Подготовка на пациентите за смяна на колянна и тазобедрена става
Подготовката за смяна на тазобедрена или колянна става не е формалност преди операцията. Тя е част от лечението. Добрата операция започва с правилно решение, точна диагноза и ясен оперативен план, но безопасното преминаване през операцията зависи и от това в какво състояние пациентът влиза в болницата.
При ендопротезиране (смяна на увредена става с изкуствена става) подготовката има няколко цели. Тя помага да се намали предвидимият риск, да се контролират придружаващите заболявания, да се избегнат активни инфекции, да се подредят лекарствата, да се запази максимално мускулната сила, да се планира ранното раздвижване и да се организира домът за първите седмици след изписване. Рискът никога не може да бъде премахнат напълно, но може да бъде управляван системно.
За пациента този период често е съпроводен с тревога. Това е нормално. Страхът преди операция не означава слабост. Обикновено той идва от неизвестното — какво ще стане в болницата, каква упойка ще се използва, колко ще боли, кога ще се проходи, как ще се спи, кой ще помага у дома и какво е нормално в първите седмици. Най-доброто успокоение не е общото уверение, че „всичко ще бъде наред“, а ясен план.
Тази статия е насочена към пациенти, при които операцията вече е взета като решение или е много вероятна след медицинска оценка. Ако човек все още не знае дали е достигнал до етап за смяна на става, първо трябва да се изясни дали операцията наистина е логична стъпка.
За пациентите, които все още не са напълно сигурни дали са стигнали до етап, в който операцията е логична стъпка, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/reshenie-smyana-stava
Кога започва подготовката
Подготовката започва още при вземането на решението за операция. Тя не започва в деня на постъпване в болницата. Колкото по-рано се подредят медицинските рискове, толкова по-спокойно протича периодът преди операцията.
При някои пациенти подготовката е сравнително кратка. Това са хора с добър общ статус, добре контролирано кръвно налягане, без активни инфекции, без сериозни сърдечни, белодробни или метаболитни проблеми и с ясна образна диагноза. При други пациенти подготовката трябва да бъде по-дълга. Това се отнася особено за хора с диабет, сърдечни заболявания, предишни тромбози, тежки варици, наднормено тегло, анемия, активни кожни проблеми, хронични инфекции, прием на лекарства, които влияят върху кръвосъсирването, или значително намалена мускулна сила.
Целта не е операцията да се отлага без причина. Целта е пациентът да не влиза в операцията неподготвен, когато има рискове, които могат да бъдат открити, обсъдени и контролирани предварително.
Подготовката има смисъл, когато решението е правилно поставено
Преди да се говори за кръвни изследвания, упойка, компресивни чорапи или рехабилитация, трябва да е ясно защо операцията се прави. Смяната на тазобедрена или колянна става е логична, когато ставното увреждане е напреднало, болката е трайна, движението и ходенето са ограничени, консервативното лечение вече не дава достатъчен резултат и образните изследвания съответстват на оплакванията.
Подготовката не трябва да се използва като начин пациентът да бъде преждевременно насочен към операция. Тя има смисъл тогава, когато решението вече е медицински обосновано. Когато операцията е правилната стъпка, подготовката става мост между решението и резултата. Тя превръща тревожния период преди операцията в подреден процес.
За пациентите, на които предстои смяна на тазобедрена става и искат да разберат цялостния път — от решението до операцията, възстановяването и очаквания резултат, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/rukovodstvo-protezirane-tbs
За пациентите, на които предстои смяна на колянна става и искат цялостна ориентация за операцията, механиката, възстановяването и дългосрочния резултат, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/rukovodstvo-protezirane-kolyano
Предоперативният преглед — какво трябва да се изясни
Предоперативната подготовка започва с разговор и преглед. Ортопедът трябва да знае не само как изглежда ставата на рентген, а как пациентът живее с тази става. Важно е да се разбере колко може да ходи, дали куца, дали използва бастун, дали има нощна болка, дали трудно се изправя от стол, дали може да се качва по стълби, дали има падания и какви са очакванията след операцията.
