Подагра и подагрозен артрит – кога увреждат ставите и кога се обсъжда смяна на става
Подаграта често се възприема като заболяване на палеца на ходилото. Това е вярно само частично. При много пациенти първите пристъпи наистина започват от основата на палеца, но подаграта е системно метаболитно заболяване, което може да засегне различни стави, сухожилия и околни тъкани. Когато не е добре контролирана, тя може да се превърне от пристъпно заболяване в хроничен ставен проблем.
Основният механизъм е свързан с повишени нива на пикочна киселина в кръвта. Когато концентрацията ѝ остане висока достатъчно дълго, могат да се образуват кристали на мононатриев урат (кристали на соли на пикочната киселина). Тези кристали се отлагат в ставите и околните тъкани и могат да предизвикат силна възпалителна реакция. При остър пристъп ставата се подува, зачервява, затопля и боли силно. При хронична подагра възпалението може да се повтаря, да оставя следи и постепенно да участва в разрушаването на ставата.
Важно е да се каже ясно: подаграта не означава автоматично смяна на става. Повечето пациенти с подагра не стигат до ендопротезиране само заради самата диагноза. До операция се стига тогава, когато ставата е структурно разрушена, болката е постоянна, движението е силно ограничено, качеството на живот е влошено и образните изследвания потвърждават напреднало увреждане. Подаграта може да бъде ускоряващ, усложняващ или объркващ фактор, но решението за смяна на става винаги се взема според цялата клинична картина.
Какво представлява подаграта
Подаграта е заболяване на обмяната, при което организмът има проблем с натрупването или излъчването на пикочна киселина. Когато пикочната киселина е повишена, това състояние се нарича хиперурикемия (повишено ниво на пикочна киселина в кръвта). Повишената пикочна киселина не винаги означава пристъп или ставна болка. Някои хора имат висока пикочна киселина години наред, без да са имали пристъп.
Проблемът започва, когато кристалите на мононатриев урат се отложат в ставата и имунната система реагира срещу тях. Тогава се появява подагрозен пристъп. Той обикновено е внезапен, болезнен и често много драматичен. Ставата може да бъде толкова болезнена, че дори лек допир да е непоносим.
След отминаване на пристъпа пациентът може да се чувства добре и да остане без оплаквания известно време. Това обаче не означава, че заболяването е изчезнало. Ако пикочната киселина остава висока и пристъпите се повтарят, кристалите могат да продължат да се натрупват. С времето се развива подагрозен артрит (ставно възпаление, причинено от кристали на пикочната киселина).
Подагрозен артрит – кога пристъпите се превръщат в хроничен ставен проблем
Острият подагрозен пристъп и хроничният подагрозен артрит не са едно и също. Пристъпът е внезапно възпаление. Хроничният подагрозен артрит е резултат от повторяемо възпаление, натрупване на кристали, промени в околните тъкани и понякога образуване на тофи.
Тофи (натрупвания от кристали на пикочната киселина в меките тъкани или около ставите) са белег за по-напреднала подагра. Те могат да се появят около стави, сухожилия, бурси и под кожата. Понякога се виждат като твърди възелчета. В други случаи са по-дълбоки и се установяват чрез образни изследвания или по време на операция.
Когато тофите са около или в близост до става, те могат да пречат механично на движението, да поддържат възпаление и да участват в разрушаването на хрущяла и костта. Това не се случва при всеки пациент. Най-често става дума за хронична, лошо контролирана подагра, а не за единични или добре контролирани пристъпи.
Подаграта може да съществува заедно с артроза. Това е много важно. Един пациент може да има едновременно гонартроза (артроза на колянната става) и подагрозни пристъпи в същото коляно. В такъв случай болката може да има две различни лица. Едната болка е механична, свързана с износването на ставата, ходенето, ставането и натоварването. Другата е възпалителна, свързана с пристъп, оток, затопляне и внезапно влошаване.
Как подаграта може да увреди ставата
Ставата обикновено не се разрушава от един пристъп. Проблемът е дългосрочен. Повтарящите се възпаления променят средата в ставата. Кристалите могат да поддържат активен възпалителен отговор. Тофите могат да заемат място, да притискат околните тъкани и да разрушават костта. С времето може да се стигне до ерозии (огнищни разрушавания на костта), деформация, скованост и загуба на движение.
