Защо обезболяващите помагат по-малко при болки в ставите около менопаузата?
Много жени около 45–60-годишна възраст започват да усещат, че болката в тялото им се променя. Коленете се обаждат по-често. Тазобедрените стави, кръстът, седалището, бедрата, раменете или ръцете започват да болят без една ясна причина. Сутрин има скованост. След натоварване възстановяването е по-бавно. Сънят е по-лош. Умората се натрупва.
И най-объркващото е, че обезболяващите, които преди са помагали, вече действат по-слабо, по-бавно или за по-кратко.
Тогава пациентката често започва да се пита дали болката е от ставите, от възрастта, от хормоните, от артроза, от кръста, от наддаване на тегло или просто от това, че „тялото вече не е същото“.
Тази статия не е общ текст за менопаузата. Тя обяснява защо около перименопаузата и менопаузата болката често става смесена и защо стандартните обезболяващи понякога вече не дават същия ефект.
Причината рядко е само една. Болката може да идва едновременно от става, сухожилия, мускули, гръбначен стълб, нерви, нарушен сън, хормонален преход и повишена чувствителност на нервната система. Затова понякога проблемът не е, че обезболяващото е „слабо“. Проблемът е, че болката вече не идва само от едно място.
Най-важният въпрос не е кое обезболяващо е най-силно. По-важният въпрос е какъв тип болка има пациентката и дали лечението е насочено към правилната причина.
Затова тази статия не търси „най-силното обезболяващо“. Тя подрежда причините, поради които болката около менопаузата може да стане по-упорита и защо правилното лечение започва с разпознаване на болковия механизъм.
Разберете кога обезболяването е част от лечението и кога вече трябва да се търси причината за болката, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/terapia-na-bolkata-yordanov
Краткият отговор
След 45–50 години обезболяващите може да помагат по-малко не защото жената „преувеличава“ и не защото всички лекарства „спират да действат“. По-често причината е, че болката става по-сложна.
Тя може да бъде ставна, например при артроза на коляното или тазобедрената става. Може да бъде мускулно-сухожилна, когато мускулите отслабват, натоварването се променя или сухожилията се претоварват. Може да бъде възпалителна, когато има оток, синовит, реакция след натоварване или сутрешна скованост. Може да бъде нервна, когато част от болката идва от кръста, дискова болест, стеснение на гръбначния канал или притиснат нерв. Може да бъде и централно усилена, когато нервната система става по-чувствителна и болката се усеща по-силно, по-разлято и по-продължително.
Когато болката е само краткотраен възпалителен сигнал, едно противовъзпалително лекарство може да помогне добре. Когато болката идва от няколко механизма едновременно, едно хапче често дава само частичен или кратък ефект.
Това е причината при много жени около менопаузата да се появи усещането: „Пия лекарства, но вече не ми действат както преди.“
Първо: какво всъщност е болката?
Болката не е диагноза. Тя е сигнал и преживяване едновременно.
Обикновено всичко започва от специални нервни окончания, наречени ноцицептори (нервни окончания, които реагират на потенциално увреждане). Те се активират при натиск, възпаление, химично дразнене, температура или друга заплаха за тъканите. След това сигналът се пренася по нервни влакна към гръбначния мозък, където може да бъде усилен или отслабен. Накрая достига до мозъка, който определя къде боли, колко силно боли и колко заплашителна е тази болка за човека.
Това е много важно: болката не се „ражда“ само в ставата. Ставата може да изпрати сигнал, но усещането за болка се оформя от цялата нервна система — периферните нерви, гръбначния мозък, мозъка, съня, емоционалното състояние, предишния болков опит и общото състояние на организма.
Затова две жени с подобна рентгенова снимка на коляното могат да имат различна болка. Едната може да ходи сравнително добре, а другата да има силна болка, скованост и страх от движение. Това не означава, че едната „преувеличава“. Означава, че болката е по-сложна от снимката.
За подробно обяснение как възниква болката, как се предава по нервите и как мозъкът я обработва, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kakvo-e-bolkata-rukovodstvo
Защо това има значение при жените около менопаузата?
