар или повтарящи се микротравми могат да доведат до локално възпаление и оток около нерва.

Повтарящи се движения и натоварване

Често навеждане, усукване на торса, продължително стоене или статични пози – типични за определени професии и спортове – постепенно водят до хронично дразнене.

Хирургични интервенции

Особено вземането на костен трансплантат от хълбочната кост при гръбначни операции. Нервите са фини и не винаги лесно разпознаваеми по време на операция.

Хроничен мускулен спазъм

Спазъм в областта на кръста и таза, често свързан с лоша стойка, претоварване или стрес, може да създаде постоянен механичен натиск.

Системни заболявания

Състояния като захарен диабет правят нервите по-чувствителни към компресия и увреждане.

Симптоми – характерни, но често подвеждащи

Клиничната картина е типична, но често води до погрешни диагнози.

Локализирана точкова болка

Най-характерният симптом е болка точно над горния ръб на хълбочната кост. Много пациенти могат да посочат болезненото място с един пръст.

Отразена болка

Болката често се разпространява към:

• кръста

• седалището

• слабините

• горната част на бедрото

Това наподобява ишиас или дискова херния.

Позиционна зависимост

Болката се усилва при:

• продължително стоене

• ходене

• навеждане

• ротация на торса

Седенето често носи временно облекчение.

Сетивни нарушения

Изтръпване, намалена чувствителност или свръхчувствителност на кожата, при която дори допирът на дрехи е неприятен.

Психоемоционално въздействие

Продължителната болка без ясна диагноза често води до тревожност, фрустрация и депресивни симптоми.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата е предимно клинична и изисква опит и внимание към детайла.

Клиничен преглед

Подробният разговор с пациента и внимателният преглед са от ключово значение.

Диагностична блокада

Поставяне на локален анестетик в болезнената точка, често под ултразвуков контрол.
Временното изчезване на болката потвърждава диагнозата и се счита за златен стандарт.

Образни изследвания

ЯМР и КТ се използват основно за изключване на други причини.
Електромиографията обикновено е нормална.

Лечение на синдрома на горните клунeални нерви

Лечението е поетапно и в повечето случаи води до значително подобрение.

• Модификация на ежедневните дейности

• Физиотерапия – мускулен баланс, стойка и стабилност

• Медикаментозна терапия при нужда

• Терапевтични инжекции с кортикостероид

• Криоаблация при рецидивиращи симптоми

• Хирургична декомпресия – само при строго подбрани случаи

Заключение

Синдромът на горните клунeални нерви е реална и често подценявана причина за хронична болка в кръста и ханша. При правилна диагноза и индивидуализиран лечебен подход, повечето пациенти постигат значително облекчение и възстановяване на качеството си на живот.

Информираният пациент и внимателният лекар са най-добрата комбинация по пътя към трайно подобрение.

Криоаблация на гръбначен стълб

Криоаблацията на гръбначния стълб е минимално инвазивна процедура за лечение на хронична болка, която набира популярност като съвременен и щадящ метод за контрол на симптомите. Тя се основава на принципа на терапевтичното охлаждане на нерви, които участват в предаването на болкови сигнали. Чрез временна блокада на тези сигнали пациентът може да почувства облекчение и да възвърне част от функционалността си без необходимост от големи оперативни интервенции. Тази статия има за цел да обясни подробно как работи криоаблацията, за кого е подходяща и какво може реалистично да очаква човек, който обмисля този подход.

Процедурата използва специална иглена сонда, през която преминава газ, предизвикващ екстремно ниски температури, обикновено между минус шестдесет и минус сто и двадесет градуса по Целзий. Студът се прилага върху нервни клончета, които се считат за отговорни за хроничната болка, като се създава ограничена зона на замразяване. Това охлаждане прекъсва провеждането на болкови импулси, без да унищожава напълно анатомичната структура на нерва. На практика нервът преминава през състояние на временно функционално увреждане, което в рамките на месеци може постепенно да се възстанови. Затова ефектът от криоаблацията се счита за дълготраен, но не постоянен. За много пациенти това е приемливо, защото дава възможност да живеят по-активно и с по-малко болка.

