Дискова херния – причини, симптоми, диагностика и лечение от А до Я
Дисковата херния е сред най-честите диагнози на гръбначния стълб — и сред най-плашещите за пациента, който тъкмо я е чул за първи път. Думата „херния" звучи сериозно, а образът на ЯМР снимката, показваща изместена дискова тъкан близо до нервен корен, лесно поражда усещане за неотложност.
Реалността е по-обнадеждаваща от първото впечатление. В по-голямата част от случаите дисковата херния се овладява успешно без операция, а самото тяло разполага с реален биологичен механизъм да намали, а понякога и напълно да отстрани изместената тъкан с времето. Тази статия обяснява какво точно се случва в диска, защо се появява болка, как се поставя диагнозата, и — може би най-важното — какво реално показва научната литература за естествения ход на заболяването и границите между консервативно и оперативно лечение.
Анатомия на диска — какво точно се разкъсва
Между всеки два прешлена в гръбначния стълб се намира междупрешленен диск — структура, която действа едновременно като амортисьор и като става, позволяваща контролирано движение между прешлените. Дискът се състои от две основни части.
В центъра се намира nucleus pulposus (пулпозно ядро) — гелообразна, богата на вода тъкан, която поема и разпределя натиска при натоварване. Около него се намира annulus fibrosus (фиброзен пръстен) — концентрични слоеве плътна колагенова тъкан, които обгръщат ядрото като слоевете на лук и не му позволяват да се измести при нормално натоварване. Дискът е ограничен отгоре и отдолу от хрущялни крайни плочки, свързващи го с телата на съседните прешлени.
С възрастта и натоварването дискът постепенно губи част от водното си съдържание, а фиброзният пръстен натрупва микроскопични пукнатини. Когато тези пукнатини стигнат достатъчно дълбоко, част от ядрото може да премине през тях — това е самата дискова херния.
Видове херния — защо не всяка херния е еднаква
Класификацията според степента на изместване на дисковата тъкан има реално практическо значение, защото различните типове имат различна еволюция във времето — момент, към който ще се върнем по-долу.
Издуване (bulging) — дискът се разширява равномерно навън, без ясно локализирано изпъкване, обичайно свързано с общо дегенеративно отслабване, не с остро разкъсване.
Протрузия (protrusion) — фокално изпъкване на дисковата тъкан, докато най-външните влакна на фиброзния пръстен все още остават непокътнати — тъканта е „изместена, но задържана".
Екструзия (extrusion) — дисковата тъкан пробива изцяло фиброзния пръстен и излиза извън обичайните граници на диска, но остава свързана с основната маса на диска.
Секвестрация — фрагмент от дисковата тъкан се откъсва напълно и се движи свободно в гръбначния канал, без връзка с диска, от който произхожда.
Защо дисковата херния боли — не само механика
Интуитивното обяснение — че болката идва просто от механичния натиск върху нерв — е само половината истина, и това е важен детайл, който рядко се обяснява добре на пациента. Дисковата тъкан, особено ядрото, съдържа биохимични вещества — включително възпалителни медиатори като фактор на туморна некроза (TNF-α) и различни интерлевкини, — които при контакт с нервен корен предизвикват локална възпалителна реакция: химично дразнене на нерва, отделно и независимо от чисто механичното притискане.
Именно тази двойна логика — механична и химична — обяснява защо тежестта на симптомите не винаги съответства на размера на хернията, видим на образното изследване. Пациент с относително малка, но остро възпалена херния може да изпитва силна болка, докато друг с обективно по-голяма херния може да има само лек дискомфорт, ако възпалителният компонент е слабо изразен. Тя обяснява и защо противовъзпалителните медикаменти и инфилтрациите — методи, насочени именно към химичния, не към механичния компонент — могат да донесат реално облекчение дори без да променят физическия размер на хернията.
Причини и рискови фактори
Основният механизъм е дегенеративен — постепенна загуба на водно съдържание и еластичност на диска с възрастта, съчетана с натрупано механично натоварване от повтарящи се движения, продължително статично положение или еднократна прекомерна натоварваща сила. Съпътстващи състояния като спондилолистеза, сколиоза или заболявания на съединителната тъкан могат допълнително да предразположат към проблема.
