Диабет, артроза и смяна на става – как се контролира рискът
Захарният диабет е едно от най-честите съпътстващи заболявания при пациенти с артроза на колянната и тазобедрената става. Това не е изненадващо. Артрозата, диабетът тип 2, наднорменото тегло, намаленото движение, възрастта и сърдечно-съдовите заболявания често се срещат при един и същи пациент. Затова в ортопедичната практика въпросът не е рядък: „Мога ли да се оперирам, ако имам диабет?“
Отговорът е важен и трябва да бъде спокоен. Диабетът сам по себе си не е забрана за смяна на тазобедрена или колянна става. Много пациенти с диабет преминават успешно през ендопротезиране и имат значително подобрение на болката, ходенето и качеството на живот. Но диабетът променя начина, по който трябва да се планира лечението. Той изисква по-внимателна подготовка, по-добър контрол на риска и по-реалистичен план за възстановяване.
Причината е, че диабетът не засяга само кръвната захар. Когато е недобре контролиран, той може да влияе върху имунния отговор, зарастването на раната, състоянието на малките кръвоносни съдове, нервната чувствителност, бъбречната функция, сърдечно-съдовия риск и общата устойчивост на организма към хирургичен стрес. При пациент с напреднала артроза това не отменя нуждата от операция, ако ставата е разрушена и животът е силно ограничен. Но означава, че операцията не трябва да се разглежда като изолиран акт. Тя трябва да бъде част от подреден медицински план.
Най-голямата грешка е диабетът да се приема или като дребна подробност, или като абсолютна пречка. И двете крайности са неправилни. Добре контролираният диабет и недобре контролираният диабет не носят един и същ риск. Пациент със стабилни стойности, добра кожа, без активни инфекции, с подредена терапия и ясна подготовка е различен от пациент с високи и нестабилни стойности на кръвната захар, рани по ходилата, изразена невропатия, бъбречен проблем или сърдечно-съдова нестабилност.
Затова правилният въпрос не е „имам диабет, мога ли да се оперирам?“. По-точният въпрос е: „колко добре е контролиран диабетът, какви рискове носи при мен и какво трябва да се подреди преди операцията?“
Как диабетът се свързва с артрозата
Артрозата е заболяване на ставата, при което се променят ставният хрущял, подлежащата кост, ставната капсула, околните мускули и цялата механика на движение. При коляното и тазобедрената става това води до болка, скованост, куцане, намалено ходене и постепенна загуба на самостоятелност.
Диабетът не е единствена причина за артроза. Няма правилно медицинско основание да се каже, че всяка артроза при пациент с диабет е причинена от диабета. Артрозата има много фактори: възраст, наследственост, предишни травми, наднормено тегло, ос на крайника, форма на ставата, мускулна слабост, натоварване и биологични промени в тъканите. Но диабетът може да участва в средата, в която ставното заболяване се развива и се усеща.
При хронично повишена кръвна захар в тъканите могат да се натрупват крайни продукти на гликирането — вещества, които се образуват при продължително свързване на захари с белтъци в тъканите. Те могат да променят свойствата на колагена, който е важна част от хрущяла, сухожилията, връзките и съединителната тъкан. Когато свойствата на колагена се променят, тъканите могат да станат по-твърди, по-малко еластични и по-уязвими на натоварване.
Диабетът може да участва и чрез нискостепенно възпаление, оксидативен стрес и промени в метаболизма на мастната тъкан. При диабет тип 2 често има наднормено тегло или затлъстяване. Това натоварва колянните и тазобедрените стави механично, но има и биологичен ефект, защото мастната тъкан не е само склад за енергия. Тя отделя вещества, които могат да поддържат възпалителна среда в организма.
Това не означава, че пациентът е виновен за артрозата си. Означава, че при диабет ставният проблем трябва да се разглежда по-широко. Болката може да е от артрозата. Ограничението може да е от разрушена става. Но върху походката, умората, мускулната сила, теглото, възстановяването и риска от усложнения влияе целият организъм.
