Болката е над хълбочната кост, малко встрани от гръбначния стълб, и много хора могат да я посочат с един пръст. Оттам тя се разпространява към кръста и седалището, а понякога и надолу по задната страна на бедрото. Засилва се при ходене, при продължително стоене и при ставане от стол. Образните изследвания на гръбначния стълб или не показват съществени промени, или показват износване, което не обяснява точно тази болка.
Един от възможните източници на тази болка е притискането на горните клунеални нерви. Това са малки кожни нерви, които минават над хълбочната кост. Името им идва от латинското clunis, което означава седалище.
Колко често тези нерви са причина за болка в кръста, още не е напълно изяснено. В различните проучвания делът им варира от 1,6 до около 14% от пациентите с болка в кръста. Най-високата стойност е от голямо проспективно проучване в специализирана клиника за гръбначни заболявания: там критериите за подозиран синдром са изпълнени при 113 от 834 пациенти. Синдромът не е рядкост, но не обяснява всяка болка в кръста.
По-долу ще прочетете как минават тези нерви и къде се притискат, как се разпознава болката от тях, от какви други причини трябва да се разграничи, как се поставя диагнозата и как се лекува.
Какво представляват горните клунеални нерви
Горните клунеални нерви са чисто сетивни. Те пренасят усещанията от кожата на кръста и горната половина на седалището и не управляват мускули. Затова притискането им може да причини болка и изтръпване, но не и мускулна слабост.
Нервите са клонове на задните разклонения на гръбначномозъчните нерви. Дълго време се е смятало, че тръгват само от първите три поясни нива. По-новите анатомични изследвания показват, че клоновете им започват от нивото на последния гръден до петия поясен прешлен. Клоновете, които най-често се притискат, тръгват предимно от долните поясни нива. Тази подробност обяснява един от най-подвеждащите белези на синдрома, разгледан по-долу.
Къде и защо нервът се притиска
По пътя си към кожата нервите пробиват гръдно-поясната фасция (плътна съединителнотъканна обвивка на мускулите на гърба) и преминават над горния ръб на хълбочната кост. На това място част от клоновете минават през тесен костно-фиброзен тунел. Отгоре тунелът е ограничен от фасцията, а отдолу от костта на хълбочния гребен.
В анатомично проучване поне един клон минава през такъв тунел при малко над половината от изследваните страни. Ясно притискане обаче се открива много по-рядко, при между около 2 и 13% в различните изследвания. Наличието на тунел е анатомичен вариант, а не диагноза.
Най-често засегнат е най-вътрешният клон. Той пресича хълбочния гребен на около 7 сантиметра встрани от средната линия на гърба и на около 4,5 сантиметра от горния заден бодец на хълбочната кост. Затова болезнената точка при този синдром е забележително постоянна.
Притискането обикновено се развива постепенно. При разгъване, навеждане и завъртане на кръста нервът се плъзга и търка на мястото, където е фиксиран между фасцията и костта, и с времето се раздразва. Нервите могат да бъдат увредени и при вземане на костен присадък от хълбочния гребен, но по-често притискането настъпва без конкретна травма.
Синдромът е описан и при хора, при които болката в кръста се връща след операция за сраствяне на прешлени (спондилодеза). Пациентите с подозиран синдром в голямото проспективно проучване са били средно на 68 години. Те по-често са имали прешленни фрактури в гръдно-поясния и поясния отдел: 23% срещу 10% при останалите пациенти. Дали промяната в стойката след такава фрактура натоварва допълнително нерва, все още не е доказано.
Как се усеща болката
Основният белег е болезнена точка над задната част на хълбочния гребен. Натискът върху нея възпроизвежда познатата болка, а понякога и изтръпване, което се разпространява надолу. Болката обхваща кръста и седалището и по-често е от едната страна. Кожата над засегнатия участък може да е изтръпнала или толкова чувствителна, че допирът на дрехите да е неприятен.
В голямото проспективно проучване най-честите провокиращи фактори са били ходенето, ставането от седнало положение и стоенето. Навеждането напред и назад също засилва болката. Самото седене влошава оплакванията само при малка част от пациентите.