Терапията се прилага най-често при локализирана болка в кръста, свързана с фасетни стави и сакроилиачната става, както и при определени форми на невропатна болка. При някои хора може да бъде препоръчана и при болка след гръбначни операции, когато се предполага, че в засегнатия регион има нерви, които продължават да предават патологични сигнали. За да се установи дали даден пациент е подходящ кандидат, преди криоаблацията почти винаги се провежда диагностичен етап с временен нервен блок, при който се инжектира локален анестетик в предполагаемия източник на болка. Ако блокадата доведе до значително подобрение, това е показател, че криоаблацията би могла да бъде ефективна.

Процедурата се извършва амбулаторно или стационарно, под местна упойка и при необходимост лека седация. В повечето случаи пациентът е в съзнание и може да комуникира с екипа, което допринася за безопасността и усещането за контрол. За позиционирането на сондата се използва образна навигация, като лекарят под рентгенов контрол прецизно достига до целевия нерв. Самото приложение на студ трае от няколко секунди до няколко минути и може да бъде повторено няколко пъти по преценка на оператора. В края на процедурата пациентът почива кратко и обикновено се прибира у дома в същия ден.

Облекчението не винаги се усеща веднага. При някои пациенти резултатът настъпва още в първите часове или дни, докато при други са необходими две до три седмици, за да се усети пълният ефект. Продължителността на подобрението варира, но често се отчита период между шест и двадесет и четири месеца. Част от хората изпитват облекчение дори по-дълго. Тъй като нервът може да се регенерира, е възможно болката да се върне и процедурата да бъде повторена. Повторението не се счита за признак на неуспех, а за естествена част от терапевтичната стратегия при хронична болка.

Както всяка медицинска интервенция, криоаблацията крие рискове. Важно е да се знае, че голямата част от тях са редки и обратими. След процедурата може да се появи локална болезненост, синина или временно изтръпване. В някои случаи болката се усилва за кратък период, като част от възпалителен отговор. По-сериозните усложнения като инфекция, алергична реакция или трайно увреждане на нерв са редки, но трябва да се обсъдят предварително с лекуващия специалист. Като цяло рискът от парализа е изключително нисък, когато процедурата се извършва от опитен екип с подходящата апаратура и контрол.

Подходящите пациенти обикновено са хора с хронична локализирана болка, продължаваща повече от три до шест месеца, при които консервативното лечение като физиотерапия, медикаменти или промяна на начина на живот не е дало достатъчен резултат. Хора с активни инфекции, изразена нестабилност на гръбначния стълб, тежки неврологични дефицити или неконтролиран онкологичен процес често не са подходящи кандидати. Решението се взема индивидуално, след анализ на медицинската история и резултатите от изследванията.

Един важен аспект, който пациентите споделят, е усещането за възвръщане на контрол върху ежедневието. Намаляването на болката често води до по-свободно движение, възможност за по-добра физическа активност, намалена употреба на обезболяващи медикаменти и по-качествен сън. Това не означава, че криоаблацията е чудодейно решение, но тя може да бъде значима част от многокомпонентен терапевтичен план в комбинация с рехабилитация, упражнения и промени в натоварването.

Преди да вземете решение, разговорът с лекар е ключов. Подгответе се с въпроси за очакваните резултати, за опита на екипа, за това какви са следващите стъпки при успех или неуспех и за алтернативите, които са приложими във вашия конкретен случай. Чувството, че сте разбрани и че решението е взето съвместно, често намалява тревожността и повишава удовлетворението от лечението.

Криоаблацията на гръбначния стълб е ценен инструмент в управлението на хроничната болка, когато други методи не са достатъчни. Тя предлага шанс за значително подобрение на качеството на живот с минимален риск и кратко възстановяване. Този подход не изисква отказ от надеждата, а напротив – предоставя реалистична възможност за промяна.

В приложените снимки може да видите част от процеса на криоаблация на фасетни стави под рентгенов контрол.

Болка в опашната кост - Кокцигия

Здравейте,

темата на днешната публикация ще бъде болката около опашната кост наречена Кокцигия.

Болката може да бъде причинена от травма (най-често падане върху нея), раждане, продължително седене и в редки случаи, от тумори. Болката е продължителна и може дори да стане хронична.

