Kaloyan Yordanov Kaloyan Yordanov

Миофасциална болка – причини, симптоми, диагноза и лечение

Миофасциална болка - причини, симптоми и лечение Д-р Калоян Йорданов

Миофасциална болка – причини, симптоми, диагноза и лечение

Миофасциалната болка се дефинира като болка, свързана с възпаление или дразнене на мускула или фасцията – тънката съединителна тъкан, която обгръща мускулите. Тя произхожда от самия мускул и неговата фасция и може да се прояви като:

  • локализирана болка в конкретна зона;

  • пренесена (реферирана) болка, усещана на друго място.

Това е изключително често срещан проблем – около 85% от хората изпитват миофасциална болка поне веднъж в живота си.

Синдром на миофасциална-та болка (MPS)

Синдромът на миофасциалната болка (Myofascial Pain Syndrome – MPS) е клинично състояние, произхождащо от мускулната система и характеризиращо се с:

  • сензорни симптоми (болка, чувствителност);

  • моторни нарушения (слабост, ограничено движение);

  • автономни реакции (локално изпотяване, промени в кожата).

Основната причина за тези симптоми са миофасциалните тригерни точки – малки, силно болезнени зони в хиперконтрахирана мускулна тъкан.

Те най-често се палпират като напрегната мускулна лента, болезнена при натиск, която може да предизвика:

  • характерна реферирана болка;

  • мускулен „twitch“ (неволево подскачане);

  • ограничена функция на мускула.

Локализирана болка vs. генерализира-на болка

За разлика от заболявания като:

  • фибромиалгия,

  • синдром на хроничната умора,

  • синдром на хипермобилност,

при които болката е разпространена по цялото тяло, миофасциалната болка обикновено е:

  • ограничена в една зона или телесен квадрант;

  • остра или хронична;

  • често посттравматична;

  • персистираща над 3–6 месеца.

Важно е да се отбележи, че депресията, тревожността и хроничният стрес могат значително да засилят миофасциалната болка.

Класификация на миофасциални-те тригерни точки

Активни тригерни точки

  • причиняват спонтанна болка;

  • болят при движение;

  • често предизвикват реферирана болка.

Латентни тригерни точки

  • не причиняват постоянна болка;

  • болезнени са само при натиск;

  • могат да се активират с времето.

Общи клинични характеристики

  • болка при компресия;

  • локален „twitch“ отговор;

  • мускулна скованост и ограничено разтягане;

  • локална мускулна слабост без атрофия;

  • автономни реакции (вазоконстрикция, изпотяване).

Сателитни тригерни точки и реферирана болка

При хронична активност на една тригерна точка често се развиват сателитни тригерни точки – разположени в зоната на реферираната болка, обикновено в претоварени синергични мускули.

Това се дължи на централна сенситизация, при която нервната система започва да усилва и разширява болковия сигнал.

Етиология – защо се появява миофасциална-та болка?

Най-честите причини включват:

  • продължителни нискоинтензивни мускулни контракции
    (т.нар. хипотеза на Пепеляшка);

  • мускулни контрактури и лоша стойка;

  • директни травми и операции;

  • хронично мускулно пренатоварване;

  • ексцентрични и максимални натоварвания;

  • енергиен дефицит (ATP).

Всички тези механизми водят до напрегнати мускулни ленти и тригерни точки.

Патофизиоло-гия – как се поддържа болката?

Най-широко приетият механизъм е Интегрираната хипотеза на Симънс, според която:

  1. има прекомерно освобождаване на ацетилхолин;

  2. възниква локална мускулна контракция;

  3. нарушава се кръвоснабдяването;

  4. развива се локална исхемия и ацидоза;

  5. освобождават се болкови медиатори;

  6. болката се самоподдържа.

В активните тригерни точки е доказано понижено pH до 4, което обяснява силната болка и устойчивите контрактури.

Поддържащи (перпетуиращи) фактори

Механични

  • сколиоза;

  • разлика в дължината на крайниците;

  • ставна хипермобилност;

  • хронично претоварване.

Системни и метаболитни

  • хипотиреоидизъм;

  • дефицит на желязо;

  • дефицит на витамини D, C и B12.

Психосоциални

  • хроничен стрес;

  • тревожност.

Други

  • инфекции (напр. Лаймска болест);

  • полимиалгия ревматика;

  • прием на статини.

👉 Коригирането дори на един перпетуиращ фактор може да доведе до значително подобрение.

Диагностика на миофасциалната болка

Палпацията остава златният стандарт.