При артроза основният процес е механично и биологично износване на ставата. При подагрозния артрит водещ е кристално-възпалителният процес. В реалния живот обаче двете състояния могат да се припокриват. Затова при пациент с подагра и хронична болка в коляното не е достатъчно да се каже „това е от подаграта“ или „това е само артроза“. Трябва да се разбере каква част от оплакванията идва от пристъп, каква част от структурно износване и дали няма друга причина.
Това разграничение има значение, защото лечението е различно. Остър подагрозен пристъп се лекува по един начин. Напреднала артроза с деформация и загуба на функция се оценява по друг начин. Съмнение за инфекция изисква съвсем различен подход и не бива да се пропуска.
Подагра и колянна става
Колянната става е една от важните големи стави, които могат да бъдат засегнати при подагра. Подагрозният пристъп в коляното може да протече с внезапна болка, оток, затопляне, ограничено сгъване и трудно ходене. Понякога пациентът се събужда с подуто коляно без травма и не може да го натовари нормално.
Коляното е особено сложна ситуация, защото в него често съжителстват няколко проблема. При по-възрастни пациенти може да има артрозни промени. При други може да има менисково увреждане, синовит (възпаление на ставната обвивка), свободни тела, сухожилен проблем или болка, идваща от друга област. Подаграта може да се наслагва върху тези състояния и да направи картината по-шумна.
Ако пациентът има хронична болка, прогресивно ограничение, деформация на крака, намалена дистанция на ходене и рентгенови данни за напреднала артроза, тогава вече се обсъжда дали ставата не е достигнала стадий за ендопротезиране. Но ако основният проблем е остър оток и възпаление, първата задача е да се изясни причината за възпалението.
За пациентите, при които подагрозните пристъпи се съчетават с хронична болка, деформация или ограничение в коляното и трябва да се различи възпалителен пристъп от напреднала артроза, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/gonartroza-artroza-kolyanna-stava
Подуто коляно при подагра – защо диагнозата не трябва да се предполага
Подуването на коляното без травма не трябва автоматично да се приема за „вода в коляното“ или „обострена артроза“. При пациент с подагра причината може да бъде подагрозен пристъп, но може да бъде и друго състояние. Важно е да се мисли за артрозен синовит, менисков проблем, травма, друг кристален артрит, възпалително ревматологично заболяване или инфекция.
Инфекциозният артрит (бактериална инфекция в ставата) е особено важна диагноза, защото може да увреди ставата бързо и изисква спешна оценка. Понякога инфекцията и кристалният артрит могат да имат сходни прояви — болка, оток, затопляне и силно ограничено движение. Затова при тежък, нетипичен или съмнителен пристъп не е разумно пациентът сам да приема антибиотици или да отлага преглед.
В някои случаи ставната пункция има голямо значение. Пункция означава изтегляне на ставна течност с игла при стерилни условия. Течността може да се изследва за кристали, възпалителни показатели и инфекция. Откриването на кристали на мононатриев урат в ставната течност е силен диагностичен белег за подагра, но при съмнение за инфекция бактериалната причина трябва да бъде изключена целенасочено.
За пациентите с подуване на коляното без ясна травма и нужда от разграничаване на причината, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/poduvane-kolyano-bez-travma
Подагра и тазобедрена става
Засягането на тазобедрената става от подагра е по-рядко в сравнение с ходилото, глезена или коляното. Това трябва да се каже ясно, за да не се създава погрешно впечатление, че всяка болка в тазобедрената става при пациент с подагра е подагрозна. В тазобедрената област по-често се мисли за коксартроза (артроза на тазобедрената става), болка от кръста, сухожилни проблеми, аваскуларна некроза (нарушено кръвоснабдяване на костта с последващо увреждане) или други причини.
При дългогодишна, тежка и лошо контролирана подагра е възможно да има кристални отлагания и в по-дълбоки стави, но диагнозата изисква внимание. Тазобедрената става не се вижда и не се опипва толкова лесно, колкото коляното или палеца на ходилото. Болката от тазобедрената става често се усеща в слабината, предната част на бедрото или към коляното.