Опашната кост се намира в основата на гръбнака и е локализирана под кръстцовата кост. Съставена е от 3 до 5 прешлена. Прикрепва се към кръстцовата кост с мощни връзки и мускули. Болката е най-често умерена до силна. Острата болка се свързва най-често с травма и може да отнеме седмици да отшуми. Хроничната болка е по-тъпа, дразнеща и често е свързана с парещо усещане около ануса и тестисите при мъже и срамните устни при жените. Хронична болка е тази, която продължава повече от три месеца.

Опашната кост може да бъде наранена при травми, като може дори да се счупи. Трудно и продължително раждане, заседнал начин на живот, свръхтегло са все фактори, спомагащи за появата и. Понякога, причина не може да се установи, тогава болката се нарича идиопатична. Засегати са по-често жените, като няма ясно изразен възрастов пик.

Диагнозата се поставя сравнително лесно, но е необходимо задълбочаване в историята и изследванията, за да се стигне до подходящо потенциално решение. Важно е да се изключат други източници на подобни оплаквания от съседни системи – храносмилателна, полова, пикочна.

Специфични провокационни тестове могат да се приложат – примерно ректално изследване. Рентген, скенер и ЯМР са полезни.

Лечението е преобладаващо консерватовно. Препоръчва се седенето на специална възглавница (като при хемероиди). Ако изхождането провоцира болката е необходима примяна в диетата с цел да се намали и омекоти фекалната маса.

Физиотерапията и кинезетерапията отново са сред първите препоръки. Упражнения за стречинг на връзките и укрепване на мускулите са подходящи. Подходящи са и нашумелите в последно време упражнения за укрепване на пода на таза.

Инфилтрациите се използват и при този тип болка. Диагностични и терапевтични инжекции се поставят под рентгенов контрол, като обикновено при правилно поставена диагноза, настъпва бързо облекчение на оплакванията. При хронична болка се налага поставянето им няколко пъти.

Нервна аблация – използва се специален уред, с помощта на който се увреждат малките нервни клончета, инервиращи самата кост.

Хирургия е изключително рядко необходима. За над 12 години практика и хиляди операции на които съм бил свидетел, или съм правил, съм виждал само едно хирургическо отстраняване на опашната кост.

Представеният клиничен случай е на пациент с хронична кокцигия. Оплакванията са от пареща болка при седене в областта на опашката, ануса и тестисите. Опитани са всякакви орални медикаменти, проведени са множество физиотерапии. Специфичното при него е, че има направена дорзална спондилодеза на ниво Л5/С1 с много добър резултат. Освен кокцигия, при него се установи и сакроилиачна болка. Проведени бяха 2 курса на лечение, в два последователни дни. Първо се инфилтрираха нервите около опашната кост с кортикостероид и местен анестетик ,с мигновено облекчаване на оплакванията (от анестетика). На следващия ден се инфилтрираха двете сакроилиачни стави. Двете процедури траеха около 15 мин всяка.

На приложените снимки се вижда тънката игла за достигане на правилното място. Инжектиран е контраст, за да съм 100% сигурен, че медикаментите ще попаднат където трябва.

Остеохондроза

Здравейте !

Темата на днешната публикация е остеохондрозата. Това състояние е сборно понятие и включва в себе си всички дегенеративни промени на гръбначния стълб. Поради променени, патологични натоварвания, тялото реагира с промени в хрущялните тъкани/междупрешленния диск и на костите.