Диабетът може да промени начина, по който пациентът усеща ставната болка
При част от пациентите диабетът променя усещането за болка. Това най-често се случва при диабетна невропатия — увреждане на периферните нерви, което може да доведе до изтръпване, парене, мравучкане, намалена чувствителност, болка в ходилата или нестабилно усещане при ходене.
Това има значение за ортопеда. Пациент с артроза на коляното може да има механична болка от ставата, но едновременно с това да има пареща или неприятна болка от нервите. Друг пациент може да усеща по-слабо болката в ходилото и да натоварва крака по различен начин. Трети може да има проблем с баланса, защото стъпалата не дават достатъчно ясна информация към мозъка. Така походката се променя, мускулите се уморяват, а ставата се натоварва по-неикономично.
Диабетната невропатия може да обърка и оценката след операция. Ако пациентът има изтръпване, парене, слабост или нестабилност, не всяко оплакване след ендопротезиране идва от самата протеза. Понякога ставата е механично стабилна, но нервният проблем продължава да влияе върху ходенето и усещането за крака. Това трябва да се знае предварително, за да има реалистични очаквания.
С други думи, диабетът може да бъде част от причината пациентът да се движи по-трудно, но не трябва автоматично да се използва като обяснение за всяка ставна болка. Ако има напреднала артроза, тя трябва да се оцени ортопедично. Ако има невропатия, тя трябва да се отчете като допълнителен фактор за функцията и възстановяването.
Добре контролиран и недобре контролиран диабет – защо разликата е важна
При ендопротезиране диагнозата „диабет“ не е достатъчна. Много по-важно е как е контролиран диабетът и дали има усложнения. Пациент с добре подредени стойности, стабилна терапия и редовно проследяване носи различен риск от пациент с чести високи стойности, големи колебания, активни кожни проблеми, рани по ходилата, бъбречно засягане или сърдечно-съдови усложнения.
Един от показателите, които често се използват, е HbA1c — гликиран хемоглобин, който показва средното ниво на кръвната захар за последните приблизително два до три месеца. Този показател е полезен, защото дава по-обща картина от еднократно измерване на кръвната захар. Но той не е единственият важен показател. Дневните колебания, стойностите около операцията, състоянието на раната, бъбречната функция, инфекциозните рискове и общото състояние също имат значение.
Не е разумно пациентът да търси един универсален праг, който автоматично разрешава или забранява операцията. В различни болници и при различни пациенти могат да се използват различни прагове и протоколи. По-важното е лечението да се планира индивидуално. Ако стойностите са нестабилни или диабетът е недобре контролиран, операцията може да бъде отложена, за да се намали рискът. Ако артрозата е тежка, но диабетът може да бъде оптимизиран, целта е пациентът да бъде подготвен, а не просто отхвърлен.
Добрата подготовка не означава пациентът сам да променя лекарствата си. Антидиабетната терапия, инсулинът и другите медикаменти трябва да се обсъдят с лекуващия лекар, ендокринолог или анестезиолог. Самостоятелното спиране или промяна на терапията преди операция може да бъде опасно.
Защо диабетът увеличава риска при операция
При смяна на тазобедрена или колянна става хирургът поставя имплант в дълбока тъканна среда. Това изисква стерилност, добра техника, стабилна рана, нормално зарастване и ефективен имунен отговор. Диабетът може да повлияе на няколко от тези нива.
Първо, високата кръвна захар може да наруши функцията на имунните клетки. Когато имунният отговор е по-слаб или по-бавен, организмът се справя по-трудно с бактериите. Това е една от причините диабетът да се свързва с по-висок инфекциозен риск, особено когато контролът е лош.
Второ, диабетът може да влоши състоянието на малките кръвоносни съдове. Това означава по-лошо хранене на тъканите, по-бавно зарастване и по-голяма уязвимост на кожата и меките тъкани. Оперативната рана не е просто кожен шев. Тя е биологичен процес на заздравяване, който изисква добро кръвоснабдяване, кислород, контрол на възпалението и стабилна метаболитна среда.
