Хипертония и артроза – връзка, ставна болка и контрол на риска

Много хора с артроза на колянната или тазобедрената става имат и високо кръвно налягане. Това е честа комбинация, особено след 50–60-годишна възраст. Пациентът обикновено не задава въпроса академично. Той казва: „Когато коляното ме боли, кръвното ми се качва“, „Пия лекарства за кръвно, но ставите ме болят“, „Имам високо кръвно от години, а сега започна артрозата — свързано ли е?“

Отговорът трябва да бъде точен. Хипертонията не означава, че непременно ще развиете артроза. Тя не е проста и единствена причина за износване на ставите. Артрозата има много фактори: възраст, наследственост, предишни травми, наднормено тегло, форма и ос на крайника, мускулна слабост, натоварване, биологични промени в хрущяла, подлежащата кост и меките тъкани.

Но връзка между високото кръвно и ставното здраве съществува. Тя е по-скоро косвена и системна. Хипертонията често е част от по-широка съдово-метаболитна среда: наднормено тегло, нарушен мастен профил, инсулинова резистентност, намалено движение, хронично възпаление и повишен сърдечно-съдов риск. В тази среда артрозата може да се усеща по-тежко, да се лекува по-сложно и да изисква по-внимателна подготовка, ако се стигне до операция.

Затова правилният въпрос не е „хипертонията ли ми причини артрозата?“. По-точният въпрос е: „как високото кръвно, болката, обезболяващите, теглото, движението и общият риск влияят върху ставното ми лечение?“

Какво представлява артрозата

Артрозата, наричана още остеоартроза или остеоартрит, е хронично заболяване на ставата. В миналото често се описваше само като „износване на хрущяла“. Днес знаем, че процесът е по-сложен. Участват ставният хрущял, подлежащата кост, ставната капсула, ставната течност, мускулите, сухожилията и начинът, по който крайникът понася натоварване.

При колянната става артрозата може да доведе до болка при ходене, слизане по стълби, ставане от стол, скованост, изкривяване на крака, намалена дистанция на ходене и нужда от опора. При тазобедрената става болката често се усеща в слабините, седалището, бедрото или към коляното, а пациентът постепенно започва да куца и да губи движение.

Важно е да се разбере, че ставният хрущял не съществува самостоятелно. Той зависи от механиката на ставата, от подлежащата кост, от ставната течност, от мускулната сила и от общата биологична среда в организма. Затова при пациент с високо кръвно, наднормено тегло, намалено движение и метаболитни нарушения ставната болка не трябва да се разглежда само като локален проблем.

Какво представлява артериалната хипертония

Артериалната хипертония означава трайно повишено кръвно налягане. Тя не е просто число на апарата. Продължително високото налягане натоварва сърцето, кръвоносните съдове, бъбреците и мозъка. С времето може да доведе до промени в съдовата стена, нарушена еластичност на съдовете, по-висок риск от инфаркт, инсулт, бъбречна увреда и други усложнения.

В контекста на артрозата хипертонията е важна по няколко причини. Първо, тя често върви заедно с други рискови фактори като наднормено тегло, диабет тип 2, нарушен мастен профил и ниска физическа активност. Второ, тя влияе върху избора на обезболяващи лекарства. Трето, ако пациентът стигне до смяна на става, контролът на кръвното е част от предоперативната оценка и безопасността.

Хипертонията не трябва да се лекува от ортопеда, но ортопедът трябва да я отчита. Пациентът със ставна болка и високо кръвно не е просто „коляно“ или „тазобедрена става“. Той е човек с общ сърдечно-съдов риск, който трябва да бъде включен в плана.

Има ли директна връзка между хипертонията и артрозата

В медицинската литература има данни за асоциация между артериална хипертония и остеоартроза, особено при колянна артроза. Това означава, че двете състояния често се срещат заедно по-често, отколкото би било напълно случайно. Но асоциацията не означава проста причинност.

