Криоаблация на гръбначния стълб – съвременно решение при хронична болка

Какво представлява криоаблацията на гръбначния стълб?

Криоаблацията на гръбначния стълб е минимално инвазивна интервенционална процедура за лечение на хронична болка, която набира все по-голяма популярност като щадящ и ефективен метод за контрол на симптомите, без необходимост от голяма операция.

Методът се основава на терапевтично охлаждане на нерви, които участват в предаването на болкови сигнали от гръбначния стълб към мозъка. Чрез временна блокада на тези сигнали пациентът може да изпита значително облекчение на болката и подобряване на функционалността.

Тази статия има за цел да обясни как работи криоаблацията, за кого е подходяща и какво може реалистично да се очаква от този подход.

Как действа криоаблацията – механизъм на действие

Процедурата използва специална иглена сонда, през която преминава газ, създаващ екстремно ниски температури – обикновено между –60°C и –120°C.

Под въздействието на студа:

• се създава ограничена зона на замразяване около целевия нерв;

• прекъсва се провеждането на болкови импулси;

• анатомичната структура на нерва не се унищожава напълно.

На практика нервът изпада във временно функционално увреждане, което в рамките на месеци може постепенно да се възстанови. Поради това ефектът от криоаблацията е дълготраен, но не постоянен, което за много пациенти е напълно приемливо решение.

При какви състояния се прилага криоаблация на гръбначния стълб?

Най-честите показания включват:

• хронична болка в кръста, свързана с фасетни стави;

• болка от сакроилиачната става;

• определени форми на невропатна болка;

• персистираща болка след операции на гръбначния стълб (post-laminectomy syndrome).

Диагностичен етап преди процедурата

Преди да се пристъпи към криоаблация, почти винаги се извършва диагностичен нервен блок с локален анестетик.
Ако временното обезболяване доведе до ясно подобрение, това е надежден показател, че криоаблацията би била ефективна.

Как протича самата процедура?

Криоаблацията се извършва:

• амбулаторно или стационарно;

• под местна анестезия;

• при нужда – с лека седация.

Пациентът обикновено е в съзнание и може да комуникира с медицинския екип, което повишава безопасността.

Под рентгенов контрол (C-arm) лекарят прецизно позиционира сондата към целевия нерв. Самото охлаждане трае от няколко секунди до няколко минути и може да бъде повторено няколко пъти.

⏱ Продължителност: 30–60 минути
🏠 Изписване: в същия ден

Криоаблация под рентгенов контрол

Криоаблация на фасетни стави под рентгенов контрол

Криоаблация на фасетни стави

Прецизно позициониране под постоянен рентгенов контрол

Криоаблация на фасетните стави

Постоянен рентгенов контрол за максимален ефект на процедурата

Позициониране по време на криоаблация

Позиционирането е ключово за максимален ефект

Криоаблация на фасетни стави - процедура за контрол на болката

Елегантна процедура с максимална безопасност

Кога настъпва ефектът и колко дълго продължава?

При някои пациенти облекчението настъпва още в първите дни, докато при други са необходими 2–3 седмици за пълен ефект.

Продължителността на подобрението обикновено е:

• 6 до 24 месеца,
  като при част от пациентите ефектът е и по-дълготраен.

Процедурата може да бъде повторена, което се счита за нормална част от дългосрочната стратегия при хронична болка.

Рискове и безопасност

Както всяка медицинска интервенция, криоаблацията има потенциални рискове, които обаче са редки и обикновено обратими:

• локална болезненост или синина;

• временно изтръпване;

• преходно усилване на болката.

Сериозни усложнения като инфекция или трайно нервно увреждане са изключително редки, когато процедурата се извършва от опитен специалист с подходяща апаратура.

Кои пациенти са подходящи кандидати?

Подходящи са пациенти с:

• хронична локализирана болка > 3–6 месеца;

• неуспешно консервативно лечение;

• ясна връзка между болката и фасетни или сакроилиачни стави.

Не са подходящи при:

• активни инфекции;

• тежка гръбначна нестабилност;

• изразени неврологични дефицити;

• неконтролиран онкологичен процес.