Обратният модел, при който болката е в интимната област и около ануса и се засилва именно при седене, насочва към друг нерв. За разликата с пудендалната невралгия, при която седенето е основният провокиращ фактор, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/pudendalna-nevralgia
Защо болката може да слиза към крака
Около половината от пациентите имат симптоми и в крака: болка или изтръпване по задната страна на бедрото, понякога до подбедрицата. Това състояние се нарича псевдоишиас, защото наподобява ишиас, без нервен корен в гръбначния канал да е притиснат. Обяснението вероятно е анатомично. Клоновете, които се притискат най-често, тръгват от долните поясни нива, свързани и с нервите на крака.
За разлика от истинския ишиас, при притиснат горен клунеален нерв няма мускулна слабост, промени в рефлексите или загуба на чувствителност по ивица, която следва нервен корен.
Кога болката идва от другаде
Болка в кръста и седалището може да има много източници. При хора над 60 години нерядко има повече от един източник едновременно. Затова прегледът трябва не само да открие притиснатия нерв, но и да прецени дали той обяснява цялата болка.
Ако болката е по-дълбоко в седалището, засилва се при седене и слиза по задната част на бедрото, източникът може да е седалищният нерв под пириформиса.Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/piriformis-sindrom
Дисковата херния или стеснението на гръбначния канал, които притискат нервен корен, дават болка по определена ивица на крака, често с изтръпване в ходилото, слабост или променени рефлекси. За разпознаването на коренчевата болка и признаците, които изискват спешна оценка, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diskova-hernia-grabnachen-stalb
Болката от фасетните стави (малките стави между прешлените) също се засилва при разгъване и завъртане на кръста. Тя обаче е по-дълбока и не се отключва от натиск в точка над хълбочния гребен. За това как се доказва, че болката идва от тези стави, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/spondilartroza-grabnachen-stalb
Сакроилиачната става (ставата между кръстцовата и хълбочната кост) дава болка ниско в седалището, около горния заден бодец. В същата зона минават и средните клунеални нерви, които могат да бъдат притиснати под една от връзките на тази става. Тяхната болка наподобява ставната и, за разлика от болката от горните клунеални нерви, често се засилва при продължително седене.
Тазобедрената става също може да дава болка в седалището при ходене. При нея болката е свързана с движението на самата става, често се усеща и в слабините, а завъртането на крака е ограничено и болезнено. За признаците, които насочват към тазобедрената става, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-v-sedalishte-pri-hodene-tazobedrena-stava
Напрегнатите седалищни мускули с болезнени уплътнения в тях, т.нар. тригерни точки, дават болка в същата зона и могат да съпътстват притиснатия нерв. За това как се разпознава и лекува болката от мускулите, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/miofascialna-bolka
Как се поставя диагнозата
Диагнозата е клинична. Тя се основава на пет признака, които се търсят заедно. Първият е болка в кръста, която обхваща областта на хълбочния гребен и седалището. Вторият е засилване на болката при движения на кръста или при определени пози. Третият е болезненост над задната част на хълбочния гребен, на мястото, където нервът минава през тунела. Четвъртият е възпроизвеждане на болката или изтръпването при натиск в тази точка. Петият е облекчение след диагностична блокада на нерва.
При прегледа търся тази точка и проверявам силата, рефлексите и чувствителността на краката, за да изключа засягане на нервен корен. Оценявам и тазобедрената и сакроилиачната става.
Ехографията с висока резолюция показва клоновете на нерва над хълбочния гребен и позволява иглата да се насочи точно към тях. Самият вид на нерва обаче не доказва притискане. В проучване увеличеното напречно сечение на нерва не е помогнало за разграничаване на пациентите от здравите хора.
ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) и компютърната томография не показват самия нерв. Те са нужни, за да се изключат други причини: дискова херния, стеснение на гръбначния канал, фрактура или друго заболяване. Електромиографията (ЕМГ, изследване на електрическата активност на нервите и мускулите) обикновено е нормална, защото нервът е чисто сетивен и за него няма утвърден стандартен тест.
Диагностичната блокада е ключовата стъпка. Под ехографски контрол около нерва се поставя малко количество локален анестетик. Ако болката изчезне или ясно намалее, докато анестетикът действа, това е силен аргумент, че източникът е горният клунеален нерв. Блокадата обаче подкрепя диагнозата, а не я доказва категорично. Анестетикът може да достигне и до съседни структури, а когато болката има няколко източника, облекчението е само частично.
За това защо диагностичната блокада подкрепя, но сама по себе си не доказва източника на болката, и как се разпознава нервната болка, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kakvo-e-bolkata-rukovodstvo
Лечение стъпка по стъпка
Лечението започва от най-простите мерки. Към насочени процедури се преминава, когато простите мерки не са достатъчни.
