Криоаблация на гръбначния стълб – съвременно решение при хронична болка

Какво представлява криоаблацията на гръбначния стълб?

Криоаблацията на гръбначния стълб е минимално инвазивна интервенционална процедура за лечение на хронична болка, която набира все по-голяма популярност като щадящ и ефективен метод за контрол на симптомите, без необходимост от голяма операция.

Методът се основава на терапевтично охлаждане на нерви, които участват в предаването на болкови сигнали от гръбначния стълб към мозъка. Чрез временна блокада на тези сигнали пациентът може да изпита значително облекчение на болката и подобряване на функционалността.

Тази статия има за цел да обясни как работи криоаблацията, за кого е подходяща и какво може реалистично да се очаква от този подход.

Как действа криоаблацията – механизъм на действие

Процедурата използва специална иглена сонда, през която преминава газ, създаващ екстремно ниски температури – обикновено между –60°C и –120°C.

Под въздействието на студа:

• се създава ограничена зона на замразяване около целевия нерв;

• прекъсва се провеждането на болкови импулси;

• анатомичната структура на нерва не се унищожава напълно.

На практика нервът изпада във временно функционално увреждане, което в рамките на месеци може постепенно да се възстанови. Поради това ефектът от криоаблацията е дълготраен, но не постоянен, което за много пациенти е напълно приемливо решение.

При какви състояния се прилага криоаблация на гръбначния стълб?

Най-честите показания включват:

• хронична болка в кръста, свързана с фасетни стави;

• болка от сакроилиачната става;

• определени форми на невропатна болка;

• персистираща болка след операции на гръбначния стълб (post-laminectomy syndrome).

Диагностичен етап преди процедурата

Преди да се пристъпи към криоаблация, почти винаги се извършва диагностичен нервен блок с локален анестетик.
Ако временното обезболяване доведе до ясно подобрение, това е надежден показател, че криоаблацията би била ефективна.

Как протича самата процедура?

Криоаблацията се извършва:

• амбулаторно или стационарно;

• под местна анестезия;

• при нужда – с лека седация.

Пациентът обикновено е в съзнание и може да комуникира с медицинския екип, което повишава безопасността.

Под рентгенов контрол (C-arm) лекарят прецизно позиционира сондата към целевия нерв. Самото охлаждане трае от няколко секунди до няколко минути и може да бъде повторено няколко пъти.

⏱ Продължителност: 30–60 минути
🏠 Изписване: в същия ден

Криоаблация под рентгенов контрол

Криоаблация на фасетни стави под рентгенов контрол

Криоаблация на фасетни стави

Прецизно позициониране под постоянен рентгенов контрол

Криоаблация на фасетните стави

Постоянен рентгенов контрол за максимален ефект на процедурата

Позициониране по време на криоаблация

Позиционирането е ключово за максимален ефект

Криоаблация на фасетни стави - процедура за контрол на болката

Елегантна процедура с максимална безопасност

Кога настъпва ефектът и колко дълго продължава?

При някои пациенти облекчението настъпва още в първите дни, докато при други са необходими 2–3 седмици за пълен ефект.

Продължителността на подобрението обикновено е:

• 6 до 24 месеца,
  като при част от пациентите ефектът е и по-дълготраен.

Процедурата може да бъде повторена, което се счита за нормална част от дългосрочната стратегия при хронична болка.

Рискове и безопасност

Както всяка медицинска интервенция, криоаблацията има потенциални рискове, които обаче са редки и обикновено обратими:

• локална болезненост или синина;

• временно изтръпване;

• преходно усилване на болката.

Сериозни усложнения като инфекция или трайно нервно увреждане са изключително редки, когато процедурата се извършва от опитен специалист с подходяща апаратура.

Кои пациенти са подходящи кандидати?

Подходящи са пациенти с:

• хронична локализирана болка > 3–6 месеца;

• неуспешно консервативно лечение;

• ясна връзка между болката и фасетни или сакроилиачни стави.

Не са подходящи при:

• активни инфекции;

• тежка гръбначна нестабилност;

• изразени неврологични дефицити;

• неконтролиран онкологичен процес.

Криоаблацията като част от цялостен лечебен план

Криоаблацията не е „чудо-лечение“, но е ключов елемент от мултимодалния подход, в комбинация с:

• рехабилитация и упражнения;

• контрол на натоварването;

• оптимизация на начина на живот.

Пациентите често съобщават за:

• по-добър сън;

• по-малка нужда от обезболяващи;

• по-голяма физическа активност;

• усещане за контрол над ежедневието.

Заключение

Криоаблацията на гръбначния стълб е ценен и съвременен инструмент в управлението на хроничната болка, когато стандартните методи не са достатъчни.
Тя предлага реалистична възможност за подобрение на качеството на живот, с минимален риск и кратко възстановяване.

В приложените снимки можете да видите част от реалния процес на криоаблация на фасетни стави под рентгенов контрол.

Болка в опашната кост - Кокцигения

Болката в опашната кост, известна още като кокцигия, е често подценяван, но изключително неприятен проблем, който може значително да наруши качеството на живот. Тя засяга по-често жените и може да стане хронична, ако не бъде диагностицирана и лекувана правилно.

