PRP терапия (лечение с кръвна плазма) при артроза, сухожилия и спортни травми
Лечението със собствена кръв, познато днес като PRP терапия (Platelet-Rich Plasma — плазма, богата на тромбоцити), се утвърди през последните години като ефективен и биологично щадящ метод в съвременната ортопедия и спортна медицина. Зад привидно простата идея — да се използва концентрат от собствената кръв на пациента — стои конкретна, добре изследвана биология, а не маркетингова обвивка.
Тази статия обяснява какво реално представлява PRP терапията, как точно действа на клетъчно ниво, при кои състояния научната литература показва реален ефект, и — също толкова важно — къде границите на този метод реално се намират.
Кратката, но реална история на метода
PRP не е изобретение от последните години. Историята на тромбоцитите като биологичен обект започва през 1865 г., когато Макс Шулце за пръв път описва тези клетъчни фрагменти в кръвта. През 1883 г. Джулио Бицоцеро изяснява ролята им в кръвосъсирването. Терминът „плазма, богата на тромбоцити" се въвежда едва през 1954 г. от Кингсли — първоначално в контекста на хематологията, за приготвяне на тромбоцитни концентрати за трансфузия при пациенти с ниски тромбоцити.
Едва през 70-те и 80-те години на XX век лекари от различни специалности започват да разбират, че същият концентрат, използван за спиране на кървене, съдържа и мощен коктейл от биологично активни вещества, способни да ускорят зарастването на тъкани. Оттам методът постепенно навлиза в максилофациалната хирургия, дерматологията, а по-късно — в ортопедията и спортната медицина, където намира днешното си най-широко приложение.
Какво представлява терапията със собствена кръв (PRP)
PRP терапията се основава на прост принцип: от собствената венозна кръв на пациента се извлича и концентрира фракцията, богата на тромбоцити, след което тя се инжектира обратно — вътреставно или директно в увредена тъкан, сухожилие или връзка.
Процедурата протича в няколко стъпки: взема се сравнително малко количество венозна кръв (обичайно между 15 и 60 мл, в зависимост от целта и системата за обработка); кръвта се центрофугира — подлага се на високоскоростно въртене, което разделя компонентите ѝ по плътност; отделя се фракцията, богата на тромбоцити, от червените кръвни клетки и част от белите; получената концентрирана плазма се инжектира в целевата зона, най-често под ехографски контрол за прецизност.
Целият процес е амбулаторен и отнема обичайно под час — от вземането на кръвта до самата инжекция.
Класификация на PRP препаратите — защо „PRP" не означава едно и също навсякъде
Това е детайл, който рядко се обяснява на пациентите, но има реално клинично значение. Не всички PRP препарати са еднакви. Съвременната литература разграничава препаратите основно по съдържанието на левкоцити (бели кръвни клетки): левкоцит-богата PRP (LR-PRP) съдържа значително количество бели кръвни клетки заедно с тромбоцитите, докато левкоцит-бедна PRP (LP-PRP) е обработена така, че да съдържа предимно тромбоцити с минимално количество левкоцити.
Тази разлика не е техническа подробност без значение — изследванията показват, че левкоцитното съдържание може да повлияе на клиничния резултат по различен начин според конкретната индикация, а изборът между двата подхода понякога зависи именно от това дали целта е предимно противовъзпалителна, или предимно регенеративна. Освен по левкоцитно съдържание, препаратите се различават и по метода на приготвяне — единично или двойно центрофугиране — и по крайната концентрация на тромбоцити спрямо изходната кръв.
Тромбоцитите — клетките в основата на метода
Тромбоцитите се произвеждат в костния мозък и в 1 мл кръв на здрав възрастен обичайно се съдържат между 150 000 и 350 000 тромбоцита. Класическата им, добре позната функция е участието в кръвосъсирването — при увреждане на кръвоносен съд те бързо се струпват на мястото и запечатват раната.
По-малко познатата, но за тази терапия по-важна функция е ролята им в биологичното възстановяване на тъканите. При активиране тромбоцитите освобождават съдържанието на своите вътреклетъчни гранули — концентриран набор от растежни фактори и биологично активни протеини, — които привличат клетки с регенеративен потенциал към зоната на увреждане и стимулират цялата каскада от процеси, водещи до възстановяване на тъканта.