Поява и причини

Намаляването на височината на междупрешленният диск е част от нормалните процеси на стареене, които са генетично обусловени. Храненето на тъканта, изграждаща дисковете, не се извършва чрез директно кръвоснабдяване, както е обичайно за повечето структури на тялото. Тя се извършва подобно на хрущяла на ставите – при натоварване се компресира, а при разтоварване се разширява, създавайки градиент на налягането към себе си. Тоест всмуква тъканна течност. Съвсем както смачканата между пръстите гъба, която при пускане се напълва с вода. Постоянното, статично натоварване (примерно седнало положение за дълго време), довежда до влошено доставяне на вещества и извеждане на отпадни продукти. Това в дългосрочен план довежда до дегенерация. Ежедневието ни е изпълнено с еднообразно и продължително натоварване – седене, шофиране, навеждане на главата над смартфони и таблети, тоест ние спомагаме за по-бързото остаряване на нашите гръбнаци. Към това се добавя и лошо тренираната мускулатура, която се грижи за правилната ни стойка – това са най-вече правите мускули около гръбначния стълб и коремните мускули. Екстремното натоварване довежда до същите болестни промени. Намалената височина на диска, довежда до намалена стабилност между телата на прешлените, увеличавайки натоварването на междупрешленните стави (ако ви звучи познато, този процес бе вече описан в статията “Дискова херния”). Ако тази нестабилност не може да се компенсира от добре развита мускулатура, се стига до разрастване на костна тъкан в междупрешленните стави(фасетните стави), тоест до класическа артроза. При изготвяне на рентгенова снимка се вижда намалената височина на диска, разрастнали се фасетни стави и артрозата в/около тях. Този комплекс от промени се нарича остеохондроза.

Симптоми

Заболяването протича дълги години без оплаквания. Сегменталната нестабилност между прешлените е причината за появата на първите оплаквания, най-често болка в гърба (най-често при статични или екстремни натоварвания), понякога с неспецифично излъчване в бедрото (фасетен синдром). Горе описаното разрастване на нова кост около фасетните стави е възможно да стесни гръбначния канал(спинална стеноза) и/или каналчето на гръбначните нерви (неврофораминална стеноза). В покой болките изчезват или са почти липсващи. При ходене се появяват след кратко разстояние (често до 500 метра). При по-напреднало състояние се проявява и отпадна симптоматика (намалена чувствителност в краката, мравучкане). Възможно е засягане на мускулната функция и поява на парези, проявяващи се с куцане (клаудикацио спиналис). Засегнатите лица облекчават оплакванията си чрез силно привеждане напред и търсят почивка. При неврофораминалната стеноза на преден план е болката в крака, като симптомите не могат да бъдат различени от дискова херния.

Диагноза

След подробния разпит на пациента и изследването в кабинета, се назначават стандартни рентгенови снимки в две проекции. Скенер и ЯМР са изследвания, които са необходими за прецезирането на терапията и не е редно да се самоназначават ! Често, остеохондрозата засега няколко нива в гр. Стълб и е трудно да се отдеференцира най-болезненото ниво. В такива случаи инфилтрациите на фасетните стави са полезен инструмент за облекчаване на оплакванията и прецезиране на предстоящата оперативна интервенция.

Лечение

На първа линия се препоръчват мерки, които подобряват стабилноста на гръбначния стълб. Препоръчват се физио и кинезетерапия, които трябва да укрепят мускулите. Инфилтрациите в този случай могат да редуцират болката и подобрят ефективността на програмите.

Денервацията на фасетните стави е процедура, при която с помощта на висока температура/ниска температура, се подтиска функцията на нервите, предаващи болковите сигнали. По този начин се позволява на пациента да започне с укрепващите мускулите процедури.

При неповлияващи се от никакви неоперативни процедури оплаквания, се препоръчва оперативно лечение. То в повечето случаи е свързано с поставянето на метални импланти и разширяване на неврофорамените и/или спиналния канал. Изключително важно е да се каже, че дори и след операцията е необходима коренна промяна в стила на живот и ежедневно трениране на мускулите. Както по-горе посочих, заболяването засяга няколко нива, които е неразумно да се оперират наведнъж, без да са симптоматични. Незачитането на тази препоръка неизменно довежда до нуждата от реоперация и удължаване на металната стабилизация.

Спондилолистеза

Спондилолистезата е заболяване, характеризиращо се с нестабилност на гръбначния стълб, при което един или няколко прешлени се приплъзват напред или назад, спрямо съседен прешлен. В преобладаващия случай, приплъзването се случва в областта на поясния гръбначен стълб. Заболяването се свързва с болка и ограничение на подвижността. При притискане на гръбначния мозък или гръбначните нерви, могат да се развие и неврологична симптоматика – мравучкане (парастезии) и парези (намалено до липсващо съкращение на определен мускул/мускулна група)

Кои са причините за спондилолистезата ?