Около перименопаузата и менопаузата се променя начинът, по който тялото реагира на натоварване, възпаление, недоспиване, мускулна слабост и вече съществуваща артроза. Затова една болка, която преди е била кратка и предвидима, може да стане по-упорита. Една начална артроза, която дълго е била търпима, може да започне да ограничава ходенето. Една болка в кръста може да се смеси с болка в тазобедрената става. Една мускулно-сухожилна болка може да се усеща като ставна.
Когато сънят е нарушен, нервната система също често става по-чувствителна към болка. Точно затова при жена след 45–50 години въпросът не трябва да бъде само какво обезболяващо да вземе. По-важният въпрос е какъв тип болка има, откъде идва тя и защо вече не се повлиява както преди.
Как менопаузалният преход променя болковата среда?
За тази статия най-важното не е самата менопауза, а как хормоналният преход може да промени болковата чувствителност, съня, мускулната сила, сухожилната поносимост и усещането за вече съществуваща артроза.
Перименопаузата е периодът преди окончателната менопауза. При много жени тя започва през 40-те години и може да продължи години. През този период нивата на женските полови хормони започват да се колебаят. След менопаузата естрогенът трайно намалява.
Естрогенът участва в множество процеси, свързани с възпаление, съединителна тъкан, кост, мускул и болкова чувствителност. Затова спадът и колебанията му могат да променят контекста, в който болката се усеща. При част от жените хормоналният преход се усеща не само като горещи вълни, промени в настроението или нарушения на съня, а и като ставна, мускулна или сухожилна болка.
През последните години в медицинската литература все по-често се обсъжда понятието мускулно-скелетен синдром на менопаузата. Това не е диагноза, която обяснява всяка болка, а полезна рамка, с която се описва група от промени около менопаузата: ставни болки, сухожилни оплаквания, намаляване на мускулната маса и сила, намаляване на костната плътност, по-лесна умора и по-изразена чувствителност на опорно-двигателната система.
Това не означава, че менопаузата „причинява“ всяка артроза. По-точно е да се каже, че хормоналният преход може да промени средата, в която ставите, мускулите, сухожилията и нервната система работят. Ако вече има начална артроза на коляното или тазобедрената става, тя може да започне да се усеща по-силно. Ако има мускулна слабост, тя може да стане по-видима. Ако има хронична болка, нарушеният сън и повишената нервна чувствителност могат да я усилят.
За по-общо обяснение как менопаузата влияе върху костите, ставите и мускулите, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/promeni-pri-menopauza
Защо болките в ставите може да се засилят около менопаузата?
Болката около менопаузата обикновено не идва само от един механизъм. Най-често се смесват няколко слоя.
Ставният слой е свързан с начална или напредваща артроза на коляното, тазобедрената става, ръцете или гръбначните стави. Артрозата не е просто „изтрит хрущял“. Тя включва промени в хрущяла, костта под хрущяла, ставната капсула, синовията, мускулите около ставата и начина, по който ставата понася натоварване.
Мускулно-сухожилният слой също е важен. С възрастта и хормоналния преход мускулната сила може да намалее, а сухожилията могат да станат по-чувствителни към претоварване. Когато мускулите не стабилизират добре ставата, натоварването се преразпределя. Тогава болката може да се усеща около коляното, бедрото, седалището, кръста или рамото, без проблемът да е само вътреставен.
Възпалителният слой се проявява, когато ставата се подува, загрява или реагира по-силно след натоварване. Понякога няма голям оток, но има усещане за тежест, стягане и скованост. Противовъзпалителните лекарства могат да помогнат, но ако механичният проблем остава, ефектът често е временен.
Нервният слой е важен, защото болка от кръста, дискова болест, стеснение на гръбначния канал или притиснат нерв може да се усеща към седалището, бедрото, коляното, подбедрицата или ходилото. Така пациентката може да мисли, че има проблем в коляното или тазобедрената става, а част от болката всъщност да идва от гръбначния стълб.
Централната чувствителност означава, че при продължителна болка нервната система може да стане по-чувствителна. Тогава болката се усеща по-силно, по-разлято и по-продължително. Сънят, тревожността, умората и предишният болков опит започват да имат по-голямо значение.
Накрая идва функцията. Когато човек започне да се движи по-малко заради болка, мускулите отслабват още повече. Ставата се натоварва по-неправилно. Теглото може да се покачи. Издръжливостта намалява. Така се получава кръг: болка, по-малко движение, по-слаби мускули, повече натоварване върху ставите и още болка.
