Коксартроза III–IV степен – как изглежда и какво означава за ставата
Когато пациент чуе диагнозата „коксартроза III–IV степен“, тя често звучи тежко, но и неясно. Човек разбира, че има напреднало износване на тазобедрената става, но не винаги разбира какво точно е променено в ставата, защо движението става трудно и дали такава находка автоматично означава операция.
Коксартрозата — артроза на тазобедрената става — не се развива внезапно. Обикновено това е бавен процес, който може да продължи години. В началото ставата често успява да компенсира промените: болката се появява само при по-голямо натоварване, движението е почти запазено, а почивката носи облекчение. При III–IV степен тази компенсация вече е силно ограничена или изчерпана.
Важно е пациентът да разбере една основна разлика: степента описва как изглежда ставата, а решението за лечение зависи от това как тази става функционира. III–IV степен е важна образна находка, но тя трябва да се свърже с реалното състояние на пациента: болка, дистанция на ходене, накуцване, ограничение в движенията, сън, ежедневна самостоятелност и ефект от лечението без операция.
Какво означава III–IV степен коксартроза
Когато се говори за степен на коксартроза, най-често се има предвид образната оценка на ставата, обикновено по рентгенова снимка. Рентгенът показва как изглежда ставата като структура: има ли запазена ставна междина, има ли костни разраствания, променила ли се е формата на бедрената глава, има ли уплътняване на костта под хрущяла и дали ставните повърхности вече контактуват почти директно.
Ставната междина е разстоянието между костите в ставата. На рентгенова снимка тя косвено показва колко е запазен хрущялът. Когато хрущялът изтънява, това разстояние намалява. При напреднала коксартроза ставната междина може да бъде силно стеснена или почти изчезнала.
При III степен обикновено вече има ясно изразено стеснение на ставната междина, но при част от пациентите все още се вижда остатъчно разстояние между ставните повърхности. Често се виждат костни разраствания, промяна във формата на ставата, уплътняване на костта под хрущяла и субхондрални кисти — малки зони в костта под хрущяла, които могат да се виждат при хронично претоварване и напреднали артрозни промени. Костните разраствания се наричат остеофити — допълнително образувана кост около ставата, която се появява като реакция на дългогодишното претоварване. Уплътняването на костта под хрущяла се нарича субхондрална склероза — костта става по-плътна там, където поема по-голямо натоварване.
При IV степен промените са още по-изразени. Ставната междина може практически да липсва. Пациентите често чуват израза „кост в кост“. Това означава, че хрущялната защита е силно намалена и костните повърхности вече поемат натоварването директно една срещу друга. Бедрената глава може да загуби нормалната си сферична форма, а ставната ямка също може да се деформира под въздействие на дългогодишното натоварване.
Разликата между III и IV степен не винаги е рязка граница в ежедневното усещане на пациента, но образно има значение. При III степен често има тежко увреждане, но все още може да има частично запазена ставна междина. При IV степен ставната междина обикновено е почти изчезнала, механиката е силно нарушена, а деформацията е по-изразена. Именно затова IV степен често се свързва с изразено ограничение на движението, болка в покой, накуцване и по-трудно компенсиране.
За да разберете какво означават рентгеновите промени при артроза и защо снимката трябва да се тълкува заедно със симптомите, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/rentgenovi-promeni-artroza
Защо напредналата коксартроза променя движението
Тазобедрената става нормално работи като сферичен механизъм. Главата на бедрената кост се движи в ставната ямка, а хрущялът позволява гладко плъзгане и разпределяне на натоварването. Когато хрущялът изтънее, ставата вече не разпределя силите по същия начин. Натискът се прехвърля към костта под хрущяла, ставната капсула — обвивката около ставата — се раздразва и постепенно се стяга, а мускулите около ставата започват да работят по-неикономично.
