Как да се грижим за изкуствената тазобедрена и колянна става?
Ендопротезирането на тазобедрена или колянна става е операция, която често връща свободата на движение и значително намалява болката. Но самата операция е само началото на процеса. Истинският резултат се оформя в седмиците и месеците след нея — в начина, по който пациентът се движи, как се контролира отокът, как заздравява раната, как се провежда рехабилитацията и как се реагира при ранни сигнали за проблем.
Много пациенти мислят основно за избора на имплант, хирургичния достъп или мненията, които са чули от познати. Това е разбираемо. След операцията обаче фокусът се променя. Най-важното вече е как тялото ще се адаптира към новата става и как пациентът ще премине безопасно през първите седмици, без да изпада нито в прекален страх, нито в прибързано натоварване.
Тази статия е практическо ръководство за грижата след смяна на тазобедрена или колянна става. Тя е полезна както за пациенти, които вече са оперирани, така и за хора, които още са преди операция и искат да разберат какво реално ги очаква след нея. За много пациенти въпросът „как ще се грижа за изкуствената става“ е част от по-големия въпрос: „Готов ли съм за тази операция и какъв живот мога да очаквам след нея?“
За да подредите цялата логика на решението — кога операцията е разумна стъпка, кога може да се изчака и как се преценява индивидуалният риск, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/reshenie-smyana-stava
Двата периода на възстановяване
Грижата за изкуствената става може условно да се раздели на два големи периода. Първият е от операцията до края на първата година. Това е времето, в което се случва най-видимата промяна. Болката постепенно намалява, походката се стабилизира, мускулите започват да работят по-уверено, отокът се контролира, а движенията стават по-свободни.
Това е и периодът, в който най-често се допускат две противоположни грешки. Едната е прекаленото пазене от страх — пациентът се движи малко, губи мускулна сила, става несигурен и започва да „пести“ оперирания крайник. Другата грешка е прибързването — пациентът се чувства по-добре, увеличава рязко натоварването, отокът се усилва, болката се връща и възстановяването се забавя.
Вторият период започва след първата година. Тогава повечето пациенти вече не мислят ежедневно за ставата. Именно тогава започва дългосрочната грижа за импланта. Тя не означава живот в ограничения. Означава разумни навици, контрол на теглото, подходяща активност, внимание към инфекции и периодично проследяване.
За да разберете по-подробно как протича възстановяването след ставно протезиране и какво е нормално в различните етапи, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vyzstanovqvane-endoprotezirane
Добрата грижа започва още преди операцията
Макар че тази статия е за периода след операцията, част от добрия резултат се подготвя предварително. Контролът на диабета, кръвното налягане, активните инфекции, кожното състояние, анемията, теглото и общото състояние не са формалности. Те определят в какви условия ще започне възстановяването.
Пациент, който влиза в операция с по-добре контролиран риск, обикновено има по-предвидим следоперативен път. Това не означава, че всеки риск може да бъде премахнат напълно. Означава, че част от усложненията могат да се намалят чрез добра подготовка, ясни указания и навременна организация.
За да разберете как подготовката преди операцията намалява риска и прави възстановяването по-предвидимо, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/podgotovka-za-operaciya
Първите 30–45 дни: периодът, в който се контролира рискът
Първите седмици след операцията не са време за героизъм, но не са и време за обездвижване. Най-добрият подход е постоянство без крайности. Движение трябва да има, но то трябва да бъде разумно, постепенно и съобразено с указанията. В този период най-важни са три неща: профилактиката на тромбоза, зарастването на раната и контролът на отока.
Дълбока венозна тромбоза означава образуване на кръвен съсирек в дълбоките вени, най-често на краката. След големи ортопедични операции рискът е по-висок, затова обикновено се назначава медикамент за профилактика според конкретния пациент. Но лекарството не е единственият фактор. Кръвта не „обича“ застоя. Затова движението на глезените още в леглото, ранното изправяне, кратките и чести разходки и избягването на продължително неподвижно седене са важна част от безопасното възстановяване.
