Спондилартроза – „шипове на гръбначния стълб“

Спондилартрозата е дегенеративно заболяване на гръбначния стълб, което засяга междупрешленните (фасетни) стави.
В разговорния език това състояние е познато като „шипове на гръбначния стълб“.

Заболяването води до хронична болка, скованост и ограничение на движенията, особено в поясния и шийния отдел, и е една от честите причини за продължителни болки в гърба при възрастни пациенти.

Прешлените в гръбначния стълб са свързани помежду си чрез:

  • междупрешленни дискове,

  • връзков апарат,

  • междупрешленни (фасетни) стави.

Спондилартрозата представлява артрозно износване на фасетните стави, при което хрущялът постепенно се разрушава. В резултат:

  • движението между прешлените става болезнено,

  • образуват се костни разраствания („шипове“),

  • може да се стигне до притискане на нервни структури.

Спондилартроза - шипове на гръбначния стълб

Схематично изображение на спондилартрозата - “шипове на гръбначния стълб”

Симптоми на спондилартрозата

Най-характерният симптом е болка, зависима от натоварването.

Типични оплаквания:

  • болка в кръста, врата или между плешките;

  • изразена сутрешна скованост след ставане от сън;

  • облекчение в покой и засилване при движение;

  • болезнено мускулно стягане около засегнатия сегмент.

Болката се усилва при:

  • продължително седене;

  • вдигане на тежести;

  • изтягане (екстензия) на гръбначния стълб;

  • резки движения и физическо натоварване.

При напреднала спондилартроза костните разраствания могат да притиснат нерви, което води до:

  • излъчване на болка към ръцете или краката;

  • мравучкане;

  • намалена чувствителност.

Причини за спондилартрозата

Фасетните стави понасят минимално натоварване при здрав гръбначен стълб. С времето обаче настъпват дегенеративни промени.

Основни причини:

  • дегенерация на междупрешленния диск → намаляване на височината му;

  • увеличено натоварване върху фасетните стави;

  • възрастови промени.

Допълнителни рискови фактори:

  • сколиоза или болест на Шойерман;

  • наднормено тегло;

  • слаба коремна и гръбна мускулатура;

  • остеопороза;

  • заседнал начин на живот.

Спорт и физическа активност при спондилартроза

Движението е ключов елемент в контрола на заболяването.

Препоръчителни активности:

  • плуване;

  • каране на колело;

  • специализирана лечебна гимнастика.

Да се избягват:

  • вдигане на тежести;

  • спортове с прекомерно разгъване на гръбначния стълб;

  • бойни и контактни спортове без подготовка.

Задължително е добро загряване и разтягане преди физическа активност.

Диагностика на спондилартрозата

Диагнозата се поставя чрез:

  • подробен разговор с пациента;

  • физикален преглед;

  • оценка на подвижността и болката при натиск.

Образни изследвания:

  • рентгенография;

  • компютърна томография (КТ);

  • магнитно-резонансна томография (ЯМР).

Когато са налице няколко възможни източника на болка, диагностичните фасетни инфилтрации са изключително полезни за уточняване на причината.

Неоперативно лечение

В повечето случаи лечението започва консервативно.

Включва:

  • физиотерапия;

  • кинезитерапия;

  • балнеолечение;

  • мануална терапия;

  • медикаментозна терапия при нужда.

Основен фокус е укрепването на стабилизиращата мускулатура на гърба и корема.

Инвазивно и оперативно лечение

При неуспех на консервативната терапия се прилагат:

Интервенционални методи:

  • фасетни инфилтрации;

  • радиочестотна денервация на фасетните стави.

Оперативно лечение:

При неконтролируем болков синдром или неврологични усложнения може да се наложи хирургична интервенция, често с използване на метални стабилизиращи импланти.


Previous
Previous

Спондилолистеза на гръбначния стълб

Next
Next

Дискова херния – симптоми, причини и възможности за лечение