Причината е, че хипертонията рядко идва сама. Много пациенти с високо кръвно имат и наднормено тегло, по-ниска физическа активност, инсулинова резистентност, диабет, нарушени липиди или други фактори, които сами по себе си могат да влияят върху ставите. Затова е трудно да се каже: „точно високото кръвно причини артрозата“. По-точно е да се каже, че хипертонията може да бъде част от общия рисков профил на пациента с артроза.

Има и съдова логика. Ставата не се храни само от хрущяла. Подлежащата кост под хрущяла има кръвоносни съдове. Ако съдовата функция е нарушена, това може да участва в промени в костта и ставната среда. Тази съдова хипотеза е част от съвременното разбиране за артрозата, но при отделния пациент не може сама да докаже защо е възникнало ставното заболяване. При един пациент водещият фактор може да е механично натоварване. При друг — травма. При трети — комбинация от тегло, възраст, метаболитна среда и съдови промени.

Затова пациентът не трябва да мисли за хипертонията и артрозата като за две напълно отделни заболявания, но не трябва и да ги смесва напълно. Те могат да се срещат в един организъм и да влияят върху лечението, без едното да обяснява всичко за другото.

Метаболитният синдром – общата почва между високо кръвно и ставни болки

При много пациенти високото кръвно е част от т.нар. метаболитен синдром. Това е съчетание от няколко рискови фактора: повишено кръвно налягане, коремно затлъстяване, нарушена кръвна захар, повишени триглицериди и неблагоприятен мастен профил. Не е нужно пациентът да знае всички лабораторни детайли, за да разбере основната идея: организмът живее в среда на по-висок метаболитен и възпалителен риск.

Тази среда има значение за ставите. Наднорменото тегло натоварва коленете и тазобедрените стави механично. Но мастната тъкан има и биологична активност. Тя отделя вещества, които могат да поддържат нискостепенно възпаление. Това може да влияе върху болката, възстановяването и общото усещане за скованост.

Когато пациент с високо кръвно намали движението заради болка в коляното, често се получава порочен кръг. По-малкото движение води до качване на тегло и отслабване на мускулите. Това натоварва още повече ставата. Болката се усилва. Кръвното може да стане по-трудно за контрол. Пациентът се движи още по-малко. Така ставният проблем и общият сърдечно-съдов риск започват да се поддържат взаимно.

Тук целта не е пациентът да бъде обвиняван. Болката реално ограничава движението. Ако ставата е напреднало увредена, простият съвет „движете се повече“ може да бъде невъзможен. По-разумно е да се направи индивидуален план: какво движение е възможно, как да се контролира болката, как да се пази кръвното и кога ставният проблем вече изисква по-сериозна ортопедична оценка.

Може ли ставната болка да повиши кръвното налягане

Да, болката може временно да повиши кръвното налягане. Когато човек изпитва силна болка, организмът активира стресова реакция. Повишава се активността на симпатиковата нервна система, сърцето работи по-напрегнато, съдовете могат да се свият, а стойностите на кръвното да се покачат.

Това е особено често при пациенти с хронична ставна болка. Вечер, след натоварен ден, коляното или тазобедрената става боли повече. Пациентът е уморен, раздразнен, спи по-лошо и измерва по-високо кръвно. Това не винаги означава, че терапията за хипертония е неефективна. Понякога болката, стресът, лошият сън и обездвижването допринасят за нестабилните стойности.

Разбира се, всяко трайно повишаване на кръвното трябва да се обсъди с лекар. Но за ортопедичната логика е важно друго: болката не е само локално усещане. Тя влияе върху цялото тяло. Ако пациент с артроза живее месеци или години с постоянна болка, това може да влоши съня, движението, настроението, кръвното и общата му устойчивост.

Обезболяващи при артроза и високо кръвно – защо трябва внимание

Много пациенти с артроза приемат нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС — често използвани лекарства за болка и възпаление). Проблемът е, че при хора с хипертония, сърдечни заболявания, бъбречни проблеми или напреднала възраст тези лекарства не са безобидни.