Пациентът не трябва да мисли за тромбозата като за нещо, което или ще се случи, или няма да се случи независимо от него. Това е риск, който се контролира ежедневно чрез медикаментозна профилактика, движение, хидратация и наблюдение. Ако се появи нов, необичаен оток само на единия крак, болка в прасеца, напрежение, зачервяване, внезапен задух, болка в гърдите или рязко общо влошаване, това не е симптом, който се изчаква у дома. Необходима е медицинска оценка.
Оперативната рана също изисква внимание. Зарастването зависи не само от превръзката, а и от отока, натоварването, общото състояние и контрола на хроничните заболявания. Прекомерният оток може да напрегне тъканите, да увеличи болката и да затрудни заздравяването. Затова в първите седмици натоварването трябва да се увеличава постепенно.
Ако отокът се засилва след активност, това не означава пълно спиране на движението. Обикновено означава, че натоварването трябва да се намали временно, крайникът да се повдигне, да се използва охлаждане според указанията и след това движението да се възобнови по-разумно. Целта е контрол, не обездвижване.
Има признаци, при които не е разумно да се чака. Зачервяване около раната, затопляне, нарастваща болка, отделяне на секрет, неприятна миризма, температура, втрисане или внезапно общо влошаване изискват лекарска оценка. При изкуствена става ранната реакция е много по-добра от изчакването „да мине само“.
Инфекциите в тялото не трябва да се подценяват
След поставяне на изкуствена става бактериалните инфекции в организма имат по-голямо значение, отколкото преди операцията. Причината е, че при определени условия бактерии могат да попаднат в кръвта и да достигнат до повърхността на импланта. Там лечението може да бъде по-трудно, защото бактериите могат да образуват биофилм — защитен слой от бактерии и техни продукти върху изкуствената повърхност.
Това не означава, че пациентът трябва да живее в страх. Означава, че инфекции на пикочните пътища, кожни инфекции, нелекувани зъбни огнища, гнойни процеси, тежки бронхити или повтарящи се бактериални инфекции не трябва да се игнорират. Особено в първите месеци след операцията е разумно инфекциите да се лекуват навреме и да се обсъждат с лекар, ако са тежки, продължителни или повтарящи се.
Не всяка стоматологична процедура изисква антибиотик. Решението се взема индивидуално според риска, вида процедура, състоянието на пациента и препоръките на лекуващия лекар. Най-важното е да няма неглижирани активни инфекции и пациентът да не се самолекува, когато има повтарящ се или тежък проблем.
Важно е да се каже ясно: рискът от инфекция не може да бъде напълно занулен. Но част от риска може да бъде намален чрез добра подготовка, контрол на хроничните заболявания, внимателна хирургична техника, правилна профилактика и навременна реакция при проблем.
Ако искате да разберете по-подробно защо инфекцията около изкуствена става може да бъде ранна, късна или скрита и защо не трябва да се подценява, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/ranna-kasna-skrita-infektsiya-na-proteza
Рехабилитацията е мостът между операцията и реалния резултат
Рехабилитацията не е допълнение към операцията. Тя е част от лечението. Операцията създава механичната възможност за движение, но тялото трябва да се научи отново да ходи, да натоварва симетрично, да контролира мускулите и да използва новата става безопасно.
В първите дни целта не е да се постигат рекорди. Целта е пациентът да се изправи безопасно, да започне да ходи с помощно средство, да се научи как да става, да сяда, да се обръща, да използва стълби при нужда и да контролира болката и отока. Правилното начало често спестява седмици несигурност по-късно.
След изписването рехабилитацията не трябва да се прекъсва рязко. При много пациенти работата с физиотерапевт няколко пъти седмично за определен период е полезна, защото коригира грешки, които пациентът сам не усеща. Това може да бъде пестене на единия крак, накланяне на таза, ходене с леко свито коляно, несигурна крачка или прекалено ранно махане на помощното средство.
