Синдром на клунeалните нерви – болка в кръста и седалището

Загадъчната болка в кръста и ханша: разбиране на синдрома на горните клунeални нерви

Представете си силна, ясно локализирана болка в една точно определена точка над ханшната кост. Понякога тя се разпространява към кръста, седалището или дори бедрото. Образните изследвания често са „нормални“, а стандартните лечения не помагат.

Това е реалността за много пациенти, страдащи от синдром на горните клунeални нерви – честа, но все още недостатъчно разпознавана причина за хронична болка в кръста и ханша.

Целта на тази статия е да ви помогне да разберете този синдром, да разпознаете характерните симптоми и да ви ориентира към съвременните диагностични и лечебни възможности.

Не всяка болка в кръста идва от гръбначния стълб

Широко разпространено е схващането, че болката в кръста почти винаги е резултат от дискова херния, дегенеративни промени или „прищипан нерв“ в гръбначния стълб. В действителност източникът на болката понякога е значително по-повърхностен, но не по-малко инвалидизиращ.

Горните клунeални нерви са малки сетивни нерви, които често остават извън диагностичния фокус – докато не се превърнат в източник на постоянна болка.

Какво представляват горните клунeални нерви?

За да разберем синдрома, е важно кратко и ясно обяснение на анатомията.

Гръбначният стълб може да бъде сравнен с централен комуникационен кабел, от който излизат множество нерви. В областта на долната част на гърба, от задните разклонения на поясните гръбначни нерви, се отделят три малки сетивни нерва, известни като горни клунeални нерви.

Основни характеристики:

• Те са чисто сетивни нерви

• Не управляват мускули

• Не участват в движенията или стабилността

• Пренасят усещания от кожата на горната част на седалището

Защо тези нерви са уязвими?

След като напуснат гръбначния стълб, горните клунeални нерви преминават през мускулите на гърба и достигат до критична анатомична зона – мястото, където пробиват плътна фиброзна тъкан в близост до горния ръб на хълбочната кост.

Този тесен „анатомичен коридор“ е най-честото място на притискане. Човешкото тяло е отлично проектирано, но съществуват зони с минимален резерв за адаптация – именно такива зони са предпоставка за развитие на синдроми на нервна компресия.

Причини за синдром на горните клунeални нерви

Синдромът най-често се развива в резултат на компресия или хронично дразнене на нерва. Причините обикновено са многофакторни.

Анатомични особености

При някои хора отворите, през които преминават нервите, са по-тесни по рождение, което увеличава риска от притискане.

Травми

Падане върху кръста или таза, директен удар или повтарящи се микротравми могат да доведат до локално възпаление и оток около нерва.

Повтарящи се движения и натоварване

Често навеждане, усукване на торса, продължително стоене или статични пози – типични за определени професии и спортове – постепенно водят до хронично дразнене.

Хирургични интервенции

Особено вземането на костен трансплантат от хълбочната кост при гръбначни операции. Нервите са фини и не винаги лесно разпознаваеми по време на операция.

Хроничен мускулен спазъм

Спазъм в областта на кръста и таза, често свързан с лоша стойка, претоварване или стрес, може да създаде постоянен механичен натиск.

Системни заболявания

Състояния като захарен диабет правят нервите по-чувствителни към компресия и увреждане.

Симптоми – характерни, но често подвеждащи

Клиничната картина е типична, но често води до погрешни диагнози.

Локализирана точкова болка

Най-характерният симптом е болка точно над горния ръб на хълбочната кост. Много пациенти могат да посочат болезненото място с един пръст.

Отразена болка

Болката често се разпространява към:

• кръста

• седалището

• слабините

• горната част на бедрото

Това наподобява ишиас или дискова херния.

Позиционна зависимост

Болката се усилва при:

• продължително стоене

• ходене

• навеждане

• ротация на торса

Седенето често носи временно облекчение.

Сетивни нарушения

Изтръпване, намалена чувствителност или свръхчувствителност на кожата, при която дори допирът на дрехи е неприятен.

Психоемоционално въздействие

Продължителната болка без ясна диагноза често води до тревожност, фрустрация и депресивни симптоми.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата е предимно клинична и изисква опит и внимание към детайла.

Клиничен преглед

Подробният разговор с пациента и внимателният преглед са от ключово значение.

Диагностична блокада

Поставяне на локален анестетик в болезнената точка, често под ултразвуков контрол.
Временното изчезване на болката потвърждава диагнозата и се счита за златен стандарт.