Кръвната плазма — течната среда, която пренася лечебния потенциал
Плазмата съставлява около 55% от общия обем на кръвта и е течната среда, в която се движат кръвните клетки, хранителните вещества и биологично активните молекули. При приготвянето на PRP клетъчната фракция на кръвта — червените кръвни клетки, по-голямата част от белите кръвни клетки — се отстранява чрез центрофугиране, за да остане концентрат от плазма с рязко повишено съдържание на тромбоцити спрямо изходната кръв.
Растежните фактори — истинският механизъм на действие
Тук е сърцевината на биологичния ефект на PRP, и точно тук повечето популярни обяснения спират твърде рано. Активираните тромбоцити освобождават не един, а цял набор от растежни фактори, всеки със специфична роля:
PDGF (тромбоцитен растежен фактор) стимулира деленето на фибробластите и мезенхимните клетки, насърчава реваскуларизацията на увредената зона, синтеза на колаген и пролиферацията на хрущялните клетки (хондроцити) — с директно значение при ставна артроза.
TGF-β (трансформиращ растежен фактор бета) действа върху фибробластите, недиференцираните клетки на костния мозък и предшествениците на костните клетки. При ставния хрущял TGF-β е сред най-важните фактори за хрущялната регенерация, защото индуцира диференциация на мезенхимните стволови клетки към хрущялна тъкан и противодейства на възпалителния цитокин IL-1, който в противен случай ускорява разрушаването на ставния хрущял.
IGF-1 (инсулиноподобен растежен фактор) стимулира деленето на хондроцитите и синтеза на извънклетъчен матрикс — основната „структурна опора" на хрущяла — а също участва в привличането на съдови ендотелни клетки към зоната на увреждане.
VEGF (съдов ендотелен растежен фактор) и EGF (епидермален растежен фактор) стимулират ангиогенезата — образуването на нови малки кръвоносни съдове, — което възстановява притока на хранителни вещества към увредената зона, а също участват във формирането на базалната мембрана и диференциацията на ендотелните клетки.
FGF (фибробластен растежен фактор) допълва тази картина с роля специфично в хрущялното възстановяване.
Лабораторни анализи с ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA) показват, че концентрацията на тези фактори в PRP спрямо обикновена кръв е рязко повишена — съобщава се за около 30-кратно увеличение на PDGF, 7-кратно на TGF-β и 10-кратно на EGF. Именно тази концентрирана биологична активност, доставена директно в увредената зона, стои зад терапевтичния ефект — не самата течност, а конкретните молекули в нея.
Двойният механизъм: противовъзпалителен и регенеративен
Практическото значение на всичко изброено дотук е, че PRP действа едновременно на две нива. От една страна, потиска локалното възпаление в засегнатата става или тъкан — модулира синовиалната мембрана при ставна артроза и намалява провъзпалителната сигнализация. От друга страна, активно стимулира възстановителните процеси — пролиферация на клетки, синтез на нов извънклетъчен матрикс, образуване на нови кръвоносни съдове. Именно комбинацията от двете действия обяснява защо методът намира приложение както при чисто дегенеративни състояния като артрозата, така и при остри и хронични увреждания на меки тъкани.
Индикации в ортопедията — какво реално показва литературата
Ставна артроза (колянна, тазобедрена, раменна)
Това е индикацията с най-обстойно изследвана доказателствена база. Множество мащабни систематични прегледи и мета-анализи на рандомизирани контролирани проучвания — включително анализ на 26 проучвания с над 2400 пациенти — сравняват директно PRP с хиалуронова киселина, дългогодишния стандарт при вътреставно лечение на колянна артроза. Резултатите последователно показват предимство на PRP по отношение на болка и функция на 3-ия, 6-ия и 12-ия месец, при сходен профил на безопасност между двата метода. По-нов анализ, специално фокусиран върху статистическата устойчивост на резултатите (fragility index), потвърждава, че тези находки са сред по-стабилните в сравнение с други подобни анализи в медицината — не просто статистически шум.
При тазобедрената артроза (коксартроза) доказателствената база е по-скромна количествено, но принципът е същият — потискане на локалното синовиално възпаление и подпомагане на хрущялния метаболизъм в отделите на ставата, които все още имат резерв. Тук изборът на PRP пред кортикостероид е особено уместен при по-млади и активни пациенти с ранна до умерена артроза, при които честото прилагане на кортикостероид носи собствени рискове за качеството на хрущялната тъкан в дългосрочен план. За механизма и стадиите на артрозата на тазобедрената става, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/endoprotezirane-tazobedrena-stava-yordanov
При раменната става PRP намира приложение както при първична артроза, така и — по-често в клиничната практика — при съпътстваща патология на ротаторния маншон и субакромиалното пространство, разгледана отделно по-долу.