Трето, диабетът често съжителства със сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, бъбречни проблеми и наднормено тегло. Всеки от тези фактори може да повлияе върху анестезията, следоперативното възстановяване, риска от усложнения и скоростта на рехабилитация.
Това не трябва да плаши пациента, а да го ориентира. Рискът не се контролира с надежда, а с подготовка. Колкото по-добре е подредено общото състояние преди операцията, толкова по-ясен и безопасен е пътят през лечението.
Инфекциозният риск – защо е толкова важен при изкуствена става
Инфекцията след поставяне на изкуствена става е едно от най-сериозните усложнения в ендопротезирането. Причината е, че бактериите могат да се закрепят върху повърхността на импланта и да образуват биофилм — защитен слой, който прави инфекцията по-трудна за лечение. Затова при пациенти с диабет контролът на инфекциозния риск е особено важен.
Това не означава, че всеки пациент с диабет ще получи инфекция. Повечето пациенти не получават такова усложнение. Но рискът е достатъчно важен, за да бъде включен в плана. Особено внимание заслужават пациентите с висока или нестабилна кръвна захар, рани по ходилата, кожни инфекции, гъбични инфекции, чести уринарни инфекции, лошо кръвоснабдяване, тежка невропатия или предишни проблеми със зарастване.
Преди операцията кожата трябва да бъде в добро състояние. Активна рана, инфектиран участък, незараснала язва, възпаление между пръстите на краката или друг кожен проблем може да наложи отлагане на операцията. Активни инфекции — кожни, уринарни, зъбни или други — трябва да бъдат съобщени преди операцията, защото при поставяне на имплант инфекциозният риск се оценява по-строго. Това понякога разочарова пациента, но е защитна мярка. По-добре е операцията да се направи в по-сигурен момент, отколкото да се рискува инфекция около имплант.
Диабетът изисква и внимателно наблюдение след операцията. Зачервяване, нарастващ оток, затопляне, секрет от раната, температура, втрисане, внезапно влошаване или необяснимо усилване на болката не трябва да се подценяват. Пациентът трябва да знае кога да потърси лекар, а не да чака проблемът да „мине сам“.
Зарастване на раната и меките тъкани
Зарастването на оперативната рана е един от най-практичните въпроси при пациент с диабет. При добро кръвоснабдяване, добър гликемичен контрол и липса на активни кожни проблеми раната може да зарасне нормално. Но при недобре контролиран диабет тъканите могат да реагират по-бавно.
Проблемите със зарастването могат да включват по-продължително отделяне на секрет, зачервяване, напрежение на кожата, отваряне на част от раната или по-бавна стабилизация на меките тъкани. Не всяко зачервяване означава дълбока инфекция, но при пациент с диабет такива признаци трябва да се наблюдават внимателно.
Важно е пациентът да не третира раната самостоятелно с кремове, спирт, билкови продукти, антибиотични мазила или домашни превръзки, без указания от медицинския екип. Оперативната рана след ендопротезиране не е обикновена кожна драскотина. Тя е вход към дълбока хирургична зона и изисква ясен протокол.
Следоперативният контрол на кръвната захар също има значение. Операцията е стрес за организма и дори при пациенти, които обикновено са добре контролирани, стойностите могат временно да се променят. Затова наблюдението в ранния период е част от безопасността, а не формалност.
Диабетна невропатия, ходене и възстановяване
Диабетната невропатия може да повлияе възстановяването по няколко начина. Ако пациентът има намалена чувствителност в ходилата, балансът може да бъде по-несигурен. Ако има парене, мравучкане или нервна болка, част от оплакванията след операцията може да не идват от ставата. Ако има слабост или нарушена координация, рехабилитацията може да изисква повече внимание.
Това е особено важно след смяна на колянна става, защото походката зависи от добра мускулна сила, контрол на стъпването, стабилност и доверие в крайника. Ако пациентът не усеща добре ходилото или има болка от нервен произход, възстановяването може да се усеща по-бавно, дори когато протезата е стабилна.
