Ендопротезиране на тазобедрена става

Кога операцията е медицински обоснована и как протича процесът

Ендопротезирането на тазобедрената става е утвърден метод за лечение при напреднала коксартроза, когато болката и функционалното ограничение значително нарушават ежедневието.
Операцията не е първа терапевтична стъпка. В повечето случаи лечението започва с медикаменти, физиотерапия, контрол на натоварването и интервенционални процедури.

С напредване на дегенеративния процес обаче настъпват структурни промени в ставата, които не могат да бъдат повлияни консервативно. В тези случаи хирургичното лечение не е „крайна мярка“, а логично продължение на терапевтичния алгоритъм.

Кога консервативното лечение вече не е достатъчно?

Оперативното лечение се обсъжда при наличие на един или повече от следните клинични критерии:

  • Болка в покой или нощна болка

  • Ограничена дистанция на ходене (под 200–300 метра)

  • Изразена скованост и намален обем на движение

  • Затруднение при обличане, обуване, изкачване на стълби

  • Рентгенологично III–IV стадий на коксартроза

  • Липса на устойчив ефект от медикаменти, инфилтрации или други процедури

В подобни ситуации целта на операцията не е единствено премахване на болката, а възстановяване на функцията и подобряване на качеството на живот.

Какво представлява съвременната смяна на тазобедрената става?

Процедурата включва замяна на увредените ставни повърхности с изкуствени компоненти, които възстановяват биомеханиката на ставата.
Съвременните импланти са проектирани за дългосрочна стабилност и функционалност.

Изборът на оперативна техника и имплант се определя индивидуално – според възрастта, костното състояние, съпътстващите заболявания и нивото на физическа активност.

Как протича процесът?

Лечението преминава през няколко последователни етапа:

  1. Клинична оценка и образна диагностика

  2. Оптимизиране на общото здравословно състояние

  3. Оперативна интервенция

  4. Ранна мобилизация и рехабилитация

  5. Проследяване на функционалния резултат

Добрата подготовка и активното участие на пациента са съществена част от крайния резултат.

Каква е целта на операцията?

  • Контрол на болката

  • Възстановяване на движението

  • Подобряване на самостоятелността

  • Връщане към по-активен начин на живот

Решението за операция се взема индивидуално, след оценка на клиничното състояние, образните находки и реалното влияние на заболяването върху ежедневието.