Образни изследвания

ЯМР и КТ се използват основно за изключване на други причини.
Електромиографията обикновено е нормална.

Лечение на синдрома на горните клунeални нерви

Лечението е поетапно и в повечето случаи води до значително подобрение.

• Модификация на ежедневните дейности

• Физиотерапия – мускулен баланс, стойка и стабилност

• Медикаментозна терапия при нужда

• Терапевтични инжекции с кортикостероид

• Криоаблация при рецидивиращи симптоми

• Хирургична декомпресия – само при строго подбрани случаи

Заключение

Синдромът на горните клунeални нерви е реална и често подценявана причина за хронична болка в кръста и ханша. При правилна диагноза и индивидуализиран лечебен подход, повечето пациенти постигат значително облекчение и възстановяване на качеството си на живот.

Информираният пациент и внимателният лекар са най-добрата комбинация по пътя към трайно подобрение.

Болка в опашната кост - Кокцигия

Здравейте,

темата на днешната публикация ще бъде болката около опашната кост наречена Кокцигия.

Болката може да бъде причинена от травма (най-често падане върху нея), раждане, продължително седене и в редки случаи, от тумори. Болката е продължителна и може дори да стане хронична.

Опашната кост се намира в основата на гръбнака и е локализирана под кръстцовата кост. Съставена е от 3 до 5 прешлена. Прикрепва се към кръстцовата кост с мощни връзки и мускули. Болката е най-често умерена до силна. Острата болка се свързва най-често с травма и може да отнеме седмици да отшуми. Хроничната болка е по-тъпа, дразнеща и често е свързана с парещо усещане около ануса и тестисите при мъже и срамните устни при жените. Хронична болка е тази, която продължава повече от три месеца.

Опашната кост може да бъде наранена при травми, като може дори да се счупи. Трудно и продължително раждане, заседнал начин на живот, свръхтегло са все фактори, спомагащи за появата и. Понякога, причина не може да се установи, тогава болката се нарича идиопатична. Засегати са по-често жените, като няма ясно изразен възрастов пик.

Диагнозата се поставя сравнително лесно, но е необходимо задълбочаване в историята и изследванията, за да се стигне до подходящо потенциално решение. Важно е да се изключат други източници на подобни оплаквания от съседни системи – храносмилателна, полова, пикочна.

Специфични провокационни тестове могат да се приложат – примерно ректално изследване. Рентген, скенер и ЯМР са полезни.

Лечението е преобладаващо консерватовно. Препоръчва се седенето на специална възглавница (като при хемероиди). Ако изхождането провоцира болката е необходима примяна в диетата с цел да се намали и омекоти фекалната маса.

Физиотерапията и кинезетерапията отново са сред първите препоръки. Упражнения за стречинг на връзките и укрепване на мускулите са подходящи. Подходящи са и нашумелите в последно време упражнения за укрепване на пода на таза.

Инфилтрациите се използват и при този тип болка. Диагностични и терапевтични инжекции се поставят под рентгенов контрол, като обикновено при правилно поставена диагноза, настъпва бързо облекчение на оплакванията. При хронична болка се налага поставянето им няколко пъти.

Нервна аблация – използва се специален уред, с помощта на който се увреждат малките нервни клончета, инервиращи самата кост.

Хирургия е изключително рядко необходима. За над 12 години практика и хиляди операции на които съм бил свидетел, или съм правил, съм виждал само едно хирургическо отстраняване на опашната кост.

Представеният клиничен случай е на пациент с хронична кокцигия. Оплакванията са от пареща болка при седене в областта на опашката, ануса и тестисите. Опитани са всякакви орални медикаменти, проведени са множество физиотерапии. Специфичното при него е, че има направена дорзална спондилодеза на ниво Л5/С1 с много добър резултат. Освен кокцигия, при него се установи и сакроилиачна болка. Проведени бяха 2 курса на лечение, в два последователни дни. Първо се инфилтрираха нервите около опашната кост с кортикостероид и местен анестетик ,с мигновено облекчаване на оплакванията (от анестетика). На следващия ден се инфилтрираха двете сакроилиачни стави. Двете процедури траеха около 15 мин всяка.

На приложените снимки се вижда тънката игла за достигане на правилното място. Инжектиран е контраст, за да съм 100% сигурен, че медикаментите ще попаднат където трябва.

Спондилартроза

Здравейте !

