Как се променя животът след успешно ендопротезиране на тазобедрена или колянна става
Смяната на тазобедрена или колянна става често се обсъжда през болката, операцията, рисковете и възстановяването. Но за пациента най-важният въпрос обикновено е по-прост и по-човешки: как ще изглежда животът ми, ако операцията мине добре?
Отговорът не трябва да бъде нито прекалено емоционален, нито прекалено технически. Успешното ендопротезиране не означава чудо, ново тяло или връщане на ставата на 20 години. То означава премахване на основния механичен източник на артрозната болка, постепенно възстановяване на движението и връщане към по-нормално ежедневие.
За много пациенти най-голямата промяна не е драматична. Тя е тиха и практична. Човек започва да спи по-спокойно, да ходи без постоянно да мисли къде ще седне, да излезе до магазина без да изчислява всяка крачка, да се качи по стълби с по-малко страх. Постепенно може отново да се облича, къпе, пътува, работи или да бъде близък с партньора си, без ежедневието да се върти около болната става.
Това е реалният смисъл на успешното ендопротезиране: не сензация, а връщане към нормалност.
Какво означава „успешно ендопротезиране“
Успехът след смяна на става не се измерва само с рентгенова снимка. Рентгенът е важен, защото показва позицията на имплантите, механиката и липсата на очевиден технически проблем. Но пациентът не живее в рентгеновата снимка. Пациентът живее в ежедневието си.
Затова успешното ендопротезиране трябва да се разбира функционално. То означава значително намаляване на артрозната болка, по-предвидимо движение, по-добра самостоятелност, по-стабилна походка и възможност човек да извършва ежедневните си дейности с по-малко ограничение.
При тазобедрена става това често означава по-лесно ходене, по-малко болка в слабината или бедрото, по-добра походка, по-лесно обуване и по-спокойно ставане от стол или легло. При колянна става това означава по-малко болка при ходене, по-добра стабилност, по-лесно изправяне, по-предвидимо слизане и качване по стълби, макар че възстановяването на коляното често изисква повече търпение и работа.
Важно е да се каже и какво не означава успех. Успешната операция не означава, че пациентът никога няма да усеща ставата. Не означава, че възстановяването приключва веднага след изписването. Не означава, че мускулите, походката и увереността се връщат автоматично. Операцията създава нова механична основа, но тялото трябва да се адаптира към нея.
Животът след операцията се променя постепенно
Една от най-честите грешки в очакванията е пациентът да си представя живота след операцията като рязка промяна: днес има болка, утре има нова става и всичко е нормално. В действителност процесът е по-постепенен.
Операцията премахва разрушената ставна повърхност и заменя болната става с изкуствена. Това е голямата механична промяна. Но около ставата има мускули, сухожилия, ставна капсула, кожа, нервна чувствителност, навици на движение и страхове, натрупвани месеци или години. Те не се променят в един ден.
Пациент, който дълго е ходил с накуцване, трябва да възстанови по-нормален модел на ходене. Пациент, който е избягвал стълби, трябва постепенно да възстанови увереността си. Пациент, който е губил мускули от щадене и обездвижване, трябва да възстанови сила. Това не означава, че операцията не е успешна. Означава, че успешната операция трябва да бъде последвана от реално възстановяване.
За да разберете как протича възстановяването след смяна на тазобедрена или колянна става и защо то има свои етапи, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vyzstanovqvane-endoprotezirane
Животът след успешно ендопротезиране обикновено се променя не чрез внезапна сензация, а чрез натрупване на малки победи: първата по-спокойна нощ, първото по-уверено излизане, първото качване по стълби без предишния страх, първото пътуване без постоянно мислене за болната става.
Една от най-големите промени е, че тялото постепенно става по-надеждно. Преди операцията пациентът често не знае дали ще издържи разходката, дали ще може да се върне, дали ще намери къде да седне, дали болката няма да го държи и на следващия ден. След успешното възстановяване тази несигурност намалява. Това е физическа промяна, но има и силен психологически ефект.
Как се променя артрозната болка
Артрозната болка има конкретна механична основа. При напреднало износване ставният хрущял е силно увреден или липсва на места. Ставата губи гладкото си движение. Костта се натоварва неправилно. Появяват се деформация, възпаление, ограничение на движението и претоварване на околните тъкани.