Също толкова важни са придружаващите заболявания. Всяка операция е общо натоварване за организма. Затова се оценяват сърцето, белите дробове, кръвното налягане, кръвната захар, бъбречната функция, кръвосъсирването, рискът от инфекция и венозният риск. При някои пациенти е нужна консултация с кардиолог, ендокринолог, пулмолог, съдов хирург, хематолог или друг специалист. Това не означава, че операцията е опасна сама по себе си. Означава, че рискът трябва да бъде познат и управляван.
Добрата подготовка винаги е индивидуална. Двама пациенти могат да имат една и съща рентгенова степен на артроза, но напълно различен предоперативен риск. Единият може да има добре контролирано общо състояние и да бъде готов бързо. Другият може да има анемия, нестабилно кръвно налягане, диабет, варици и прием на антикоагулант. При тях подготовката не може да бъде еднаква.
Изследвания преди операция
Изследванията преди смяна на става не се назначават, за да се събере „папка с документи“. Те са начин да се провери дали организмът е готов за операция, упойка, кръвозагуба, ранно раздвижване и зарастване на раната.
Обичайно се оценяват кръвната картина, бъбречната и чернодробната функция, кръвната захар, електролитите, показателите за кръвосъсирване, възпалителните показатели при нужда, електрокардиограмата и образните изследвания на ставата. При някои пациенти се добавят ехокардиография, белодробна оценка, допълнителни лабораторни показатели, консултации или специализирани изследвания.
Образната диагностика също има значение. Рентгенографията е основно изследване при планиране на ставно протезиране. Тя показва степента на износване, деформацията, костното качество, оста на крайника и механичната ситуация, която хирургът трябва да коригира. При някои случаи може да бъде необходим скенер или друг тип изследване, но това се решава според конкретната става, деформацията, предишни операции или сложността на случая.
Важно е пациентът да носи актуалните си изследвания, епикризи, списък с лекарства и информация за предишни операции, алергии и усложнения. Липсата на тази информация може да забави подготовката или да създаде ненужна несигурност.
Контрол на хроничните заболявания
Хроничните заболявания не са автоматична пречка за смяна на става. Много пациенти с хипертония, диабет, заболявания на щитовидната жлеза, сърдечни заболявания или други състояния успешно преминават през ендопротезиране. Въпросът е дали тези заболявания са добре контролирани.
При високо кръвно налягане целта е пациентът да не влиза в операция с нестабилни стойности и неясна терапия. При диабет е важно кръвната захар да бъде подредена, защото лошият контрол може да повлияе зарастването на раната и инфекциозния риск. При сърдечни или белодробни заболявания се преценява дали организмът може да понесе операцията, анестезията и ранното раздвижване.
Тук не е нужно всяко съпътстващо заболяване да се разглежда подробно. Важно е то да бъде съобщено, оценено и контролирано преди операцията. Ако е необходимо, подготовката се прави съвместно с лекуващия специалист.
За пациентите с диабет, при които контролът на кръвната захар е част от подготовката и управлението на риска преди операция, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diabet-artroza-endoprotezirane
За ролята на добре контролираното кръвно налягане при пациенти със ставно заболяване и предстоящо лечение, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/hipertonia-artroza
Лекарства, които трябва да се обсъдят предварително
Една от най-важните части на подготовката е лекарствената оценка. Пациентът не трябва сам да спира лекарства преди операция, но трябва да съобщи всичко, което приема. Това включва лекарства за кръвно налягане, сърце, диабет, разреждане на кръвта, болка, сън, депресия, остеопороза, хормонална терапия, хранителни добавки и билкови продукти.
Особено внимание изискват лекарствата, които влияят върху кръвосъсирването. Антикоагуланти (лекарства, които намаляват съсирването на кръвта), антиагреганти (лекарства, които намаляват слепването на тромбоцитите) и някои противовъзпалителни средства могат да променят риска от кървене. При някои пациенти те се спират временно, при други се заменят, а при трети се продължават по специален план. Това решение зависи от причината, поради която лекарството е назначено, и от риска при спирането му.
Хранителните добавки също не са без значение. Някои добавки и билкови продукти могат да влияят върху кървенето, кръвното налягане или взаимодействията с други лекарства. Затова те трябва да бъдат съобщени, дори пациентът да ги приема като „естествени“ продукти.