Какви видове болка може да има?
За да се избере правилно лечение, трябва да се разбере какъв тип болка преобладава. Това не е академичен въпрос. Различните видове болка се повлияват различно от лекарства, упражнения, инфилтрации, физиотерапия, интервенционални процедури или операция.
Ноцицептивна болка означава болка от реално дразнене на тъканите. Такава болка може да има при артроза, синовит, сухожилно претоварване, бурсит, мускулна травма или възпалена ставна капсула. Обикновено тя има логична връзка с натоварването. Коляното боли повече при ходене и слизане по стълби. Тазобедрената става боли повече при ходене, ставане или обуване. Сухожилието боли при определено движение.
Възпалителната болка има по-силен възпалителен компонент. Тя може да се съчетава с подуване, затопляне, сутрешна скованост, болка след натоварване или нощно обаждане. Противовъзпалителните лекарства често помагат при такъв тип болка, но ако причината остава, ефектът може да бъде кратък.
Невропатична болка означава болка от нерв. Тя често се усеща като парене, ток, изтръпване, мравучкане или болка, която върви по хода на крака. Може да идва от кръста, от притиснат нерв или от друга неврологична причина. При такава болка обикновените противовъзпалителни лекарства често дават ограничен ефект, защото проблемът не е само в ставата.
Ноципластична болка означава болка при повишена чувствителност на нервната система. При нея болката може да бъде разлята, да засяга много области, да е по-силна от очакваното спрямо образните находки и да се влияе силно от сън, умора, тревожност и предишен болков опит. Това не означава, че болката е „психическа“ или измислена. Означава, че системата, която обработва болката, е станала по-реактивна.
При много пациентки реалният проблем е комбинация. Например жена с артроза на коляното, лош сън, болка в кръста, отслабени мускули и повишена нервна чувствителност няма само един механизъм на болка. Затова и едно лекарство рядко решава всичко.
Как лекарят подрежда болката: от симптома към причината
Правилната оценка започва не с избора на лекарство, а с подреждането на болката. Първо се уточнява дали болката е локална или разлята. Локалната болка насочва към конкретна става, сухожилие, мускул или нерв. Разлятата болка, особено когато засяга много области едновременно, изисква по-широко мислене и не може да се обясни само със снимка на една става.
След това се гледа дали болката има механична връзка с натоварване. Ако болката се появява при ходене, слизане по стълби, ставане от стол, клякане или по-дълго стоене права, по-вероятно е да има ставен или механичен компонент. Тогава се оценяват движението, походката, мускулната сила, оста на крайника и образните изследвания. Рентгенът показва структурата на ставата, но не измерва самата болка. Затова снимката винаги трябва да се тълкува заедно с прегледа и функционалното ограничение.
Следващата стъпка е да се търсят нервни признаци. Парене, ток, изтръпване, мравучкане, болка по хода на крака или слабост насочват към нервен компонент. В такъв случай причината може да бъде в кръста, в притиснат нерв или в гръбначния канал. Тогава само смяната на противовъзпалително лекарство рядко е достатъчна.
След това се оценява функцията. Колко може да ходи пациентката? Може ли да слиза по стълби? Става ли трудно от стол? Може ли да се обува нормално? Има ли куцане? Започнала ли е да избягва излизане, работа, пазаруване или срещи? При артрозата функционалният спад често е по-важен от единичния въпрос колко силна е болката в конкретния ден.
Накрая се търсят факторите, които усилват болката: лош сън, умора, тревожност, наддаване на тегло, намалена активност, мускулна слабост, менопаузални симптоми и болка в няколко области. Ако тези фактори са силно изразени, лечението трябва да бъде по-широко от едно обезболяващо.
Така болката се подрежда от симптом към причина. Това е разликата между временно заглушаване на сигнала и истинско лечение.
Как да се ориентирате какъв тип е болката?
Разграничаването на болковия механизъм започва от начина, по който болката се държи в ежедневието.
Ако болката се появява основно при ходене, слизане по стълби, ставане от стол или по-дълго стоене права, по-вероятно е да има механичен или артрозен компонент. Това не доказва само по себе си артроза, но насочва към оценка на ставата, походката, движението и образните изследвания.