Тази болка постепенно променя живота. Първо се появява при по-дълго ходене. После при стълби. После при ставане от стол. С времето може да се появи и в покой или през нощта. Пациентът започва да съкращава маршрути, да избягва срещи, да избира столове според височината им, да мисли предварително къде има асансьор, къде има паркинг, къде може да седне.
След успешно ендопротезиране основният механичен източник на тази артрозна болка се премахва. Това не означава, че след операцията няма никаква болка. В ранния период има оперативна болка, тъканно възстановяване, оток, чувствителност и мускулна умора. Но това е различен тип болка. Тя е част от възстановяването, а не същата хронична артрозна болка, която е ограничавала пациента с години.
За пациента тази разлика е много важна. Артрозната болка е болка на разрушена става. Следоперативната болка е болка на възстановяващи се тъкани. Първата обикновено се задълбочава с времето. Втората, при нормално протичане, постепенно намалява.
Точно тук започва реалната промяна: човек вече не живее около болката по същия начин. Движението престава да бъде постоянна заплаха и постепенно отново става част от нормалния ден.
Ходене, стълби и ежедневни движения
Най-ясната промяна след успешно ендопротезиране обикновено се вижда в ходенето. При напреднала артроза пациентът рядко губи само дистанция. Той губи предвидимост. Не знае дали ще го заболи след 100 метра или след 500 метра. Не знае дали ще може да се върне обратно. Не знае дали след излизането болката няма да го държи два дни.
След възстановяването ходенето постепенно става по-спокойно и по-предвидимо. Това не означава, че всеки пациент ще ходи километри без умора. Означава, че ежедневното придвижване започва да се връща към нормален ритъм. Разходката, пазаруването, посещението при близки или излизането навън не изискват същото постоянно планиране около болката.
Стълбите също са важен показател. При колянна артроза слизането по стълби често е особено трудно, защото изисква контрол, сила на бедрената мускулатура и стабилност. При тазобедрена артроза стълбите могат да бъдат ограничени от болка, скованост и слабост около таза. След операцията стълбите не винаги стават лесни веднага, но при добро възстановяване постепенно стават по-предвидима част от ежедневието.
Ставането от стол, влизането и излизането от автомобил, обличането, къпането, готвенето, пазаруването и поддържането на дома са „малките“ дейности, които всъщност показват голямата промяна. Когато човек отново може да ги прави без постоянна борба, това връща не само движение, но и самостоятелност.
Пациентът не мисли само дали може да ходи. Той мисли дали ще може да стигне, да седне, да стане, да се върне и да не плати цената на следващия ден. Когато тези обикновени действия отново станат възможни, животът започва да изглежда по-малко ограничен.
Самостоятелност у дома и връщане на достойнството
Един от най-подценяваните резултати след успешна смяна на става е връщането на самостоятелността. В медицинския език често говорим за функция, обем на движение, походка и болка. Но за пациента тези думи означават нещо много конкретно: да може да се обслужва сам.
Да стане от леглото. Да стигне до банята. Да се облече. Да си приготви храна. Да излезе до магазина. Да не зависи непрекъснато от близките си. Да не се чувства като товар.
Тази промяна има голяма човешка стойност. Хроничната артрозна болка не отнема само движение. Тя постепенно отнема увереност, достойнство и усещане за контрол. Пациентът започва да се съобразява с болката във всяка малка ситуация. След успешното възстановяване част от тази зависимост намалява.
Тук не става дума за героична активност. Става дума за нормалност. За възрастен човек възможността да се движи самостоятелно в дома си, да се грижи за себе си, да излезе по свои нужди и да не зависи за всяка дребна дейност може да бъде по-важна от всяка спортна цел. Именно това често е най-ценният резултат от операцията.
Разлика между тазобедрена и колянна става
Тазобедрената и колянната става не се възстановяват по абсолютно един и същи начин. Това е важно за реалистичните очаквания.
След смяна на тазобедрена става много пациенти усещат сравнително ясно облекчение на дълбоката артрозна болка. Походката често се подобрява осезаемо, особено когато мускулите около таза започнат да възстановяват силата си. Разбира се, и тук има индивидуални разлики. Ако пациентът е ходил с тежко накуцване дълго време, ако има слабост, гръбначен проблем или други заболявания, възстановяването може да бъде по-бавно.