Тендинопатии — латерален епикондилит (тенис лакът) и други
При латералния епикондилит доказателствената база е особено силна. Систематични прегледи, базирани на минималната клинично значима разлика (MCID) в резултатите, потвърждават реален терапевтичен ефект, независимо дали се използва левкоцит-богата или левкоцит-бедна PRP. Сравнителни анализи с кортикостероидна инжекция показват интересна и клинично важна закономерност: кортикостероидът дава по-бързо начално облекчение, но PRP превъзхожда в дългосрочен план — резултат, потвърден в множество независими проучвания. Отделен систематичен преглед дори съобщава, че при част от пациентите PRP постига резултати, сравними с хирургично лечение на състоянието, макар доказателствената база за това сравнение да е по-ограничена.
Сходна логика важи и при голф лакът (медиален епикондилит) и пателарна тендинопатия — състояния с общ патофизиологичен механизъм на хронично претоварване на сухожилна тъкан.
Ахилесово сухожилие — не всички негови проблеми се повлияват еднакво
Ахилесовото сухожилие заслужава отделно, по-нюансирано разглеждане, защото тук доказателствената база е честно казано разнородна според конкретния проблем — за разлика от тенис лакътя, където PRP показва последователно предимство, при ахилеса резултатите зависят силно от точната локализация и вида на проблема.
При средна (midportion) ахилесова тендинопатия — болка и удебеляване в средната част на сухожилието, типична за бегачи — доказателствената база е честно казано разочароваща. Кокрейн преглед и последвалите го големи рандомизирани проучвания (публикувани в JAMA и водещи спортномедицински списания) в по-голямата си част не откриват статистически значимо предимство на PRP пред плацебо инжекция по отношение на функционалната скала VISA-A на 6-ия, 12-ия или 24-ия месец. В едно проучване инжекция с голям обем течност (без тромбоцити) дори се оказва по-ефективна от PRP в краткосрочен план. Ексцентричните упражнения — специфична програма за постепенно контролирано натоварване на сухожилието — остават доказаната първа линия на лечение при това конкретно състояние, а PRP не трябва да се представя като заместител на тази програма. Има отделни данни, че PRP, добавена към ексцентричните упражнения, може да донесе допълнително намаляване на болката спрямо самите упражнения — но не и категорично превъзходство самостоятелно.
При инсерционен ахилесов тендинит — възпаление и дегенерация точно в мястото, където сухожилието се залавя за петната кост, често съпътствано от ретрокалканеален бурсит — картината е по-обещаваща. Ретроспективно проучване, включващо пациенти именно с тази локализация (и с придружаващ бурсит), отчита PRP инфилтрацията като ценен консервативен подход, сравним по резултат с фокусираната ударно-вълнова терапия. Важно уточнение обаче: когато инсерционният проблем е свързан с истинска костна деформация на петата — синдром на Хаглунд, — самата костна издатина не се повлиява от PRP. Инжекцията може да облекчи възпалението на меките тъкани около нея, но при изразена структурна деформация, която не се повлиява от консервативни мерки, окончателното решение остава хирургично премахване на костната издатина.
При следоперативно приложение като допълнение към шев на скъсано ахилесово сухожилие темата е добре изследвана, но резултатите остават непоследователни. Голямо, плацебо-контролирано рандомизирано проучване с над 200 участници и двугодишно проследяване, както и отделни по-малки сравнителни проучвания, показват смесена картина — някои отчитат по-добра ранна функция и обем на движение в първите месеци, но разликата между групите с и без PRP augmentация обичайно изчезва при по-дългосрочно проследяване на 18–24 месеца. Практическият извод е, че PRP може разумно да се обсъжда като допълнение към хирургичния шев, но не трябва да се представя на пациента като метод с доказано дългосрочно предимство пред самата качествена хирургична техника.
Плантарен фасциит
Плантарният фасциит — възпаление и дегенеративни промени в плантарната фасция, най-честата причина за болка в петата — е индикация с реално солидна доказателствена база, по качество близка до тази при тенис лакътя. Множество систематични прегледи и мета-анализи, сравняващи директно PRP с кортикостероидна инжекция, показват последователна картина: в краткосрочен план (първите седмици) и на едногодишно проследяване разликата между двата метода често не е значима, но в средносрочен план — между 3-ия и 6-ия месец — PRP последователно превъзхожда кортикостероида по отношение на болка и функционални резултати. Мащабен мета-анализ на 21 рандомизирани проучвания с 1356 пациенти допълнително показва предимство на PRP пред кортикостероидна инжекция, плацебо, и дори пред екстракорпоралната ударно-вълнова терапия по отношение на болковата скала.