При пациентите с диабет част от лекарствата може да изискват специален режим около операцията. При пациенти с лекарства за кръвно налягане също се уточнява какво се приема в деня преди и в деня на операцията. Това не трябва да се решава по слухове от други пациенти, а по конкретна лекарска инструкция.
Кожата и инфекциозният риск
Изкуствената става е имплант. Затова инфекциозният риск има особено значение. Една активна инфекция в организма може да бъде причина операцията да се отложи, докато проблемът бъде изяснен и лекуван.
Кожата в областта на операцията трябва да бъде спокойна. Рани, разчесвания, възпаления, гнойни пъпки, незараснали язви, активни гъбични инфекции или тежки кожни обриви могат да повишат риска. Това е особено важно при операция на коляно, защото кожата около коляното често има малки наранявания, сухота или следи от разчесване. При тазобедрена става също се обръща внимание на кожата в областта на таза, слабините и бедрото.
Важно е пациентът да не бръсне сам оперативната зона с обикновена самобръсначка непосредствено преди операцията. Малките порязвания могат да бъдат вход за бактерии. Кожната подготовка се прави според болничния протокол. Ако има съмнение за кожен проблем, той трябва да се покаже предварително, а не в деня на операцията.
Зъбни инфекции, активни уринарни инфекции, гнойни процеси, незараснали рани и други активни възпалителни огнища също трябва да бъдат обсъдени. Не всяко старо оплакване означава, че операцията трябва да се отложи, но активна инфекция около планирана операция с имплант не бива да се подценява.
При съмнение за инфекция не е разумно пациентът сам да започва антибиотик „за всеки случай“ преди преглед. Това може временно да прикрие симптомите, да промени лабораторните показатели и да затрудни правилната оценка. По-безопасният подход е проблемът да бъде съобщен навреме и да се реши дали е нужна консултация, изследване или лечение.
Варици, венозен риск и компресивни чорапи
Вариците на долните крайници са често срещан проблем при пациенти, на които предстои смяна на колянна или тазобедрена става. Те не означават автоматично, че операцията не може да се направи, но трябва да бъдат оценени. Разширените вени могат да бъдат само козметичен проблем, но могат и да са част от хронична венозна недостатъчност, при която краката отичат, тежат, кожата се променя, а венозното връщане е затруднено.
При ставно протезиране венозният риск е важен, защото операцията, временната намалена подвижност и индивидуалните рискови фактори могат да повишат вероятността от тромбоза (образуване на кръвен съсирек във вените). Затова профилактиката на венозния тромбоемболизъм (образуване на съсирек във вените с риск част от него да се придвижи към белия дроб) е стандартна част от следоперативната грижа.
Подготовката трябва да уточни дали пациентът е имал предишна дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия, тежки варици, отоци, кожни промени по подбедриците, язви или лечение при съдов хирург. При такава история може да се наложи допълнителна съдова оценка или индивидуализирана профилактика.
Компресивните чорапи могат да бъдат част от механичната профилактика при много пациенти след операция, когато са препоръчани от лекуващия екип. Те подпомагат венозното връщане и намаляват застоя на кръв в краката. Те обаче не заместват раздвижването и не заместват лекарствата за тромбопрофилактика, когато такива са назначени. Най-често те са част от обща стратегия, която може да включва ранно ставане, ходене, упражнения за глезените, медикаментозна профилактика и други механични средства според болничния протокол.
Пациентът трябва да знае, че компресивните чорапи трябва да бъдат правилен размер и правилен клас според препоръката. Прекалено стегнат, неправилно поставен или навит чорап може да притиска неравномерно и да създава дискомфорт. При изразени варици, силни отоци или кожни промени е разумно това да се обсъди предварително, а не след операцията, когато кракът вече е подут и болезнен.
Най-важната профилактика остава комбинацията от ранно раздвижване, подходяща медикаментозна профилактика при показания, механични средства като компресивни чорапи или компресивни устройства, прием на течности според указанията на лекуващия екип и общото състояние и внимателно наблюдение за симптоми. Болка и оток в прасеца, внезапно засилване на отока, задух или болка в гърдите след операция са симптоми, които изискват незабавна медицинска оценка.