Задължителни критерии

  • палпируема напрегната мускулна лента;

  • точкова болезненост;

  • пациентът разпознава „познатата болка“;

  • болезнено ограничение при разтягане.

Потвърждаващи находки

  • локален „twitch“ отговор;

  • реферирана болка;

  • спонтанна електрическа активност (използва се основно в научни изследвания).

Диференциал-на диагноза

Най-важното разграничение е с фибромиалгията, при която:

  • болката е генерализирана;

  • липсват напрегнати ленти;

  • има ≥11 от 18 болезнени точки.

Други състояния:

  • мускулен спазъм;

  • радикуларна болка;

  • забавена мускулна болезненост;

  • ставни дисфункции;

  • инфекциозен миозит.

Лечение на миофасциална-та болка

Неинвазивни методи

  • физиотерапия;

  • лечебни упражнения;

  • разтягане и постизометрична релаксация;

  • масаж и миофасциално освобождаване;

  • TENS, ултразвук, лазер;

  • медикаментозна терапия при нужда.

Инвазивни методи

  • dry needling;

  • инжекции в тригерни точки;

  • ботулинов токсин тип A (в селектирани случаи).

🎯 Основната цел на лечението е:

  • деактивиране на тригерните точки;

  • възстановяване на нормалната дължина и функция на мускула.

Заключение

Миофасциалната болка е честа, подценявана и често недиагностицирана, но:

  • подлежи на ефективно лечение;

  • правилният подход значително подобрява качеството на живот;

  • болката не бива да се приема като „нормална“.

📌 Ако имате хронични болки във врата, гърба или кръста без ясна причина, възможно е източникът да е миофасциален.

Видео резюме на публикацията Миофасциална болка на Д-р Калоян Йорданов

Read More
Kaloyan Yordanov Kaloyan Yordanov

Остеохондроза - причини, симптоми и лечение

Информация за заболяването на гръбначния стълб остеохондроза. Причини, диагностика, неоперативно и оперативно лечение Остеохондроза – дегенеративни промени на гръбначния стълб. Причини, симптоми, диагностика и съвременно лечение без и с операция.

Остеохондрозата е сборно понятие, което обхваща всички дегенеративни промени на гръбначния стълб, свързани с износване на междупрешленните дискове, ставите и костните структури. Тя е една от най-честите причини за хронична болка в гърба и кръста в зряла възраст.

Какво представлява остеохондрозата

При остеохондрозата гръбначният стълб реагира на променени и патологични натоварвания с изменения в:

  • междупрешленните дискове;

  • фасетните (междупрешленни) стави;

  • костната структура на прешлените.

Този процес води до загуба на стабилност, болка и в по-напреднали случаи – до притискане на нервни структури.

Поява и причини за остеохондрозата

Намаляването на височината на междупрешленните дискове е част от нормалния процес на стареене, генетично предопределен. Дисковете нямат собствено кръвоснабдяване – те се хранят чрез механично натоварване и разтоварване, подобно на ставния хрущял.

Продължителното статично натоварване, като:

  • дълго седене,

  • шофиране,

  • навеждане на главата над телефон или таблет,

влошава този механизъм и ускорява дегенерацията.

Допълнителни фактори:

  • слабо развита паравертебрална и коремна мускулатура;

  • лоша стойка;

  • екстремни физически натоварвания.

Намалената височина на диска води до сегментална нестабилност, която увеличава натоварването върху фасетните стави. Те реагират с костни разраствания и артроза. Този комплекс от изменения се означава като остеохондроза.

Симптоми на остеохондрозата

Заболяването може да протича дълги години без оплаквания. Първите симптоми са резултат от нестабилност между прешлените.

Най-чести оплаквания:

  • болка в гърба или кръста;

  • болка при продължително стоене или седене;

  • неспецифично излъчване към бедрото (фасетен синдром).

При прогресиране може да се развият:

  • спинална стеноза – стеснение на гръбначния канал;

  • неврофораминална стеноза – притискане на нервните коренчета.

Типично е:

  • болката да намалява в покой;

  • да се появява при ходене след кратко разстояние;

  • облекчаване при навеждане напред.

В напреднали случаи:

  • мравучкане и изтръпване в краката;

  • намалена чувствителност;

  • мускулна слабост и куцане (клаудикацио спиналис).

Диагностика на остеохондрозата

Диагностиката започва с подробен клиничен преглед и анамнеза.

Основни изследвания:

  • рентгенография в две проекции – базово изследване;

  • компютърна томография (КТ);

  • ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

Важно: КТ и ЯМР не трябва да се самоназначават.