Ако болката е в слабината, седалището, бедрото или се усеща към коляното, трябва да се мисли за тазобедрената става. Много пациенти очакват тазобедрената става да боли само „отстрани“, но коксартрозата (артроза на тазобедрената става) често дава болка в слабината, бедрото или към коляното.
Ако болката е пареща, стрелкаща, като ток, с изтръпване, мравучкане или усещане, че върви по хода на крака, трябва да се мисли за нервен компонент. Тогава причината може да бъде в кръста, в притиснат нерв или в стеснение на гръбначния канал.
Ако болката засяга много области едновременно и пациентката казва, че „цялото тяло боли“, картината е различна. Възможно е да има менопаузален, системен или централно усилен компонент. Това не означава, че няма артроза, но означава, че една снимка на една става няма да обясни цялата болка. В такива случаи понякога трябва да се мисли и извън ортопедията, особено ако има силна умора, продължителна сутрешна скованост, общо отпадане или необичайно разляти симптоми.
Ако обезболяващото помага за кратко, но болката бързо се връща, това е важен сигнал. Понякога означава, че има механичен проблем, който лекарството само заглушава временно. Понякога означава, че болката е смесена и едно лекарство не може да покрие всички механизми.
Ако рентгеновата снимка не изглежда „много страшна“, но болката е силна и разлята, не бива автоматично да се приема, че пациентката преувеличава. Трябва да се мисли за друг източник на болка, за нервен компонент, за мускулно-сухожилен проблем или за повишена чувствителност на нервната система.
Ако има куцане, ограничено движение, намаляващо ходене и все по-трудно изпълнение на ежедневни дейности, тогава фокусът вече не трябва да бъде само върху силата на болката. Трябва да се оцени функцията. При артрозата функционалният спад често е по-важен от единичното оплакване „боли“.
Защо обезболяващите вече не помагат както преди?
Обезболяващите не са безполезни. Те имат място, особено при остро обостряне, възпалителен компонент, временно претоварване или докато се изясни причината. Проблемът е, че те не лекуват всички видове болка еднакво.
Ако болката идва основно от краткотрайно възпаление, противовъзпалителното лекарство може да даде добър ефект. Ако болката идва от механично износване на става, ефектът може да бъде частичен. Ако болката идва от нервна чувствителност, лош сън, мускулна слабост, сухожилно претоварване и артроза едновременно, едно хапче трудно може да реши целия проблем.
Тук е важно да се уточни нещо: не е правилно да се каже, че обезболяващите „не действат на жените“. Това е прекалено грубо и невярно.
По-точно е, че жените и мъжете могат да се различават в начина, по който усещат болката, в честотата на някои хронични болкови състояния, в страничните ефекти от лекарства и понякога в отговора към определени обезболяващи. Тези разлики са средни биологични и клинични тенденции, а не правило за всяка отделна жена или всеки отделен мъж.
Научните данни не подкрепят проста схема „едно лекарство за мъже, друго за жени“, но подкрепят идеята, че болката и обезболяването трябва да се разглеждат индивидуално.
При жените около перименопаузата и менопаузата този въпрос става още по-сложен. Болката може да е резултат от комбинация между артроза, хормонален преход, мускулна слабост, нарушен сън, централна чувствителност и промяна в ежедневната активност.
Затова безкрайното сменяне на обезболяващи без ясна диагноза рядко е добро решение.
Защо едно хапче не може да лекува всички видове болка?
Различните обезболяващи работят върху различни механизми.
Противовъзпалителните лекарства са най-логични, когато има възпалителен компонент — например реактивен синовит, обостряне след натоварване или болезнено възпаление около ставата. Но ако проблемът е напреднала механична артроза, лекарството може да намали част от болковия сигнал, без да промени оста на крайника, деформацията, ограничението в движението или начина, по който ставата се товари.
При хронична артрозна болка парацетамолът често има ограничен ефект и не трябва да бъде единствена дългосрочна стратегия. Той не решава възпаление, не възстановява мускулна сила и не променя механиката на ставата.
Опиоидните обезболяващи могат да имат място в строго подбрани ситуации, но не са добра основна дългосрочна стратегия за хронична артрозна болка. Те могат да намалят усещането за болка, но не лекуват причината и носят специфични рискове.
При нервна болка подходът е различен. При централно усилена болка също. При болка от сухожилия и мускули лечението често изисква корекция на натоварването и постепенно възстановяване на силата. При напреднала артроза понякога временният контрол на болката вече не е достатъчен.