Нестероидните противовъзпалителни средства могат при част от пациентите да повишат кръвното налягане, да намалят ефекта на някои лекарства за кръвно, да задържат течности и да повлияят неблагоприятно бъбречната функция. Това е особено важно, ако се приемат често, във високи дози или продължително време.

Пациентът често мисли: „Това е просто обезболяващо.“ Но при човек с високо кръвно и ставна болка обезболяването трябва да бъде част от медицински план. В някои случаи може да се предпочетат локални средства, кратки курсове, друг тип обезболяване, физиотерапия, инжекционно лечение или промяна в общия план. Това не трябва да се решава хаотично.

Тук е важно да се каже ясно: пациентът не трябва сам да увеличава противовъзпалителните лекарства, защото ставата боли. Ако кръвното се влошава, ако има бъбречно заболяване, сърдечна недостатъчност, отоци или прием на няколко лекарства за кръвно, обезболяването трябва да се обсъди с лекар.

Лекарствата за кръвно причиняват ли артроза

Обичайно лекарствата за високо кръвно не са причина за артроза. Ако ставите започнат да болят, не трябва автоматично да се обвинява антихипертензивната терапия. Много по-често болката се дължи на самата артроза, на мускулна слабост, на кръст, сухожилия, възпаление или друг ортопедичен проблем.

Въпреки това пациентът трябва да съобщи всички лекарства, които приема. Някои медикаменти могат да имат странични ефекти като мускулни болки, отоци или промени в общото усещане. Това не означава, че трябва да се спират самостоятелно. Ако има съмнение, то трябва да се обсъди с личния лекар или кардиолога.

Най-опасното поведение е пациентът сам да спре лекарствата за кръвно, защото мисли, че те са свързани със ставните болки. Неконтролираното кръвно носи реален риск. Ако ставите болят, причината трябва да се изясни, а терапията за кръвно трябва да се променя само по медицинска преценка.

Как да се движи пациент с артроза и хипертония

Движението е едно от малкото неща, които помагат едновременно на кръвното, теглото, мускулите и ставите. Проблемът е, че при напреднала артроза движението боли. Затова съветът трябва да бъде реалистичен.

При ранна или умерена артроза редовното ходене, упражненията с ниско натоварване, водната гимнастика, велоергометърът, упражненията за мускулна сила и баланс могат да помогнат. Те поддържат мускулите, подобряват издръжливостта и могат да намалят част от болката. При пациент с високо кръвно движението обикновено има и сърдечно-съдова полза, когато е дозирано правилно.

При напреднала артроза обаче движението може да стане силно ограничено. Ако пациентът не може да ходи повече от няколко минути, ако куца, ако има болка в покой или ако ставата е силно деформирана, тогава физическата активност вече не е достатъчно решение. В този етап въпросът не е просто „трябва да се движите“, а „какъв е стадият на ставата и какъв е реалистичният следващ ход“.

За пациентите, при които болката и ограничението са основно в коляното и трябва да се разбере дали става дума за напреднала гонартроза, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/gonartroza-artroza-kolyanna-stava

Кога ставната болка при човек с високо кръвно изисква ортопедична оценка

Ставната болка трябва да се оцени по-внимателно, когато започне да променя ежедневието. Това означава намаляване на ходенето, избягване на стълби, нужда от бастун, куцане, затруднено ставане от стол, болка през нощта, скованост, деформация или постепенно намаляване на самостоятелността.

При човек с хипертония това има двойно значение. От една страна, ставата може да е напреднала и да изисква ортопедична диагноза. От друга страна, болката и обездвижването могат да влошат общото състояние. Човекът спира да ходи, качва килограми, спи по-лошо, приема повече обезболяващи, а кръвното става по-трудно за контрол.