Реални рискови фактори включват наднормено тегло (повишава натоварването върху лумбалните дискове), тютюнопушене (нарушава кръвоснабдяването и храненето на дисковата тъкан, които и без това са ограничени), заседнал начин на живот в комбинация с внезапно интензивно натоварване, тежък физически труд с повтарящо се навеждане и вдигане, и възрастовия диапазон между 30 и 50 години — периодът, в който дискът вече е достатъчно дегенерирал, за да бъде уязвим, но все още съдържа достатъчно тъкан под налягане, за да се получи изразена херния (при по-възрастни пациенти дискът често е вече толкова обезводнен, че рискът от класическа остра херния реално намалява).
Дегенеративната каскада — защо проблемът рядко е изолиран
Дисковата херния рядко е самостоятелно, изолирано събитие — тя обичайно е част от по-широк, постепенен процес на дегенеративни промени в целия двигателен сегмент на гръбначния стълб, включващ диска, двете фасетни стави зад него и връзковия апарат, стабилизиращ сегмента. Загубата на височина и еластичност на диска постепенно променя натоварването върху съседните фасетни стави, което с времето може да доведе до тяхна собствена артроза, а тя от своя страна — до промяна в стабилността на целия сегмент. Разбирането на този по-широк контекст е важно, защото обяснява защо при част от пациентите освен самата херния се откриват и съпътстващи промени — а лечебният план понякога трябва да отчита не само хернията сама по себе си, но и цялостното състояние на сегмента.
Симптоми според локализацията
Симптомите зависят пряко от нивото на гръбначния стълб и от това кой точно нервен корен е засегнат.
При поясния отдел класическата картина е болка в кръста, излъчваща се по хода на седалищния нерв към задната част на бедрото, прасеца и понякога стъпалото — състояние, познато като ишиас. Точното разпределение на болката, изтръпването и мускулната слабост зависи от засегнатото ниво: херния на ниво L4-L5 обичайно засяга нервен корен L5 и причинява слабост при разгъване на палеца на крака и изтръпване по външната страна на подбедрицата; херния на ниво L5-S1 засяга корен S1 и се свързва с отслабен ахилесов рефлекс, трудност при ходене на пръсти и изтръпване по външния ръб на стъпалото.
При шийния отдел болката се излъчва към рамото, ръката и пръстите, а точното разпределение зависи от засегнатия корен — например херния на ниво C6-C7 типично засяга трицепса и средния пръст на ръката.
Общите, независещи от нивото симптоми включват пареща или стрелкаща болка, изтръпване и мравучкане, и мускулна слабост в зоната, инервирана от засегнатия нерв.
Кога симптомите са спешни — синдром на кауда еквина
Това е разделът, на който трябва да се обърне най-сериозно внимание, защото засяга спешност, а не рутинна оценка. Синдромът на кауда еквина настъпва, когато масивна централна херния притисне едновременно множество нервни коренчета в долната част на гръбначния канал, и представлява истинска неврохирургична спешност.
Тревожните признаци включват загуба или намаляване на чувствителността в областта, която би се допряла до седло при езда — вътрешната част на бедрата, седалището и перинеума, — задържане или загуба на контрол върху уринирането, загуба на контрол върху дефекацията, и двустранна, а не едностранна болка или слабост в краката (за разлика от обичайния едностранен ишиас). Загубата на контрол върху пикочния мехур е особено надежден ранен сигнал и често се проявява преди останалите признаци — усещане, че пикочният мехур не се изпразва напълно, или загуба на усещането за пълнота.
При поява на който и да е от тези признаци не се чака следващия ден за консултация — необходима е спешна оценка в рамките на часове. Литературата последователно показва, че хирургично освобождаване в рамките на 24 до 48 часа от началото на тези симптоми дава значително по-добри шансове за възстановяване на функцията, отколкото отложена интервенция — а част от неврологичния дефицит може да остане трайна, ако лечението закъснее.