Затова обезболяването и лечението не са едно и също. Обезболяването е намаляване на сигнала. Лечението е подреждане на причината. Понякога двете съвпадат. Понякога не.
Защо лошият сън усилва болката?
Сънят е един от най-подценяваните фактори при хроничната болка.
Около перименопаузата и менопаузата много жени започват да спят по-лошо. Причините може да са горещи вълни, нощно будене, тревожност, промени в настроението, болка при обръщане в леглото или често събуждане без ясна причина.
Когато сънят е лош, нервната система става по-чувствителна. Прагът за болка може да се понижи. Болката, която вчера е била търпима, днес може да изглежда много по-силна. Мускулите се възстановяват по-бавно. Умората намалява движението. А когато движението намалее, ставите и мускулите отслабват още повече.
Така се получава втори кръг: лош сън, повече болка, по-малко движение, повече умора и още по-лош сън.
В такъв контекст пациентката може да смени няколко обезболяващи и пак да няма стабилен ефект, защото лекарството не лекува съня, мускулната слабост, страха от движение и повишената чувствителност на нервната система.
Затова при жена с болки в ставите около менопаузата въпросът за съня не е страничен. Той е част от болковата картина.
Кога болката е по-скоро свързана с менопаузалния преход?
Менопаузалният или системният компонент е по-вероятен, когато болката е разлята, засяга няколко области и не следва само един механичен модел.
Например пациентката има болки в колене, рамене, кръст, бедра или ръце едновременно. Сутрин се чувства скована. Сънят е нарушен. Има умора, горещи вълни, промени в настроението или усещане, че „цялото тяло боли“.
При такъв модел не е достатъчно да се снима само едно коляно и да се каже „имате артроза“. Може да има артроза, но тя да е само част от проблема. Може да има мускулно-сухожилна болка. Може да има болка от гръбначния стълб. Може да има централна сенситизация (повишена чувствителност на нервната система). Може да има дефицит на витамин D, остеопороза, ревматологично заболяване или друго състояние, което трябва да се изключи.
Затова при жени около 45–60 години е важно болката да не се разглежда прекалено тясно. Ако пациентката казва „вече ме боли навсякъде“, това не трябва да се отхвърля като преувеличаване. Но трябва да се подреди.
Кога болките в ставите около менопаузата са по-скоро от артроза?
При артрозата болката по-често има механичен модел. Тя се появява при ходене, слизане по стълби, ставане от стол, клякане, по-дълго стоене права или натоварване. Постепенно се добавя скованост, ограничено движение, подуване, куцане или усещане, че ставата вече не работи както преди.
При колянната артроза пациентката често усеща болка при ходене, слизане по стълби, ставане от стол или след по-дълго натоварване. Понякога има подуване. Понякога коляното се усеща нестабилно или „несигурно“. В началото има добри и лоши дни, но с времето разстоянието за ходене намалява.
Разберете кога болката в коляното започва да прилича на артрозен проблем и как се подрежда целият пациентски път, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/endoprotezirane-kolianna-stava-yordanov
При тазобедрената артроза болката понякога е още по-объркваща. Тя може да се усеща в слабината, седалището, бедрото или дори към коляното. Някои пациенти дълго лекуват кръст, „ишиас“, коляно или мускулно претоварване, докато истинският проблем е ограничаваща се тазобедрена става.
Често първият по-важен сигнал не е силна болка, а промяна в походката, трудно обуване, трудно качване в автомобил или усещане, че кракът вече не се движи свободно.
За да разберете кога болката в слабината, седалището, бедрото или към коляното може да идва от тазобедрената става, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/endoprotezirane-tazobedrena-stava-yordanov
Кога болката може да идва от мускули, сухожилия или фасции?
Не всяка болка около ставата идва от самата става.
Мускулите и сухожилията около коляното, тазобедрената става, таза и кръста могат да се претоварят, когато движението се промени. Ако коляното боли, човек започва да стъпва различно. Ако тазобедрената става е ограничена, кръстът и коляното поемат повече работа. Ако мускулите отслабнат, сухожилията се натоварват по-силно.
Така се появява болка, която пациентът усеща като „ставна“, но реално може да идва от мускулно-сухожилната система.