Тя се свърза с различни причини и се разделя на шест категории:

- вродена (при дисплазия на арката на прешлена или кръстцовата кост)

- истмична (при фрактура на умората,удължаване или фрактура на задна част от прешлена)

- дегенеративна (при дегенерация на междупрешленният диск или задна част на прешлена)

- травматична (фрактура на задна част на прешлена, но различна от истмичната)

- патологична (костно заболяване)

- следоперативна

Какви симптоми има заболяването ?

Вродената спондилолистеза обикновено се открива случайно, при направата на образно изследване (рентген, скенер или ЯМР) и не предизвиква винаги оплаквания. Често, дегенеративната форма на заболяването също се открива случайно.

За съжаление, рядко заболяването протича абсолютно безсимптомно до края на живота на пациента. Проявява се с притискане на определен нерв (радикулопатия) или на целия гръбначен канал (засягане на повече от един нерв)

При дегенеративната форма на заболяването, по-често се притиска целия гръбначен мозък и се изразява от появата на зависима от изминатото разстояние болка в крака/краката. Това състояние се нарича клаудикацио спиналис.

При вродената форма, от друга страна, по-често се засяга отделен нерв (радикулопатия). Пациентите се оплакват от ясно отдеференцирана болка по протежението на определен нерв, т.н. дерматом.

И при двете форми е възможно да се появят оплаквания, свързани с физическото натоварване или извършване на определени движения (примерно въртене в леглото). Това е израз на прешленна нестабилност. Неврологичната симптоматика се свързва с промяна на чувствителността на кракта, мравучкане и парези. В много напреднали случаи се стига до загуба на способността да се задържат тазовите резервоари (неволно изпускане на урина и фекалии). Това състояние се нарича Синдром на кауда еквина и при него е необходимо, спешно да потърсите лекарска помощ !

Диагноза

Както винаги, на първо място е подробния разпит на пациента. Необходимо е да се разпита целево за всички аспекти на оплакванията. Важно е да се сподели за физическото натоварване, практикуван спорт, прекарани травми и физическа потребност.

Прегледа включва опипване на гръбначния стълб, където се търсят вдлъбвания и изпъквания, сколиоза. Изследва се сетивността, моториката и рефлексите.

Образните изследвания са ключови за поставянето на точната диагноза. ЯМР е златен стандарт, като изследването позволява да се определи причината, степента и засегнатите структури. Скенера позволява отлично визуализиране на костните структури и е незаменим при предоперативната подготовка. Съществуват 5 рентгенологични степени на заболяването, според степента на приплъзване.

Лечение

Лечението на заболяването е до голяма степен зависимо от причината му. Преобладаващо, в началото се започва с неоперативното лечение. Това е възможно само в случай, че не се установява неврологична симптоматика и болката може да бъде контролирана в разумна степен. Използват се медикаменти с болкоуспокояващ и противовъзпалителен ефект, като единична терапия, или в комбинация. Като по-траен и щадящ начин се използва инжекционно въвеждане на болкоуспокояващи медикаменти около гр. стъб, така наречените инфилтрации. Насочената физиотерапия и кинезетерапия е задължителна. Правят се упражнения за укрепване на гръбната и коремна мускулатура, подобряване на баланса и стабилността на тялото. Самостоятелното, редовно провеждане на упражненията в домашна среда е необходимо. Добре работещите мускули са способни да ограничат нестабилността на гр. стълб. В много случаи тези мерки са достатъчни за трайния контрол на оплакванията.

Оперативното лечение е задължително при настъпили неврологични увреди, или при неуспяла неоперативна терапия. Целта на лечението е елиминирането на притискането на нервните структури чрез декомпресия, стабилизация и репозиция (наместване на приплъзването).

Дали ще се използва само един от способите, или комбинация между тях, решава операторът. Възможно е, да е необходима лека оперативна намеса, която може да бъде извършена и минималноинвазивно, с използването на оперативен микроскоп. В по-тежките случаи е необходимо и поставянето на импланти, които служат за анатомично и физиологично наместване и трайно задържането на постигнатото.

Спондилартроза

Здравейте !

Днешната публикация се отнася за заболяването на гръбначния стълб Спондилартроза, една малко популярна дума. В народния език, широкоизвестното заболяване “шипове на гръбначния стълб” точно съвпада със спондилартрозата.