Физикалният преглед — какво точно търси лекарят
Преди всяко образно изследване прегледът дава важна насока сам по себе си. При съмнение за поясна херния тестът за повдигане на изпънат крак — при който пациентът лежи по гръб, а изследващият бавно повдига изпънатия крак — е класически провокационен тест: възпроизвеждането на познатата излъчваща болка при определен ъгъл на повдигане насочва силно към притискане на лумбален нервен корен. При съмнение за шийна херния сходна роля играе тестът на Спърлинг — леко накланяне и завъртане на главата към засегнатата страна с внимателен натиск отгоре, което, ако провокира позната излъчваща болка към ръката, насочва към компресия на шиен корен.
Успоредно с провокационните тестове се оценяват мускулната сила по конкретни групи, инервирани от отделните нервни коренчета, дълбоките сухожилни рефлекси (коленен, ахилесов, трицепсов рефлекс, според засегнатото ниво), и картографиране на зоните с изтръпване по конкретни дерматоми — кожни зони, инервирани всяка от точно определен нервен корен. Комбинацията от тези находки често позволява на опитния клиницист да предположи с добра точност точно кое ниво е засегнато, преди изобщо да се погледне образното изследване — а след това образната находка или потвърждава, или поставя под въпрос първоначалната клинична преценка.
Диагностика
Диагностичният процес започва с клиничен преглед и неврологична оценка — тест за повдигане на изпънат крак (провокира болка по хода на седалищния нерв при притиснат лумбален корен), оценка на мускулната сила по определени групи мускули, дълбоки сухожилни рефлекси, и картографиране на зоните с изтръпване.
Образната диагностика следва прегледа, не го предхожда механично. Магнитно-резонансната томография (ЯМР) е златният стандарт, защото показва директно меките тъкани — самия диск, нервните коренчета и степента на притискане. Компютърна томография се използва при специфични показания, например когато ЯМР е противопоказан.
Тук е мястото за важно уточнение, което рядко се казва директно на пациента: образните изследвания не трябва да се самоназначават и не трябва да се тълкуват изолирано от клиничната картина. Проучвания при напълно безсимптомни хора показват, че дискови промени — включително истински протрузии — се откриват на ЯМР с изненадващо висока честота дори при хора без никаква болка. Находка на снимката без съответстваща клинична картина не е автоматично показание за лечение, камо ли за операция.
Естественият ход на заболяването — обнадеждаващата, но рядко обяснявана част
Това е може би най-важната информация в цялата статия, и точно тя най-често липсва в популярните обяснения за дискова херния. Дисковата тъкан, изместена извън нормалните граници на диска, не остава непроменена завинаги — тялото разполага с реален биологичен механизъм да я разгради и отстрани с времето, процес, наречен спонтанна резорбция.
Систематичен преглед на литературата установява следната вероятност за спонтанно намаляване на размера: 96% при секвестрирани фрагменти, 70% при екструзии, 41% при протрузии, и само 13% при обикновено издуване на диска. Пълна резорбция — тоест практически изчезване на изместената тъкан — се наблюдава при 43% от секвестрациите и 15% от екструзиите.
Парадоксът тук е важен за разбиране: колкото по-голяма и по-тежко изглеждаща е хернията — особено ако е екструзия или секвестрация, — толкова по-вероятно е тя реално да се самоограничи с времето. Причината е биологична, не случайна. Когато дисковата тъкан пробие фиброзния пръстен и излезе извън диска, тя губи имунната защита, която пръстенът обичайно осигурява, и се озовава директно изложена на системното кръвообращение в епидуралното пространство. Там имунната система разпознава тъканта като чужда и я атакува активно чрез макрофаги — клетки, специализирани в разграждането и отстраняването на увредена тъкан — процес, който постепенно намалява обема на хернията.
Средното време за изразена резорбция е около 9 месеца, като повечето масивни хернии показват значителна промяна между 3-ия и 21-ия месец от началото на симптомите. При пациенти, проследени с повторно ЯМР след консервативно лечение, около три четвърти от тези с екструзия показват пълно разрешаване на образната находка, което последователно корелира с реално клинично подобрение в болката и функцията.
Тази информация не означава, че всяка херния трябва да се остави сама на себе си без наблюдение — но обяснява защо консервативният подход при повечето пациенти без спешни признаци е не просто разумен компромис, а стратегия, основана на реалната биология на заболяването.
Консервативно лечение
Консервативното лечение е първа линия при по-голямата част от случаите на дискова херния без спешни неврологични признаци, и обичайно включва комбинация от няколко подхода едновременно, не единична мярка.