Колянната става често има по-различна динамика. Коляното е по-повърхностна и чувствителна става. То участва в ставане, сядане, стълби, баланс, завъртане и много ежедневни движения. След смяна на коляно пациентът може да има повече усещане за стегнатост, оток, затопляне, чувствителност или „изкуствено“ усещане в ставата, особено в по-ранните месеци. Това не означава автоматично лош резултат. Означава, че коляното често изисква повече търпение, последователна рехабилитация и време, за да „се успокои“.
При тазобедрената става пациентът често сравнява резултата с изчезването на дълбоката болка. При коляното пациентът често сравнява резултата с усещането дали ставата е напълно „естествена“. Това е важна разлика. При коляното успешният резултат не винаги означава, че пациентът напълно забравя за ставата. По-важното е дали болката е значително намаляла, ходенето е по-предвидимо и ежедневните дейности са възстановени.
Тази разлика не трябва да плаши пациента. Тя трябва да му помогне да не сравнява неправилно. Ако един човек след тазобедрена протеза се чувства много добре бързо, а друг след колянна протеза има по-бавен напредък, това не означава, че вторият непременно има проблем. Важна е общата посока на възстановяване, а не ежедневното сравнение с друг пациент.
По-спокоен социален живот и по-малко страх от движение
Животът след успешно ендопротезиране се променя не само физически. Променя се и начинът, по който пациентът мисли за движението. Това не е абстрактна психология, а естествена последица от възстановената функция.
Преди операцията много пациенти живеят с постоянни вътрешни въпроси: ще мога ли да стигна, ще ме заболи ли, къде ще седна, има ли стълби, колко далеч е входът, ще мога ли да се върна обратно, ще се изложа ли пред хората, ако започна да куцам или трябва да спра?
Когато болката намалее и движението стане по-предвидимо, тези въпроси постепенно отслабват. Човек започва да приема покани, които преди е отказвал. Започва да пътува по-спокойно. Излиза без да планира всяка крачка. Връща се към срещи с близки, разходки, семейни събития и дейности, които преди е избягвал.
Пациентът не се връща само към дейности, а към роли. Към ролята на партньор, родител, баба или дядо, работещ човек, човек, който може да участва в живота на близките си. Това връщане не е психологическа абстракция. То е следствие от по-малко болка, по-надеждно движение и по-голяма увереност в тялото.
Това е важна част от резултата. Не защото операцията „лекува психиката“, а защото болката и ограничението вече не управляват деня по същия начин. Когато тялото стане по-надеждно, човек постепенно възвръща увереността си.
Интимен живот след смяна на тазобедрена или колянна става
Интимният живот е част от нормалността, към която пациентът постепенно се връща след успешно ендопротезиране. Темата често остава премълчана, защото много хора се притесняват да попитат директно. Но тя е важна. Артрозата не ограничава само ходенето, стълбите и съня. Тя може да ограничи и близостта между партньорите чрез болка, скованост, страх от движение и загуба на увереност.
Това е особено видимо при тазобедрената става. При напреднала коксартроза (артроза на тазобедрената става) болката в слабината, ограниченото разтваряне на бедрото, трудното сгъване и болезнената ротация могат да направят интимния живот неудобен или невъзможен. След успешна смяна на тазобедрената става, когато раната е заздравяла, болката намалява и пациентът се чувства по-уверен, тази част от живота също може постепенно да се възстанови.
При колянната става темата също съществува, но ограниченията обикновено са различни. След смяна на коляно пациентът може да има стегнатост, оток, чувствителност или трудност при по-дълбоко сгъване и коленичене. Това не означава, че интимният живот трябва да бъде изоставен, а че позициите и натоварването трябва да бъдат съобразени с реалното възстановяване.
Възобновяването на сексуалната активност не трябва да става по график, а според зарастването, болката, увереността и конкретните указания на хирурга. В ранния период след тазобедрена протеза, особено ако хирургът е дал конкретни ограничения според достъпа, стабилността на ставата и индивидуалния риск, трябва да се избягват пози, които поставят тазобедрената става в крайно сгъване, силно завъртане или неудобно разтваряне. Причината не е страх, а защита на ставата, меките тъкани и усещането за стабилност, докато възстановяването напредва.
