Фрагилитетни сакрални фрактури при възрастни пациенти – когато болката след падане не отминава

Преди около два месеца в болница „Сърце и Мозък“ – Бургас постъпи 89-годишен мъж. Подхлъзнал се у дома преди близо половин година, паднал по седалище. Нискоенергийна травма. Нищо драматично. Без катастрофа, без височина, без външна рана.

В първите дни болката била поносима. Болка в кръста и ниската част на таза. „Ще мине“, казал той. Не потърсил веднага лекарска помощ. След няколко дни обаче ходенето станало трудно. Болката се засилвала постепенно, особено при изправяне. Започнал да използва бастун. Личният лекар назначил обезболяващи. Те действали – докато се приемат. Щом медикаментът отшумявал, болката се връщала.

Това продължило седмици.

Този сценарий е познат. И именно той стои в основата на фрагилитетните тазови и сакрални фрактури при възрастни хора – състояние, което често остава недооценено.

Един умен, жизнен човек с продължаваща болка

Когато постъпи при нас като спешен пациент, основните му оплаквания бяха болка в гърба и кръста. Интелигентен, бистър ум, със силен характер. Човек, който ясно описва симптомите си. Болката не беше театрална, не беше паническа. Беше механична – усилваше се при натоварване, при изправяне, при прехвърляне от леглото.

Образната диагностика установи компресионна фрактура на поясен прешлен. Пациентът постъпи в отделението по Неврохирургия, където бе проведено минимално инвазивно лечение – кифопластика. Процедурата беше успешна. Болката в поясната област изчезна.

Но не изчезна болката ниско в кръста.

Това е моментът, в който клиничната история става особено важна. Когато един проблем бъде решен, но симптомите не се обясняват напълно, трябва да се търси второ ниво на диагноза.

Фрагилитетните фрактури – тихият проблем на възрастта

С напредване на възрастта костният метаболизъм се променя. Остеопорозата е най-честата причина, но не е единствената. Недохранване, хронични заболявания, онкологични състояния, дългогодишна терапия с кортикостероиди – всички тези фактори отслабват костта.

При такава кост дори падане от собствен ръст може да причини счупване.

Фрагилитетните фрактури на сакрума и таза не приличат на класическите травматични счупвания при млади хора. Те не са резултат от масивна сила, а от намалена устойчивост. Често са двустранни. Често се комбинират с други фрактури – например компресионни фрактури на прешлени.

В международната литература се приема, че честотата на сакралните фрагилитетни фрактури нараства значително с възрастта, особено над 80 години. Точни български статистически данни липсват, но демографската структура на страната предполага, че реалният брой пациенти вероятно е подценен. Част от тях никога не достигат до специализирана диагностика.

Болка, която не „следва“ образа

След успешната кифопластика при този 89-годишен пациент очакването беше симптомите да се подобрят значително. Поясната болка изчезна. Но кръстната – ниско, дълбоко, провокирана при натоварване – остана.

Това несъответствие между извършеното лечение и персистиращата болка наложи допълнителна образна диагностика.

Установена бе истмична фрактура на тялото на втори сакрален прешлен. Точно в зоната, която отговаряше на клиничната симптоматика.

Сакрумът е част от задния тазов пръстен. Той поема значително натоварване при изправяне и ходене. При нестабилност всяко движение причинява микродвижение в зоната на счупването – и съответно болка.

Това не е „мускулна болка“. Не е „претоварване“. Това е механична нестабилност.

Кога операцията става логично решение

Важно е да се каже ясно: не всяка сакрална фрактура изисква операция.

Но когато болката продължава месеци, когато пациентът не може да се мобилизира, когато обезболяването е единственото средство за относителен комфорт – тогава се налага да се постави въпросът за стабилизация.

При този пациент бяха налице няколко фактора:

• възраст 89 години

• доказана сакрална фрактура

• персистираща болка въпреки предходно успешно лечение на лумбалната фрактура

• ограничена мобилност

Решението беше минимално инвазивна винтова стабилизация.

Минимално инвазивната стабилизация – техника и цел

Операцията продължи под един час. Не се наложи кръвопреливане. Използвана беше перкутанна винтова техника под образен контрол.

Целта не беше „голяма хирургия“. Целта беше стабилност.

