Как се диагностицира артрозата на коляното – клиничен преглед и изследвания
В началото болката в коляното рядко изглежда сериозна. Появява се при по-дълго ходене, при слизане по стълби или след продължително седене, а след това отшумява — и това създава усещането, че проблемът е временен. Постепенно обаче моделът се променя: болката се появява по-често, първите крачки след покой стават по-трудни, а дистанция, която преди е била лесна, започва да се усеща. Как точно се разпознава този преход към вероятна гонартроза (артроза на колянната става) е разгледано по-подробно тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kogato-bolkata-v-kolyanoto-oznachava-artroza
Диагнозата не идва от едно изследване
Диагнозата гонартроза не се поставя само по снимка и не се поставя само по оплаквания. В клиничната практика се използват комбинирани критерии — един от най-използваните е разработен от Американската ревматологична асоциация и включва възраст над определена граница, продължителност на сутрешната скованост под 30 минути, крепитус (усещане или лек звук от триене в ставата при движение), болезненост при палпация (опипване на тъканите с ръка) на костните ръбове и палпируемо костно уголемяване на ставата, без изразена локална топлина. Когато няколко от тези елементи съвпаднат с рентгенова находка, диагностичната точност е висока. Именно затова лекарят рядко разчита само на едно от трите — симптоми, преглед, образно изследване. Когато има разминаване между тях, се търси причината, вместо да се бърза със заключение.
Какво показва клиничният преглед
Прегледът започва още при наблюдението на походката — дали пациентът пази крака, стъпва симетрично или накуцва. Това дава първата обективна информация за функцията, преди изобщо да се пипне ставата. След това се оценява обхватът на движение: ограничение в пълното разгъване или сгъване не е просто скованост, а признак, че нещо механично пречи на нормалния ход на ставата. Локализацията на болката при палпация насочва мисленето — болка по вътрешната част на коляното често е свързана с по-голямо натоварване в тази зона, докато болка около капачката насочва към друг тип механизъм. Оценява се и стабилността, защото усещането, че коляното „не държи", често е комбинация от болка и отслабена мускулатура около ставата, а не само механичен проблем. Накрая се преценява оста на крака — когато натоварването е изместено, това обяснява защо износването се развива предимно в една зона на ставата.
Кога симптомите насочват към нещо различно от артроза
Не всяка болка в коляното е артроза, а прегледът има за цел именно да провери това. Механично „засичане" или блокиране на движението, внезапно подуване без предходна травма или болка, която се появява остро след конкретно усукващо движение, по-скоро насочват към друга причина, а не към бавно прогресиращо износване на хрущяла. Кои са тези по-чести алтернативни обяснения и как се разграничават от артрозата е обяснено тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-v-kolyano-ne-e-artroza
Особено чест е въпросът дали проблемът е артроза или увреден менискус (хрущялна структура, която омекотява и стабилизира колянната става) — двете състояния могат да съществуват едновременно и да си приличат по оплаквания, но имат различна логика на развитие. Разликата между тях е разгледана тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/artroza-ili-meniskus-razlika
Ролята на рентгена в диагностичния процес
Рентгенът остава основното образно изследване, защото директно показва промяната в костната структура — но той не е автоматична първа стъпка при всеки пациент с болка в коляното. Когато оплакванията са ясно свързани с натоварване, а сутрешната скованост е кратка, клиничната картина често е достатъчна сама по себе си за насочваща диагноза, преди изобщо да се стигне до образно изследване. Когато обаче находката е нужна, за да потвърди или уточни степента на промяната, тя се съпоставя внимателно със симптомите и прегледа. Кои конкретни промени се търсят на снимката и какво точно означават е обяснено подробно тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kakvo-pokazva-rentgen-artroza-kolyano
Кога диагнозата се превръща в основа за решение
Има момент, в който пациентите усещат ясно нещо ново — започват да се съобразяват със ставата си във всяко движение, а не само при по-голямо натоварване. Тогава диагнозата вече не е просто потвърждение какво се случва в ставата, а сигнал, че е време да се проследи докъде е стигнало функционалното ограничение. Кои са конкретните признаци, че ставата вече не работи както преди, е разгледано тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/priznaci-endoprotezirane-yordanov
Често задавани въпроси
Може ли диагнозата да се постави само по симптомите?
Симптомите дават силна насока, а в определени случаи — при типична възрастова група и характерна болка при натоварване с кратка сутрешна скованост — могат да бъдат достатъчни за първоначална клинична диагноза. При неясна или нетипична картина се добавят преглед и по преценка образно изследване.
Защо лекарят преглежда и походката, не само коляното?
Защото начинът на стъпване показва как тялото реално компенсира проблема — информация, която самата статична снимка на ставата не може да даде.
Винаги ли е нужен рентген?
Не веднага и не при всеки пациент. Когато клиничната картина е достатъчно типична, рентгенът служи по-скоро за потвърждение на степента, отколкото за поставяне на самата диагноза.
Възможно ли е симптомите и находките да не съвпадат?
Да, и точно тогава се търси допълнително обяснение — включително причина, различна от артроза — вместо да се приема автоматично най-очевидната диагноза.
Използвани източници
Altman R, Asch E, Bloch D, et al. Development of criteria for the classification and reporting of osteoarthritis. Classification of osteoarthritis of the knee. Arthritis Rheum. 1986;29(8):1039-1049.
Hunter DJ, Bierma-Zeinstra S. Osteoarthritis. Lancet. 2019;393(10182):1745-1759.
Zhang W, Doherty M, Peat G, et al. EULAR evidence based recommendations for the diagnosis of knee osteoarthritis. Ann Rheum Dis. 2010;69(3):483-489.
National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Osteoarthritis in over 16s: diagnosis and management. NICE guideline NG226. 2022.
Englund M, Roemer FW, Hayashi D, Crema MD, Guermazi A. Meniscus pathology, osteoarthritis and the treatment controversy. Nat Rev Rheumatol. 2012.
Автор и медицинска отговорност
Тази статия е подготвена и медицински редактирана от д-р Калоян Йорданов - специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Последна медицинска редакция: 09.07.2026 г.
Информацията има образователна цел и не замества индивидуален медицински преглед, диагностика, консултация или лечение. Всяко решение зависи от конкретното състояние на пациента, образните изследвания, съпътстващите
заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копиране, преработване или публикуване на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие не е разрешено.