Болка в опашната кост - Кокцигения

Болката в опашната кост, известна още като кокцигия, е често подценяван, но изключително неприятен проблем, който може значително да наруши качеството на живот. Тя засяга по-често жените и може да стане хронична, ако не бъде диагностицирана и лекувана правилно.

Какво представлява болката в опашната кост

Опашната кост (кокцикс) се намира в основата на гръбначния стълб, под кръстцовата кост, и е изградена от 3 до 5 сраснали прешлена. Тя служи за опора при седене и е място на прикрепване на важни мускули и връзки.

Болката може да бъде:

• остра – най-често след травма;

• хронична – продължаваща повече от 3 месеца, тъпа или пареща

Причини за кокцигия

Най-честите причини включват:

• падане върху опашната кост;

• продължително седене (особено на твърда повърхност);

• трудно или продължително раждане;

• заседнал начин на живот;

• наднормено тегло;

• редки случаи – туморни процеси.

Когато не може да се установи конкретна причина, говорим за идиопатична кокцигия.

Симптоми при болка в опашната кост

Характерните оплаквания включват:

• болка при седене и ставане;

• парещо или дълбоко дразнещо усещане;

• болка около ануса, тестисите (при мъже) или срамните устни (при жени);

• усилване при дефекация;

• дискомфорт при продължително стоене.

Диагностика на кокцигията

Диагнозата се поставя след подробна анамнеза и клиничен преглед. Изключително важно е да се изключат заболявания на:

• храносмилателната система;

• пикочо-половата система;

• сакроилиачните стави и лумбалния гръбнак.

Използвани изследвания:

• рентгенография;

• компютърна томография (КТ);

• ядрено-магнитен резонанс (ЯМР);

• при нужда – ректално изследване.

Лечение на болка в опашната кост

Консервативно лечение (първа линия)

• специална възглавница за седене;

• корекция на диетата при болка при дефекация;

• физиотерапия и кинезитерапия;

• упражнения за тазовото дъно;

• медикаментозен контрол на болката.

Инфилтрации под образен контрол

При хронична кокцигия се прилагат диагностични и терапевтични инфилтрации с кортикостероид и локален анестетик под рентгенов контрол. При правилна диагноза облекчението често е бързо и значимо.

Нервна аблация

Минимално инвазивна процедура, при която се деактивират малките нервни клончета, отговорни за болката. Подходяща при рецидивираща хронична кокцигия.

Хирургично лечение

Изключително рядко необходимо. В практиката се прилага само при тежки, резистентни случаи.

Клиничен случай от практиката

Представеният случай е на пациент с хронична кокцигия, пареща болка при седене и ирадиация към ануса и тестисите. След изчерпване на консервативните методи бе проведено двуетапно интервенционално лечение:

1. инфилтрация около опашната кост;

2. инфилтрация на двете сакроилиачни стави.

Процедурите бяха кратки, безопасни и с отличен клиничен ефект.

Инфилтрация на опашната кост

Интервенционално лечение на болката на опашната кост кокцигения

Прецизно поставяне на обезболяващия коктейл

Прецизността е от ключово значение за успеха на процедурата - рентгенова контрола на всяка стъпка от процедурата

Рентгенова контрола при инфилтрацията на опашната кост

Внимателно поставяне на иглата между вътрешната повърхност на опашната кост и правото черво в областта на кокцигиалния плексус

Рентгенова контрола при инфилтрация

Първо се въвежда контрастна материя за изобразяване на разпространението на обезболяващия коктейл - вижда се черна сянка между опашната кост и правото черво

Остеохондроза - причини, симптоми и лечение

Остеохондрозата е сборно понятие, което обхваща всички дегенеративни промени на гръбначния стълб, свързани с износване на междупрешленните дискове, ставите и костните структури. Тя е една от най-честите причини за хронична болка в гърба и кръста в зряла възраст.

Какво представлява остеохондрозата

При остеохондрозата гръбначният стълб реагира на променени и патологични натоварвания с изменения в:

• междупрешленните дискове;

• фасетните (междупрешленни) стави;

• костната структура на прешлените.

Този процес води до загуба на стабилност, болка и в по-напреднали случаи – до притискане на нервни структури.

Поява и причини за остеохондрозата

Намаляването на височината на междупрешленните дискове е част от нормалния процес на стареене, генетично предопределен. Дисковете нямат собствено кръвоснабдяване – те се хранят чрез механично натоварване и разтоварване, подобно на ставния хрущял.

Продължителното статично натоварване, като:

• дълго седене,

• шофиране,

• навеждане на главата над телефон или таблет,

влошава този механизъм и ускорява дегенерацията.

Допълнителни фактори:

• слабо развита паравертебрална и коремна мускулатура;

• лоша стойка;

• екстремни физически натоварвания.

Намалената височина на диска води до сегментална нестабилност, която увеличава натоварването върху фасетните стави. Те реагират с костни разраствания и артроза. Този комплекс от изменения се означава като остеохондроза.