При колянна протеза целите са особено конкретни. Важно е да се възстанови пълното разгъване, защото коляно, което остава леко свито при ходене, променя походката и натоварва други структури. Постепенно се работи и за сгъването, но без да се провокира постоянен оток. Не е полезно движението да се „извоюва“ с насилие, ако всяка агресивна тренировка води до повече оток и болка.
При тазобедрена протеза основен фокус е стабилната походка. Много пациенти могат да ходят, но продължават да прехвърлят тежестта, да се накланят встрани или да „пазят“ оперирания крак. Това често е свързано с мускулна слабост около таза и се подобрява с последователна работа, а не само с увеличаване на броя крачки.
Кога ще проходя след смяна на става?
Това е един от най-честите въпроси, защото пациентът иска предвидимост. Обичайно изправянето започва рано, често още в първия ден или в първите дни след операцията, според състоянието на пациента и протокола. Първо се ходи с проходилка или патерици, след това дистанцията постепенно се увеличава, а стълбите се тренират, когато е безопасно.
След първите седмици много пациенти се движат по-уверено с помощни средства и постепенно започват да ги намаляват. Но патерицата не се маха, защото е минал определен брой дни. Тя се маха, когато походката е достатъчно стабилна, без значимо пестене на крака и без риск от падане. Прекалено ранното махане може да доведе до куцане, а прекалено дългото използване от страх може да забави връщането на мускулната функция.
Първата година: как се изгражда стабилен резултат
Първата година след операцията не е еднаква през цялото време. В началото основните теми са раната, отокът, болката, помощните средства и безопасното движение. След това фокусът постепенно се измества към сила, издръжливост, походка, баланс и връщане към ежедневните дейности.
Пациентите често очакват, че след като болката намалее, възстановяването е приключило. Това не винаги е така. Болката може да намалее по-бързо от мускулната слабост. Ставата може да е стабилна, но походката още да не е симетрична. Рентгеновата снимка може да изглежда добре, но пациентът още да няма увереност при стълби, неравен терен или по-дълго ходене.
Добър знак е, когато тенденцията е към постепенно подобрение. Ако отокът намалява, походката се стабилизира, дистанцията на ходене се увеличава, нощната болка отслабва и пациентът постепенно си връща самостоятелността, възстановяването върви в правилна посока. Ако обаче има обратно развитие — нарастваща болка, нова нестабилност, постоянен оток, прогресивно ограничение или внезапна промяна в походката — това не трябва да се приема като нормално „следоперативно неразположение“.
Живот след първата година: дългосрочната грижа за импланта
След първата година повечето пациенти вече не мислят постоянно за изкуствената става. Болката обикновено е значително намаляла или изчезнала, движението е по-свободно, а самостоятелността е възстановена. Това е добър резултат, но не означава, че грижата приключва.
Дългосрочната грижа не е списък със забрани. Тя е начин на мислене. Изкуствената става трябва да се използва, защото е поставена именно за движение. Но тя не е естествен хрущял и не е неразрушима механична част. Най-добрата стратегия е редовна активност с нисък ударен товар, контрол на теглото, поддържане на мускулите, профилактика на инфекции и контролни прегледи според индивидуалния случай.
За да видите какво реално се променя в ежедневието след успешна операция и как пациентът постепенно си връща активността, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/jivot-sled-protezirane
Какви активности са подходящи след изкуствена става?
Най-подходящи са активностите, които поддържат сила, баланс и издръжливост без повтарящи се удари. Ходенето, умереното планинарство, колоезденето, плуването и танците често са добри варианти, ако пациентът е стабилен и няма оплаквания. При някои хора ски или други по-натоварващи активности са възможни, но само след индивидуална преценка, добър мускулен контрол и разбиране на риска от падане.
По-неблагоприятни са спортове с чести удари, резки спирания, внезапни завъртания и контакт. Бягането на дълги дистанции, футболът, баскетболът, тенисът и спортовете с рязка смяна на посоката могат да увеличат механичното натоварване върху импланта. Това не означава, че всяко такова движение автоматично ще повреди протезата. Означава, че като регулярна активност тези натоварвания са по-рискови и трябва да се обсъждат индивидуално.