Миофасциалната болка означава болка от мускулите и фасциите (съединителните обвивки около мускулите). Тя може да имитира ставна или нервна болка. Често е свързана с напрегнати болезнени зони в мускулите, които могат да дават болка на разстояние. При някои пациенти това се смесва с артроза, проблем от кръста или хронична болка.
За да разберете кога болката може да идва от мускулите и фасцията, а не само от ставата или диска, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/miofascialna-bolka
Кога болката може да идва от кръста или нерв?
Болка от гръбначния стълб може да се усеща в седалището, бедрото, коляното, подбедрицата или ходилото. Понякога пациентът е убеден, че има проблем в коляното или тазобедрената става, но при прегледа се оказва, че значима част от болката идва от кръста.
Нервната болка често има различен характер. Тя може да бъде пареща, стрелкаща, като ток, с изтръпване, мравучкане или слабост. Може да се влошава при стоене прав, ходене или определена поза. Може да се облекчава при сядане или навеждане напред, особено при стеснение на гръбначния канал.
Този тип болка обикновено не се решава само с обикновено противовъзпалително лекарство. Трябва да се уточни откъде идва нервното дразнене и дали лечението трябва да бъде насочено към гръбначния стълб, нерва, мускулите, ставата или комбинация от тях.
Разберете повече за инфилтрациите при болка с произход от гръбначния стълб, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/lechenie-na-bolkata
Защо не трябва просто да се сменят лекарства?
Когато едно обезболяващо не помага, естествената реакция е да се търси друго или по-силно. Това понякога е разумно, но само ако има ясна медицинска логика. При смесена болка обаче човек може дълго да се върти между лекарства, мазила, добавки и временни решения, без да се лекува истинската причина.
Ако болката е механична, лекарството може да я заглуши временно, но няма да промени начина, по който ставата се товари. Ако болката е нервна, стандартното противовъзпалително средство може да не е достатъчно. Ако болката е централно усилена, трябва да се мисли за сън, движение, умора, страх от движение и хронична чувствителност. Ако болката е от мускули и сухожилия, лечението често изисква корекция на натоварването и постепенно възстановяване на силата.
Затова смяната на лекарството трябва да следва диагнозата, а не отчаянието. Добавките, мазилата и временните обезболяващи не могат да заместят диагнозата, когато ходенето намалява, ставата се ограничава или болката се връща все по-бързо.
Кога терапията на болката има място?
Терапията на болката има важно място, когато болката е силна, продължителна или не се повлиява достатъчно от стандартни мерки. Тя може да намали страданието, да подобри движението, да помогне на пациента да се върне към упражнения или да даде време, докато се подреди диагнозата и следващата стъпка.
При гръбначна или нервна болка могат да се използват различни инфилтрации, когато има ясна индикация. При определени случаи на болка от колянна артроза могат да се обсъждат интервенционални методи за контрол на болката.
Важно е обаче пациентът да разбере границата: терапията на болката може да облекчи болковия сигнал, но не винаги решава причината, особено когато причината е напреднало механично увреждане на става.
За да разберете кога криоаблацията може да има място при болка от гонартроза, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/krioablaciq-gonartroza
Кога обезболяването вече не е достатъчно?
Най-важният знак не е само силата на болката. По-важно е как болката променя функцията.
Ако ходенето намалява, ако слизането по стълби става трудно, ако ставането от стол изисква опора, ако тазобедрената става ограничава обуването или влизането в автомобил, ако пациентката започва да избягва излизане, пазаруване, работа или срещи, тогава проблемът вече не е само „болка“.
Тогава трябва да се прецени дали ставата все още е в етап, в който консервативното лечение, упражненията, редукцията на тегло, физиотерапията, инфилтрациите или терапията на болката имат реален смисъл.
Ако ефектът е все по-кратък, а функцията се влошава, въпросът вече е различен: дали не се пропуска моментът за по-трайно решение.
Това не означава автоматично операция. Означава подреждане.
При артрозата решението не се взема само по снимка и не се взема само по един лош ден. Гледат се симптомите, движението, походката, рентгенът, ефектът от проведеното лечение, общото здраве и реалното ограничение в живота на пациента.
Разберете кога при напреднала артроза вече се обсъжда по-трайно решение, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/reshenie-smyana-stava
Кога не трябва да се чака?
