Артрозата на тазобедрената и колянната става прогресира постепенно, като в определен момент консервативното лечение престава да осигурява стабилен контрол на болката и функцията. Между ранното заболяване и тежкото функционално ограничение съществува период, известен като оперативен прозорец — моментът, в който ставното протезиране предлага най-добър баланс между полза и риск.

В тази статия се разглеждат признаците, които показват, че изчакването вече може да доведе до допълнително влошаване, както и факторите, които позволяват операцията да бъде извършена при оптимални условия за възстановяване.

Целта на хирургичното решение не е прибързана операция, а избор на правилния момент за възстановяване на движението и качеството на живот.

Решението за ставно протезиране не се базира единствено на рентгенова находка или степента на износване на ставата. То представлява последователен медицински процес, при който се оценяват болката, функционалното ограничение, ефектът от проведеното лечение и общото състояние на пациента.

В тази статия е представен алгоритъмът, по който се определя дали и кога смяната на тазобедрена или колянна става е необходима. Разгледани са границите на консервативното лечение, моментът на настъпване на оперативния прозорец и факторите, които позволяват операцията да бъде извършена безопасно и с предвидим резултат.

Целта на хирургичното лечение не е самата операция, а възстановяване на движението, намаляване на болката и връщане към активен и независим начин на живот.