При тазобедрената става невропатията също може да влияе върху походката, баланса и риска от падане. Затова преди операцията е важно да се знае дали пациентът има изтръпване, парене, предишни рани по ходилата, нестабилност при ходене или нужда от помощно средство.
Наличието на невропатия не означава, че операцията е невъзможна. Но означава, че очакванията трябва да бъдат реалистични. Ендопротезирането може да премахне механичната болка от разрушената става, но не лекува увредени периферни нерви.
Телесно тегло, диабет и артроза
При диабет тип 2 често има повишено телесно тегло. Това е важно за ставите по две причини. Първата е механична: коляното и тазобедрената става носят тежестта на тялото при всяка крачка. Колкото по-голямо е натоварването, толкова по-трудно е за вече увредената става.
Втората причина е метаболитна. Мастната тъкан участва във възпалителни и хормонални процеси. Тя може да поддържа нискостепенно възпаление, което влияе върху болката, общото състояние и възстановяването. Затова теглото не трябва да се обсъжда като естетичен въпрос, а като част от медицинския риск.
Това трябва да се казва уважително. Пациентът с тежка артроза често не може да отслабне лесно, защото болката го ограничава. Ако ходенето е трудно, упражненията са болезнени, сънят е нарушен и движението е намалено, редукцията на теглото става много по-сложна. Затова не е честно пациентът просто да бъде обвинен. По-полезно е да се направи реалистичен план: какво може да се подобри преди операцията, какъв риск остава и какво може да се очаква след възстановяване на движението.
Понякога дори умерено подобрение в теглото, храненето и гликемичния контрол може да бъде полезно. Но при напреднала артроза не трябва безкрайно да се отлага операция само с идеята, че пациентът някога ще достигне „перфектно“ тегло. Решението трябва да бъде индивидуално.
Сърце, бъбреци и обща предоперативна оценка
Диабетът често засяга сърдечно-съдовата система и бъбреците. Това има значение при всяка по-голяма операция. Преди ендопротезиране трябва да се знае дали пациентът има исхемична болест на сърцето, предишен инфаркт, стендове, сърдечна недостатъчност, нарушения в ритъма, високо кръвно налягане или бъбречно заболяване.
Тези въпроси не са формалност. Те влияят върху анестезията, инфузиите, лекарствата, обезболяването, тромбопрофилактиката, профилактиката срещу образуване на кръвни съсиреци във вените, и следоперативното наблюдение. При някои пациенти е достатъчна стандартна предоперативна оценка. При други е нужна кардиологична, ендокринологична, нефрологична или друга консултация.
Особено важно е да се обсъдят лекарствата. Някои пациенти приемат антидиабетни медикаменти, лекарства за кръвно налягане, антикоагуланти, антиагреганти, лекарства за сърце, бъбреци или холестерол. Част от тях може да изискват специално поведение около операцията. Пациентът не трябва сам да спира или променя терапията си. Това трябва да се направи по медицински план.
Кога диабетът може да наложи отлагане на операцията
Понякога най-разумното решение е операцията да бъде отложена временно. Това не означава отказ от лечение. Означава, че рискът в момента е по-висок, отколкото трябва да бъде, и че е по-добре първо да се подреди общото състояние.
Отлагане може да се обсъди при много високи или нестабилни стойности на кръвната захар, при значително повишен HbA1c, при активна кожна инфекция, незараснала рана, язва на ходилото, тежка уринарна инфекция, неконтролирано кръвно налягане, сърдечна нестабилност, тежък бъбречен проблем или друго състояние, което увеличава риска от усложнения.
Това решение трябва да се обясни внимателно. Пациентът често страда от силна болка и иска бързо решение. Но ако операцията се направи в момент на лош контрол, рискът от проблеми с раната, инфекция или общи усложнения може да се увеличи. Отлагането не е наказание. То е опит операцията да бъде направена при по-добри условия.
Същевременно не трябва да се отлага безкрайно. При тежка артроза продължителното изчакване може да доведе до мускулна слабост, ограничение, по-лоша походка, загуба на самостоятелност и по-трудно възстановяване. Затова целта е не пасивно чакане, а активна подготовка.