Когато нестабилният сегмент бъде стабилизиран, микродвижението изчезва. А с него и основният механизъм на болката.

След интервенцията болката намаля до минимум. Пациентът започна да се мобилизира успешно.

Това е същността на съвременната минимално инвазивна травматология – не удължаване на живота на всяка цена, а запазване на автономността.

Защо сакралните фрактури се пропускат

Причините са няколко.

Първо, симптомите често се припокриват с дегенеративни промени в гръбначния стълб. Болка в кръста при 80+ годишен пациент не изглежда необичайна.

Второ, стандартната рентгенография невинаги визуализира ясно сакралните фрактури. Необходима е целенасочена диагностика – често компютърна томография.

Трето, фокусът понякога пада върху по-очевидна находка – например компресионна фрактура на прешлен – и вторичната патология остава скрита.

Затова при продължителна болка след нискоенергийна травма винаги трябва да се мисли за възможна фрагилитетна фрактура на сакрума или таза.

Рискът не е само в счупването

При 89-годишен пациент продължителната болка означава ограничено движение. Ограниченото движение означава:

• мускулна атрофия

• риск от тромбози

• дихателни усложнения

• социална изолация

• загуба на самостоятелност

Понякога самото счупване не е животозастрашаващо. Но последиците от обездвижването могат да бъдат.

В този смисъл стабилизацията не е само ортопедична процедура. Тя е инструмент за прекъсване на спиралата на фрагилитета.

Силата на съвременната медицина

Този 89-годишен мъж беше любимец на отделението. Силен характер, бистър ум, желание за живот. Не искаше да бъде пациент. Искаше да бъде човек, който отново ходи сам.

Историята му показва не героизъм, а възможност.

Възможност дори в напреднала възраст да се приложи щадяща, контролирана, минимално инвазивна хирургия. Възможност различни специалности – неврохирургия и ортопедия – да работят последователно и координирано. Възможност в българска болница да се приложи стандарт, който не отстъпва на международната практика.

Това не е изключение. Това е посоката, в която съвременната медицина се развива – включително и в национален мащаб.

Кога да се замислим за фрагилитетна сакрална фрактура

Ако възрастен човек:

падне в домашна среда,
има болка в кръста или ниско в таза,
болката не отшумява седмици,
обезболяващите само временно помагат,
ходенето става все по-трудно,

тогава вероятността за фрагилитетна фрактура трябва да бъде обсъдена.

Не всяка болка изисква операция. Но всяка продължителна болка след падане изисква ясно обяснение.

Днес, няколко месеца след онази нискоенергийна травма у дома, този 89-годишен мъж стои изправен. Не защото възрастта му е „позволила“, а защото болката е била разбрана правилно и лекувана целенасочено. Фрагилитетните сакрални фрактури не винаги изглеждат драматични, но последствията от тях могат да бъдат сериозни, ако останат неразпознати. Съвременната медицина не отменя възрастта, но може да запази достойнството, движението и самостоятелността. Ако разпознавате подобна история при себе си или при ваш близък – продължителна болка след падане, постепенно ограничаване на ходенето, зависимост от обезболяващи – потърсете оценка. Понякога решението не е голяма операция, а точна диагноза и навременна стабилизация. А понякога именно това прави разликата между залежаване и възможността човек отново да стои спокойно на собствените си крака.

Финални думи към пациенти и близки

В напреднала възраст хората рядко търсят информация онлайн. Често решението се взема от техните деца, внуци, близки.

Нискоенергийното падане не винаги е „просто падане“. Продължителната болка не винаги е „нормална за възрастта“. И обездвижването не е безобидно.

Съвременната медицина разполага с щадящи методи, които могат да стабилизират крехката кост и да върнат възможността за движение. Решението не е драматично. То е рационално – базирано на диагностика, оценка на риска и ясна цел: запазване на автономността.

Ако разпознавате подобна история при ваш близък – не бързайте да приемете болката като неизбежна част от възрастта. Потърсете оценка. Навременната диагностика и правилното лечение могат да направят разликата между продължително залежаване и възстановено движение.

Понякога силата на съвременната медицина се вижда най-ясно не в големите операции, а в това, че един 89-годишен човек отново може да се изправи сам.