Какво представлява болката в опашната кост

Опашната кост (кокцикс) се намира в основата на гръбначния стълб, под кръстцовата кост, и е изградена от 3 до 5 сраснали прешлена. Тя служи за опора при седене и е място на прикрепване на важни мускули и връзки.

Болката може да бъде:

• остра – най-често след травма;

• хронична – продължаваща повече от 3 месеца, тъпа или пареща

Причини за кокцигия

Най-честите причини включват:

• падане върху опашната кост;

• продължително седене (особено на твърда повърхност);

• трудно или продължително раждане;

• заседнал начин на живот;

• наднормено тегло;

• редки случаи – туморни процеси.

Когато не може да се установи конкретна причина, говорим за идиопатична кокцигия.

Симптоми при болка в опашната кост

Характерните оплаквания включват:

• болка при седене и ставане;

• парещо или дълбоко дразнещо усещане;

• болка около ануса, тестисите (при мъже) или срамните устни (при жени);

• усилване при дефекация;

• дискомфорт при продължително стоене.

Диагностика на кокцигията

Диагнозата се поставя след подробна анамнеза и клиничен преглед. Изключително важно е да се изключат заболявания на:

• храносмилателната система;

• пикочо-половата система;

• сакроилиачните стави и лумбалния гръбнак.

Използвани изследвания:

• рентгенография;

• компютърна томография (КТ);

• ядрено-магнитен резонанс (ЯМР);

• при нужда – ректално изследване.

Лечение на болка в опашната кост

Консервативно лечение (първа линия)

• специална възглавница за седене;

• корекция на диетата при болка при дефекация;

• физиотерапия и кинезитерапия;

• упражнения за тазовото дъно;

• медикаментозен контрол на болката.

Инфилтрации под образен контрол

При хронична кокцигия се прилагат диагностични и терапевтични инфилтрации с кортикостероид и локален анестетик под рентгенов контрол. При правилна диагноза облекчението често е бързо и значимо.

Нервна аблация

Минимално инвазивна процедура, при която се деактивират малките нервни клончета, отговорни за болката. Подходяща при рецидивираща хронична кокцигия.

Хирургично лечение

Изключително рядко необходимо. В практиката се прилага само при тежки, резистентни случаи.

Клиничен случай от практиката

Представеният случай е на пациент с хронична кокцигия, пареща болка при седене и ирадиация към ануса и тестисите. След изчерпване на консервативните методи бе проведено двуетапно интервенционално лечение:

1. инфилтрация около опашната кост;

2. инфилтрация на двете сакроилиачни стави.

Процедурите бяха кратки, безопасни и с отличен клиничен ефект.

Инфилтрация на опашната кост

Интервенционално лечение на болката на опашната кост кокцигения

Прецизно поставяне на обезболяващия коктейл

Прецизността е от ключово значение за успеха на процедурата - рентгенова контрола на всяка стъпка от процедурата

Рентгенова контрола при инфилтрацията на опашната кост

Внимателно поставяне на иглата между вътрешната повърхност на опашната кост и правото черво в областта на кокцигиалния плексус

Рентгенова контрола при инфилтрация

Първо се въвежда контрастна материя за изобразяване на разпространението на обезболяващия коктейл - вижда се черна сянка между опашната кост и правото черво

Спондилолистеза на гръбначния стълб

Спондилолистезата е заболяване, при което се наблюдава нестабилност на гръбначния стълб, вследствие на която един или няколко прешлена се приплъзват напред или назад спрямо съседен прешлен. В повечето случаи засягането е в поясния отдел, като състоянието може да доведе до болка, ограничена подвижност и неврологични симптоми.

Какво представлява спондилолистезата

При спондилолистеза се нарушава нормалното подреждане и стабилност на прешлените. В резултат може да се получи:

• механична болка в кръста;

• ограничение в движението;

• притискане на гръбначни нерви или на целия гръбначен канал.

При нервна компресия могат да се развият:

• парастезии (мравучкане, изтръпване);

• парези (намалена или липсваща мускулна сила);

• в тежки случаи – нарушения в контрола на уриниране и дефекация.

Схематично изображение на спондилолистеза на 5-ти лумбален прешлен - типично място за поява на спондилолистеза. В жълто са изобразени периферните нерви

Причини за спондилолистезата

В зависимост от причината, спондилолистезата се разделя на шест основни типа:

Вродена (диспластична)

Свързана с вродени аномалии на:

• дъгата на прешлена;

• кръстцовата кост.

Истмична

Причинена от:

• фрактура от умора;

• удължаване или дефект в задната част на прешлена (pars interarticularis).

Дегенеративна

Най-честата форма при възрастни пациенти. Дължи се на:

• дегенерация на междупрешленния диск;

• артрозни промени във фасетните стави.

Травматична

В резултат на остра травма с фрактура на задна част на прешлена, различна от истмичната форма.

Патологична

Свързана с:

• тумори;

• инфекции;

• метаболитни костни заболявания.

