Ставното протезиране е ефективно лечение при напреднало ставно заболяване, но правилният резултат зависи преди всичко от точния момент на неговото приложение. Наличието на артроза или промени в образните изследвания не означава автоматична необходимост от операция.

В тази статия са разгледани медицинските критерии, при които смяната на тазобедрена или колянна става може да бъде отложена. Оценяват се степента на болка, функционалното ограничение, ефектът от проведеното лечение и общото състояние на пациента — фактори, които определят дали хирургичното лечение е действително необходимо.

Целта на ортопедичното решение не е извършване на операция, а избор на момент, в който ползата ясно надвишава риска и позволява предвидимо възстановяване.

Решението за ставно протезиране не се базира единствено на рентгенова находка или степента на износване на ставата. То представлява последователен медицински процес, при който се оценяват болката, функционалното ограничение, ефектът от проведеното лечение и общото състояние на пациента.

В тази статия е представен алгоритъмът, по който се определя дали и кога смяната на тазобедрена или колянна става е необходима. Разгледани са границите на консервативното лечение, моментът на настъпване на оперативния прозорец и факторите, които позволяват операцията да бъде извършена безопасно и с предвидим резултат.

Целта на хирургичното лечение не е самата операция, а възстановяване на движението, намаляване на болката и връщане към активен и независим начин на живот.