Симптоми на остеохондрозата

Заболяването може да протича дълги години без оплаквания. Първите симптоми са резултат от нестабилност между прешлените.

Най-чести оплаквания:

• болка в гърба или кръста;

• болка при продължително стоене или седене;

• неспецифично излъчване към бедрото (фасетен синдром).

При прогресиране може да се развият:

• спинална стеноза – стеснение на гръбначния канал;

• неврофораминална стеноза – притискане на нервните коренчета.

Типично е:

• болката да намалява в покой;

• да се появява при ходене след кратко разстояние;

• облекчаване при навеждане напред.

В напреднали случаи:

• мравучкане и изтръпване в краката;

• намалена чувствителност;

• мускулна слабост и куцане (клаудикацио спиналис).

Диагностика на остеохондрозата

Диагностиката започва с подробен клиничен преглед и анамнеза.

Основни изследвания:

• рентгенография в две проекции – базово изследване;

• компютърна томография (КТ);

• ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

❗ Важно: КТ и ЯМР не трябва да се самоназначават.

При засягане на няколко нива често е трудно да се определи основният източник на болка. В тези случаи диагностичните инфилтрации на фасетните стави са изключително полезни.

Лечение на остеохондрозата

Консервативно лечение (първа линия)

Основната цел е подобряване на стабилността на гръбначния стълб чрез:

• физиотерапия;

• кинезитерапия;

• укрепване на дълбоката мускулатура на гърба и корема.

Инфилтрациите могат да:

• намалят болката;

• позволят ефективно участие в рехабилитацията.

Денервация на фасетните стави

Минимално инвазивна процедура, при която чрез висока или ниска температура се прекъсва провеждането на болковите сигнали от фасетните стави. Целта е функционално възстановяване и активна рехабилитация.

Оперативно лечение

При неповлияващи се от консервативна терапия симптоми се налага операция, която може да включва:

• декомпресия на нервните структури;

• разширяване на неврофорамените;

• стабилизация с метални импланти.

❗ Ключово:
Дори след успешна операция е задължителна дългосрочна промяна в начина на живот и редовно трениране на мускулатурата. Заболяването често засяга няколко нива, които не бива да се оперират профилактично.

Спондилолистеза на гръбначния стълб

Спондилолистезата е заболяване, при което се наблюдава нестабилност на гръбначния стълб, вследствие на която един или няколко прешлена се приплъзват напред или назад спрямо съседен прешлен. В повечето случаи засягането е в поясния отдел, като състоянието може да доведе до болка, ограничена подвижност и неврологични симптоми.

Какво представлява спондилолистезата

При спондилолистеза се нарушава нормалното подреждане и стабилност на прешлените. В резултат може да се получи:

• механична болка в кръста;

• ограничение в движението;

• притискане на гръбначни нерви или на целия гръбначен канал.

При нервна компресия могат да се развият:

• парастезии (мравучкане, изтръпване);

• парези (намалена или липсваща мускулна сила);

• в тежки случаи – нарушения в контрола на уриниране и дефекация.

Схематично изображение на спондилолистеза на 5-ти лумбален прешлен - типично място за поява на спондилолистеза. В жълто са изобразени периферните нерви

Причини за спондилолистезата

В зависимост от причината, спондилолистезата се разделя на шест основни типа:

Вродена (диспластична)

Свързана с вродени аномалии на:

• дъгата на прешлена;

• кръстцовата кост.

Истмична

Причинена от:

• фрактура от умора;

• удължаване или дефект в задната част на прешлена (pars interarticularis).

Дегенеративна

Най-честата форма при възрастни пациенти. Дължи се на:

• дегенерация на междупрешленния диск;

• артрозни промени във фасетните стави.

Травматична

В резултат на остра травма с фрактура на задна част на прешлена, различна от истмичната форма.

Патологична

Свързана с:

• тумори;

• инфекции;

• метаболитни костни заболявания.

Следоперативна

Развива се след хирургични интервенции, при които е нарушена стабилността на гръбначния сегмент.

Симптоми на спондилолистезата

Безсимптомно протичане

• Вродената и дегенеративната форма често се откриват случайно при образни изследвания.

• Дълго време може да няма оплаквания.

Симптоматично протичане

С напредване на заболяването се появяват:

• болка в кръста;

• болка, провокирана от движение или натоварване;

• нестабилност при определени движения (напр. обръщане в леглото).

Неврологични прояви

• Радикулопатия – ясно локализирана болка по хода на определен нерв (по дерматом);

• Спинална стеноза – болка в краката, зависима от изминатото разстояние (клаудикацио спиналис);

• мравучкане, изтръпване;

• мускулна слабост и куцане.

❗ Спешно състояние – Синдром на кауда еквина
Проявява се със:

• загуба на контрол върху урина и фекалии;

• тежка слабост в краката.

➡️ Изисква незабавна медицинска намеса.