Това обяснява защо III–IV степен не е само „снимкова диагноза“. Променената форма на ставата механично пречи на движението. Когато бедрената глава губи гладката си сферична форма, тя вече не се движи свободно в ставната ямка. Всяко завъртане става по-трудно, а движенията започват да се извършват с повече усилие, компенсации и болка.
Един от първите и най-важни ограничени движения е вътрешната ротация — завъртането на бедрото навътре. Постепенно се ограничават и сгъването, отвеждането на крака встрани и завъртането при ежедневни движения. Това се усеща не като абстрактна диагноза, а като трудност при обуване на чорапи, рязане на нокти на крака, качване в автомобил, сядане на нисък стол или изкачване на стълби.
С времето пациентът започва да компенсира. Той движи повече таза и кръста, скъсява крачката, натоварва повече другия крак или започва да накуцва. Така проблемът в тазобедрената става постепенно променя цялата походка.
За по-пълно разбиране какво представлява коксартрозата и как артрозата променя тазобедрената става, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/koksartroza-artroza-na-tazobedrena-stava
Как III–IV степен изглежда от гледна точка на пациента
Пациентът не усеща „III степен“ или „IV степен“. Той усеща конкретни ограничения. Най-често болката се появява в слабината, но може да се разпространява към предната част на бедрото, седалището или коляното. Понякога пациентът дълго време търси причината в кръста или коляното, а истинският източник се оказва тазобедрената става.
При напреднала коксартроза дистанцията на ходене постепенно намалява. Човек започва да избягва по-дългите разходки, търси места за сядане, планира маршрута си според болката или се отказва от дейности, които преди са били нормални. Ставането от седнало положение може да изисква опора с ръце. Качването в автомобил става трудно, защото тазобедрената става трябва да се сгъне и завърти. Обуването се превръща в ежедневен проблем, защото кракът вече не достига свободно до тялото.
В по-напредналите случаи болката вече не е свързана само с ходене. Тя може да се появява в покой, да нарушава съня или да бъде по-силна при промяна на позицията. Това е важен момент, защото показва, че ставата вече не се успокоява напълно извън натоварване.
За да разберете как артрозата на тазобедрената става постепенно преминава от образна промяна към болка, ограничение, накуцване и загуба на функция, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kak-progresira-artroza-tazobedrena-stava
Защо снимката и болката не винаги съвпадат напълно
Има важен парадокс при коксартрозата. Понякога пациент с тежка рентгенова находка успява временно да се адаптира и да функционира сравнително приемливо. Друг пациент с на пръв поглед по-умерени промени може да има значителна болка, ограничение и влошено качество на живот.
Това не означава, че снимката е маловажна. Напротив, тя показва структурата на ставата и степента на увреждане. Но снимката не показва сама по себе си как човек спи, колко ходи, дали накуцва, дали може да се обуе, дали работи, дали има съпътстващи заболявания и какъв риск носи отлагането.
Затова лечението не трябва да се определя само по фразата „III степен“ или „IV степен“. Тези степени са важна част от оценката, но решението се взема чрез съчетание между образните промени, симптомите, реалната функция и очакванията на пациента.
Това е особено важно при хора, които питат: „На снимката изглежда много зле, но трябва ли вече операция?“ или обратното: „Снимката не изглежда чак толкова страшна, но аз почти не мога да ходя.“ И в двата случая отговорът не е механичен. Трябва да се оцени цялата клинична картина.
За да разберете какво означава изчезване на хрущяла и защо изразът „кост в кост“ описва напреднала механична промяна, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/izchezvane-na-hrushtyal-tazobedrena-stava
Какво означава III–IV степен за лечението без операция
При III–IV степен възстановяване на вече изгубения хрущял не е реалистична цел. Това трябва да се каже спокойно и честно. Лечението без операция може да има място, но неговата роля се променя.