Ако има ограничено обуване, трудно качване в автомобил, куцане, намалена дистанция на ходене и рентгенови данни за напреднало износване, тогава водещият проблем може да бъде структурна артроза, а не активен подагрозен пристъп.
За пациентите с доказана напреднала артроза или друго структурно увреждане на тазобедрената става, при които болката и ограничението вече изискват цялостна оценка за лечение, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/rukovodstvo-protezirane-tbs
Кога подаграта може да ускори нуждата от смяна на става
Подаграта може да ускори ставното увреждане най-вече когато е хронична, често обостряща се, лошо контролирана и свързана с тофи или трайно възпаление. При такъв пациент ставата може да бъде атакувана от две посоки. От една страна има механично износване, особено ако вече има артроза. От друга страна има кристално възпаление, което поддържа оток, болка и разрушителни промени.
Добре контролирана подагра, без хронични пристъпи и без ставно разрушаване, не е самостоятелна причина за смяна на става. Операция се обсъжда когато има реално структурно увреждане. Това означава болка, която не се контролира достатъчно, загуба на движение, ограничено ходене, нарушено ежедневие и образни данни, че ставата е разрушена.
При коляното решението често се взема при комбинация от напреднала артроза, деформация, болка при натоварване, ограничено сгъване или разгъване и рентгенови промени. При тазобедрената става водещи са болка в слабината, куцане, ограничено движение, трудно обуване, намалено ходене и образни данни за напреднало увреждане.
За пациентите с тежко структурно разрушаване на колянната става, при които болката, ограничението и образните промени вече поставят въпроса за ендопротезиране, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/rukovodstvo-protezirane-kolyano
Смяна на става при пациенти с подагра
Подаграта не е автоматично противопоказание за смяна на колянна или тазобедрена става. Много пациенти с подагра могат да бъдат оперирани успешно, когато общото състояние е оценено, активното възпаление е контролирано и предоперативният риск е подреден. Важното е операцията да не се планира като изолиран акт, без да се вземе предвид метаболитното заболяване.
При пациент с подагра предоперативната оценка трябва да уточни колко чести са пристъпите, кои стави се засягат, има ли тофи, какви лекарства приема пациентът, има ли бъбречно заболяване, има ли предишни тежки възпалителни епизоди и дали пикочната киселина е контролирана. Тези въпроси често изискват сътрудничество между ортопед, ревматолог, личен лекар и при нужда други специалисти.
Операцията по време на активен възпалителен пристъп обикновено не е желателна, освен ако няма извънредна причина. Активният оток, зачервяване и болка трябва да се оценят. Целта е да се намали рискът от объркване между подагрозен пристъп, инфекция или друго възпаление и да се влезе в операция в по-стабилно състояние.
За пациентите с подагра, на които предстои операция и при които контролът на възпалението, лекарствата и общото състояние е част от предоперативната подготовка, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/podgotovka-za-endoprotezirane-na-tazobedrena-stava-kolqnna-stava
Подагра след поставена изкуствена става
При пациент с вече поставена изкуствена става всяка нова болка и оток трябва да се разглеждат внимателно. Ако пациентът има известна подагра, е възможно да получи възпалителен пристъп и след ендопротезиране. Но това не означава, че всяка болка около протеза е подагра.
Болка, оток, затопляне или внезапно влошаване след операция могат да имат различни причини. При изкуствена става инфекцията трябва да бъде изключвана внимателно, защото забавянето може да има сериозни последствия. Затова пациент с протеза и подагра не трябва сам да решава, че „това пак е подаграта“, особено ако има силен оток, температура, зачервяване, нова болка или внезапно влошаване.
За пациентите с болка след вече поставена колянна протеза, при които причината трябва да се търси системно, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-sled-smqna-kolqnna-stava
Какво трябва да запомни пациентът
Подаграта е лечимо заболяване, но трябва да бъде приемана сериозно. Когато се контролира добре, рискът от тежки ставни разрушения е много по-малък. Когато се неглижира, тя може да стане хроничен източник на възпаление, болка, тофи и вторично ставно увреждане.