Най-практичният ориентир е реакцията на ставата. Ако след активност има лек дискомфорт, който преминава бързо и не се натрупва, това често е приемливо. Ако след всяко натоварване се появява нарастващ оток, болката се връща по-силно на следващия ден или походката се разваля, натоварването трябва да се коригира.
Теглото е механичен фактор, не морална оценка
Наднорменото тегло не трябва да се обсъжда с обвинение към пациента. Но то е реален механичен фактор. По-високото телесно тегло увеличава силите, които преминават през изкуствената става. Това може да ускори износването на вложките, да натовари зоната на фиксация и да повиши риска от дългосрочни механични проблеми.
Практическият смисъл не е пациентът да се стреми към „идеално“ тегло на всяка цена. По-важна е посоката. Дори умерено намаляване на теглото може да направи походката по-лека, да намали умората, да подобри баланса и да облекчи ежедневното натоварване върху импланта.
Теглото има значение и за общия риск. То влияе върху възстановяването, кръвното налягане, диабета, сърдечносъдовото натоварване, риска от падания и способността за активност. Затова контролът на теглото е част от грижата за протезата, но и част от грижата за целия организъм.
Колко ще издържи протезата?
Този въпрос често се появява именно когато пациентът започне да мисли за дългосрочната грижа. Няма изкуствена става с неограничен живот, но при много пациенти съвременните тазобедрени и колянни протези служат 15–20 години и повече. Реалната дълготрайност зависи от възрастта, костта, хирургичната техника, натоварването, теглото, съпътстващите заболявания и проследяването.
Тази статия не е мястото да се разглеждат подробно регистровите данни и вероятностите за ревизия, защото това е отделна тема. Но е важно да се разбере принципът: дълготрайността не зависи само от „марката“ на импланта. Тя зависи от цялата система — правилна операция, добро възстановяване, разумно натоварване и контрол на рисковете.
За да разберете какво реално означава „колко ще издържи протезата“ и кои фактори влияят върху дългосрочния живот на импланта, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kolko-shte-izdyrji-izkustvena-stava
Контролните прегледи не са формалност
След ендопротезиране контролите не са само за „да се види раната“ или „да се направи снимка“. Те са начин да се проследи как пациентът се движи, как се променя отокът, каква е походката, каква е мускулната функция и дали има признаци за проблем около импланта.
Понякога пациентът няма силна болка, но походката му показва, че щади крайника. Понякога има ограничение в движение, което може да се задълбочи, ако не се коригира навреме. Понякога рентгеновата снимка показва промени, които пациентът още не усеща ясно. Точно затова проследяването е част от грижата за изкуствената става.
Контролите трябва да бъдат по-чести в ранния период и по-планови в дългосрочен план. При нов симптом обаче не трябва да се чака следващият „редовен“ преглед. Нова болка, внезапна нестабилност, нарастващ оток, зачервяване, температура, падане или рязка промяна в походката са причини за по-ранна оценка.
Ако след протезиране се появи болка
Болка след изкуствена става не означава автоматично, че протезата е „развалена“ или че е нужна ревизия. Това е много важно. Болката може да идва от самата протеза, но може да идва и от кръста, сухожилия, мускули, нерви, съседна става или от претоварване в процеса на възстановяване.
При колянна протеза болката може да бъде свързана с оток, скованост, нестабилност, проблем с капачката, възпаление на меките тъкани, разхлабване или инфекция. При тазобедрена протеза трябва да се разграничат причините в самата протеза от болка, идваща от кръста, седалището, сухожилията или мускулите около таза.
Тук правилото е спокойно и последователно: болката трябва да се оцени, а не да се обяснява предварително с най-страшната възможност.