Натоварване и физиотерапия
Първата стъпка е временно да се ограничат движенията и позите, които отключват болката: дългото ходене и стоене, честото навеждане и усукване на кръста. Физиотерапията цели подвижност и баланс на мускулите на кръста и таза. При нужда се добавят обезболяващи лекарства. Тези мерки намаляват дразненето на нерва. Когато болката е постоянна, обикновено е нужна и насочена процедура.
Блокада на нерва
Блокадата е едновременно диагностична и първа стъпка в лечението. Под ехографски контрол около нерва се поставя локален анестетик, понякога в комбинация с кортикостероид (силно противовъзпалително лекарство). Ефектът често е частичен и временен, затова процедурата се повтаря. В голямото проспективно проучване блокадите са били повтаряни ежеседмично до три пъти. Почти половината от пациентите са имали нужда от втора блокада, а една четвърт и от трета.
За общия принцип на насочените инжекции под образен контрол и какво да очаквате след тях, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/lechenie-na-bolkata
Хидродисекция
При хидродисекцията около нерва под ехографски контрол се въвежда течност. Тя отделя нерва от околната съединителна тъкан и цели да намали притискането. Използвам 5% декстроза, веднъж седмично, обикновено две до три сесии или до ясно подобрение.
Най-голямото проучване на метода при горните клунеални нерви включва 36 пациенти, лекувани с разтвор на разредена декстроза и анестетик. Първоначално подобрение е имало при около 78% от тях. При една четвърт от подобрените пациенти болката се е върнала с времето, по-често при съпътстваща сколиоза (странично изкривяване на гръбначния стълб). Проучването е без контролна група, затова резултатите са обещаващи, но не окончателни.
Радиочестотна аблация и криоаблация
Когато блокадите дават ясен, но краткотраен ефект, може да се прекъсне проводимостта на нерва. При радиочестотната аблация това става чрез топлина, получена от радиочестотен ток. При криоаблацията това става чрез контролирано замразяване със специална сонда. И при двата метода нервът постепенно се възстановява, затова ефектът е дълготраен, но не постоянен. Тъй като нервът е чисто сетивен, процедурата не води до мускулна слабост. Възможно е временно изтръпване на кожата над засегнатия участък.
Прилагам двата метода само след положителна диагностична блокада. Публикуваните данни при тези нерви засега са основно за радиочестотната аблация. В серия от 46 пациенти около 78% са имали продължаващо облекчение средно три месеца след процедурата, без сериозни усложнения. Проследяването е кратко, а проучването е без контролна група. Изборът между двата метода се прави индивидуално.
За това как действа замразяването на нерва и защо преди него е задължителна диагностична блокада, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/krioablacia-grubnachen-stulb
Хирургично освобождаване на нерва
Хирургичното освобождаване на нерва се обсъжда рядко: при силна болка, която се връща въпреки блокадите и останалото лечение. По време на операцията тунелът се отваря и нервът се освобождава. Данните за резултатите са от серии без контролна група, затова операцията остава последна стъпка.
Кога да потърсите лекар
Преглед има смисъл, когато болката над хълбочната кост и в седалището продължава повече от няколко седмици, връща се или ограничава ходенето и съня.
Спешна оценка е нужна в следните случаи: слабост в крака; изтръпване в областта на седалището и слабините; задържане или изпускане на урина или изпражнения; температура; необяснимо отслабване; болка, която не намалява в покой и събужда нощем. Спешна оценка е нужна и при болка след падане при човек с остеопороза. Тези признаци не са типични за притиснат горен клунеален нерв и изискват търсене на друга причина.
Често задавани въпроси
Защо ме боли повече, когато вървя или ставам от стол?
При ходене и при изправяне от седнало положение кръстът се разгъва и завърта, а мускулите и фасцията над хълбочния гребен се опъват. Притиснатият нерв се търка на мястото, където минава през тунела, и болката се засилва. Затова при този синдром ходенето и ставането от стол провокират болката по-често от самото седене.
Може ли едновременно да имам дискова херния и притиснат клунеален нерв?
Да. Особено след 60-годишна възраст често има повече от един източник на болка. Диагностичната блокада помага да се прецени каква част от болката идва от клунеалния нерв, а неврологичният преглед показва дали има и засягане на нервен корен.
ЯМР показва износване на гръбначния стълб. Означава ли това, че болката идва оттам?