Криоаблацията като част от цялостен лечебен план

Криоаблацията не е „чудо-лечение“, но е ключов елемент от мултимодалния подход, в комбинация с:

• рехабилитация и упражнения;

• контрол на натоварването;

• оптимизация на начина на живот.

Пациентите често съобщават за:

• по-добър сън;

• по-малка нужда от обезболяващи;

• по-голяма физическа активност;

• усещане за контрол над ежедневието.

Заключение

Криоаблацията на гръбначния стълб е ценен и съвременен инструмент в управлението на хроничната болка, когато стандартните методи не са достатъчни.
Тя предлага реалистична възможност за подобрение на качеството на живот, с минимален риск и кратко възстановяване.

В приложените снимки можете да видите част от реалния процес на криоаблация на фасетни стави под рентгенов контрол.

Спондилолистеза на гръбначния стълб

Спондилолистезата е заболяване, при което се наблюдава нестабилност на гръбначния стълб, вследствие на която един или няколко прешлена се приплъзват напред или назад спрямо съседен прешлен. В повечето случаи засягането е в поясния отдел, като състоянието може да доведе до болка, ограничена подвижност и неврологични симптоми.

Какво представлява спондилолистезата

При спондилолистеза се нарушава нормалното подреждане и стабилност на прешлените. В резултат може да се получи:

• механична болка в кръста;

• ограничение в движението;

• притискане на гръбначни нерви или на целия гръбначен канал.

При нервна компресия могат да се развият:

• парастезии (мравучкане, изтръпване);

• парези (намалена или липсваща мускулна сила);

• в тежки случаи – нарушения в контрола на уриниране и дефекация.

Схематично изображение на спондилолистеза на 5-ти лумбален прешлен - типично място за поява на спондилолистеза. В жълто са изобразени периферните нерви

Причини за спондилолистезата

В зависимост от причината, спондилолистезата се разделя на шест основни типа:

Вродена (диспластична)

Свързана с вродени аномалии на:

• дъгата на прешлена;

• кръстцовата кост.

Истмична

Причинена от:

• фрактура от умора;

• удължаване или дефект в задната част на прешлена (pars interarticularis).

Дегенеративна

Най-честата форма при възрастни пациенти. Дължи се на:

• дегенерация на междупрешленния диск;

• артрозни промени във фасетните стави.

Травматична

В резултат на остра травма с фрактура на задна част на прешлена, различна от истмичната форма.

Патологична

Свързана с:

• тумори;

• инфекции;

• метаболитни костни заболявания.

Следоперативна

Развива се след хирургични интервенции, при които е нарушена стабилността на гръбначния сегмент.

Симптоми на спондилолистезата

Безсимптомно протичане

• Вродената и дегенеративната форма често се откриват случайно при образни изследвания.

• Дълго време може да няма оплаквания.

Симптоматично протичане

С напредване на заболяването се появяват:

• болка в кръста;

• болка, провокирана от движение или натоварване;

• нестабилност при определени движения (напр. обръщане в леглото).

Неврологични прояви

• Радикулопатия – ясно локализирана болка по хода на определен нерв (по дерматом);

• Спинална стеноза – болка в краката, зависима от изминатото разстояние (клаудикацио спиналис);

• мравучкане, изтръпване;

• мускулна слабост и куцане.

❗ Спешно състояние – Синдром на кауда еквина
Проявява се със:

• загуба на контрол върху урина и фекалии;

• тежка слабост в краката.

➡️ Изисква незабавна медицинска намеса.

Диагностика на спондилолистезата

Диагнозата започва с подробна анамнеза и клиничен преглед, включващ:

• оценка на стойката и осите;

• палпация за изпъкналости и вдлъбвания;

• изследване на чувствителност, мускулна сила и рефлекси.

Образни изследвания

• Рентгенография – оценка на степента на приплъзване (5 степени);

• ЯМР (златен стандарт) – показва нервни структури, диск, степен на компресия;

• КТ (скенер) – отлична визуализация на костите, важен при предоперативно планиране.

Лечение на спондилолистезата

Неоперативно лечение

Подходящо при:

• липса на неврологичен дефицит;

• контролируема болка.

Включва:

• противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти;

• инфилтрации около гръбначния стълб;

• физиотерапия и кинезитерапия;

• упражнения за укрепване на коремната и гръбната мускулатура;

• подобряване на баланса и стабилността.