Понякога притеснението не е само у пациента, но и у партньора, който се страхува да не причини болка или да не навреди на ставата. Затова спокойният разговор, вниманието към болката и постепенното възстановяване на близостта са част от нормалното адаптиране след операцията.
Най-важният принцип е постепенност. Интимният живот може да се възстанови, но трябва да се възстанови спокойно, без резки движения, без болка и без пози, които създават чувство на нестабилност. Ако пациентът има притеснение, болка, усещане за блокиране, страх от луксация (изместване на изкуствената става от нормалното ѝ положение) или неяснота какво е безопасно, темата трябва да се обсъди с хирурга. Това не е неудобен въпрос. Това е част от нормалното връщане към живота след операцията.
Връщане на работа след смяна на става
Връщането на работа е важна част от живота след успешно ендопротезиране. За много пациенти това не е само финансов или организационен въпрос. То е знак, че човек постепенно се връща към своята роля, ритъм и самостоятелност.
Но „връщане на работа“ не означава едно и също за всички. Седящата работа на компютър, работата с кратко ходене, целодневното стоене прав, тежкият физически труд и професионалното шофиране са напълно различни натоварвания за новата става и за възстановяващото се тяло. Затова срокът не трябва да се определя само по календара, а според реалната функция.
При седяща или дистанционна работа връщането често е възможно по-рано, ако пациентът може да седи удобно, да става периодично, да ходи безопасно и да не е под влияние на силни обезболяващи лекарства. Дори тогава е разумно връщането да бъде постепенно, защото умората след операцията може да бъде по-голяма, отколкото пациентът очаква. Работата от вкъщи не е същото като пътуване до офис, качване по стълби, дълго седене на неподходящ стол и пълен работен ден.
При работа, която изисква повече ходене или стоене прав, връщането трябва да бъде по-внимателно. Ставата може да е стабилна, но мускулите, отокът, издръжливостта и увереността още да не са напълно възстановени. Това е особено важно след смяна на колянна става, защото коляното често реагира с оток, стегнатост и умора при по-продължително натоварване.
При тежък физически труд връщането на работа трябва да се преценява индивидуално. Носене на тежести, често клякане, коленичене, работа на неравен терен, качване по стълби или скеле и резки завъртания могат да поставят по-голямо натоварване върху изкуствената става и меките тъкани. В някои случаи може да се наложи поетапно връщане, промяна на конкретни задачи или трайно избягване на определени движения.
Професиите, свързани с шофиране, също изискват отделна преценка. Безопасното шофиране зависи от това кой крак е опериран, дали пациентът приема обезболяващи лекарства, дали може да реагира бързо при спиране и дали контролира автомобила без болка или забавяне. Затова връщането към шофиране и работа, зависима от шофиране, трябва да се обсъди с хирурга.
Когато е възможно, поетапното връщане — първо с по-кратък ден, дистанционна работа, по-леки задачи или повече почивки — често е по-разумно от внезапно връщане към пълно натоварване. Така пациентът може да провери реалната си издръжливост, без да поставя възстановяването под ненужен натиск.
Най-важният принцип е, че пациентът не се връща просто към „работа“, а към конкретно натоварване. Колкото по-леко и контролируемо е това натоварване, толкова по-рано може да се обсъди връщане. Колкото повече има стоене, носене, клякане, усукване, риск от падане или продължително шофиране, толкова по-внимателна трябва да бъде преценката.
Какво не трябва да очаквате от изкуствената става
Реалистичните очаквания са една от основите на удовлетворението след ендопротезиране. Колкото по-точно пациентът разбира какво може и какво не може да даде операцията, толкова по-спокойно преминава през възстановяването.
Изкуствената става не връща тялото на 20 години. Не премахва всички възможни усещания. Не прави мускулите силни автоматично. Не отменя нуждата от движение, контрол на теглото, грижа за общото здраве и разумно натоварване. Не превръща човек в спортист, ако преди това не е бил активен и подготвен за такова натоварване.
