Терапия на болката

Кога интервенционалното лечение е подходящо и каква е неговата роля

Болката е симптом, а не диагноза.
Тя може да произхожда от стави, сухожилия, нервни структури или меките тъкани около тях.

В много случаи консервативното лечение (медикаменти, физиотерапия, упражнения) е достатъчно. Когато ефектът е непълен или временен, интервенционалните методи предлагат целенасочено повлияване на източника на болка.

Интервенционалната терапия не замества хирургията, когато има структурно напреднало увреждане. Тя е част от лечебния алгоритъм – използва се за:

  • облекчаване на симптомите

  • подобряване на функцията

  • отлагане на оперативна намеса при подходящи случаи

  • диагностично уточняване на източника на болка

Кога тези методи са подходящи?

Интервенционалното лечение може да бъде обсъдено при:

  • Хронична ставна болка без изразена костна деформация

  • Болка с неврогенен произход

  • Миофасциални синдроми

  • Начални или умерени стадии на артроза

  • Пациенти с противопоказания за оперативно лечение

  • Пациенти, които временно не желаят хирургична намеса

Какви са целите?

  • Намаляване на болката

  • Подобряване на ежедневната активност

  • Възстановяване на обема на движение

  • Подобряване на качеството на живот

Продължителността на ефекта е индивидуална и зависи от основното заболяване, степента на увреждане и общото здравословно състояние.

Важно уточнение

При напреднали дегенеративни промени интервенционалните процедури могат да осигурят временно облекчение, но не възстановяват разрушената ставна структура.

В тези случаи те могат да бъдат междинна стъпка в лечението или част от подготовката преди оперативна намеса.

Балансът в лечението

Целта не е безкрайно отлагане на хирургично лечение, нито прибързано преминаване към операция.

Задачата на лекаря е да прецени кога интервенционалната терапия е достатъчна и кога основната структурна причина изисква по-радикално решение.

Правилният избор в правилния момент е част от добрата медицинска практика.