При засягане на няколко нива често е трудно да се определи основният източник на болка. В тези случаи диагностичните инфилтрации на фасетните стави са изключително полезни.

Лечение на остеохондрозата

Консервативно лечение (първа линия)

Основната цел е подобряване на стабилността на гръбначния стълб чрез:

  • физиотерапия;

  • кинезитерапия;

  • укрепване на дълбоката мускулатура на гърба и корема.

Инфилтрациите могат да:

  • намалят болката;

  • позволят ефективно участие в рехабилитацията.

Денервация на фасетните стави

Минимално инвазивна процедура, при която чрез висока или ниска температура се прекъсва провеждането на болковите сигнали от фасетните стави. Целта е функционално възстановяване и активна рехабилитация.

Оперативно лечение

При неповлияващи се от консервативна терапия симптоми се налага операция, която може да включва:

  • декомпресия на нервните структури;

  • разширяване на неврофорамените;

  • стабилизация с метални импланти.

Ключово:
Дори след успешна операция е задължителна дългосрочна промяна в начина на живот и редовно трениране на мускулатурата. Заболяването често засяга няколко нива, които не бива да се оперират профилактично.

Read More
Kaloyan Yordanov Kaloyan Yordanov

Дискова херния – симптоми, причини и възможности за лечение

Дисковата херния е често срещано заболяване на гръбначния стълб, при което част от междупрешленния диск притиска нервни структури и може да причини болка, изтръпване и мускулна слабост. Въпреки тревожната диагноза, в повечето случаи лечението е консервативно и не се налага операция. Д-р Калоян Йорданов

Дисковата херния е често срещано заболяване на гръбначния стълб, при което част от междупрешленния диск притиска нервни структури и може да причини болка, изтръпване и мускулна слабост. Въпреки тревожната диагноза, в повечето случаи лечението е консервативно и не се налага операция.

Какво представлява дисковата херния

(тук влиза обяснението за ядрото, фиброзния пръстен и притискането на нерви – текстът ти е много добър, без нужда от промяна, само леко разделяне на абзаци)

Дискова херния на поясния отдел с притискане на нервен корен

Дискова херния на поясния отдел с притискане на нервен корен на ниво L4

Причини за поява на дискова херния

Основни механизми

  • дегенерация на междупрешленния диск

  • повтарящи се движения и статично натоварване

  • загуба на водно съдържание с възрастта

Асоциирани заболявания

  • спондилолистеза

  • сколиоза

  • заболявания на съединителната тъкан

Симптоми на дисковата херния

Най-чести симптоми:

  • болка в кръста или врата с излъчване към крайниците

  • изтръпване и мравучкане

  • мускулна слабост

  • пареща или стрелкаща болка

⚠️ Спешни симптоми

Кога трябва незабавно да потърсите лекар

  • загуба на контрол над уриниране или дефекация

  • прогресираща мускулна слабост

  • внезапно изразено изтръпване

Диагностика

Как се диагностицира дисковата херния

  • клиничен преглед

  • неврологична оценка

  • ЯМР – златен стандарт

  • КТ – при специфични показания

👉 Важно: Образните изследвания не трябва да се самоназначават.

Лечение на дисковата херния

Консервативно лечение

  • медикаментозна терапия

  • физиотерапия и кинезитерапия

  • балнеолечение

  • инжекционна терапия (инфилтрации)

Медикаментозни групи

  • НСПВС

  • мускулни релаксанти

  • антиконвулсанти

  • антидепресанти

  • опиоиди (в строго определени случаи)

Инжекционно лечение (инфилтрации)

Оперативно лечение

Кога се налага оперативно лечение

Показания:

  • мускулна слабост

  • хронична болка > 3 месеца

  • синдром на кауда еквина (СПЕШНО)

Видове операции

  • дисцектомия

  • нуклеотомия

  • ламинектомия

  • спинална фузия

  • протезиране на диск

Рискови фактори за развитие на дискова херния

  • наднормено тегло

  • тютюнопушене

  • заседнал начин на живот

  • тежък физически труд

  • възраст между 30–50 г.

Как да намалим риска от дискова херния

  • правилна техника при вдигане

  • редовна физическа активност

  • контрол на теглото

  • отказ от тютюнопушене

Автор: Д-р Калоян Йорданов, ортопед-травматолог
Темата е с информативна цел и не замества лекарски преглед.


Read More

Контакт

Връзката с вас е важна за мен ! Ако имате въпроси, може да използвате формуляра по-долу и да ги зададете