Ортопедичната оценка не означава автоматично операция. Тя означава да се изясни причината за болката: артроза, кръст, сухожилия, възпалително заболяване, съдова болка, неврологичен проблем или комбинация. Понякога болката при ходене може да не идва само от ставата, а и от кръвоносните съдове на краката, особено ако се появява след определена дистанция и преминава след спиране. След като причината бъде изяснена, може да се прецени дали има място за консервативно лечение, интервенционално обезболяване, рехабилитация, промяна в натоварването или обсъждане на операция.

Хипертония и решение за смяна на става

Когато артрозата стане напреднала, лечението вече не се определя само от кръвното. Решението за смяна на тазобедрена или колянна става се взема според стадия на артрозата, болката, функцията, образните изследвания, походката, възрастта, общото състояние и риска от отлагане.

Хипертонията не е автоматична забрана за ендопротезиране. Много пациенти с високо кръвно преминават успешно през смяна на става. Но неконтролираното кръвно, сърдечната недостатъчност, ритъмните нарушения, тежките съдови заболявания, бъбречните проблеми или неподредената терапия трябва да бъдат оценени преди операцията.

Важно е пациентът да не мисли в крайности. Не е правилно да каже: „Имам високо кръвно, значи операцията е невъзможна.“ Не е правилно и обратното: „Кръвното ми няма значение, защото операцията е на ставата.“ Истината е между двете. Ако ставата е разрушена и животът е силно ограничен, операцията може да бъде логична. Но тя трябва да се направи при максимално подреден риск.

За начина, по който решението за операция се взема не само според болката, а според стадия на артрозата, функцията, образните данни, съпътстващите заболявания и общия риск, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/reshenie-smyana-stava

Подготовка за операция при пациент с високо кръвно

Ако предстои смяна на става, пациентът с хипертония трябва да влезе в операцията с ясна информация за общото си състояние. Лекуващият екип трябва да знае от колко години има високо кръвно, какви лекарства приема, има ли сърдечна недостатъчност, аритмия, предишен инфаркт, поставен стент, инсулт, бъбречно заболяване или други съдови проблеми.

Особено важно е лекарствата да бъдат описани точно. Много пациенти приемат няколко медикамента за кръвно, антикоагуланти или антиагреганти. Антикоагуланти и антиагреганти са лекарства, които намаляват съсирването на кръвта или влияят върху тромбоцитите. Те могат да бъдат много важни за сърцето и съдовете, но около операцията изискват конкретен план. Пациентът не трябва сам да ги спира, защото това може да бъде опасно.

При много високи или нестабилни стойности на кръвното планова операция може да се отложи временно, докато терапията се подреди и анестезиологичният риск стане по-приемлив. Това не е отказ от лечение. Това е опит операцията да се извърши при по-безопасни условия. Ако артрозата е тежка, целта не е безкрайно отлагане, а активна подготовка.

За пациентите с високо кръвно, на които предстои операция и при които контролът на кръвното, лекарствата, сърцето, бъбреците и общото състояние са част от подготовката, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/podgotovka-za-endoprotezirane-na-tazobedrena-stava-kolqnna-stava

Какво се следи след операцията

След смяна на става при пациент с хипертония се следят не само раната и движението, а и общото състояние. Болката, кръвното, кръвозагубата, течностите, обезболяващите, бъбречната функция, тромбопрофилактиката и ранното раздвижване са част от един общ план. Тромбопрофилактика означава профилактика срещу образуване на кръвни съсиреци във вените.

Болката трябва да бъде контролирана, защото силната болка може да повиши стресовата реакция и да затрудни движението. Но обезболяването трябва да бъде съобразено с кръвното, бъбреците, стомаха и сърдечно-съдовия риск. Това е особено важно при пациенти, които преди операцията са приемали често противовъзпалителни лекарства.

Ранното движение е полезно, но трябва да бъде съобразено с общото състояние. Ако пациентът има замайване, нестабилно кръвно, анемия, слабост или сърдечни оплаквания, рехабилитацията трябва да се дозира внимателно. Целта е възстановяване, а не насилване.

