Болките в гърба и кръста са сред най-честите причини за намалено качество на живот, отсъствия от работа и продължителен прием на болкоуспокояващи медикаменти. Много пациенти смятат, че изборът е само между хапчета, физиотерапия или операция.
Съвременната ортопедия и гръбначна медицина разполагат и с друга възможност: прецизни инфилтрации под образен контрол, които в много страни са част от стандартното лечение на гръбначната болка. За общия механизъм на тези процедури, как протичат и колко безопасни са, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/infiltracii-na-grabnachen-stalb
Тук ще разгледам нещо по-конкретно: кой вид инфилтрация за кой тип болка и защо тези методи не са взаимозаменяеми варианти, а различни инструменти с различна логика.
Моят опит с метода
По време на специализацията ми в Германия бях обучен в тази техника от проф. Михаел Оберст, ръководител на Клиниката по ортопедия, травматология и гръбначна хирургия към Ostalb-Klinikum Aalen, учебна болница на Университета в Улм. Именно там усвоих подхода, който прилагам и днес: прецизност на позиционирането пред количество инжекции и ясна диагностична логика зад всяка процедура, а не рутинно, шаблонно приложение.
За кого е подходящо това лечение
Инфилтрациите са добър избор за пациенти с остра или хронична гръбначна болка, за хора, при които медикаментите не помагат или помагат слабо, и за пациенти, при които физиотерапията сама по себе си не дава достатъчен резултат. Придружаващи заболявания като диабет, хипертония или дори онкологично заболяване без метастази в гръбначния стълб не са пречка. Те изискват подходящо внимание при подготовката, но не изключват пациента от лечението.
Има и ситуации, в които процедурата не е подходящата първа стъпка. Бързо нарастващата мускулна слабост или загуба на чувствителност изискват спешна оценка, а не инфилтрация като начален подход. Синдромът на конския опашек (кауда еквина), рядко състояние с остра загуба на контрол върху пикочния мехур или червата, налага спешна помощ още същия ден. Активна кожна инфекция в зоната на убождане и доказана алергия към използваните медикаменти също са основание процедурата да се отложи или преразгледа.
Епидурални инфилтрации на поясния отдел
Епидуралната инфилтрация въвежда медикамента в епидуралното пространство, тоест около твърдата обвивка, в която в поясния отдел се намират нервните коренчета. Прилага се основно при дискова херния, ишиас и стеснение на гръбначния канал (спинална стеноза), когато болката се дължи на възпаление и оток около притиснато или раздразнено коренче.
Медикаментът потиска локалното възпаление, намалява отока и така облекчава коренчевата болка, характерната остра, излъчваща болка по крака при дискова херния. Важно практическо предимство е, че локалното приложение носи много по-малко системни странични ефекти от продължителния прием на кортизон или нестероидни противовъзпалителни средства през устата. При стеснение на гръбначния канал ефектът е по-ограничен: в голямо рандомизирано проучване добавянето на кортикостероид към местния анестетик не е дало съществена допълнителна полза след шест седмици (Friedly и съавт., 2014). Затова при стеноза решението за инфилтрация се взема с реалистични очаквания.
За да разберете как възниква дисковата херния и кога лечението ѝ стига до инфилтрация или операция, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diskova-hernia-grabnachen-stalb
Инфилтрации на фасетните стави
Фасетните стави са малките стави между съседните прешлени, които стабилизират гръбначния стълб при движение. Както всяка друга става, те могат да бъдат засегнати от артроза и това е честа, но подценявана причина за хронична болка във врата или кръста, особено при по-възрастни пациенти.
Инфилтрацията директно в засегнатата фасетна става намалява локалното възпаление и болката, подобрява подвижността и създава прозорец, в който физиотерапията може реално да бъде ефективна, вместо самата болка да пречи на раздвижването.
За да разберете как артрозата на малките гръбначни стави причинява болка в кръста, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/spondilartroza-grabnachen-stalb
Медиални клонови блокове: когато въпросът е диагностичен
Отделен подход е инфилтрацията не в самата фасетна става, а около малките нерви, които я инервират, наречени медиални клонове. Ролята на тези блокове е предимно диагностична: кратката продължителност на местната упойка, само няколко часа, позволява да се потвърди дали именно фасетната става е източникът на болката. Едва тогава се обсъжда по-дълготрайно решение, като изключване на тези нерви с радиочестотна аблация или криоаблация (McCormick и съавт., 2015).
За да разберете как криоаблацията изключва болковите нерви на гръбначните стави, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/krioablacia-grubnachen-stulb
Перирадикуларни инфилтрации (PRT)
Перирадикуларната терапия (PRT, от английски periradicular therapy, лечение около нервния корен) е насочена директно около притиснато нервно коренче и се прилага при болка, излъчваща се към ръка или крак, включително класическия ишиас. Логиката тук е важна: продължителното механично и възпалително дразнене на коренчето не е просто неприятен симптом, а с времето може да доведе до трайно увреждане на нервните влакна, ако не бъде овладяно навреме.
Инфилтрациите около корена намаляват бързо болката, ограничават нуждата от системни медикаменти и при част от пациентите отлагат или избягват операцията. В рандомизирано двойно сляпо проучване с 55 пациенти, кандидати за операция, 20 от 28 души след инфилтрация с анестетик и кортикостероид са избегнали операцията, срещу 9 от 27 само с анестетик (Riew и съавт., 2000). Когато операция все пак се налага, добре контролираната болка преди нея улеснява целия процес.