Повечето ставни и мускулно-скелетни болки не са спешни, но има ситуации, при които не е разумно да се чака и да се сменят обезболяващи.
По-бърза медицинска оценка е необходима при внезапна силна болка след падане или травма, невъзможност за стъпване, силно подута, зачервена или много топла става, температура или общо тежко състояние. Не бива да се отлага и при бързо влошаване на походката, прогресивна слабост в крака, усилващо се изтръпване, изпускане по малка или голяма нужда при болка в кръста, силна нощна болка, която прогресира, необяснима загуба на тегло или общо отпадане.
В тези случаи въпросът не е кое обезболяващо да се вземе, а дали няма състояние, което изисква по-бърза диагностика.
Какъв е правилният подход при жена след 45–50 години със ставна болка?
Първата стъпка не е най-силното обезболяващо. Първата стъпка е правилна оценка.
Трябва да се изясни къде боли, от кога боли, какво провокира болката, дали има скованост, дали има подуване, дали болката е свързана с ходене, дали се усеща в няколко области и дали има промяна в съня, теглото, силата и ежедневната активност.
След това се преценява дали са нужни образни изследвания. При коляно често има смисъл от рентгенография с натоварване. При тазобедрена става е важно да се види тазът и самата става. При съмнение за проблем от гръбначния стълб подходът е различен. При разлята болка, изразена умора, множество болезнени области или нетипична скованост може да се наложи мислене и извън чисто ортопедичната диагноза.
Третата стъпка е план. Той може да включва движение, упражнения за сила, редукция на тегло, корекция на натоварването, физиотерапия, медикаменти, локални процедури, инфилтрации, интервенционална терапия на болката или оперативно лечение, ако ставата вече е в такъв стадий.
Но планът трябва да следва причината, а не само силата на болката.
При изразени менопаузални симптоми е разумно пациентката да обсъди състоянието си и с гинеколог или ендокринолог. Хормоналната терапия не е универсално лечение на ставна болка и не трябва да се започва само заради коляно или тазобедрена става. Въпросът за хормонална терапия зависи от цялостния менопаузален профил, личния риск и преценката на съответния специалист. Но при някои жени общият менопаузален контекст е важен и трябва да бъде включен в цялостната оценка.
Най-важният извод
След 45–50 години много жени започват да усещат болката по различен начин. Това не е слабост и не е въобразяване. Но не е и достатъчно всичко да се обясни с менопаузата.
Болката може да се промени, защото се променят хормоните, сънят, мускулите, сухожилията, теглото, възпалителната чувствителност и нервната система. Ако към това се добави артроза на коляното или тазобедрената става, обичайните обезболяващи често започват да дават по-кратък и непълен ефект.
Затова най-разумният въпрос не е кое обезболяващо е най-силно. По-важният въпрос е откъде идва болката, какъв тип е тя и дали лечението все още е насочено към правилния проблем.
Понякога болката трябва да се успокои. Понякога трябва да се лекува мускулът, сухожилието, нервът или гръбнакът. Понякога трябва да се подобри силата и движението. Понякога трябва да се приеме, че ставата вече не работи нормално и е време за друго решение.
Правилното лечение започва не с най-силното лекарство, а с правилното подреждане на причината.
Често задавани въпроси
Защо обезболяващите вече не ми действат както преди?
Възможно е болката вече да не идва само от възпаление. Тя може да е смесена — ставна, мускулно-сухожилна, нервна, централно усилена и повлияна от сън, умора и хормонален преход. В такъв случай едно хапче често не може да реши всички механизми.
От менопаузата ли ме болят коленете?
Възможно е менопаузалният преход да усилва болката, но болката в коляното може да идва от артроза, менискус, сухожилия, мускулна слабост, кръст или комбинация от няколко причини. Затова е важно да се прецени моделът на болката, движението, походката и образните изследвания.
Може ли менопаузата да влоши артрозата?
Менопаузата не трябва да се представя като единствена причина за артроза. Но хормоналният преход може да промени средата, в която ставата работи, и да направи вече съществуваща артроза по-болезнена или по-видима за пациента.
Как да разбера дали болката е от тазобедрената става?
Болката от тазобедрената става често се усеща в слабината, седалището, бедрото или дори към коляното. Важни сигнали са трудно обуване, трудно качване в автомобил, ограничено движение, промяна в походката и куцане.