Тук има и допълнителен, практически важен аргумент в полза на PRP: кортикостероидните инжекции в областта на плантарната фасция носят реален, макар и не чест риск от руптура на самата фасция и атрофия на мастната възглавничка на петата при повторно приложение — усложнения, които PRP, поради различния си механизъм на действие, не носи. Именно затова PRP се превръща в разумна алтернатива особено при пациенти, при които се обмисля повторна инжекционна терапия след неуспешен първи опит с кортикостероид.
Увреждания на ротаторния маншон
При частични разкъсвания и тендинопатия на ротаторния маншон на рамото, мащабен систематичен преглед и мета-анализ на 36 рандомизирани проучвания с около 2000 пациенти отчита значимо намаляване на болката спрямо контролни групи на 6-та седмица, 3-ия, 6-ия месец и 1-ата година, както и подобрение във функционалните скали (ASES, Constant-Murley) в първите три до шест месеца след процедурата.
Бурсити и възпаления на сухожилното ложе
При хронични бурсити и възпаления на обвивката около сухожилията PRP може да намали локалното възпаление и да ускори възстановяването, като алтернатива на повторни кортикостероидни инжекции, чиято употреба в дългосрочен план носи собствени рискове за качеството на тъканта.
Мускулни и връзкови травми
При частични разкъсвания на мускули и връзки, включително спортни травми, PRP се използва с цел ускоряване на биологичното възстановяване и по-бързо, но безопасно връщане към активност. Доказателствената база тук е по-разнородна в сравнение с артрозата и тендинопатиите, а резултатът зависи в голяма степен от тежестта и локализацията на увреждането.
Следоперативно приложение
PRP намира място и като допълнение към хирургично лечение — при артроскопски интервенции на мениска и хрущяла, и при възстановителна хирургия на ротаторния маншон, където може да подпомогне зарастването на съшитата тъкан.
PRP при гръбначна и нервна болка — по-нова и по-предпазлива територия
Приложението на PRP около гръбначния стълб и нервните структури е по-млада област от приложението ѝ при стави и сухожилия, а и доказателствената база тук е реално по-разнородна — честно казано, това трябва да се съобщи ясно на пациента, вместо да се представя със същата увереност като при колянната артроза.
Интрадискална PRP при дискогенна болка
При дискова херния и ранна дискова дегенерация се изследва интрадискално инжектиране на PRP — директно в самия междупрешленен диск — с идеята да се повлияе метаболизмът на дисковите клетки и да се забави дегенеративният процес. Лабораторни и животински модели показват, че PRP реално активира метаболизма на дисковите клетки и има репаративен ефект върху дисковата дегенерация — биологична основа, която прави подхода логичен.
Клиничните резултати при хора обаче са разнородни. Малко рандомизирано проучване отчита подобрение в способността за ходене и в скалата за функционално ограничение спрямо кортикостероидна инжекция, но без значима разлика в самата болкова скала в краткосрочен план. По-добре обезпечено с участници, по-ново рандомизирано проучване при пациенти без т.нар. Modic промени на ЯМР не открива клинично значим ефект изобщо. С други думи — интрадискалната PRP остава обещаваща, но все още не категорично доказана интервенция, а не рутинен, гарантиран резултат. Съобщен е и отделен случай на инфекция след интрадискална инжекция — рядко, но реално усложнение, което трябва да се вземе предвид при подбора на пациенти. За механизма на самата дискова херния, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diskova-hernia-grabnachen-stalb
Епидурална PRP при радикулерна болка
При болка, излъчваща се по хода на нервен корен (радикулопатия), се изследва и епидурално инжектиране на PRP или сходни тромбоцитни продукти, като алтернатива или допълнение към класическата епидурална кортикостероидна инфилтрация — за общия механизъм на класическата епидурална инфилтрация, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/infiltracii-na-grabnachen-stalb
Систематичен преглед на 12 проучвания (три рандомизирани, девет наблюдателни) отчита подобрение в болката и функцията във всички включени изследвания, с ефект, сравним или по-продължителен от този на кортикостероидната инфилтрация — в отделни наблюдения до 12–24 месеца. Важно е обаче да се каже честно: цялостната сигурност на тези данни по формалната GRADE система е оценена като много ниска, заради риск от отклонения в методологията на изследванията и малкия им обем. Това не означава, че методът не работи — означава, че засега няма достатъчно силни, добре контролирани проучвания, за да се твърди категорично колко надежден е ефектът.