За начина, по който решението за операция се взема не само според болката, а според стадия, функцията, образните данни и общия риск, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/reshenie-smyana-stava
Какво трябва да се подготви преди операция при пациент с диабет
Предоперативната подготовка при диабет трябва да бъде конкретна. Лекуващият екип трябва да знае какъв тип диабет има пациентът, от колко години, какви лекарства приема, има ли инсулин, какви са последните стойности на HbA1c, има ли чести хипогликемии, има ли големи колебания на кръвната захар и има ли усложнения.
Трябва да се обърне внимание на кожата и ходилата. Рани между пръстите, гъбични инфекции, язви, възпалени участъци, разчесвания, незараснали рани или активни инфекции трябва да бъдат съобщени. При изкуствена става всяка активна инфекция в организма може да бъде важна.
Трябва да се уточнят сърцето, бъбреците и кръвното налягане. Трябва да се знае дали пациентът има анемия, дали пуши, дали има наднормено тегло, как се движи, дали използва бастун, дали живее сам и как ще бъде организирана рехабилитацията след изписване.
Тази подготовка не е бюрокрация. Тя позволява операцията да бъде планирана по-безопасно. При пациент с диабет добрият резултат зависи не само от операцията, а от целия път преди и след нея.
За пациентите с диабет, на които предстои операция и при които контролът на кръвната захар, лекарствата, раната, сърцето и общото състояние са част от подготовката, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/podgotovka-za-endoprotezirane-na-tazobedrena-stava-kolqnna-stava
Какво се следи след операцията
След операцията най-важни са раната, болката, движението, кръвната захар, общото състояние и признаците за усложнения. При пациент с диабет контролът на кръвната захар в ранния следоперативен период е особено важен, защото хирургичният стрес може временно да повиши стойностите. Това трябва да се управлява от медицинския екип.
Раната трябва да се наблюдава внимателно. Пациентът трябва да знае как изглежда нормалното постепенно зарастване и кои признаци не са нормални: усилващо се зачервяване, нарастващ оток, секрет, неприятна миризма, температура, втрисане, внезапно увеличаване на болката или отваряне на раната. При такива признаци трябва да се потърси лекар.
Рехабилитацията трябва да започне според плана, но да бъде съобразена с общото състояние. Ако пациентът има невропатия, слабост, нестабилност или страх от падане, може да има нужда от по-внимателно дозиране на упражненията и помощни средства. Ако има болка, тя трябва да бъде контролирана, защото болката пречи на движението. Ако кръвната захар е нестабилна, натоварването също трябва да се координира разумно.
Тромбопрофилактиката — профилактиката срещу образуване на кръвни съсиреци във вените — също е част от плана. Пациентите след ендопротезиране обичайно получават профилактика срещу венозна тромбоза според индивидуалния риск. При диабет този риск трябва да се разглежда заедно с възрастта, теглото, движението, сърдечно-съдовото състояние и други фактори.
За да разберете защо общото състояние, мускулната сила, раната, болката и добрият контрол на риска имат значение в първите седмици след операцията, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vyzstanovqvane-endoprotezirane
Кога възстановяването не върви нормално
При диабет е важно пациентът да бъде по-наблюдателен след операцията. Забавеното възстановяване не винаги означава усложнение, но не трябва автоматично да се приема за нормално. Ако има проблем с раната, необяснима температура, внезапно влошаване, силен оток, постоянна нарастваща болка, затруднено движение или невъзможност за напредък в рехабилитацията, трябва да се направи контролен преглед.
Понякога причината е проста и решима: недостатъчно обезболяване, страх от движение, мускулна слабост, неправилно дозирано натоварване или нужда от корекция на терапията. В други случаи трябва да се изключат по-сериозни проблеми като инфекция, тромбоза, механичен проблем, лошо зарастване или общо метаболитно нарушение.
