Болката в опашната кост, позната в медицината като кокцигия или кокцигодиния, е често подценяван, но много неприятен проблем. Тя засяга преди всичко способността да се седи спокойно, нещо, което повечето хора приемат за даденост. Среща се около пет пъти по-често при жените, отколкото при мъжете. При повечето пациенти болката отшумява с консервативни мерки, но когато причината не бъде изяснена навреме, тя може да премине в хронично и трудно за овладяване състояние.
Анатомия: малка кост с голямо значение
Опашната кост (кокцикс) е най-долната част на гръбначния стълб. Тя се намира под кръстцовата кост и обикновено е изградена от три до пет малки, частично или напълно сраснали прешлена. Ставите между кръстцовата и опашната кост и между отделните сегменти на опашната кост са много различни при различните хора: при едни са подвижни, при други са напълно сраснали.
При седене тежестта на тялото се поема от двете седалищни кости и от опашната кост. Натоварването върху опашната кост нараства, когато човек седи облегнат назад. Към нея се прикрепват влакна на големия седалищен мускул, мускулите на тазовото дъно, включително мускулът, който повдига ануса, и връзките, които свързват кръстцовата кост със седалищната. Затова болката в опашната кост може да се засилва не само при седене, но и при ставане, при дефекация и при полов контакт.
Причини
Най-честата причина е травма: падане назад върху опашната кост, трудно или инструментално раждане, продължително седене на твърда повърхност. Болката може да се появи и при повтарящо се малко натоварване, например при колоездене или гребане. Наднорменото тегло е самостоятелен рисков фактор. При човек с наднормено тегло тазът се накланя по-малко назад при сядане и опашната кост поема натиска под по-неблагоприятен ъгъл, което може да доведе до изместването ѝ назад.
Сред нетравматичните причини са износването на ставите и дисковете между сегментите на опашната кост, прекомерната подвижност или обратното, неподвижността на опашната кост, както и вродени особености в нейната форма. Рядко, но с голямо значение за диагнозата, причината е инфекция или тумор. Болката в областта на опашната кост може да бъде и отразена, тоест да идва от друг източник: от лумбалния гръбнак, от тазовите органи или от нервите на таза. Когато след внимателна оценка не се открие конкретна причина, състоянието се нарича идиопатична кокцигия.
Симптоми
Типичната кокцигия се проявява с болка, която е ясно ограничена в областта на опашната кост, и с болезненост при натиск точно върху нея. Болката се засилва при продължително седене, особено при облягане назад, и почти винаги при ставане от седнало положение, когато за момент може да стане силна. Тя може да се усилва и при дефекация, полов контакт, колоездене, а при част от пациентите и при продължително стоене.
Болката може да бъде остра, най-често непосредствено след травма, или хронична, когато продължава повече от три месеца. Хроничната болка обикновено е тъпа, постоянна и се засилва при седене.
Когато болката е по-скоро парене или изтръпване, което се разпространява към половите органи, към областта между тях и ануса или към самия анус, засилва се при седене и намалява при ставане или при сядане върху тоалетна чиния, трябва да се мисли и за пудендална невралгия. Това е болка от дразнене или притискане на пудендалния нерв, а не от самата опашна кост, и при нея болката не е ограничена само около опашната кост. Двете състояния могат да се съчетават, затова разграничаването им е част от прегледа.
За това как се разпознава и лекува пудендалната невралгия, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/pudendalna-nevralgia
Кога болката изисква по-бързо изясняване
Повечето случаи на кокцигия не са опасни. Има обаче признаци, при които прегледът не трябва да се отлага, защото могат да показват инфекция, тумор или счупване. Такива са болка без ясна травма, която постепенно се засилва и не зависи от седенето, болка, която събужда през нощта, температура, зачервяване, подуване или изтичане на секрет в гънката между седалищните мускули, необяснима загуба на тегло, кръв в изпражненията или промяна в изхождането. Към тях се отнасят и изтръпване или слабост в краката, както и внезапно задържане или изпускане на урина или изпражнения. Предишно онкологично заболяване също променя начина, по който се оценява болката. Силна болка, която продължава повече от месец, е повод за преглед от специалист.
Диагностика: защо изключването на други причини е толкова важно
Диагнозата започва с подробен разговор и клиничен преглед. Лекарят търси болезненост при натиск върху опашната кост и проверява дали движението ѝ възпроизвежда познатата болка. При нужда прегледът включва и изследване през правото черво. То позволява опашната кост да бъде раздвижена внимателно, да се оцени нейната подвижност и напрежението в мускулите на тазовото дъно, както и да се изключи заболяване на самото черво.