Перинервна PRP при нервно защипване
Различен, но свързан подход е инжектирането на PRP директно около защипан периферен нерв — например при синдром на карпалния канал или защипване на лакътния нерв — понякога като част от техника, известна като хидродисекция (отделяне на нерва от заобикалящите го сраствания чрез инжектиране на течност около него). Систематични прегледи в тази област отчитат статистически значимо подобрение в болката и функцията, задържащо се до около 12 месеца проследяване, без сериозни нежелани реакции. При хирургично освобождаване на защипан нерв PRP се изследва и като локално допълнение по време на самата операция, с отчетено дълготрайно подобрение в отделни ретроспективни серии.
Общото между интрадискалната, епидуралната и перинервната PRP е, че всички те представляват разширение на добре установената биология на растежните фактори към нова анатомична територия — логично, но все още по-малко зряло по отношение на количеството и качеството на клиничните доказателства, отколкото приложението при ставна артроза или сухожилни увреждания. Затова решението за приложение в тази конкретна област трябва да бъде особено индивидуализирано, а очакванията — съответно по-внимателно поставени.
PRP спрямо кортикостероид и хиалуронова киселина — кое кога
Пациентите често питат директно защо да изберат PRP, когато съществуват по-евтини и по-добре познати алтернативи. Отговорът зависи от целта на лечението, не от общо предпочитание към единия метод.
Кортикостероидната инжекция действа бързо и мощно противовъзпалително — идеална е за бързо овладяване на остър пристъп на болка. Цената на тази бързина обаче е краткотрайност на ефекта и, при повторно и често приложение, потенциално неблагоприятно въздействие върху качеството на хрущялната и сухожилната тъкан в дългосрочен план. Сравнителни проучвания при тенис лакът показват точно тази закономерност — кортикостероидът печели в първите седмици, но PRP го изпреварва трайно след няколко месеца.
Хиалуроновата киселина действа основно чрез механично подобряване на вискозитета на ставната течност — „смазва" ставата, без пряко биологично регенеративно действие. При колянна артроза множеството цитирани по-горе мета-анализи показват последователно предимство на PRP пред хиалуроновата киселина по отношение на болка и функция в средносрочен и дългосрочен план.
PRP заема различна позиция — по-бавно начало на ефекта, защото разчита на биологичен процес, но по-устойчив резултат в средносрочен и дългосрочен план, съчетан с двойното действие — противовъзпалително и регенеративно — описано по-горе. При някои протоколи PRP и хиалуронова киселина дори се комбинират в една и съща инжекция, с цел да се съчетаят механичното и биологичното действие — подход, който отделни проучвания свързват с допълнителни структурни ползи, макар клиничното превъзходство над самостоятелна хиалуронова киселина да не е категорично доказано във всички изследвания.
Практическият извод е прост: изборът на метод следва конкретната клинична ситуация — остротата на симптомите, стадия на заболяването, възрастта и целите на пациента — а не механично предпочитание към „по-новия" или „по-модерния" метод.
PRP терапия при спортни травми
Спортистите — както състезателни, така и любители — са група, при която PRP намира особено широко приложение, най-вече заради комбинацията от чести претоварвания и микротравми при контактни спортове, пренатоварване при тренировъчен процес, и желанието за възможно най-бързо, но безопасно връщане към активност без хирургична намеса. Честите състояния, при които се прилага, включват тенис лакът, голф лакът, инсерционити на ахилесовото сухожилие и хронични бурсити — теми, разгледани по-подробно по-горе.
Индивидуалният отговор — защо резултатите варират
Един от най-честите въпроси е защо резултатът от PRP не е еднакъв при всички пациенти. Отговорът е биологичен, не технически. Съставът на кръвта, а оттам и концентрацията на растежни фактори в получената плазма, е строго индивидуален — зависи от възрастта, общото здравословно състояние, изходния брой тромбоцити и дори от момента на деня, в който е взета кръвта. Затова е честно да се каже, че PRP не гарантира еднакъв резултат при всеки пациент — тя предлага реален, изследван биологичен потенциал, чиято степен на реализация е индивидуална.
PRP или стволови клетки — честно объркване
Пациентите често използват термините взаимозаменяемо, но PRP и терапиите със стволови клетки (например концентрат от костен мозък, известен като BMAC) са различни по биология методи. PRP концентрира тромбоцити и техните растежни фактори от кръвта, но не съдържа значим брой стволови клетки сами по себе си. Терапиите с BMAC или мастна тъкан, за разлика от това, целят директно да доставят регенеративни клетки-предшественици в увредената зона. Двата подхода могат в определени случаи да се комбинират, но не са едно и също нещо, различават се съществено по цена и по инвазивност на самото вземане на материала, а изборът между тях зависи от конкретната индикация и тежестта на увреждането.
