Артрофиброза – причина за скованост и ограничено движение в ставите

Какво представлява артрофиброзата?

Артрофиброзата е състояние, при което организмът реагира прекомерно на травма, операция или възпаление в областта на дадена става. В резултат се образува прекомерно количество съединителна (фиброзна) тъкан, което води до:

• скованост на ставата

• ограничен обем на движение

• болка

• функционални затруднения в ежедневието

Най-характерният белег на артрофиброзата е контрактура на ставната капсула – тя се „свива“ и губи еластичността си.

Кои стави най-често се засягат?

Артрофиброзата може да засегне всички големи стави, но най-често се наблюдава при:

• колянната става

• лакътната става

• раменната става

Обикновено се появява след травма, операция или продължително обездвижване.

Защо възниква артрофиброзата?

Какво се случва в организма?

При нормално заздравяване след травма или операция:

1. Настъпва възпаление

2. Образува се временна съединителна тъкан

3. След възстановяване възпалението стихва и тъканта се ремоделира

При артрофиброза този процес не спира навреме.
Ключова роля играят:

• прекомерно възпаление

• свръхактивност на клетки, наречени миофибробласти

• натрупване на твърд, нееластичен колаген

Резултатът е ставна тъкан, която губи подвижност и „заключва“ ставата.

Кои фактори увеличават риска?

Фактори, които могат да се повлияят:

• продължително обездвижване

• неадекватна рехабилитация

• силна болка, ограничаваща движението

• наднормено тегло

• сложни или комбинирани операции

Фактори, които не зависят от пациента:

• тежестта на травмата

• предшестваща скованост

• инфекции

• генетична предразположеност

• пол и възраст

Артрофиброза на коляното

Защо коляното е най-често засегнато?

Колянната става е особено уязвима след:

• реконструкция на кръстни връзки

• счупвания около коляното

• ендопротезиране

• вътреставни кръвоизливи

Как се проявява?

• затруднено или невъзможно пълно разгъване

• ограничено сгъване

• болка и нестабилна походка

❗ Загубата на разгъване се понася най-трудно, защото нарушава нормалната походка и натоварва мускулите.

Артрофиброза на лакътя

Лакътната става е изключително податлива на скованост след:

• счупвания

• луксации

• операции

Дори умерена загуба на движение може да доведе до сериозно функционално ограничение, тъй като лакътят е ключов за хранене, лична хигиена и ежедневни дейности.

Артрофиброза на рамото (адхезивен капсулит)

По-известна като „замръзнало рамо“, артрофиброзата на рамото води до:

• силна болка

• прогресивно ограничение на движенията

• продължително възстановяване (до 1–2 години)

Често се среща при:

• диабет

• след травма или операция

• без ясна причина (идиопатична форма)

Как се лекува артрофиброзата?

1. Консервативно лечение (първа линия)

• целенасочена физиотерапия

• контрол на болката и възпалението

• медикаменти

• шини и ортези

👉 Ранното раздвижване е ключово – прекалено агресивната терапия обаче може да влоши състоянието.

2. Манипулация под упойка

При определени случаи ставата може внимателно да се раздвижи под упойка.
Методът крие рискове и не е подходящ за всеки пациент.

3. Артроскопско освобождаване на срастванията

Минимално инвазивна операция, при която:

• се премахват фиброзните сраствания

• се освобождава ставната капсула

• се възстановява обемът на движение

Това е златен стандарт при упорита артрофиброза, неповлияваща се от консервативно лечение.

4. Отворена хирургия

Използва се рядко – при тежки, рецидивиращи или сложни случаи.

Следоперативни грижи и контрол на болката

Успехът на лечението зависи в голяма степен от:

• адекватно обезболяване

• ранна и правилна рехабилитация

• индивидуален план за възстановяване

В някои случаи се използват регионални обезболяващи катетри или противовъзпалителни медикаменти за ограничаване на фиброзния процес.

Нови и бъдещи подходи

Съвременните изследвания са насочени към:

• антифиброзни медикаменти

• биомаркери за ранно откриване

• генетична предразположеност

• медикаментозно покритие на импланти

Целта е предотвратяване на артрофиброзата, а не само лечението ѝ.

Заключение

Артрофиброзата е сериозно, но лечимо състояние, което може значително да влоши качеството на живот, ако не бъде разпознато навреме.
С правилна диагноза, индивидуален подход и навременно лечение е възможно значително възстановяване на движението и функцията на ставата.