📌 Редовните упражнения у дома са задължителни – добре тренираните мускули могат да компенсират нестабилността.

Оперативно лечение

Необходимо при:

• неврологични увреди;

• прогресиращи симптоми;

• неуспех на консервативната терапия.

Цели на операцията:

• декомпресия на нервните структури;

• стабилизация на гръбначния сегмент;

• репозиция (наместване) на приплъзването.

В зависимост от случая се прилагат:

• минимално инвазивни техники;

• микроскопска хирургия;

• стабилизация с метални импланти.

Спондилартроза – „шипове на гръбначния стълб“

Спондилартрозата е дегенеративно заболяване на гръбначния стълб, което засяга междупрешленните (фасетни) стави.
В разговорния език това състояние е познато като „шипове на гръбначния стълб“.

Заболяването води до хронична болка, скованост и ограничение на движенията, особено в поясния и шийния отдел, и е една от честите причини за продължителни болки в гърба при възрастни пациенти.

Прешлените в гръбначния стълб са свързани помежду си чрез:

• междупрешленни дискове,

• връзков апарат,

• междупрешленни (фасетни) стави.

Спондилартрозата представлява артрозно износване на фасетните стави, при което хрущялът постепенно се разрушава. В резултат:

• движението между прешлените става болезнено,

• образуват се костни разраствания („шипове“),

• може да се стигне до притискане на нервни структури.

Схематично изображение на спондилартрозата - “шипове на гръбначния стълб”

Симптоми на спондилартрозата

Най-характерният симптом е болка, зависима от натоварването.

Типични оплаквания:

• болка в кръста, врата или между плешките;

• изразена сутрешна скованост след ставане от сън;

• облекчение в покой и засилване при движение;

• болезнено мускулно стягане около засегнатия сегмент.

Болката се усилва при:

• продължително седене;

• вдигане на тежести;

• изтягане (екстензия) на гръбначния стълб;

• резки движения и физическо натоварване.

При напреднала спондилартроза костните разраствания могат да притиснат нерви, което води до:

• излъчване на болка към ръцете или краката;

• мравучкане;

• намалена чувствителност.

Причини за спондилартрозата

Фасетните стави понасят минимално натоварване при здрав гръбначен стълб. С времето обаче настъпват дегенеративни промени.

Основни причини:

• дегенерация на междупрешленния диск → намаляване на височината му;

• увеличено натоварване върху фасетните стави;

• възрастови промени.

Допълнителни рискови фактори:

• сколиоза или болест на Шойерман;

• наднормено тегло;

• слаба коремна и гръбна мускулатура;

• остеопороза;

• заседнал начин на живот.

Спорт и физическа активност при спондилартроза

Движението е ключов елемент в контрола на заболяването.

Препоръчителни активности:

• плуване;

• каране на колело;

• специализирана лечебна гимнастика.

Да се избягват:

• вдигане на тежести;

• спортове с прекомерно разгъване на гръбначния стълб;

• бойни и контактни спортове без подготовка.

Задължително е добро загряване и разтягане преди физическа активност.

Диагностика на спондилартрозата

Диагнозата се поставя чрез:

• подробен разговор с пациента;

• физикален преглед;

• оценка на подвижността и болката при натиск.

Образни изследвания:

• рентгенография;

• компютърна томография (КТ);

• магнитно-резонансна томография (ЯМР).

Когато са налице няколко възможни източника на болка, диагностичните фасетни инфилтрации са изключително полезни за уточняване на причината.

Неоперативно лечение

В повечето случаи лечението започва консервативно.

Включва:

• физиотерапия;

• кинезитерапия;

• балнеолечение;

• мануална терапия;

• медикаментозна терапия при нужда.

Основен фокус е укрепването на стабилизиращата мускулатура на гърба и корема.

Инвазивно и оперативно лечение

При неуспех на консервативната терапия се прилагат:

Интервенционални методи:

• фасетни инфилтрации;

• радиочестотна денервация на фасетните стави.

Оперативно лечение:

При неконтролируем болков синдром или неврологични усложнения може да се наложи хирургична интервенция, често с използване на метални стабилизиращи импланти.