Ако след колянно протезиране се появи нова, нарастваща или необяснима болка, причината трябва да се оцени спокойно и последователно; прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-sled-smqna-kolqnna-stava
Ако след тазобедрено протезиране се появи болка и трябва да се разграничат причините в протезата от болка от кръста, сухожилия, мускули или нерви, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-sled-smyana-na-tazobedrena-stava-prichina-proteza
Ако възстановяването не върви според очакванията
Не всеки пациент се възстановява с еднаква скорост. Възрастта, мускулната сила преди операцията, теглото, диабетът, сърдечносъдовите заболявания, страхът от движение, болковият праг и качеството на рехабилитацията влияят върху темпото. Затова не всяко по-бавно възстановяване означава проблем.
Има обаче ситуации, в които не е добре да се чака прекалено дълго. Ако коляното остава трудно за разгъване или сгъване, ако тазобедрената походка остава силно нестабилна, ако отокът не намалява, ако болката се усилва, ако пациентът не напредва въпреки рехабилитация или ако функцията се влошава след първоначално подобрение, е нужна оценка.
Най-важното е да се разграничи по-бавно, но постепенно възстановяване от възстановяване, което реално е спряло или тръгва назад. Първото често изисква търпение и корекция на натоварването. Второто изисква по-ранна лекарска оценка.
Ако след протезиране възстановяването не върви нормално, болката се усилва, отокът не намалява или функцията се влошава, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vazstanovyavane-sled-proteza-ne-varvi-normalno
Ако четете тази статия преди операцията
Много пациенти четат за грижата след изкуствена става още преди да са взели окончателно решение за операция. Това е разумно. Човек не иска да знае само какво ще се случи в операционната зала. Той иска да знае какво ще се изисква от него след това, колко време ще има нужда от помощ, кога ще проходи, какво ще може да прави и как ще изглежда животът му с протеза.
Грижата след операцията не трябва да плаши пациента. Напротив — тя показва, че резултатът не е случайност. Когато процесът е подреден, пациентът знае какво да очаква и има ясни ориентири, възстановяването става по-предвидимо. Решението за операция не трябва да се взема само от страх от болката, но не трябва и да се отлага безкрайно, когато ставата вече е тежко увредена и ежедневието е силно ограничено.
За да разберете по-подробно кога се стига до колянно протезиране, как се взема решението и какво включва целият процес, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/rukovodstvo-protezirane-kolyano
За да разберете по-подробно кога се стига до тазобедрено протезиране, как се взема решението и какво включва целият процес, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/rukovodstvo-protezirane-tbs
Най-важният принцип
Изкуствената става е поставена, за да върне движение, а не за да създаде живот в постоянни забрани. Но добрият резултат изисква участие от пациента. В първите седмици това участие означава контрол на риска, правилно движение, грижа за раната и рехабилитация. В следващите месеци означава възстановяване на походката, силата и увереността. В дългосрочен план означава разумна активност, контрол на теглото, внимание към инфекции и периодично проследяване.
Най-добрата грижа за изкуствената става не е страхът. Най-добрата грижа е подреденото поведение — достатъчно движение, но без прибързване; достатъчно внимание, но без паника; достатъчно проследяване, но без живот около протезата. Когато операцията, възстановяването и дългосрочната грижа са част от един общ процес, шансът за стабилен и добър резултат е значително по-голям.
Често задавани въпроси
Колко време трябва да използвам патерици след смяна на става?
Няма универсален срок. Помощното средство се намалява, когато походката стане стабилна, болката и отокът са под контрол и пациентът не „пести“ оперирания крак. Прекалено ранното махане на патериците може да доведе до куцане, а прекалено дългото използване от страх може да забави връщането на мускулната функция.
Нормално ли е да има оток след операцията?
Да, отокът е често срещан в ранния период. Важно е обаче тенденцията да бъде към постепенно намаляване. Ако отокът рязко се увеличава, съчетава се със силна болка, зачервяване, температура, напрежение в прасеца или влошаване на общото състояние, е нужна медицинска оценка.
Трябва ли да правя рехабилитация, ако вече ходя?