Практически въпроси, които пациентите питат
PRP терапията в България, както и в повечето държави, обичайно е изцяло частна процедура — не се покрива от здравната каса, тъй като все още не е част от стандартния, задължително финансиран протокол за лечение на ставни и сухожилни заболявания. Това е реалност, за която пациентът трябва да е информиран предварително, а не изненада след консултацията.
Броят на нужните сесии зависи от конкретната индикация — при някои състояния (например плантарен фасциит или тенис лакът) една единствена инжекция често е достатъчна за пълния протокол, докато при ставна артроза много протоколи предвиждат серия от две до три инжекции, разположени през седмица до няколко седмици.
При избор на специалист за PRP терапия има смисъл да се обърне внимание на няколко неща: дали инжектирането се извършва под образен (най-често ехографски) контрол за прецизност, особено при по-дълбоки стави като тазобедрената; какъв протокол за приготвяне на плазмата се използва и защо точно него; и дали лекарят има конкретен клиничен опит с приложението на метода при точно вашата индикация, а не само общо запознаване с процедурата.
За кого PRP терапията НЕ е подходяща
Автоложният характер на метода — фактът, че се използва собствената кръв на пациента — прави PRP по принцип безопасна процедура с минимален риск от алергична реакция или имунен отговор. Съществуват обаче реални ограничения. Активна инфекция в областта на инжектиране, тежка тромбоцитопения (ниско изходно ниво на тромбоцити, което прави концентрацията им клинично недостатъчна), някои хематологични заболявания, и активен онкологичен процес в самата зона на приложение са ситуации, при които процедурата трябва да се преразгледа или отложи. При пациенти на антикоагулантна терапия решението изисква индивидуална преценка заедно с лекуващия екип.
Реалистични очаквания
PRP терапията не е „вълшебно решение" и не замества хирургията във всички случаи. Тя не възстановява напълно разрушен ставен хрущял, нито зашива напълно скъсано сухожилие. Това, което реално прави — потвърдено от изследванията по-горе — е измеримо намаляване на болката, подобряване на функцията, и при много пациенти отлагане или пълно избягване на необходимостта от оперативно лечение, особено в ранните и средните стадии на дегенеративните заболявания. При напреднала, тежка ставна деструкция реалистичните очаквания трябва да бъдат съответно по-скромни.
Обикновено ефектът не е мигновен — на разлика от кортикостероидна инжекция, чийто ефект е бърз, но по-краткотраен, PRP действа по-постепенно, тъй като разчита на биологичен процес на регенерация, а не на директно противовъзпалително потискане. Много протоколи предвиждат повече от една инжекция, разположени през определен интервал, за оптимален резултат.
Мястото на PRP в по-широкия план за лечение на болката
PRP не е изолиран метод — той е една от възможностите в систематичния подход към болката, в който изборът следва точната диагноза. За общия преглед на терапията на болката и мястото на различните методи в нея, включително инфилтрациите, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/lechenie-na-bolkata
За разликата между PRP и класическите гръбначни инфилтрации, и кога всеки от двата подхода е по-подходящ, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/infiltracii-na-grabnachen-stalb
Защо PRP работи по-добре в комбинация с рехабилитация
Един детайл, който рядко се подчертава достатъчно, е ролята на движението след процедурата. PRP създава биологично благоприятна среда за възстановяване — но самата регенерация на тъканта се случва в отговор на контролирано, постепенно натоварване, не в пълен покой. При сухожилни увреждания и след ставни инжекции структурирана програма за раздвижване и постепенно заякване, съобразена с конкретното състояние, обичайно допълва и удължава ефекта от самата инжекция.
Това е причината добрият протокол за PRP рядко да бъде самостоятелна процедура — той е част от план, който включва и период на контролирана рехабилитация след инжекцията, а не еднократна намеса, последвана от пълно бездействие.
Как да се подготвите преди процедурата
Подготовката за PRP е много по-лека от тази за операция — не се изисква гладуване и обичайно пациентът може да се храни нормално в деня на процедурата, което само улеснява вземането на кръв. Има обаче един медицински съществен детайл, който често се пропуска: нестероидните противовъзпалителни средства (ибупрофен, диклофенак, напроксен и подобни) трябва да се спрат известно време преди инжекцията.