Диагностика на спондилолистезата

Диагнозата започва с подробна анамнеза и клиничен преглед, включващ:

• оценка на стойката и осите;

• палпация за изпъкналости и вдлъбвания;

• изследване на чувствителност, мускулна сила и рефлекси.

Образни изследвания

• Рентгенография – оценка на степента на приплъзване (5 степени);

• ЯМР (златен стандарт) – показва нервни структури, диск, степен на компресия;

• КТ (скенер) – отлична визуализация на костите, важен при предоперативно планиране.

Лечение на спондилолистезата

Неоперативно лечение

Подходящо при:

• липса на неврологичен дефицит;

• контролируема болка.

Включва:

• противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти;

• инфилтрации около гръбначния стълб;

• физиотерапия и кинезитерапия;

• упражнения за укрепване на коремната и гръбната мускулатура;

• подобряване на баланса и стабилността.

📌 Редовните упражнения у дома са задължителни – добре тренираните мускули могат да компенсират нестабилността.

Оперативно лечение

Необходимо при:

• неврологични увреди;

• прогресиращи симптоми;

• неуспех на консервативната терапия.

Цели на операцията:

• декомпресия на нервните структури;

• стабилизация на гръбначния сегмент;

• репозиция (наместване) на приплъзването.

В зависимост от случая се прилагат:

• минимално инвазивни техники;

• микроскопска хирургия;

• стабилизация с метални импланти.

Спондилартроза – „шипове на гръбначния стълб“

Спондилартрозата е дегенеративно заболяване на гръбначния стълб, което засяга междупрешленните (фасетни) стави.
В разговорния език това състояние е познато като „шипове на гръбначния стълб“.

Заболяването води до хронична болка, скованост и ограничение на движенията, особено в поясния и шийния отдел, и е една от честите причини за продължителни болки в гърба при възрастни пациенти.

Прешлените в гръбначния стълб са свързани помежду си чрез:

• междупрешленни дискове,

• връзков апарат,

• междупрешленни (фасетни) стави.

Спондилартрозата представлява артрозно износване на фасетните стави, при което хрущялът постепенно се разрушава. В резултат:

• движението между прешлените става болезнено,

• образуват се костни разраствания („шипове“),

• може да се стигне до притискане на нервни структури.

Схематично изображение на спондилартрозата - “шипове на гръбначния стълб”

Симптоми на спондилартрозата

Най-характерният симптом е болка, зависима от натоварването.

Типични оплаквания:

• болка в кръста, врата или между плешките;

• изразена сутрешна скованост след ставане от сън;

• облекчение в покой и засилване при движение;

• болезнено мускулно стягане около засегнатия сегмент.

Болката се усилва при:

• продължително седене;

• вдигане на тежести;

• изтягане (екстензия) на гръбначния стълб;

• резки движения и физическо натоварване.

При напреднала спондилартроза костните разраствания могат да притиснат нерви, което води до:

• излъчване на болка към ръцете или краката;

• мравучкане;

• намалена чувствителност.

Причини за спондилартрозата

Фасетните стави понасят минимално натоварване при здрав гръбначен стълб. С времето обаче настъпват дегенеративни промени.

Основни причини:

• дегенерация на междупрешленния диск → намаляване на височината му;

• увеличено натоварване върху фасетните стави;

• възрастови промени.

Допълнителни рискови фактори:

• сколиоза или болест на Шойерман;

• наднормено тегло;

• слаба коремна и гръбна мускулатура;

• остеопороза;

• заседнал начин на живот.

Спорт и физическа активност при спондилартроза

Движението е ключов елемент в контрола на заболяването.

Препоръчителни активности:

• плуване;

• каране на колело;

• специализирана лечебна гимнастика.

Да се избягват:

• вдигане на тежести;

• спортове с прекомерно разгъване на гръбначния стълб;

• бойни и контактни спортове без подготовка.

Задължително е добро загряване и разтягане преди физическа активност.

Диагностика на спондилартрозата

Диагнозата се поставя чрез:

• подробен разговор с пациента;

• физикален преглед;

• оценка на подвижността и болката при натиск.

Образни изследвания:

• рентгенография;

• компютърна томография (КТ);

• магнитно-резонансна томография (ЯМР).

Когато са налице няколко възможни източника на болка, диагностичните фасетни инфилтрации са изключително полезни за уточняване на причината.

Неоперативно лечение

В повечето случаи лечението започва консервативно.

Включва:

• физиотерапия;

• кинезитерапия;

• балнеолечение;

• мануална терапия;

• медикаментозна терапия при нужда.

Основен фокус е укрепването на стабилизиращата мускулатура на гърба и корема.

Инвазивно и оперативно лечение

При неуспех на консервативната терапия се прилагат:

Интервенционални методи:

• фасетни инфилтрации;

• радиочестотна денервация на фасетните стави.

Оперативно лечение:

При неконтролируем болков синдром или неврологични усложнения може да се наложи хирургична интервенция, често с използване на метални стабилизиращи импланти.