Целта е друга. Целта е стабилна, безболезнена или значително по-малко болезнена функция в ежедневието. Целта е по-добро ходене, повече самостоятелност, по-спокоен сън, по-малко страх, по-ясни граници на активност и по-предвидим живот.
Тази граница е важна. Когато пациентът знае какво е реалистично, по-рядко приема нормални следоперативни усещания, умора, стегнатост или по-бавен ден като доказателство за провал. Реалистичните очаквания не намаляват стойността на операцията. Те помагат резултатът да бъде разбран правилно.
Това не е малка цел. За човек, който години наред е живял с болка и ограничения, връщането към нормалност е голяма промяна.
Защо подготовката и възстановяването влияят върху крайния резултат
Добрият живот след ендопротезиране не зависи само от импланта. Имплантът е важен, хирургичната техника е важна, правилната индикация е важна. Но крайният резултат зависи и от състоянието, в което пациентът влиза в операцията, и от начина, по който преминава през възстановяването.
Ако пациентът има по-добър медицински, хранителен, функционален и организационен резерв преди операцията, възстановяването обикновено започва от по-добра стартова позиция. Ако мускулите са напълно отслабени, ако храненето е дефицитно, ако домът е неподготвен, ако очакванията са нереалистични, процесът може да бъде по-труден, дори операцията да е технически успешна.
За да разберете какво реално можете да направите преди операцията, за да подобрите стартовата си позиция, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/podgotovka-za-operaciya
След операцията възстановяването също изисква участие. Не става дума за насилване, а за последователност. Движението трябва да се връща постепенно. Мускулите трябва да се активират. Походката трябва да се нормализира. Страхът трябва да намалява чрез реален напредък, а не чрез прибързано натоварване.
Това е причината успешното ендопротезиране да не е едно събитие, а процес. Операцията е централният момент, но резултатът се изгражда около нея.
Дългосрочна грижа и издръжливост
След като пациентът се възстанови и животът стане по-спокоен, идва следващият въпрос: как да пазя резултата?
Изкуствената става е създадена за дългосрочна функция, но тя не трябва да се приема като нещо, което може да бъде напълно забравено. Разумното натоварване, поддържането на мускулатурата, контролът на общото здраве, вниманието при инфекции и проследяването при нужда са част от дългосрочната грижа.
За да разберете как да се грижите за изкуствена тазобедрена или колянна става в дългосрочен план, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/grizha-za-izkustvena-tazobedrena-i-kolyanna-stava
Темата за това колко години може да служи една изкуствена става е важна, но тя не е основният фокус на тази статия. Дълготрайността зависи от много фактори: възраст, активност, тегло, качество на костта, съпътстващи заболявания, вид имплант, хирургична техника и проследяване.
За по-подробна информация за издръжливостта на съвременните ставни протези, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kolko-shte-izdyrji-izkustvena-stava
Най-важното: не нов живот, а връщане към нормалност
Успешното ендопротезиране не трябва да се представя като чудо. Това би било неправилно и нечестно. То е медицински начин да се премахне разрушената, болезнена ставна повърхност и да се възстанови по-предвидима механика на движението.
За пациента обаче резултатът често се усеща много по-широко. Болката вече не определя целия ден. Ходенето става по-спокойно. Сънят се подобрява. Самостоятелността се връща. Социалните контакти стават по-лесни. Интимният живот може постепенно да се възстанови. Работата може да бъде обсъдена според реалното натоварване. Страхът от движение намалява.
Това не е сензационна промяна. Това е връщане към обикновени неща, които преди това са били станали трудни: да излезеш, да се движиш, да се обслужиш, да пътуваш, да бъдеш близък с партньора си, да се върнеш към роля и ритъм, без да мислиш непрекъснато за болната става.
Понякога именно това е най-големият успех. Не нов живот, а по-нормален живот.
Често задавани въпроси
Ще мога ли да ходя нормално след смяна на става?
При успешно ендопротезиране и добро възстановяване целта е походката да стане по-спокойна, по-стабилна и по-предвидима. Това обаче не става винаги веднага. Мускулите, равновесието и навикът за ходене се възстановяват постепенно, особено ако преди операцията е имало дълго накуцване или обездвижване.
Ще мога ли да се качвам по стълби?