Причината е директно свързана с механизма на действие на самата терапия. Тези медикаменти потискат агрегацията на тромбоцитите и освобождаването на растежните фактори от тях — точно процесите, върху които разчита PRP. Изследванията показват, че различните НСПВС имат различна продължителност на това потискащо действие: ибупрофен и диклофенак — около 6 до 12 часа според дозата, напроксен — поне 24, а вероятно и до 48 часа. Затова общата практическа препоръка е спиране на тези медикаменти около 7 до 14 дни преди процедурата. Парацетамолът (ацетаминофен) е изключение — той е само слаб и краткотраен инхибитор и не изисква спиране, така че остава разумна алтернатива за контрол на болка в периода преди инжекцията. Селективните COX-2 инхибитори също не показват значимо потискане на тромбоцитната функция, но решението дали да се спрат остава индивидуално.
Важно е да се подчертае: антикоагулантите (медикаменти против съсирване на кръвта) никога не се спират самостоятелно от пациента — това решение се взема винаги съвместно с лекуващия екип, а понякога и с лекаря, предписал самия антикоагулант. Добре е да съобщите на специалиста всички медикаменти, които приемате, включително хранителни добавки с антикоагулантно действие. Добрата хидратация преди процедурата също помага — улеснява вземането на кръв и допринася за по-стабилна концентрация на получената плазма.
Какво да не правите след процедурата
Логиката след инжекцията огледално следва тази отпреди ѝ: всичко, което потиска възпалителния отговор, потенциално намалява ефекта от самата терапия, защото PRP разчита именно на контролирана, временна възпалителна реакция като част от лечебния механизъм.
Затова НСПВС трябва да се избягват не само преди, но и през първите поне 1 до 2 седмици след процедурата — при някои протоколи, особено при сухожилни и ставни приложения, препоръката се разширява до 4–6 седмици. При болка в този период парацетамолът остава предпочитаната алтернатива. По същата логика някои протоколи препоръчват да се избягва интензивно локално охлаждане (лед) в първите 48–72 часа, тъй като студът също потиска локалното възпаление — но това се преценява индивидуално според конкретната процедура и зона.
Третираната зона се нуждае от относителен покой — обичайно 1 до 3 дни без интензивно натоварване, последвано от постепенно, контролирано връщане към обичайна активност в следващите седмици, а не рязко възобновяване на пълно натоварване. Мястото на инжектиране не трябва да се търка, притиска интензивно или мокри обилно в първите 24 часа.
Важно е да знаете какво е нормално и какво не е. Временно усилване на болката, леко подуване или усещане за напрежение в първите два-три дни е обичайна част от очаквания възпалителен отговор — не е признак, че нещо е тръгнало зле. Тревожни признаци, при които трябва да потърсите лекар, са температура над 38°C, рязко влошаваща се болка след първите 48 часа, силно зачервяване и затопляне на инжектираната става, или всякаква гнойна секреция от мястото на убождане.
Заключение
PRP терапията е реален, биологично обоснован метод в съвременната ортопедия — не защото звучи модерно, а защото зад нея стои конкретна, добре изследвана каскада от растежни фактори с измерим ефект върху болката и функцията при широк спектър от състояния, от ставна артроза до сухожилни увреждания. Тя не е универсално решение и не измества хирургията там, където хирургията е реално необходима, но при правилна индикация и реалистични очаквания остава ценен, минимално инвазивен инструмент, който често отлага или напълно предотвратява необходимостта от по-инвазивно лечение.
Често задавани въпроси
Боли ли PRP инжекцията?
Дискомфортът е сравним с обикновена инжекция. При инжектиране в сухожилие или в по-чувствителна зона може да се усети преходно опъване или тежест, което отзвучава в рамките на ден-два.
Колко PRP инжекции обикновено са нужни?
Варира според индикацията — при някои състояния една инжекция е достатъчна, при други протоколът предвижда серия от две до три инжекции, разположени през няколко седмици.
Кога се усеща ефектът?
За разлика от кортикостероида, чийто ефект е бърз, PRP действа постепенно — реално подобрение обичайно се усеща в рамките на няколко седмици, а пълният ефект може да продължи да се развива в течение на месеци.
PRP по-добра ли е от хиалуронова киселина при артроза?
При колянна артроза съвременните мета-анализи последователно показват предимство на PRP пред хиалуронова киселина по отношение на болка и функция в средносрочен план, при сходна безопасност.
Може ли PRP да замести операция?