Най-важното е да не се смесват различните диагнози. Острият подагрозен пристъп не е същото като артроза. Артрозата не е същото като инфекция. Болка в протеза не трябва автоматично да се обяснява с подагра. Подуто коляно без травма трябва да бъде преценено според конкретната картина.
Смяна на колянна или тазобедрена става се обсъжда не заради самата диагноза „подагра“, а заради крайния резултат от ставното увреждане. Ако ставата е разрушена, движението е ограничено, болката не позволява нормален живот и образните изследвания потвърждават напреднало увреждане, тогава ендопротезирането може да бъде разумна и ефективна стъпка.
Често задавани въпроси
Може ли подаграта сама по себе си да доведе до смяна на става?
Възможно е, но това не е най-честият сценарий. Обикновено до смяна на става се стига при хронична, лошо контролирана подагра с повтарящи се възпаления, тофи, костни ерозии и структурно разрушаване. По-често подаграта съжителства с артроза и усложнява картината.
Как да разбера дали болката е от подагра или от артроза?
Подагрозният пристъп обикновено е внезапен, с оток, затопляне, силна болка и възпалителен характер. Артрозата по-често причинява механична болка при ходене, ставане, слизане по стълби и натоварване. В реалността двете състояния могат да съществуват заедно, затова при съмнение е нужен преглед и понякога образни или лабораторни изследвания.
Опасно ли е подуто коляно при пациент с подагра?
Подуто коляно трябва да се оцени внимателно. Причината може да бъде подагрозен пристъп, но може да бъде и инфекция, артрозен синовит, менисков проблем или друго заболяване. При силна болка, затопляне, температура, внезапно влошаване или нетипичен пристъп не трябва да се отлага медицинска оценка.
Пречи ли подаграта на операция за смяна на става?
Подаграта не е автоматична пречка за операция. Важно е заболяването да бъде контролирано, да няма активен пристъп около операцията и да се оценят лекарствата, бъбречната функция, пикочната киселина и общият риск. Често е полезна координация с ревматолог или личен лекар.
Може ли подагра да се появи след поставена изкуствена става?
Да, възможно е пациент с подагра да има възпалителен пристъп и след ендопротезиране. Но болка, оток и затопляне около изкуствена става не трябва автоматично да се приемат за подагра. При протеза първо трябва внимателно да се изключат инфекция и други сериозни причини.
Трябва ли пикочната киселина да бъде контролирана преди операция?
Да, контролът на подаграта и пикочната киселина е част от общата подготовка, но конкретните лекарства, цели и промени в терапията трябва да се определят от лекуващия лекар или ревматолог. Пациентът не трябва сам да спира или започва терапия преди операция.
Използвани източници
FitzGerald JD, Dalbeth N, Mikuls T, et al. 2020 American College of Rheumatology Guideline for the Management of Gout. Arthritis Care & Research. 2020;72(6):744–760.
Richette P, Doherty M, Pascual E, et al. 2016 updated EULAR evidence-based recommendations for the management of gout. Annals of the Rheumatic Diseases. 2017;76(1):29–42.
Richette P, Doherty M, Pascual E, et al. 2018 updated European League Against Rheumatism evidence-based recommendations for the diagnosis of gout. Annals of the Rheumatic Diseases. 2020;79(1):31–38.
Roddy E, Zhang W, Doherty M. Are joints affected by gout also affected by osteoarthritis? Annals of the Rheumatic Diseases. 2007;66(10):1374–1377.
Dalbeth N, Choi HK, Joosten LAB, et al. Gout. Nature Reviews Disease Primers. 2019;5:69.
Parvizi J, Gehrke T, International Consensus Group. Proceedings of the International Consensus Meeting on Periprosthetic Joint Infection. Bone & Joint Journal. 2013.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов,
специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично
и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална
терапия на болката и гръбначна хирургия.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и
има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането
на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на
медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 31.05.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни
данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската
информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества
преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист.
Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена
със стадия на заболяването, функционалното ограничение, съпътстващите
заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането,
преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или
части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.