Активното раздвижване, а не продължителен покой на легло, е съвременният стандарт — старата практика за строг многодневен постелен режим реално забавя възстановяването и води до допълнителна мускулна слабост, без да ускорява резорбцията на хернията. Физиотерапията и кинезитерапията подпомагат контролираното връщане към движение, укрепват стабилизиращата мускулатура около гръбначния стълб и учат пациента на безопасна биомеханика.
Медикаментозната терапия обичайно включва нестероидни противовъзпалителни средства за контрол на болката и локалното възпаление, мускулни релаксанти при изразен мускулен спазъм, а при преобладаващо невропатен характер на болката — антиконвулсанти или антидепресанти от групи, доказано ефективни при нервна болка, не заради психиатрично показание. Опиоидни аналгетици се запазват за строго определени, обичайно краткосрочни ситуации, заради риска от толеранс и зависимост при по-продължителна употреба.
Инжекционната терапия — гръбначни инфилтрации — заема място, когато медикаментите и физиотерапията сами по себе си не дават достатъчен контрол на болката, особено при изразен радикулерен компонент. За пълния механизъм на тези процедури, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/infiltracii-na-grabnachen-stalb
А за конкретните видове инфилтрации според засегнатата структура, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/infiltracii-lechenie-na-bolkata
При определени пациенти, при които консервативните методи имат ограничен ефект, PRP терапията се обсъжда като допълнителна възможност, макар доказателствената база за интрадискално приложение да остава по-предпазлива в сравнение с приложението при стави и сухожилия. Прочетете повече тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kravna-plazma-prp-terapiya
Защо съм скептичен към озонотерапията
Тук трябва да бъда пряк, защото пациентите заслужават честен отговор, а не учтиво мълчание. Интрадискалната озонотерапия — инжектиране на озоново-кислородна смес директно в диска или около нервния корен — се предлага широко и се маркетира с увереност, каквато реалната доказателствена база не оправдава.
Да, съществуват публикувани проучвания за озонотерапия при дискова херния, включително няколко рандомизирани и дори едно нон-инфериорити сравнение с микродисцектомия. Но тази литература е концентрирана до голяма степен сред тесен кръг изследователски групи, силно свързани помежду си, а не потвърдена независимо от широк кръг центрове по света. Нито една от водещите международни доказателствено-базирани клинични насоки за лечение на дискова херния и болка в кръста не включва озонотерапията сред препоръчваните методи — отсъствие, което не е случайно, а отразява преценка, че наличните данни не достигат прага за сигурна препоръка. Изборът на нон-инфериорити дизайн в най-цитираното сравнително проучване е показателен сам по себе си — това е много по-нисък доказателствен праг от доказване на реално превъзходство или дори на сигурна ефективност.
Има и конкретен, рядко споменаван на пациента риск: при случайно интраваскуларно инжектиране озоновият газ може да причини газова емболия — рядко, но описано в медицинската литература, потенциално тежко усложнение. Това не е теоретична, а документирана опасност.
Моята позиция като лекар е ясна: не препоръчвам озонотерапия при дискова херния. Не защото методът звучи необичайно, а защото доказателствената база зад него не съответства на увереността, с която обичайно се предлага на пациентите — а когато става дума за инжекция близо до нервни структури, тази разлика между маркетинг и доказателство има значение.
Кога се обсъжда оперативно лечение
Операцията не е първа стъпка при дискова херния — тя се обсъжда, когато консервативното лечение реално е било изпробвано в достатъчна степен и не дава задоволителен резултат, обичайно след период от порядъка на шест до дванадесет седмици последователно консервативно лечение, освен при наличие на спешни признаци.
Ясни показания за оперативно лечение включват прогресираща или изразена мускулна слабост (не само болка), хронична, инвалидизираща болка, устойчива на добре проведено консервативно лечение в продължение на няколко месеца, и — като абсолютна спешност, независимо от продължителността на симптомите — синдром на кауда еквина.
Видове оперативно лечение
Изборът на техника зависи от точния тип и локализация на хернията, както и от съпътстващите промени в гръбначния стълб.