Кога болката е от кръста, а не от ставата?
Болка от кръста или нерв често се усеща като парене, ток, изтръпване, мравучкане или болка, която върви по хода на крака. Може да се влошава при стоене или ходене и да се облекчава при сядане. Но понякога болката от кръст и ставна болка се смесват.
Трябва ли да си направя рентген или ЯМР?
При болка в коляното или тазобедрената става първата стъпка често е рентгенография, защото тя показва ставното пространство, деформацията и костните промени. ЯМР има място при определени случаи, но не винаги е първото изследване при съмнение за артроза. Най-важното е образното изследване да се тълкува заедно със симптомите, прегледа и функцията.
Помага ли хормонална терапия за ставни болки?
Хормоналната терапия не е универсално лечение на ставна болка и не трябва да се започва само заради болка в коляно или тазобедрена става. При изразени менопаузални симптоми е разумно обсъждане с гинеколог или ендокринолог, но конкретната ставна болка трябва да бъде оценена отделно.
Кога обезболяването вече не е достатъчно?
Когато функцията се влошава. Ако пациентката ходи все по-малко, куца, трудно става от стол, избягва стълби или тазобедрената става вече ограничава ежедневни движения, тогава въпросът не е само как да се намали болката, а дали причината е лекувана правилно.
Използвани източници
Kruse C, McKechnie T, Dworsky-Fried J, et al. Musculoskeletal Manifestations of Perimenopause: A Systematic Review and Meta-Analysis of 93,021 Women. JBJS Open Access. 2026;11(1):e25.00254.
Lu CB, Liu PF, Zhou YS, Wang Q, Tian HJ, Liu JY. Musculoskeletal Pain during the Menopausal Transition: A Systematic Review and Meta-Analysis. Neural Plasticity. 2020;2020:8842110.
Huang F, et al. Musculoskeletal pain among Chinese women during the menopausal transition: findings from a longitudinal cohort study. PAIN. 2024.
Wright VJ, Schwartzman JD, Itinoche R, Wittstein J. The musculoskeletal syndrome of menopause.Climacteric. 2024;27(5):466–472.
Gulati M, Dursun E, Vincent K, Watt FE. The influence of sex hormones on musculoskeletal pain and osteoarthritis. The Lancet Rheumatology. 2023;5(4):e225–e238.
Atasoy-Zeybek A, et al. The intersection of aging and estrogen in osteoarthritis. npj Women’s Health. 2025.
Mogil JS. Qualitative sex differences in pain processing. Nature Reviews Neuroscience. 2020;21:353–365.
Bartley EJ, Fillingim RB. Sex differences in pain: a brief review of clinical and experimental findings.British Journal of Anaesthesia. 2013;111(1):52–58.
Stratton H, et al. Nociceptors are functionally male or female: from mouse to monkey to man. Brain. 2024;147(12):4280–4296.
International Association for the Study of Pain. Overview of Sex and Gender Differences in Human Pain.IASP Fact Sheet. 2024.
Walker JS, Carmody JJ. Experimental pain in healthy human subjects: gender differences in nociception and in response to ibuprofen. Anesthesia & Analgesia. 1998;86(6):1257–1262.
Pisanu C, Franconi F, Gessa GL, Mameli S, Pisanu GM, Campesi I, Leggio L, Agabio R. Sex differences in the response to opioids for pain relief: a systematic review and meta-analysis. Pharmacological Research. 2019.
Richardson J, Holdcroft A. Gender differences and pain medication. Women’s Health. 2009;5(1):79–88.
Packiasabapathy S, Sadhasivam S. Gender, genetics, and analgesia: understanding the differences in response to pain relief. Journal of Pain Research. 2018;11:2729–2739.
Kolasinski SL, Neogi T, Hochberg MC, et al. 2019 American College of Rheumatology/Arthritis Foundation Guideline for the Management of Osteoarthritis of the Hand, Hip, and Knee. Arthritis Care & Research. 2020.
Bannuru RR, Osani MC, Vaysbrot EE, et al. OARSI guidelines for the non-surgical management of knee, hip, and polyarticular osteoarthritis. Osteoarthritis and Cartilage. 2019.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 08.07.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със стадия на заболяването, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.