За да разберете защо общото състояние, болката, кръвното, мускулната сила и правилното движение имат значение в първите седмици след смяна на става, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vyzstanovqvane-endoprotezirane

Дългосрочна грижа след поставяне на изкуствена става

След като ранното възстановяване приключи, пациентът с хипертония трябва да продължи да гледа на ставата и съдовото здраве като на свързани части от общото си състояние. Контролът на кръвното, поддържането на движение, редукцията на тегло при нужда, умерената физическа активност и вниманието към нови симптоми имат значение.

Изкуствената става не изисква човек да живее в страх. Но ако след операцията се появят нови болки, оток, температура, зачервяване, внезапно влошаване на функцията или необичайна слабост, това трябва да се обсъди с лекар. При пациент със съпътстващи заболявания ранното разпознаване на проблеми е по-безопасно от дългото изчакване.

За дългосрочната грижа след поставяне на изкуствена става и кога нови болки, оток, температура или промяна във функцията трябва да се обсъдят с лекар, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/grizha-za-izkustvena-tazobedrena-i-kolyanna-stava

Какво пациентът не трябва да прави

Пациентът не трябва сам да спира лекарствата за кръвно преди преглед, инжекция, манипулация или операция. Дори когато се налага промяна в терапията около хирургично лечение, това трябва да се направи по медицински план.

Пациентът не трябва да приема продължително противовъзпалителни лекарства без контрол, особено ако има високо кръвно, бъбречен проблем, сърдечно заболяване, отоци или приема няколко лекарства за кръвно. Обезболяването трябва да бъде безопасно, не само силно.

Пациентът не трябва да обяснява всяка ставна болка с възрастта или с кръвното. Ако има куцане, нощна болка, ограничено ходене, деформация или загуба на самостоятелност, ставата трябва да бъде оценена.

Пациентът не трябва и да отлага безкрайно ортопедично решение само защото има хипертония. Ако кръвното е контролирано и общият риск е подреден, смяната на става може да бъде разумна стъпка при напреднала артроза.

Какво трябва да запомни пациентът

Хипертонията и артрозата често се срещат заедно, но това не означава, че високото кръвно е единствената причина за ставното заболяване. По-често те са част от общ контекст: възраст, тегло, съдово здраве, метаболитен риск, намалено движение, болка и медикаменти.

При пациент с високо кръвно ставната болка трябва да се лекува внимателно. Не е достатъчно просто да се вземат обезболяващи. Трябва да се мисли за кръвното, бъбреците, сърцето, риска от продължителен прием на противовъзпалителни средства и реалния стадий на артрозата.

Ако артрозата е напреднала, хипертонията не забранява автоматично операцията. Но операцията трябва да бъде планирана с контрол на кръвното, ясна медикаментозна схема, оценка на сърцето и бъбреците и реалистичен план за възстановяване. Грижата за ставите и грижата за съдовете не са отделни теми. При много пациенти те са част от един и същи лечебен път.

Често задавани въпроси

Може ли високото кръвно да причини артроза?

Не може да се каже, че високото кръвно само по себе си причинява артроза. Но хипертонията често се среща заедно с наднормено тегло, метаболитен синдром, намалено движение и съдови промени, които могат да участват в общия риск за ставите.

Може ли болката от артроза да повиши кръвното?

Да, силната болка може временно да повиши кръвното чрез стресова реакция на организма. Ако стойностите са трайно високи или нестабилни, това трябва да се обсъди с лекар, но ставната болка може да бъде един от факторите, които затрудняват контрола.

Могат ли лекарствата за кръвно да причинят ставни болки?

Обичайно лекарствата за кръвно не са причина за артроза. Ако се появят нови болки, отоци или мускулни оплаквания, пациентът трябва да обсъди това с личния лекар или кардиолога, но не трябва сам да спира терапията.