Да. Ходенето е важно, но не винаги е достатъчно. Рехабилитацията помага за възстановяване на мускулния контрол, стабилността, баланса и правилната походка. При колянна протеза особено важно е разгъването и постепенното възстановяване на сгъването. При тазобедрена протеза основна цел е стабилна и симетрична походка.
Мога ли да спортувам след изкуствена става?
В много случаи да, но видът активност трябва да бъде разумен. Ходене, плуване, колоездене и умерено планинарство често са подходящи. Спортове с удари, резки завъртания и висок риск от падане трябва да се обсъждат индивидуално.
Трябва ли да ходя на контролни прегледи, ако нямам болка?
Да. Контролните прегледи са начин да се проследи функцията, походката, движението и състоянието на протезата във времето. Липсата на болка е добър знак, но не означава, че проследяването е излишно.
Трябва ли да обръщам внимание на зъбни и пикочни инфекции след протезиране?
Да. Те не означават автоматично проблем с протезата, но не трябва да се подценяват. Бактериални инфекции в организма трябва да се лекуват навреме, особено ако са тежки, повтарящи се или продължителни. При стоматологични процедури или съмнение за инфекция подходът се преценява индивидуално.
Кога болката след протеза трябва да ме притесни?
Болка, която постепенно намалява, често е част от възстановяването. Нова, нарастваща, постоянна или необяснима болка, особено ако се съчетава с оток, нестабилност, зачервяване, температура или промяна в походката, трябва да бъде оценена.
Използвани източници
NICE. Joint replacement primary: hip, knee and shoulder. NICE guideline NG157. 2020.
Falck-Ytter Y, Francis CW, Johanson NA, et al. Prevention of VTE in orthopedic surgery patients: Antithrombotic Therapy and Prevention of Thrombosis, 9th ed: American College of Chest Physicians Evidence-Based Clinical Practice Guidelines. Chest. 2012;141(2 Suppl):e278S-e325S.
Mont MA, Jacobs JJ, Boggio LN, et al. Preventing venous thromboembolic disease in patients undergoing elective hip and knee arthroplasty. Journal of the American Academy of Orthopaedic Surgeons. 2011;19(12):768–776.
Parvizi J, Gehrke T. Definition of periprosthetic joint infection. Journal of Arthroplasty. 2014;29(7):1331.
Zimmerli W, Trampuz A, Ochsner PE. Prosthetic-joint infections. New England Journal of Medicine. 2004;351(16):1645–1654.
Artz N, Elvers KT, Lowe CM, Sackley C, Jepson P, Beswick AD. Effectiveness of physiotherapy exercise following total knee replacement: systematic review and meta-analysis. BMC Musculoskeletal Disorders. 2015;16:15.
Pozzi F, Snyder-Mackler L, Zeni J. Physical exercise after knee arthroplasty: a systematic review of controlled trials. European Journal of Physical and Rehabilitation Medicine. 2013;49(6):877–892.
Coulter CL, Scarvell JM, Neeman TM, Smith PN. Physiotherapist-directed rehabilitation exercises in the outpatient or home setting improve strength, gait speed and cadence after elective total hip replacement: a systematic review. Journal of Physiotherapy. 2013;59(4):219–226.
Meek RMD, Allan DB, McPhillips G, Kerr L, Howie CR. Epidemiology of dislocation after total hip arthroplasty. Clinical Orthopaedics and Related Research. 2006;447:9–18.
Bradbury N, Borton D, Spoo G, Cross MJ. Participation in sports after total knee replacement. American Journal of Sports Medicine. 1998;26(4):530–535.
Evans JT, Evans JP, Walker RW, Blom AW, Whitehouse MR, Sayers A. How long does a hip replacement last? A systematic review and meta-analysis of case series and national registry reports with more than 15 years of follow-up. The Lancet. 2019;393(10172):647–654.
Evans JT, Walker RW, Evans JP, Blom AW, Sayers A, Whitehouse MR. How long does a knee replacement last? A systematic review and meta-analysis of case series and national registry reports with more than 15 years of follow-up. The Lancet. 2019;393(10172):655–663.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 25.05.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със стадия на заболяването, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.