Не всяка болка по крака обаче идва от корена в кръста. Седалищният нерв може да бъде притиснат и по-надолу, в седалището, където излиза от таза под мускула пириформис (Martin и съавт., 2015). Тогава болката е предимно в седалището, засилва се при седене, а ЯМР на кръста не я обяснява. В този случай инфилтрацията около корена не е подходящата процедура, защото проблемът е на друго място; при пириформис синдрома прилагам хидродисекция на седалищния нерв под ехографски контрол.
За да разберете как се разпознава и лекува притискането на седалищния нерв в седалището, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/piriformis-sindrom
Инфилтрации на сакроилиачните стави
Сакроилиачните стави свързват кръстната кост с таза и са чест, но лесно пропускан източник на болка ниско в кръста, особено болка, която се влошава при продължително седене или се излъчва към тазобедрената област. По мои наблюдения инфилтрациите на сакроилиачните стави често дават ясно облекчение при този тип болка, особено когато диагнозата е потвърдена с прецизно насочена диагностична инжекция.
Процедурата е подходяща и при болест на Бехтерев (анкилозиращ спондилит), хронично възпалително заболяване, при което сакроилиачните стави често са една от първите и най-засегнатите зони.
Възможни, но преходни реакции
Сериозните усложнения при гръбначни инфилтрации, извършени под образен контрол, са изключително редки, както показва проспективна серия от 10 000 епидурални инжекции (Manchikanti и съавт., 2012). По-честите, но преходни реакции включват временно изтръпване, зачервяване на лицето, кратковременно повишаване на кръвното налягане, главоболие или лек световъртеж непосредствено след процедурата (Botwin и съавт., 2000). При хора с диабет кортикостероидът може временно да повиши кръвната захар, затова в дните след процедурата е разумно тя да се следи по-често. Заради тези възможни реакции се препоръчва кратък период на наблюдение и покой веднага след инжекцията.
Терапия с кръвна плазма (PRP): различен подход
Освен класическите инфилтрации, при определени показания предлагам и лечение с богата на тромбоцити плазма (PRP). Методът има различен механизъм, насочен по-скоро към стимулиране на местните възстановителни процеси, отколкото към директно противовъзпалително действие. За да разберете кога тази терапия е подходяща алтернатива, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kravna-plazma-prp-terapiya
Как протича възстановяването
След процедурата пациентът остава в покой около 20 минути под наблюдение, след което може да се прибере у дома. Не е нужен специален режим: повечето пациенти се връщат към обичайните си дейности същия или следващия ден, без ограничения отвъд разумното временно щадене на зоната.
Заключение
Инфилтрациите не са „вълшебно решение“, защото сами по себе си не отстраняват структурната причина за болката. Но при правилно подбран вид процедура, съобразена с точния източник на болката, те често облекчават бързо, намаляват нуждата от системни медикаменти, при част от пациентите отлагат или предотвратяват операцията и връщат реално качество на живот. Изборът на инфилтрация винаги следва точната диагноза, а не обратното.
Често задавани въпроси
Коя инфилтрация е подходяща за мен?
Зависи изцяло от източника на болката: епидурална при дискова херния, фасетна или медиален клонов блок при ставна болка в гръбнака, перирадикуларна при притиснато коренче, сакроилиачна при болка ниско в таза. Ако нервът е притиснат в седалището, а не в кръста, процедурата се прави там. Точният избор следва внимателна клинична оценка.
Може ли да се комбинират различни видове инфилтрации?
При някои пациенти с болка от повече от един източник да, но всяка процедура се планира отделно според конкретната диагностична находка.
Инфилтрацията на сакроилиачната става боли ли повече от другите?
Не съществено. Дискомфортът е сравним между различните видове гръбначни инфилтрации, когато се извършват под точен образен контрол.
Кога PRP терапията е по-подходяща от класическа инфилтрация?
При определени дегенеративни състояния, при които целта е по-скоро стимулиране на възстановителен процес, отколкото бързо противовъзпалително действие. Решението се преценява индивидуално.
Използвани източници
Botwin KP, Gruber RD, Bouchlas CG, Torres-Ramos FM, Freeman TL, Slaten WK. Complications of fluoroscopically guided transforaminal lumbar epidural injections. Archives of Physical Medicine and Rehabilitation. 2000;81(8):1045-1050.
Manchikanti L, Malla Y, Wargo BW и съавт. A prospective evaluation of complications of 10,000 fluoroscopically directed epidural injections. Pain Physician. 2012;15:131-140.
Riew KD, Yin Y и съавт. The effect of nerve-root injections on the need for operative treatment of lumbar radicular pain: a prospective, randomized, controlled, double-blind study. Journal of Bone and Joint Surgery (American). 2000;82(11):1589-1593.
Friedly JL, Comstock BA, Turner JA и съавт. A randomized trial of epidural glucocorticoid injections for spinal stenosis. New England Journal of Medicine. 2014;371(1):11-21.
McCormick ZL, Marshall B, Walker J и съавт. Long-term function, pain and medication use outcomes of radiofrequency ablation for lumbar facet syndrome. International Journal of Anesthetics and Anesthesiology. 2015;2(2):028.
Martin HD, Reddy M, Gómez-Hoyos J. Deep gluteal syndrome. Journal of Hip Preservation Surgery. 2015;2(2):99-107.
Автор и медицинска отговорност
Тази статия е подготвена и медицински редактирана от д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Последна медицинска редакция: 25.10.2026 г.
Информацията има образователна цел и не замества индивидуален медицински преглед, диагностика, консултация или лечение. Всяко решение зависи от конкретното състояние на пациента, образните изследвания, съпътстващите заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копиране, преработване или публикуване на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие не е разрешено.