Могат ли противовъзпалителните лекарства да бъдат рискови при високо кръвно?

При част от пациентите нестероидните противовъзпалителни средства могат да повишат кръвното, да повлияят бъбреците, да задържат течности или да увеличат сърдечно-съдовия риск. Това е особено важно при продължителен прием. Затова обезболяването трябва да се обсъди с лекар.

Мога ли да се оперирам за смяна на става, ако имам хипертония?

В много случаи да. Контролираната хипертония не е автоматична пречка за смяна на става. Ако кръвното е много високо, нестабилно или има сериозно сърдечно-съдово заболяване, може да е нужна допълнителна подготовка преди операцията.

Трябва ли да спра лекарствата за кръвно преди операция?

Не трябва да ги спирате самостоятелно. Поведението с лекарствата преди операция се определя от анестезиолога, кардиолога или лекуващия лекар. Самостоятелното спиране може да доведе до опасно повишаване на кръвното или друг риск.

Какво движение е подходящо при артроза и високо кръвно?

Подходящо е движение с ниско до умерено натоварване, съобразено със стадия на артрозата и общото състояние. При ранна артроза това може да включва ходене, водна гимнастика, упражнения за сила и баланс. При напреднала артроза първо трябва да се оцени ставата, защото болката може да ограничава движението сериозно.

Кога ставната болка при високо кръвно трябва да се прегледа?

Когато болката ограничава ходенето, има куцане, нощна болка, скованост, деформация, нужда от бастун, трудност при стълби или загуба на самостоятелност. Тогава е важно да се изясни дали става дума за артроза и в какъв стадий е заболяването.

Използвани източници

  1. Lo K, Au M, Ni J, et al. Association between hypertension and osteoarthritis: a systematic review and meta-analysis. Scientific Reports. 2022.

  2. Zhang Y, Wang J, Liu X. Association between hypertension and risk of knee osteoarthritis: a meta-analysis of observational studies. Medicine. 2017.

  3. Wang H, Cheng Y, Shao D, Chen J, Sang Y, Gui T, Hu Y, Chen Y. Metabolic Syndrome Increases the Risk for Knee Osteoarthritis: A Meta-Analysis. Evidence-Based Complementary and Alternative Medicine. 2016.

  4. Niu J, Clancy M, Aliabadi P, Vasan R, Felson DT. Metabolic syndrome, its components, and knee osteoarthritis: the Framingham Osteoarthritis Study. Arthritis & Rheumatology. 2017.

  5. Varga Z, Sabzwari SRA, Vargova V. Cardiovascular Risk of Nonsteroidal Anti-Inflammatory Drugs: An Under-Recognized Public Health Issue. Cureus. 2017.

  6. Hsu CC, Wang H, Hsu YH, et al. Use of Nonsteroidal Anti-Inflammatory Drugs and Risk of Chronic Kidney Disease in Subjects With Hypertension. Hypertension. 2015.

  7. Tait A, Howell SJ. Preoperative hypertension: perioperative implications and management. BJA Education. 2021.

  8. National Institute for Health and Care Excellence. Osteoarthritis in over 16s: diagnosis and management. NICE guideline NG226. 2022.

  9. National Institute for Health and Care Excellence. Joint replacement (primary): hip, knee and shoulder. NICE guideline NG157. 2020.

Автор, медицинска редакция и отговорност

Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов,
специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично
и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална
терапия на болката и гръбначна хирургия.

Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и
има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането
на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на
медицинското решение.

Последна медицинска редакция: 31.05.2026 г.

Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни
данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската
информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.

Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества
преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист.
Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена
със стадия на заболяването, функционалното ограничение, съпътстващите
заболявания и личния риск.

Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането,
преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или
части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.

Previous
Previous

Кога операцията на тазобедрената става вече не е крайна мярка, а логична стъпка

Next
Next

Болката: Какво всъщност е и как работи в нашето тяло