Също толкова важно е систематичното изключване на други източници на сходна болка. Такива са заболяванията на храносмилателната и на пикочо-половата система, болката от сакроилиачните стави (ставите между кръстцовата кост и тазовите кости), болката от лумбалния гръбнак, пилонидалната киста (възпалена киста в гънката между седалищните мускули) и пудендалната невралгия. Болката в тази област лесно се бърка с проблем от съседна структура, а лечение, насочено към грешния източник, логично няма да донесе резултат.
За да разберете кога болката в кръста и таза идва от дискова херния, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diskova-hernia-grabnachen-stalb
Ако болката при седене не е в опашната кост, а встрани, дълбоко в седалището, и слиза по задната част на бедрото, причината може да е пириформис синдром. Прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/piriformis-sindrom
Образни изследвания
Обикновената рентгенова снимка в профил показва формата на опашната кост, счупвания, промени от износване и по-големи образувания. Компютърната томография е полезна при съмнение за счупване, а ядрено-магнитният резонанс при съмнение за възпаление, инфекция или тумор. На ядрено-магнитния резонанс може да се види и оток в костта или в ставите между сегментите на опашната кост, който показва механично дразнене.
Формата на опашната кост се описва по класификацията на Постакини и Масобрио. Тя разграничава четири типа според извивката на костта в профил. При тип I опашната кост е леко извита напред, при тип II извивката е по-изразена и върхът сочи право напред, при тип III костта е рязко пречупена напред, а при тип IV има частично изместване в някоя от ставите. По-късно класификацията е разширена с още два типа: опашна кост, извита назад или с костен шип в края, и опашна кост, отклонена встрани. В оригиналното проучване тип I се среща при 68% от хората без оплаквания и само при 31% от пациентите с кокцигия с неясна причина, а типове II, III и IV са по-чести при пациентите с болка. Формата сама по себе си не поставя диагнозата, но помага да се разбере защо опашната кост се натоварва неблагоприятно.
Динамична рентгенография: специфичен диагностичен метод
Особено полезен метод е динамичната рентгенография на опашната кост. Правят се две снимки в профил: едната в изправено положение, другата в седнало положение, като пациентът се облегне назад до момента, в който усеща болката. Сравнението на ъгъла на опашната кост между двете снимки показва реалната ѝ подвижност при натоварване. Така може да се открие прекомерна подвижност, при която опашната кост се огъва напред с повече от 25 градуса, или изместване (сублуксация) в ставата между кръстцовата и опашната кост или между нейните сегменти, най-често назад при седене. Тези промени обикновено не се виждат на снимка, направена само в едно положение.
Подвижността има значение за разбирането на болката, но не винаги определя резултата от лечението. В проучване на 37 пациенти, лекувани с блокада на ganglion impar (непарния нервен възел пред опашната кост), облекчението е сходно при пациентите с нормално подвижна и при тези с неподвижна опашна кост.
Консервативно лечение: първа линия
При около 90% от пациентите консервативното лечение е успешно, а при част от тях болката отшумява и без специално лечение. Основата е намаляването на натиска върху опашната кост. Специалната възглавница с изрязана зона отзад, точно под опашната кост, е проста, но ефективна мярка. Важно е и как човек седи: с леко наклонено напред тяло, така че тежестта да пада върху седалищните кости, а не върху опашната кост, и с почивки за ставане при продължителна работа седнал.
При болка, свързана с дефекация, помага регулирането на изхождането с подходящо хранене и при нужда със средства, които омекотяват изпражненията. Физиотерапията, кинезитерапията, целенасочените упражнения за отпускане и укрепване на мускулите на тазовото дъно, както и мануалните техники при напрегнати мускули допълват лечението. Обезболяващите и противовъзпалителните медикаменти се използват за ограничен период, според конкретния случай.
Инфилтрации под образен контрол
Когато болката продължава въпреки консервативните мерки, се прилагат диагностични и лечебни инфилтрации с локален анестетик, самостоятелно или в комбинация с кортикостероид. Те се поставят прецизно под рентгенов контрол около опашната кост, в болезнената става между нейните сегменти или в конкретната засегната зона. Диагностичният ефект е също толкова важен, колкото лечебният. Ако болката изчезне веднага след точно поставената инфилтрация, това потвърждава, че източникът е именно там. При правилно поставена диагноза облекчението често настъпва бързо.