Консервативното лечение — лечение без операция — може да включва промяна в натоварването, упражнения, контрол на болката, физиотерапия, медикаменти, инжекционни и интервенционни методи. Инжекционните и интервенционните методи са процедури за контрол на болката и възпалителното или нервното дразнене, подбрани според конкретния случай. Тези подходи могат да намалят болката, да подобрят движението за определен период или да помогнат на пациента да планира следващите стъпки. Но при напреднала механична деформация те не могат да върнат нормалната сферична форма на ставата, да възстановят изчезналия хрущял или да премахнат състоянието „кост в кост“.
Това не означава, че всяко лечение без операция е безсмислено. При някои пациенти то е разумен временен мост. При други е начин да се намали болката до момент, в който пациентът е готов за по-голямо решение. При пациенти с висок оперативен риск може да бъде част от по-предпазлив план. Но когато ефектът става краткотраен, обезболяващите се увеличават, сънят се нарушава, а функцията продължава да намалява, трябва да се обсъди дали консервативният подход вече не е достигнал своята граница.
Защо лечението без операция може да облекчи симптомите, но не може да възстанови разрушената механика при напреднала коксартроза, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/koksartroza-konservativno-lechenie-injekcii-granici
Кога III–IV степен започва да поставя въпроса за операция
Коксартроза III–IV степен не означава автоматично, че операцията трябва да се направи веднага. Но при много пациенти това е стадият, в който разговорът постепенно се измества от временно облекчаване на симптомите към дългосрочно решение.
Причината е механична. Когато ставната междина е силно стеснена или изчезнала, когато бедрената глава е деформирана, когато движението е ограничено и пациентът вече накуцва, проблемът не е само болка. Проблемът е загуба на нормална ставна механика. В тази ситуация въпросът не е само „може ли още да се търпи“, а „какво губи пациентът, докато търпи“.
Продължителното отлагане при напреднала коксартроза може да доведе до отслабване на мускулите, влошаване на походката, по-малка активност, вторични болки и по-трудно възстановяване след бъдещо лечение. От друга страна, операцията не трябва да се прави само защото на снимката пише „III–IV степен“. Правилният момент е този, в който образната находка, болката, функционалното ограничение и качеството на живот започват ясно да сочат в една посока.
Защо продължителното ограничаване на движението може да доведе до отслабване на мускулите около ставата, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/muskulna-atrofia
Защо решението за следващ етап на лечение не се взема само по степента на снимката, а според болката, функцията, образните данни, общото състояние и риска от отлагане, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/reshenie-smyana-stava
Защо правилният момент за операция не е нито максимално ранно, нито максимално късно решение, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/pravilniyat-moment-za-operaciya-tazobedrena-stava
Какво трябва да се оцени при преглед
При преглед за коксартроза III–IV степен не е достатъчно само да се види рентгеновата снимка. Трябва да се разбере как тази снимка се проявява в живота на пациента. Важни са мястото на болката, продължителността ѝ, дали има болка в покой или нощем, каква дистанция може да измине пациентът, има ли накуцване, как се качва по стълби, може ли да се обува самостоятелно и какви лечения вече са опитвани.
Прегледът оценява и движението на тазобедрената става. Ограничението във вътрешната ротация — завъртането на бедрото навътре, сгъването и отвеждането на крака показват доколко ставата е загубила подвижност. Оценява се походката, силата на мускулите, положението на таза и дали има вторични оплаквания от кръста, коляното или другия крак.
Тази оценка е важна, защото тя превръща диагнозата от „степен на снимката“ в реален план. Един пациент може да има нужда от проследяване и временен контрол на болката. Друг вече може да е в момент, в който отлагането носи повече загуби, отколкото ползи.
Най-важното, което пациентите трябва да знаят
Коксартроза III–IV степен означава напреднал структурен проблем в тазобедрената става. Ставната междина е силно намалена или почти изчезнала, костта под хрущяла е претоварена, формата на ставата се променя, а движението става все по-ограничено.
Това обаче не е само рентгенова диагноза. Най-важното е как тези промени се отразяват върху живота на пациента: колко ходи, как спи, дали накуцва, дали може да се обслужва самостоятелно, колко често има нужда от обезболяващи и дали лечението без операция вече има реален ефект.