В повечето случаи стълбите постепенно стават по-лесни, но това зависи от силата на мускулите, болката, равновесието и вида на операцията. При колянна протеза стълбите често изискват повече време и рехабилитация, защото коляното участва активно в контрола при качване и слизане.
Има ли разлика между възстановяването след тазобедрена и колянна протеза?
Да. След тазобедрена протеза пациентите често усещат по-бързо облекчаване на дълбоката артрозна болка. След колянна протеза възстановяването често е по-вариабилно и може да има повече усещане за стегнатост, оток или чувствителност в първите месеци. Това не означава непременно лош резултат.
Кога може да се възобнови интимният живот след смяна на става?
Това зависи от вида операция, зарастването на раната, болката, отока, стабилността и указанията на хирурга. При тазобедрена протеза е особено важно в ранния период да се избягват пози, които поставят ставата в крайно сгъване, силно завъртане или неудобно разтваряне, особено ако са дадени конкретни ограничения според хирургичния достъп и индивидуалния риск. Възобновяването трябва да бъде постепенно, спокойно и без болка.
Кога мога да се върна на работа след смяна на става?
Това зависи от вида работа и скоростта на възстановяване. При седяща или дистанционна работа връщането може да се обсъди по-рано, ако пациентът може да седи, става, ходи безопасно и не е под влияние на силни обезболяващи. При работа с продължително стоене, ходене, носене на тежести, клякане или шофиране преценката трябва да бъде по-внимателна и индивидуална.
Нормално ли е да не се чувствам напълно възстановен веднага?
Да. Успешната операция създава нова механична основа, но тъканите, мускулите, походката и увереността се възстановяват постепенно. Важна е общата посока на подобрение, а не това всеки ден да бъде по-добър от предишния.
Ще трябва ли да пазя изкуствената става цял живот?
Да, но това не означава да живеете в страх. Означава разумно натоварване, поддържане на мускулатурата, контрол на общото здраве и внимание при нови проблеми. Изкуствената става е създадена за активен, но разумен живот.
Използвани източници
Научни публикации
National Institute for Health and Care Excellence. Osteoarthritis in over 16s: diagnosis and management. NICE guideline NG226. 2022.
Ethgen O, Bruyère O, Richy F, Dardennes C, Reginster JY. Health-related quality of life in total hip and total knee arthroplasty: a qualitative and systematic review of the literature. J Bone Joint Surg Am. 2004;86(5):963–974.
Shan L, Shan B, Graham D, Saxena A. Total hip replacement: a systematic review and meta-analysis on mid-term quality of life. Osteoarthritis Cartilage. 2014;22(3):389–406.
Kahlenberg CA, Nwachukwu BU, McLawhorn AS, Cross MB, Cornell CN, Padgett DE. Patient Satisfaction After Total Knee Replacement: A Systematic Review. HSS J. 2018;14(2):192–201.
Пациентски информационни материали
American Academy of Orthopaedic Surgeons. Activities After Total Hip Replacement. OrthoInfo. Пациентски информационен материал. orthoinfo.aaos.org.
American Academy of Orthopaedic Surgeons. Activities After Total Knee Replacement. OrthoInfo. Пациентски информационен материал. orthoinfo.aaos.org.
American Academy of Orthopaedic Surgeons. Sexual Activity After Hip Replacement. OrthoInfo. Пациентски информационен материал. orthoinfo.aaos.org.
American Association of Hip and Knee Surgeons. Sexual Activity After Total Joint Replacement. AAHKS Patient Education. hipkneeinfo.org.
American Association of Hip and Knee Surgeons. How to Get the Most out of Your Knee Replacement. AAHKS Patient Education. hipkneeinfo.org.
Автор и медицинска отговорност
Тази статия е подготвена и медицински редактирана от д-р Калоян Йорданов —
специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и
ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална
терапия на болката и гръбначна хирургия.
Последна медицинска редакция: 08.06.2026 г.
Информацията има образователна цел и не замества индивидуален медицински
преглед, диагностика, консултация или лечение. Всяко решение зависи от
конкретното състояние на пациента, образните изследвания, съпътстващите
заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копиране, преработване или
публикуване на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие
не е разрешено.