Диабетът изисква ранно разпознаване на проблемите. Не е добра стратегия пациентът да чака дълго, ако раната изглежда съмнително или ако състоянието се влошава. Ранната реакция често позволява по-лесно и по-безопасно решение.
За пациентите, при които след операцията има забавено възстановяване, проблем с раната, необяснима болка, оток или функционален застой, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vazstanovyavane-sled-proteza-ne-varvi-normalno
Дългосрочна грижа след поставяне на изкуствена става при диабет
След като раната зарасне и ранното възстановяване приключи, диабетът продължава да има значение. Изкуствената става не изисква ежедневна специална грижа, но пациентът трябва да поддържа общото си здраве, кожата, ходилата, кръвната захар и телесното тегло възможно най-добре.
При диабет малки кожни проблеми, рани по ходилата, инфекции или лош контрол на кръвната захар не трябва да се подценяват. Те не означават автоматично проблем с протезата, но при човек с имплант инфекциозните състояния трябва да се приемат сериозно. Нови болки, оток, зачервяване, температура или внезапно влошаване на функцията трябва да бъдат обсъдени с лекар.
Дългосрочната цел не е пациентът да живее в страх от усложнения. Целта е да знае кои промени са важни, кога да потърси помощ и как да поддържа резултата от операцията във времето.
За дългосрочната грижа след поставяне на изкуствена става и кога нови симптоми трябва да се обсъдят с лекар, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/grizha-za-izkustvena-tazobedrena-i-kolyanna-stava
Какво пациентът не трябва да прави
Пациентът с диабет не трябва да крие високи стойности на кръвната захар от страх, че операцията ще бъде отменена. Целта на лекаря не е да откаже лечение, а да намали риска. Ако има проблем, по-добре е той да бъде известен и управляван.
Пациентът не трябва сам да спира или променя антидиабетните лекарства преди операция. Това важи и за инсулина, таблетките, инжекционните терапии и другите лекарства. Планът трябва да бъде даден от лекуващия екип.
Пациентът не трябва да подценява рани по ходилата, гъбички, зачервяване, кожни инфекции или незараснали участъци. Те могат да изглеждат далеч от коляното или тазобедрената става, но при поставяне на имплант активните инфекции имат значение.
Пациентът не трябва да очаква, че операцията ще реши всички проблеми, свързани с диабета. Ендопротезирането може да премахне механичната ставна болка и да подобри движението, но не лекува невропатия, съдово заболяване, бъбречен проблем или метаболитна нестабилност. Затова добрият резултат изисква съвместна работа.
Какво трябва да запомни пациентът
Диабетът не е автоматична пречка за смяна на тазобедрена или колянна става. Но той е важен рисков фактор, който трябва да бъде оценен и контролиран. Разликата между добре подготвен пациент и пациент с нестабилен диабет може да бъде съществена.
При артроза решението за операция се взема според ставата, болката, функцията, образните изследвания и ежедневното ограничение. При диабет към това се добавя още един слой: гликемичен контрол, кожа, рана, инфекции, сърце, бъбреци, нерви, тегло и възстановителен капацитет.
Добрата хирургия не замества добрата подготовка. Точната операция е важна, но при диабет безопасността зависи и от метаболитния контрол, раната, асептиката, следоперативното наблюдение и участието на пациента в рехабилитацията. Когато всичко това е подредено, ендопротезирането може да бъде успешна и логична стъпка към по-малко болка и по-добро движение.
Често задавани въпроси
Мога ли да се оперирам за смяна на става, ако имам диабет?
Да, в много случаи може. Диабетът не е автоматична забрана за смяна на тазобедрена или колянна става. Важно е обаче заболяването да бъде оценено и възможно най-добре контролирано преди операцията, за да се намали рискът от инфекция, проблеми с раната и други усложнения.
Колко трябва да бъде HbA1c преди операция?
HbA1c е важен показател, но не е единственият критерий. Често се използват ориентировъчни прагове, но те не заместват индивидуалната преценка. Различните екипи могат да използват различни стойности според протоколите и състоянието на пациента. Най-важното е резултатът да бъде обсъден с лекуващия лекар, ендокринолог и анестезиолог. При лош контрол операцията може да се отложи временно с цел по-безопасно лечение.