Микродисцектомията е най-често прилаганата операция при херния с ясен радикулерен компонент — минимално инвазивна процедура, при която през малък разрез и с помощта на увеличение (микроскоп или ендоскоп) се премахва точно изместената, притискаща нерва тъкан, без да се засяга останалата здрава част на диска. Данните от множество проследявания са последователни: успеваемост по отношение на облекчаване на болката по крака в порядъка на 80 до 95%, като по-голямата част от подобрението настъпва бързо в първите седмици. Реалистично трябва да се знае и обратната страна на тази статистика — при около 5 до 15% от пациентите в рамките на следващите десет години може да настъпи повторна херния на същото ниво, а при част от пациентите остава известна остатъчна болка дори при технически успешна операция. Резултатите са последователно по-добри, когато операцията се извърши в рамките на около 6 до 12 месеца от началото на симптомите, а не след години отлагане.
Ендоскопската дисцектомия е по-нова, още по-щадяща еволюция на същия принцип — достъп през много малък отвор с директна визуализация, обичайно с по-бързо ранно възстановяване, макар изборът да зависи от конкретната анатомия на хернията.
Ламинектомията — премахване на част от костната дъга на прешлена — се прилага, когато освен самата херния има и съпътстващо стеснение на гръбначния канал (спинална стеноза), изискващо по-широка декомпресия.
Спиналната фузия (обездвижване на два съседни прешлена чрез имплант) се обсъжда при съпътстваща нестабилност на сегмента, а не при обикновена, изолирана херния без нестабилност.
Протезирането на диск — заместване на увредения диск с изкуствена става вместо фиксиране — запазва движението в сегмента и се обсъжда при внимателно подбрани пациенти, обичайно по-млади, без изразени съпътстващи дегенеративни промени в съседните стави на гръбначния стълб.
Възстановяване и реалистични очаквания
След консервативно лечение подобрението обичайно е постепенно, успоредно с намаляването на възпалението и, при много пациенти, с реалната резорбция на хернията, описана по-горе — процес, който отнема седмици до месеци, не дни. Важно е темпото на очакванията да бъде реалистично: значително подобрение в първите четири до шест седмици е добър знак, но пълно, устойчиво разрешаване на симптомите при по-тежки случаи логично следва по-бавния график на самата тъканна резорбция, обсъден по-горе — с други думи, търпението тук не е пасивност, а съответства на реалната биология на оздравителния процес.
След оперативно лечение болката по хода на нерва обичайно намалява бързо, защото механичният и химичният източник на дразнене е директно отстранен, докато остатъчна слабост или изтръпване, ако са били налице продължително преди операцията, могат да отзвучават по-бавно или частично, защото засягат възстановяването на самия нерв, не само премахването на притискащата причина. Колкото по-дълго преди операцията е продължила изразената неврологична загуба, толкова по-предпазливи трябва да бъдат очакванията за пълно възстановяване на засегнатата функция — фактор, който също влиза в преценката кога отлагането на операция при прогресираща слабост престава да бъде разумно.
Профилактика и намаляване на риска
Правилната техника при вдигане на тежести — със свити колене и изправен гръб, вместо навеждане от кръста — остава основна практическа мярка. Редовната физическа активност, поддържането на здравословно тегло и отказът от тютюнопушене подпомагат дългосрочното здраве на дисковата тъкан, а не само общото физическо състояние.
Кога болката не е от дискова херния
Не всяка болка, излъчваща се по крака или ръката, произлиза от дискова херния — а разграничението има пряко значение за лечението. Стеноза на гръбначния канал, дегенеративно стеснение около нервните структури, обичайно се проявява по-скоро с болка, влошаваща се при ходене и облекчаваща се при навеждане напред (за разлика от типичната херния, при която навеждането напред често влошава симптомите). Синдром на пириформис мускула — притискане на седалищния нерв от спазмиран дълбок седалищен мускул, а не от самия гръбнак — може да имитира ишиас много убедително, но произхожда от съвсем различна структура. Ставна артроза на тазобедрената става понякога се проявява с болка, излъчваща се към коляното, объркваща се лесно с гръбначен произход. А чисто мускулно-скелетна, миофасциална болка в кръста, без реално нервно засягане, няма да покаже неврологичен дефицит при внимателен преглед, дори при силна субективна болка.