Днешната публикация се отнася за заболяването на гръбначния стълб Спондилартроза, една малко популярна дума. В народния език, широкоизвестното заболяване “шипове на гръбначния стълб” точно съвпада със спондилартрозата.

Прешлените са свързани помежду си с няколко връзки, междупрешленните дискове и междупрешленните стави (фасетни стави). Заболяването засяга междупрешленните стави. При него движението на тези ставички предизвиква болка, поради загуба на хрущял.

Пациентите страдат от хронични болки в кръста, особено след ставане от сън, при движение и физическо натоварване. Нощем, при липса на дразнене, болките се успокояват. Медикаментозната терапия, включваща най-често медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, успяват да контролират болката дълго време. Други ефективни неоперативни стратегии са специализираната гимнастика, физикалната терапия (прилагане на топлина, нервна стимулация), балнеолечението. Едва след изчерпването на потенциала на консервативните мерки, се препоръчват инвазивни процедури, като инфилтрациите и оперативното лечение.

Симптоми на Спондилартрозата

Най-типичен симптом на заболяването е зависима от натоварването болка в областта на гърба (врат, между плешките, пояса). Болките настъпват сутрин след ставането от леглото. Причината за това е, че след изправянето, гръбначния стълб започва да носи натоварването на торса и болестно променените ставички се приплъзват една спрямо друга. Най-често засегнати са фасетните стави на пояса.

При засягане на шийния отдел, болките са във врата, главата и могат да се излъчват към рамената.

Типични за болката са:

- Засилване при седнало положение на тялото

- Засилване при вдигане на тежки обекти

- Засилване при изтягане на гръбначния стълб

- Кръстната болка предизвиква обездвижване на поясния отдел (трудност при навеждане, въртене и опъване) и болезнено стягане на мускулите около прешлените

- Болката може да се излъчва в рамената/ръцете или седалището/краката и може да е свързана с мравучкане и намалена чувствителност. Това се дължи на “ошипяването”. При него се разраства костна материя около ставите, което довежда до притискането на наблизи преминаващите нерви.

Причини за спондилартрозата

При липса на болестни промени, фасетните стави понасят минимални натоварвания. Както всяка става, така и фасетната, с течение на времето дегенерира. Дегенерацията се засилва при изкривяване на гръбначния стълб (примерно при болест на Шойерман или Сколиоза), довеждащи до увеличено натоварване на интервертебралните стави. Най-честата причина обаче е, дегенерацията на междупрешленният диск (подробно описана в предишната ми публикация). При нея намалява височината на диска, което увеличава сериозно натоварването на ставата. Допълнителни рискови фактори са свръхтеглото, слабо развита мускулатура на корема и гърба и остеопорозата.

Спорт при спондилартрозата

Най-общо казано, спорта е полезен на физическото състояние на организма и подобрява подвижността на гръбначния стълб. Леки спортове като плуване и каране на колело са препоръчителни. Особено трябва да се внимава при практикуването на спортове, при които гр. стълб се преопъва (примерно бойни спортове, волейбол). При известна диагноза категорично трябва да се избягва вдигане на тежести. Изключително важно е доброто загряване преди практикуване, със задължително разтягане. Важно е да се запомни, че мускулите около гръбначния стълб, също могат да се травмират, което довежда до усилване на болката.

Диагноза

Щателният преглед на пациента е важен. Предварителния разговор насочва към нея. Изследва се подвижността, болката при натиск. Наличие на излъчване, намалена чувствителност, слабост на някои мускулни групи. Назначават се образни изследвания (рентген, скенер, ЯМР). Често пъти се открива повече от едно състояние, което би могло да бъде причина за болките. В тези случаи е полезна диагностичната инфилтрация на засегнатите стави, която насочва към най-подходящо лечение.

Неоперативно лечение

Включва целия спектър на консервативната терапия, като физикална терапия, кинезетерапия, балнеолечение, мануална терапия. От голяма важност е тренирането на стабилизиращата мускулатура. Препоръчвам работа с доказани центрове и специалисти, специализирани в лечението на гръбначна патология.

Оперативно лечение

Каузалното лечение е невъзможно при по-голяма част от случаите, тъй като промените са твърде напреднали. Интервенционалното лечение на болката е първата стъпка при по-инвазивните процедури. Широко застъпени са инфилтрациите и денервацията на фасетните стави. При неконтрилириум болков синдром се пристъпва към оперативно лечение, което най-често включва използването на метални импланти.