Защо диабетът увеличава риска от инфекция?
Високата кръвна захар може да наруши имунния отговор, да забави зарастването и да създаде по-благоприятна среда за бактерии. При изкуствена става инфекцията е особено сериозно усложнение, затова контролът на диабета и доброто състояние на кожата и раната са много важни.
Трябва ли сам да спра лекарствата си за диабет преди операция?
Не. Пациентът не трябва сам да спира, намалява или увеличава антидиабетните лекарства. Поведението около операцията трябва да бъде определено от лекуващия екип. Самостоятелната промяна може да доведе до опасно висока или ниска кръвна захар.
Диабетът означава ли, че раната задължително ще зараства лошо?
Не задължително. Много пациенти с диабет зарастват нормално, особено ако диабетът е добре контролиран и няма активни кожни или съдови проблеми. При недобър контрол обаче рискът от по-бавно зарастване и проблеми с раната е по-висок.
Диабетната невропатия може ли да обърка болката след операция?
Да, може. Невропатията може да причини парене, изтръпване, мравучкане, нарушено усещане за стъпване или нестабилност. Тези симптоми не винаги идват от протезата. Затова е важно да се знае още преди операцията дали пациентът има нервни оплаквания.
Ако имам диабет и наднормено тегло, операцията невъзможна ли е?
Не винаги. Наднорменото тегло увеличава механичното натоварване и част от рисковете, но решението се взема индивидуално. В някои случаи се препоръчва подготовка и редукция на риска преди операция. В други, ако артрозата е много напреднала, прекалено дългото отлагане също може да навреди.
Какво трябва да следя след операцията?
След операцията трябва да се следят раната, температурата, отокът, болката, кръвната захар и напредъкът в движението. Зачервяване, секрет, внезапно усилване на болката, температура, втрисане, силен оток или функционално влошаване трябва да бъдат обсъдени с лекар.
Използвани източници
American Diabetes Association Professional Practice Committee. Diabetes Care in the Hospital: Standards of Care in Diabetes — 2026. Diabetes Care. 2026.
Yang L, Sun Y, Li G, Liu J. Is hemoglobin A1c and perioperative hyperglycemia predictive of periprosthetic joint infection following total joint arthroplasty? A systematic review and meta-analysis. Medicine. 2017.
Tarabichi M, Shohat N, Kheir MM, et al. Determining the Threshold for HbA1c as a Predictor for Adverse Outcomes After Total Joint Arthroplasty. Journal of Arthroplasty. 2017.
Shohat N, Muhsen K, Gilat R, Rondon AJ, Chen AF, Parvizi J. Inadequate Glycemic Control Is Associated With Increased Surgical Site Infection in Total Joint Arthroplasty. Journal of Arthroplasty. 2018.
Piva SR, Susko AM, Khoja SS, Josbeno DA, Fitzgerald GK, Toledo FGS. Links between osteoarthritis and diabetes: implications for management from a physical activity perspective. Clinics in Geriatric Medicine. 2015.
Veronese N, Cooper C, Reginster JY, et al. Type 2 diabetes mellitus and osteoarthritis. Seminars in Arthritis and Rheumatism. 2019.
He CP, Jiang XC, Chen J, et al. The role of advanced glycation end products in pathogenesis of cartilage destruction in osteoarthritis. Bone & Joint Research. 2022.
National Institute for Health and Care Excellence. Joint replacement (primary): hip, knee and shoulder. NICE guideline NG157. 2020.
National Institute for Health and Care Excellence. Osteoarthritis in over 16s: diagnosis and management. NICE guideline NG226. 2022.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов,
специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично
и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална
терапия на болката и гръбначна хирургия.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и
има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането
на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на
медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 31.05.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни
данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската
информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества
преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист.
Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена
със стадия на заболяването, функционалното ограничение, съпътстващите
заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането,
преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или
части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.