Именно затова точната диагноза, съчетаваща анамнеза, физикален преглед и, при нужда, образна диагностика, е решаваща стъпка преди избора на лечение — лечение, насочено към грешния източник на болката, логично няма да донесе очаквания резултат, независимо колко прецизно е изпълнено само по себе си.
Заключение
Дисковата херния е сериозна, но в по-голямата си част добре овладяема диагноза. Ключът към правилното поведение е разбирането, че тежестта на образната находка не е равна на тежестта на прогнозата — тялото разполага с реален механизъм за самоограничаване на проблема, а консервативното лечение при повечето пациенти не е компромис, а научно обоснован първи избор. Операцията остава важен и понякога незаменим инструмент, но е запазена за ясно определени ситуации — прогресивна неврологична загуба, устойчива на лечение болка, или спешност като синдрома на кауда еквина.
Често задавани въпроси
Дисковата херния изчезва ли сама?
При голяма част от пациентите — да, поне частично. Систематичните прегледи показват, че по-тежко изглеждащите хернии (екструзии, секвестрации) реално имат по-висок шанс за спонтанно намаляване от по-леките протрузии.
Опасно ли е да не се оперирам?
При липса на спешни неврологични признаци — не. Отлагането на операцията, докато консервативното лечение все още показва ефект, не е опасно решение, а стандартен подход.
Кои симптоми изискват спешна оценка?
Загуба на контрол върху пикочния мехур или червата, изтръпване в областта на седлото, и двустранна (не едностранна) слабост в краката — тези признаци изискват оценка в рамките на часове, не дни.
Ако имам херния на снимката, но не ме боли, трябва ли лечение?
Обичайно не. Дискови изменения се откриват на ЯМР дори при напълно безсимптомни хора — находката трябва винаги да се тълкува заедно с реалната клинична картина, не изолирано.
Колко дълго трае консервативното лечение, преди да се обсъжда операция?
Обичайно между шест и дванадесет седмици последователно, добре проведено консервативно лечение, освен при спешни признаци, при които решението е незабавно.
Работи ли озонотерапията при дискова херния?
Публикуваните данни са ограничени по качество и концентрирани сред тесен кръг изследователи, а методът отсъства от водещите международни клинични насоки. Носи и рядък, но реален риск от газова емболия при неправилно приложение. Не е част от препоръчваното от мен лечение.
Използвани източници
Chiu CC, Chuang TY, Chang KH, Wu CH, Lin PW, Hsu WY. The probability of spontaneous regression of lumbar herniated disc: a systematic review. Clinical Rehabilitation. 2015;29(2):184–195.
Prediction and Mechanisms of Spontaneous Resorption in Lumbar Disc Herniation: Narrative Review.2024.
Characteristics and mechanisms of resorption in lumbar disc herniation. 2022.
Spontaneous regression of extruded lumbar disc herniation: Correlation with clinical outcome.Проспективно наблюдателно проучване, 40 пациенти.
Long B, Koyfman A, Gottlieb M. Evaluation and management of cauda equina syndrome in the emergency department. American Journal of Emergency Medicine. 2020;38:143–148.
Srikandarajah N, Boissaud-Cooke MA, Clark S, Wilby MJ. Does early surgical decompression in cauda equina syndrome improve bladder outcome?
Physical prognostic factors predicting outcome following lumbar discectomy surgery: systematic review and narrative synthesis. BMC Musculoskeletal Disorders. 2019.
Kelekis A, Bonaldi G, Cianfoni A, et al. Intradiscal oxygen-ozone chemonucleolysis vs microdiscectomy for lumbar disc herniation radiculopathy: a non-inferiority randomised control trial. The Spine Journal. 2022. Цитирано за нон-инфериорити дизайна на най-цитираното сравнително проучване за озонотерапия.
Автор и медицинска отговорност
Автор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Съдържанието има образователна цел и не представлява индивидуална медицинска препоръка. То не замества преглед, неврологична оценка, образна диагностика или лечение от лекар специалист. При съмнение за спешни неврологични симптоми потърсете незабавна медицинска помощ.
Последна медицинска редакция: 24.07.2026 г.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването или публикуването на текста без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.