III–IV степен не трябва да плаши пациента, но не трябва и да се омаловажава. Тя означава, че ставата е в напреднал стадий и че решението трябва да се вземе спокойно, информирано и навреме — не само по снимката, а според цялата клинична картина.
Често задавани въпроси
Как се определя степента на коксартрозата?
Степента се определя основно чрез рентгенова снимка. Оценяват се ставната междина, костните разраствания, уплътняването на костта под хрущяла, деформацията на ставните повърхности и други признаци на износване. Но лечението не се определя само от степента, а и от болката, движението и функцията.
Какво означава „кост в кост“?
„Кост в кост“ означава, че хрущялната защита между ставните повърхности е силно намалена или почти липсва. Тогава костите поемат натоварването директно една срещу друга, което променя механиката на ставата и често води до болка, скованост и ограничено движение.
Може ли коксартроза III степен да се лекува без операция?
В някои случаи може да се постигне временен контрол на болката и подобрение на функцията с лечение без операция. Но при III степен структурните промени вече са значими и лечението без операция не може да възстанови изгубения хрущял или нормалната форма на ставата.
Винаги ли IV степен означава нужда от протеза?
Не автоматично. Но IV степен обикновено означава много напреднала механична промяна. Ако тя е съчетана със силна болка, ограничено движение, накуцване, болка в покой, нарушен сън и краткотраен ефект от консервативното лечение, тогава смяната на тазобедрената става често става логична тема за обсъждане.
Може ли да има III–IV степен без много силна болка?
Да, възможно е пациент временно да се адаптира към тежка рентгенова находка и да няма постоянно силна болка. Това обаче не означава, че ставата е здрава. Затова решението не се взема само по болката или само по снимката, а според движението, походката, ежедневната функция, качеството на живот и риска от отлагане.
Може ли коксартроза III–IV степен да се стабилизира сама?
Артрозата обикновено е прогресиращ процес, макар скоростта да е различна при отделните пациенти. Симптомите могат временно да се успокоят, но вече настъпилите структурни промени в ставата обикновено не се възстановяват сами.
Използвани източници
NICE. Osteoarthritis in over 16s: diagnosis and management. NICE guideline NG226. 2022.
NICE. Osteoarthritis in over 16s: Quality standard QS87 – Referral for consideration of joint surgery.2022.
Kolasinski SL, Neogi T, Hochberg MC, et al. 2019 American College of Rheumatology/Arthritis Foundation Guideline for the Management of Osteoarthritis of the Hand, Hip, and Knee. Arthritis Care & Research. 2020;72(2):149-162.
Kellgren JH, Lawrence JS. Radiological assessment of osteo-arthrosis. Annals of the Rheumatic Diseases. 1957;16(4):494-502.
Altman R, Alarcón G, Appelrouth D, et al. The American College of Rheumatology criteria for the classification and reporting of osteoarthritis of the hip. Arthritis & Rheumatism. 1991;34(5):505-514.
Wilson JJ, Furukawa M. Evaluation of the Patient with Hip Pain. American Family Physician. 2014;89(1):27-34.
Glyn-Jones S, Palmer AJR, Agricola R, et al. Osteoarthritis. The Lancet. 2015;386(9991):376-387.
Hawker GA. Osteoarthritis is a serious disease. Clinical and Experimental Rheumatology. 2019;37 Suppl 120(5):3-6.
Автор и медицинска отговорност
Тази статия е подготвена и медицински редактирана от д-р Калоян Йорданов — специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Последна медицинска редакция: 22.06.2026 г.
Информацията има образователна цел и не замества индивидуален медицински преглед, диагностика, консултация или лечение. Всяко решение зависи от конкретното състояние на пациента, образните изследвания, съпътстващите заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копиране, преработване или публикуване на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие не е разрешено.