Блокада на ganglion impar
Различна от общата инфилтрация процедура е блокадата на ganglion impar. Това е единичният нервен възел, в който завършват двете симпатикови вериги (част от вегетативната нервна система), разположен пред ставата между кръстцовата и опашната кост. Той участва в болковата чувствителност на областта между половите органи и ануса, на долната част на правото черво и аналния канал, на долната част на пикочния канал, на външните полови органи и долната трета на влагалището при жените и на скротума при мъжете. Затова блокадата се използва не само при кокцигия, но и при някои други видове болка в тази област.
Блокадата се извършва под рентгенов контрол, най-често през съединението между кръстцовата и опашната кост (транссакрококцигеален достъп), като върхът на иглата достига точно пред него. Резултатите са обнадеждаващи, но се основават предимно на малки наблюдателни проучвания без контролна група. В ретроспективна серия от 14 пациенти, лекувани само с блокада, средното намаляване на болката е 64% на първия месец, 60% на третия и 50% на шестия месец. В друго проучване с 26 пациенти над две трети оценяват резултата като отличен или добър, но проследяването е само един месец.
При пациенти с добър, но недостатъчно траен ефект от блокадата може да се обсъди импулсна радиочестотна терапия на същата структура. При нея електрически импулси повлияват предаването на болковия сигнал, без нервната тъкан да бъде разрушена. В малко ретроспективно проучване пациентите, при които след блокадата е приложена и импулсна радиочестотна терапия, имат по-слаба болка между третия месец и първата година в сравнение с тези само с блокада.
Нервна аблация
При повтаряща се хронична кокцигия, при която диагностичните блокади дават ясен, но временен ефект, следваща възможност е аблацията. Това е минимално инвазивна процедура, например радиочестотна аблация, при която малките нервни клончета, пренасящи болковия сигнал от засегнатата зона, се изключват. Как радиофреквентната аблация изключва малките нервни клончета и колко трае ефектът, е обяснено тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/radiofrekventna-ablacia .Целта е по-трайно, но не постоянно облекчение. Данните за продължителността на ефекта засега са ограничени.
Хирургично лечение: рядко и с реалистични очаквания
Кокцигектомията, хирургичното премахване на опашната кост или на част от нея, е рядко необходима стъпка. Тя се обсъжда само при тежка болка, която не се повлиява от всички по-щадящи методи. В обзор на 24 проучвания с общо 671 оперирани пациенти отличен или добър резултат е отчетен при около 85% от пациентите. Резултатът е по-малко предвидим при пациенти със съпътстващи проблеми на гръбначния стълб или на правото черво. Най-честото усложнение е инфекцията на раната, около 8% в същия обзор, предимно повърхностна. По-новите данни показват по-ниски нива на инфекция при съвременна техника и антибиотична профилактика, а през последните години се развиват и ендоскопски методи.
Важно е обаче пациентът да знае реалистично, че дори след технически успешна операция при част от пациентите остава болка. Операцията подобрява шансовете, но не гарантира пълно разрешаване на проблема във всеки случай.
Пример от практиката
Пример е пациент с хронична кокцигия, с пареща болка при седене и излъчване към ануса и тестисите. След изчерпване на добре проведените консервативни методи беше приложено двуетапно интервенционално лечение: инфилтрация около опашната кост, последвана от инфилтрация на двете сакроилиачни стави, тъй като клиничната картина показваше принос и от тази съседна структура. Процедурите бяха кратки, извършени под пълен рентгенов контрол и с отличен клиничен резултат.
За механизма на сакроилиачната инфилтрация, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/infiltracii-lechenie-na-bolkata
Случаят показва общ принцип: болката в тазовата област нерядко идва от повече от една структура. Добрият резултат идва от внимателното, поетапно изясняване на източниците, а не от еднократна механична инжекция.
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/infiltracii-lechenie-na-bolkata
Процедурите бяха кратки, извършени под пълен рентгенов контрол за прецизност, и с отличен клиничен резултат. Този случай е показателен за общ принцип в тази статия: болката в тазовата област рядко произлиза от една-единствена структура, а внимателното, поетапно диагностично изясняване — а не еднократна, механична инжекция — е това, което реално води до добър резултат.
Заключение
Кокцигията е реален, добре познат и в повечето случаи добре лечим проблем, а не мистериозно или „несериозно“ оплакване, за което пациентът трябва да мълчи от неудобство. Повечето пациенти се подобряват с консервативни мерки. При упорита болка ключът е системната диагностика, която изключва съседните и алтернативните източници на болка, а при нужда и прецизна интервенция под образен контрол. Хирургията остава изключение, а не правило.
За общия подход към лечението на болката, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/lechenie-na-bolkata
Често задавани въпроси
Кокцигията само от травма ли се получава?