Прешлените са свързани помежду си с няколко връзки, междупрешленните дискове и междупрешленните стави (фасетни стави). Заболяването засяга междупрешленните стави. При него движението на тези ставички предизвиква болка, поради загуба на хрущял.

Пациентите страдат от хронични болки в кръста, особено след ставане от сън, при движение и физическо натоварване. Нощем, при липса на дразнене, болките се успокояват. Медикаментозната терапия, включваща най-често медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, успяват да контролират болката дълго време. Други ефективни неоперативни стратегии са специализираната гимнастика, физикалната терапия (прилагане на топлина, нервна стимулация), балнеолечението. Едва след изчерпването на потенциала на консервативните мерки, се препоръчват инвазивни процедури, като инфилтрациите и оперативното лечение.

Симптоми на Спондилартрозата

Най-типичен симптом на заболяването е зависима от натоварването болка в областта на гърба (врат, между плешките, пояса). Болките настъпват сутрин след ставането от леглото. Причината за това е, че след изправянето, гръбначния стълб започва да носи натоварването на торса и болестно променените ставички се приплъзват една спрямо друга. Най-често засегнати са фасетните стави на пояса.

При засягане на шийния отдел, болките са във врата, главата и могат да се излъчват към рамената.

Типични за болката са:

- Засилване при седнало положение на тялото

- Засилване при вдигане на тежки обекти

- Засилване при изтягане на гръбначния стълб

- Кръстната болка предизвиква обездвижване на поясния отдел (трудност при навеждане, въртене и опъване) и болезнено стягане на мускулите около прешлените

- Болката може да се излъчва в рамената/ръцете или седалището/краката и може да е свързана с мравучкане и намалена чувствителност. Това се дължи на “ошипяването”. При него се разраства костна материя около ставите, което довежда до притискането на наблизи преминаващите нерви.

Причини за спондилартрозата

При липса на болестни промени, фасетните стави понасят минимални натоварвания. Както всяка става, така и фасетната, с течение на времето дегенерира. Дегенерацията се засилва при изкривяване на гръбначния стълб (примерно при болест на Шойерман или Сколиоза), довеждащи до увеличено натоварване на интервертебралните стави. Най-честата причина обаче е, дегенерацията на междупрешленният диск (подробно описана в предишната ми публикация). При нея намалява височината на диска, което увеличава сериозно натоварването на ставата. Допълнителни рискови фактори са свръхтеглото, слабо развита мускулатура на корема и гърба и остеопорозата.

Спорт при спондилартрозата

Най-общо казано, спорта е полезен на физическото състояние на организма и подобрява подвижността на гръбначния стълб. Леки спортове като плуване и каране на колело са препоръчителни. Особено трябва да се внимава при практикуването на спортове, при които гр. стълб се преопъва (примерно бойни спортове, волейбол). При известна диагноза категорично трябва да се избягва вдигане на тежести. Изключително важно е доброто загряване преди практикуване, със задължително разтягане. Важно е да се запомни, че мускулите около гръбначния стълб, също могат да се травмират, което довежда до усилване на болката.

Диагноза

Щателният преглед на пациента е важен. Предварителния разговор насочва към нея. Изследва се подвижността, болката при натиск. Наличие на излъчване, намалена чувствителност, слабост на някои мускулни групи. Назначават се образни изследвания (рентген, скенер, ЯМР). Често пъти се открива повече от едно състояние, което би могло да бъде причина за болките. В тези случаи е полезна диагностичната инфилтрация на засегнатите стави, която насочва към най-подходящо лечение.

Неоперативно лечение

Включва целия спектър на консервативната терапия, като физикална терапия, кинезетерапия, балнеолечение, мануална терапия. От голяма важност е тренирането на стабилизиращата мускулатура. Препоръчвам работа с доказани центрове и специалисти, специализирани в лечението на гръбначна патология.

Оперативно лечение

Каузалното лечение е невъзможно при по-голяма част от случаите, тъй като промените са твърде напреднали. Интервенционалното лечение на болката е първата стъпка при по-инвазивните процедури. Широко застъпени са инфилтрациите и денервацията на фасетните стави. При неконтрилириум болков синдром се пристъпва към оперативно лечение, което най-често включва използването на метални импланти.