Следоперативна

Развива се след хирургични интервенции, при които е нарушена стабилността на гръбначния сегмент.

Симптоми на спондилолистезата

Безсимптомно протичане

• Вродената и дегенеративната форма често се откриват случайно при образни изследвания.

• Дълго време може да няма оплаквания.

Симптоматично протичане

С напредване на заболяването се появяват:

• болка в кръста;

• болка, провокирана от движение или натоварване;

• нестабилност при определени движения (напр. обръщане в леглото).

Неврологични прояви

• Радикулопатия – ясно локализирана болка по хода на определен нерв (по дерматом);

• Спинална стеноза – болка в краката, зависима от изминатото разстояние (клаудикацио спиналис);

• мравучкане, изтръпване;

• мускулна слабост и куцане.

❗ Спешно състояние – Синдром на кауда еквина
Проявява се със:

• загуба на контрол върху урина и фекалии;

• тежка слабост в краката.

➡️ Изисква незабавна медицинска намеса.

Диагностика на спондилолистезата

Диагнозата започва с подробна анамнеза и клиничен преглед, включващ:

• оценка на стойката и осите;

• палпация за изпъкналости и вдлъбвания;

• изследване на чувствителност, мускулна сила и рефлекси.

Образни изследвания

• Рентгенография – оценка на степента на приплъзване (5 степени);

• ЯМР (златен стандарт) – показва нервни структури, диск, степен на компресия;

• КТ (скенер) – отлична визуализация на костите, важен при предоперативно планиране.

Лечение на спондилолистезата

Неоперативно лечение

Подходящо при:

• липса на неврологичен дефицит;

• контролируема болка.

Включва:

• противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти;

• инфилтрации около гръбначния стълб;

• физиотерапия и кинезитерапия;

• упражнения за укрепване на коремната и гръбната мускулатура;

• подобряване на баланса и стабилността.

📌 Редовните упражнения у дома са задължителни – добре тренираните мускули могат да компенсират нестабилността.

Оперативно лечение

Необходимо при:

• неврологични увреди;

• прогресиращи симптоми;

• неуспех на консервативната терапия.

Цели на операцията:

• декомпресия на нервните структури;

• стабилизация на гръбначния сегмент;

• репозиция (наместване) на приплъзването.

В зависимост от случая се прилагат:

• минимално инвазивни техники;

• микроскопска хирургия;

• стабилизация с метални импланти.

Дискова херния – симптоми, причини и възможности за лечение

Дисковата херния е често срещано заболяване на гръбначния стълб, при което част от междупрешленния диск притиска нервни структури и може да причини болка, изтръпване и мускулна слабост. Въпреки тревожната диагноза, в повечето случаи лечението е консервативно и не се налага операция.

Какво представлява дисковата херния

(тук влиза обяснението за ядрото, фиброзния пръстен и притискането на нерви – текстът ти е много добър, без нужда от промяна, само леко разделяне на абзаци)

Дискова херния на поясния отдел с притискане на нервен корен на ниво L4

Причини за поява на дискова херния

Основни механизми

• дегенерация на междупрешленния диск

• повтарящи се движения и статично натоварване

• загуба на водно съдържание с възрастта

Асоциирани заболявания

• спондилолистеза

• сколиоза

• заболявания на съединителната тъкан

Симптоми на дисковата херния

Най-чести симптоми:

• болка в кръста или врата с излъчване към крайниците

• изтръпване и мравучкане

• мускулна слабост

• пареща или стрелкаща болка

⚠️ Спешни симптоми

Кога трябва незабавно да потърсите лекар

• загуба на контрол над уриниране или дефекация

• прогресираща мускулна слабост

• внезапно изразено изтръпване

Диагностика

Как се диагностицира дисковата херния

• клиничен преглед

• неврологична оценка

• ЯМР – златен стандарт

• КТ – при специфични показания

👉 Важно: Образните изследвания не трябва да се самоназначават.

Лечение на дисковата херния

Консервативно лечение

• медикаментозна терапия

• физиотерапия и кинезитерапия

• балнеолечение

• инжекционна терапия (инфилтрации)

Медикаментозни групи

• НСПВС

• мускулни релаксанти

• антиконвулсанти

• антидепресанти

• опиоиди (в строго определени случаи)

Инжекционно лечение (инфилтрации)

Оперативно лечение

Кога се налага оперативно лечение

Показания:

• мускулна слабост

• хронична болка > 3 месеца

• синдром на кауда еквина (СПЕШНО)

Видове операции

• дисцектомия

• нуклеотомия

• ламинектомия

• спинална фузия

• протезиране на диск

Рискови фактори за развитие на дискова херния

• наднормено тегло

• тютюнопушене

• заседнал начин на живот

• тежък физически труд

• възраст между 30–50 г.

Как да намалим риска от дискова херния

• правилна техника при вдигане

• редовна физическа активност

• контрол на теглото

• отказ от тютюнопушене

Автор: Д-р Калоян Йорданов, ортопед-травматолог
Темата е с информативна цел и не замества лекарски преглед.