Не. Травмата е най-честата причина, но кокцигия се появява и след раждане, при продължително седене, при наднормено тегло и при износване на ставите на опашната кост. Рядко причината е инфекция или тумор. При част от пациентите конкретна причина не се открива и тогава състоянието се нарича идиопатична кокцигия.
Защо лекарят изследва и други органи, а не само опашната кост?
Защото болка в тази област може да идва от храносмилателната или пикочо-половата система, от сакроилиачните стави, от лумбалния гръбнак или от нервите на таза, например при пудендална невралгия. Точната диагноза изисква тези причини да бъдат изключени, за да не се лекува грешният източник.
Каква е разликата между обикновена инфилтрация и блокада на ganglion impar?
Обикновената инфилтрация действа локално около опашната кост или в болезнената става. Блокадата на ganglion impar е насочена към нервния възел пред опашната кост, който участва в болковата чувствителност на областта между половите органи и ануса и на долната част на правото черво. Резултатите от нея са обнадеждаващи, но засега се основават главно на малки наблюдателни проучвания.
Помага ли специалната възглавница?
Да, при много пациенти. Възглавницата с изрязана зона отзад намалява директния натиск върху опашната кост при седене. Тя е част от консервативното лечение, което е успешно при около 90% от пациентите.
Винаги ли се стига до операция при хронична кокцигия?
Не. Операцията е рядко необходима и се обсъжда само при тежка болка, която не се повлиява от всички по-щадящи методи. Дори тогава тя не гарантира пълно изчезване на болката.
Кога болката в опашната кост е повод за по-бърз преглед?
Когато се появява без травма и постепенно се засилва, когато събужда през нощта или когато е съчетана с температура, подуване или секрет, със загуба на тегло, с кръв в изпражненията, с изтръпване и слабост в краката или с нарушен контрол на урината и изпражненията. Тези признаци изискват изключване на инфекция, тумор или счупване.
Използвани източници
StatPearls. Coccyx Pain. StatPearls Publishing, NCBI Bookshelf. Последна актуализация 2025.
Lirette LS, Chaiban G, Tolba R, Eissa H. Coccydynia: an overview of the anatomy, etiology, and treatment of coccyx pain. Ochsner Journal. 2014;14(1):84-87.
Skalski MR, Matcuk GR, Patel DB, Tomasian A, White EA, Gross JS. Imaging Coccygeal Trauma and Coccydynia. RadioGraphics. 2020;40(4):1090-1106.
Postacchini F, Massobrio M. Idiopathic coccygodynia. Analysis of fifty-one operative cases and a radiographic study of the normal coccyx. Journal of Bone and Joint Surgery, American volume. 1983;65(8):1116-1124.
Walters A, Muhleman M, Osiro S, et al. One is the loneliest number: a review of the ganglion impar and its relation to pelvic pain syndromes. Clinical Anatomy. 2013;26(7).
Sencan S, Cuce I, Karabiyik O, Demir FU, Ercalik T, Gunduz OH. The influence of coccygeal dynamic patterns on ganglion impar block treatment results in chronic coccygodynia. Interventional Neuroradiology. 2018;24(5).
Saldanha J, Crispiniano M, Carvalho JL. Ganglion Impar Block and Pulsed Radiofrequency Under Fluoroscopic Guidance in Chronic Coccydynia: A Retrospective Case Series. Cureus. 2025;17(11):e97753.
Nasiri A, Farajzadeh Vajari F, Sane S, Afsargharehbagh R. Assessment of Ganglion Impar Block Effect on Treatment Results of Coccydynia: A Cross-Sectional Study. Anesthesiology and Pain Medicine. 2024;14(2):e142137.
Sağır Ö, Demir HF, Atik B. Retrospective evaluation of pain in patients with coccydynia who underwent impar ganglion block. BMC Anesthesiology. 2020;20.
Karadimas EJ, Trypsiannis G, Giannoudis PV. Surgical treatment of coccygodynia: an analytic review of the literature. European Spine Journal. 2011;20(5):698-705.
Labat JJ, Riant T, Robert R, Amarenco G, Lefaucheur JP, Rigaud J. Diagnostic criteria for pudendal neuralgia by pudendal nerve entrapment (Nantes criteria). Neurourology and Urodynamics. 2008;27(4):306-310.
Автор и медицинска отговорност
Тази статия е подготвена и медицински редактирана от д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Последна медицинска редакция: 24.10.2026 г.
Информацията има образователна цел и не замества индивидуален медицински преглед, диагностика, консултация или лечение. Всяко решение зависи от конкретното състояние на пациента, образните изследвания, съпътстващите заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копиране, преработване или публикуване на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие не е разрешено.