При ранни и средни стадии на много състояния — често да, чрез отлагане или пълно избягване на оперативно лечение. При напреднала структурна увреда обаче PRP не може да компенсира това, което само хирургията може да коригира.
Безопасна ли е процедурата?
Да — заради автоложния ѝ характер рискът от алергична реакция или имунен отговор е минимален. Основните предпазни мерки касаят изключване на активна инфекция, тежка тромбоцитопения и определени хематологични или онкологични състояния в зоната на приложение.
Използвани източници
Mościcka P, Przylipiak A. History of autologous platelet-rich plasma: A short review. Journal of Cosmetic Dermatology. 2021.
Marx RE. Platelet-Rich Plasma: A Literature Review. Implant Dentistry. Цитирано за концентрацията на растежни фактори (PDGF, TGF-β, EGF) в PRP спрямо цяла кръв.
Platelet-Rich Plasma (PRP): Molecular Mechanisms, Actions and Clinical Applications in Human Body.Обзорна публикация за класификацията на PRP по левкоцитно съдържание и метод на приготвяне. 2025.
Di Martino A, et al. Platelet-Rich Plasma Versus Hyaluronic Acid in the Treatment of Knee Osteoarthritis: A Meta-analysis of 26 Randomized Controlled Trials. American Journal of Sports Medicine. 2020.
Platelet-Rich Plasma Versus Alternative Injections for Osteoarthritis of the Knee: A Systematic Review and Statistical Fragility Index-Based Meta-analysis of Randomized Controlled Trials. American Journal of Sports Medicine. 2024.
Niemiec P, Szyluk K, Jarosz A, Iwanicki T, Balcerzyk A. Effectiveness of Platelet-Rich Plasma for Lateral Epicondylitis: A Systematic Review and Meta-analysis Based on Achievement of Minimal Clinically Important Difference. Orthopaedic Journal of Sports Medicine. 2022.
Platelet-rich plasma versus autologous blood versus steroid injection in lateral epicondylitis: systematic review and network meta-analysis. 2016.
The Effectiveness of Platelet-Rich Plasma in the Management of Rotator Cuff Tears: A Systematic Review and Meta-Analysis. 2025.
Chang MC, et al. Platelet-Rich Plasma Releasate versus Corticosteroid for the Treatment of Discogenic Low Back Pain: A Double-Blind Randomized Controlled Trial. 2022.
Effectiveness of intradiscal platelet rich plasma for discogenic low back pain without Modic changes: A randomized controlled trial. North American Spine Society Journal. 2022.
Platelet Rich Plasma and Platelet-Related Products in the Treatment of Radiculopathy — A Systematic Review of the Literature. 2022.
A systematic review of the clinical application of platelet-rich plasma for peripheral neuropathic pain.2025.
A Review of Platelet-Rich Plasma Use in Patients Taking Non-steroidal Anti-inflammatory Drugs for Guideline Development. Систематизиран преглед на 25 проучвания за продължителността на тромбоцитно потискане при различни НСПВС. 2024.
de Vos RJ, et al. Platelet-rich plasma injection for chronic Achilles tendinopathy: a randomized controlled trial. JAMA. 2010.
Boesen AP, et al. Effect of High-Volume Injection, Platelet-Rich Plasma, and Sham Treatment in Chronic Midportion Achilles Tendinopathy. American Journal of Sports Medicine. 2017.
Conservative treatment for Insertional Achilles Tendinopathy: platelet-rich plasma and focused shock waves. A retrospective study. 2017.
Gwynne-Jones DP, et al. (PATH-2 trial). Platelet-rich plasma injection for acute Achilles tendon rupture: two-year follow-up of the PATH-2 randomized, placebo-controlled, superiority trial.
Effect of Platelet-Rich Plasma Augmentation on Endoscopy-Assisted Percutaneous Achilles Tendon Repair. Journal of Clinical Medicine. 2022.
Platelet-Rich Plasma Versus Corticosteroids for Plantar Fasciitis: A Systematic Review of Randomized Controlled Trials. Orthopaedic Journal of Sports Medicine. 2020.
Platelet rich plasma therapy versus other modalities for treatment of plantar fasciitis: A systematic review and meta-analysis. Foot and Ankle Surgery. 2024.
Автор и медицинска отговорност
Автор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Съдържанието има образователна цел и не представлява индивидуална медицинска препоръка. То не замества преглед, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за конкретно лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена с индивидуалното състояние на пациента.
Последна медицинска редакция: 24.07.2026 г.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването или публикуването на текста без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.