Загуба на баланс при ходене – връзка с тазобедрената става
Не е точно замайване и не е точно падане. По-скоро е момент, в който при ходене усещате, че тялото "не е стабилно" както преди. Първите крачки след седене са несигурни, при по-рязък завой имате нужда да забавите, по неравен терен гледате в краката си. Много хора над 50–60 години приемат това като нормална част от възрастта. Понякога наистина има общи причини — зрение, кръвно налягане, вътрешно ухо. Но има и една по-тиха причина, която често се пропуска: тазобедрената става и мускулите около нея.
Какво точно усеща пациентът
Рядко се описва като "падам". По-често пациентът казва, че се чувства несигурен, че единият крак не поема тежестта уверено, че тялото леко се накланя на една страна при умора. Има и по-фини придружаващи сигнали: скованост след покой (особено сутрин), ограничено движение при обуване или качване в кола, лека болка в слабините, седалището или странично по бедрото, която не винаги е водеща. Ако усещането за несигурност е свързано конкретно с първите крачки след ставане от стол или легло, това е допълнителен сигнал в тази посока, разгледан по-подробно тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-tazobedrena-stava-pri-stavane
Защо тазобедрената става може да наруши баланса
Балансът при ходене не е само въпрос на нервна система — той е и въпрос на механика. При всяка крачка тялото трябва да прехвърли цялата си тежест върху единия крак, докато другият се движи напред. Тази едноопорна фаза се стабилизира от мускулите отстрани на таза (тазобедрените абдуктори), които държат таза хоризонтален, докато опорният крак носи тежестта. Когато тазобедрената става е скована или движението в нея е ограничено, тези мускули работят при по-неизгодни условия и постепенно отслабват. Резултатът е характерен модел, познат в клиничната практика като тренделенбургова походка — леко колебание или "потъване" на таза към страната на свободния крак при всяка крачка, което пациентът усеща по-скоро като несигурност, отколкото като болка.
Диференциална диагноза – кога причината не е ставата
Не всяка загуба на баланс идва от тазобедрената става. Вестибуларни проблеми (нарушения на органа за равновесие във вътрешното ухо) обикновено дават усещане за въртене или "замайване в главата", а не несигурност, свързана конкретно с крачката и натоварването. Ниско кръвно налягане при изправяне може да причини краткотрайно "потъмняване" при ставане, различно от постепенната нестабилност при продължително ходене. Неврологични причини — засягане на периферни нерви или нарушена проприоцепция (усещане за позицията на тялото в пространството) — обикновено се съпътстват от изтръпване или обективна слабост. Механичната причина, свързана с тазобедрената става, се отличава с това, че е тясно обвързана с натоварването: появява се или се засилва при по-дълго ходене, при завои и при умора, а често се придружава от скованост и ограничено движение в самата става.
Кога е преходно и кога става важно
Единичен епизод след боледуване, по-малка активност или необичайно натоварване често отшумява с връщане към нормален ритъм. Симптомът става важен, когато се повтаря при сходни ситуации — след ставане, при по-дълго ходене, при завои — и когато постепенно променя поведението: избягване на стълби, държане за парапет, по-бавно ходене. Повторяемостта и тенденцията са по-важни от единичния ден.
Как прогресира с времето
В началото нестабилността може да се появява само при умора, в края на разходка. С времето компенсаторните промени в походката, описани по-подробно тук, могат да станат по-видими: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kak-artrozata-promenya-pohodkata — по-къса крачка, леко накланяне на тялото, накуцване. Важно е да се отбележи, че самò накуцването без ясна причина е свързан, но отделен симптом, който заслужава собствена оценка.
Финално насочване
Когато нестабилността вече се повтаря и започвате да се движите по-предпазливо или да щадите единия крак, следващата стъпка е материал, който описва как ограниченото движение прераства във функционален спад: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/ogranicheno-dvizhenie-funkcionalen-spad-tazobedrena-stava
А ако вече се питате дали проблемът оправдава по-решителна стъпка, следващата логична спирка е материал, който подрежда критериите за решение спокойно и без натиск: https://www.dryordanov.com/reshenie-smyana-stava
Често задавани въпроси
Може ли тазобедрената става да влияе на баланса, без да ме боли силно?
Да. Понякога първият сигнал е промяна в походката и стабилността, а болката е слаба или непостоянна.
Как да разбера дали нестабилността е от ставата или от замайване?
Ако усещането е свързано с крачката, с натоварването, със завои и с неравен терен, и има скованост или ограничено движение, по-вероятна е механична причина. При истинско вестибуларно замайване усещането е по-скоро "въртене в главата", независимо от движението на краката.
Защо се чувствам по-несигурен след по-дълго ходене?
Умората намалява издръжливостта на тазовите стабилизиращи мускули, а ако вече има ставен проблем или мускулна слабост, нестабилността се усеща по-силно в края на разходката.
Кога симптомът започва да има значение?
Когато се повтаря, когато има тенденция към влошаване и когато започва да променя поведението ви — по-бавно ходене, избягване на маршрути, страх от падане.
Използвани източници
National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Osteoarthritis in over 16s: diagnosis and management. NICE guideline. 2022.
Perry J, Burnfield JM. Gait Analysis: Normal and Pathological Function. SLACK Incorporated. 2010.
Arnold CM, Faulkner RA. The History of Falls and the Association of the Timed Up and Go Test to Falls and Near-Falls in Older Adults with Hip Osteoarthritis. BMC Geriatrics. 2007.
American Geriatrics Society / British Geriatrics Society. Clinical Practice Guideline for Prevention of Falls in Older Persons. Journal of the American Geriatrics Society. 2011.
Osteoarthritis Research Society International (OARSI). Guidelines for the Non-Surgical Management of Knee, Hip, and Polyarticular Osteoarthritis. Osteoarthritis and Cartilage. 2019.
Автор и медицинска отговорност
Тази статия е подготвена и медицински редактирана от д-р Калоян Йорданов — специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Последна медицинска редакция: 12.07.2026
Информацията има образователна цел и не замества индивидуален медицински преглед, диагностика, консултация или лечение. Всяко решение зависи от конкретното състояние на пациента, образните изследвания, съпътстващите заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копиране, преработване или публикуване на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие не е разрешено.