Не задължително. Износване на гръбначния стълб се открива при повечето хора над определена възраст, включително при хора без болка. Важно е дали находката съответства на оплакванията и на прегледа. Самият клунеален нерв не се вижда на ЯМР, затова нормалният или неспецифичният резултат не изключва синдрома.
Може ли синдромът да се появи след операция на гръбначния стълб?
Да. Описан е като причина за болка в кръста, която се връща след операция за сраствяне на прешлени. Нервите могат да бъдат засегнати и при вземане на костен присадък от хълбочния гребен. В такива случаи диагнозата и лечението следват същите стъпки.
Използвани източници
Kuniya H, Aota Y, Kawai T, Kaneko K, Konno T, Saito T. Prospective study of superior cluneal nerve disorder as a potential cause of low back pain and leg symptoms. Journal of Orthopaedic Surgery and Research. 2014;9:139. Цитирано за: 113 от 834 пациенти с подозиран синдром; разстоянието на болезнената точка от средната линия и от горния заден бодец; симптоми в крака при около половината; провокиращите движения и пози; възрастта и честотата на прешленните фрактури; повтарянето на блокадите.
Kuniya H, Aota Y, Saito T, et al. Anatomical study of superior cluneal nerve entrapment. Journal of Neurosurgery: Spine. 2013;19(1):76–80. Цитирано за: преминаването на поне един клон през костно-фиброзния тунел при малко над половината от изследваните страни.
Konno T, Aota Y, Kuniya H, Saito T, Qu N, Hayashi S, Kawata S, Itoh M. Anatomical etiology of “pseudo-sciatica” from superior cluneal nerve entrapment: a laboratory investigation. Journal of Pain Research. 2017;10:2539–2545. Цитирано за: произхода на клоновете от последния гръден до петия поясен нерв; произхода на застрашените клонове предимно от долните поясни нива и връзката с псевдоишиаса.
Isu T, Kim K, Morimoto D, Iwamoto N. Superior and Middle Cluneal Nerve Entrapment as a Cause of Low Back Pain. Neurospine. 2018;15(1):25–32. Цитирано за: петте диагностични критерия; честотата на реално притискане в анатомичните проучвания; провокиращите движения; средните клунеални нерви и тяхната връзка със седенето и със сакроилиачната става; хирургичното освобождаване на нерва.
Wu WT, Mezian K, Naňka O, Chen LR, Ricci V, Lin CP, Chang KV, Özçakar L. Enhancing diagnosis and treatment of superior cluneal nerve entrapment: cadaveric, clinical, and ultrasonographic insights.Insights into Imaging. 2023;14(1):116. Цитирано за: ехографската локализация на нерва; липсата на диагностична стойност на напречното сечение; резултатите от хидродисекция при 36 пациенти и връзката на рецидивите със сколиозата.
Paracha U, Hendrix JM. Cluneal Neuralgia. StatPearls. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2023. Цитирано за: обхвата на честотата от 1,6 до 14%; клиничната картина и критериите.
Anderson D, Szarvas D, Koontz C, Hebert J, Li N, Hasoon J, Viswanath O, Kaye AD, Urits I. A Comprehensive Review of Cluneal Neuralgia as a Cause of Lower Back Pain. Orthopedic Reviews. 2022;14(4):35505. Цитирано за: наподобяването на коренчева и сакроилиачна болка; рисковите фактори; възможностите за лечение.
Iwamoto N, Isu T, Kim K, et al. Treatment of low back pain elicited by superior cluneal nerve entrapment neuropathy after lumbar fusion surgery. Spine Surgery and Related Research. 2017;1:152–157. Цитирано за: синдрома като причина за болка след спондилодеза.
Visnjevac O, Pastrak M, Ma F, Visnjevac T, Abd-Elsayed A. Radiofrequency Ablation of the Superior Cluneal Nerve: A Novel Minimally Invasive Approach Adopting Recent Anatomic and Neurosurgical Data. Pain and Therapy. 2022;11(2):655–665. Цитирано за: резултатите от радиочестотна аблация при 46 пациенти и липсата на сериозни усложнения.
Автор и медицинска отговорност
Тази статия е подготвена и медицински редактирана от д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Последна медицинска редакция: 24.10.2026 г.
Информацията има образователна цел и не замества индивидуален медицински преглед, диагностика, консултация или лечение. Всяко решение зависи от конкретното състояние на пациента, образните изследвания, съпътстващите заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копиране, преработване или публикуване на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие не е разрешено.