Физическа подготовка преди операция
Колкото по-добре е подготвено тялото преди операцията, толкова по-ясна е основата за възстановяване след нея. Това не означава, че пациент с тежка артроза трябва да тренира през болка. Означава, че трябва да се запази максимално възможната мускулна сила, подвижност и увереност при движение.
Мускулите около тазобедрената и колянната става имат ключова роля за ранното прохождане. При колянната става са важни мускулите на бедрото, седалището и подбедрицата. При тазобедрената става голямо значение имат седалищните мускули, мускулите около таза и контролът на походката. Когато болката е продължила дълго, пациентът често започва да щади крака. Така мускулите отслабват още преди операцията.
Предоперативната рехабилитация, често наричана prehabilitation (предварителна рехабилитационна подготовка преди операция), има за цел да подготви пациента за следоперативното раздвижване. Тя може да включва леки упражнения за сила, контролирано раздвижване, упражнения за глезените, дихателни упражнения, тренировка за ставане от легло, използване на проходилка или патерици и обучение как да се движи безопасно след операцията.
Тази подготовка трябва да бъде разумна. Ако упражненията усилват болката, причиняват оток или водят до по-трудно ходене на следващия ден, програмата трябва да се промени. Целта не е пациентът да се „докаже“ преди операцията, а да влезе в нея с възможно най-добър контрол върху тялото си.
За връзката между намаленото движение, отслабването на мускулите и по-трудното възстановяване след ставно заболяване, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/muskulna-atrofia
Хранене, анемия и възстановяване на тъканите
Храненето преди операция има значение за зарастването на раната, мускулната сила, имунния отговор и общото възстановяване. Пациентът не трябва да започва крайни диети непосредствено преди операция. Рязкото отслабване, бедното на белтъчини хранене и недостатъчният прием на важни хранителни вещества могат да влошат възстановяването.
Белтъчините са важни за мускулите и тъканното зарастване. Желязото, витамин B12, фолиевата киселина и други показатели имат значение при анемия. Анемията (намалено количество хемоглобин или червени кръвни клетки) може да повлияе поносимостта към операцията и възстановяването. Ако се установи предварително, често има време да се изясни причината и да се обсъди корекция.
Контролът на теглото също има значение, но трябва да бъде реалистичен. При силно наднормено тегло рискът от усложнения, раневи проблеми, по-трудно раздвижване и по-високо механично натоварване може да бъде по-голям. Въпреки това решението не се свежда само до килограми. Важни са общото състояние, мускулната сила, контролът на заболяванията, кожата, венозният риск и стадият на ставното заболяване.
Тютюнопушене, алкохол и общ риск
Тютюнопушенето влияе върху кръвообращението, кислородното снабдяване на тъканите и зарастването на раната. При операция с имплант това има значение. Ако пациентът пуши, спирането или поне същественото ограничаване преди операцията е част от намаляването на риска. Колкото по-рано се направи, толкова по-добре.
Алкохолът също трябва да бъде обсъден, особено при редовен прием. Той може да влияе върху черния дроб, кръвосъсирването, лекарствените взаимодействия, съня и възстановяването. Тук целта не е морална оценка, а медицинска безопасност. Лекуващият екип трябва да знае реалната ситуация, за да планира правилно.
Психологическа подготовка
Психологическата подготовка не означава пациентът да няма страх. Повечето хора се притесняват преди голяма операция. По-важно е страхът да бъде превърнат в разбиране. Когато човек знае какво предстои, как ще бъде обезболен, кога ще стане от леглото, какви помощни средства ще използва, кога се очаква изписване и какво е нормално след операцията, тревожността обикновено намалява.
Най-трудни са неясните очаквания. Ако пациентът очаква, че веднага след операцията няма да има никаква болка, може да се разочарова. Ако очаква, че възстановяването ще бъде невъзможно тежко, може да се страхува излишно. Реалистичната информация е по-полезна и от прекаления оптимизъм, и от драматизирането.
Добре е пациентът предварително да обсъди кой ще помага в първите дни, как ще се прибере, къде ще спи, как ще стига до банята, как ще приема лекарствата си и как ще прави упражненията. Тревожността намалява, когато ежедневните въпроси имат конкретен отговор.
Подготовка на дома
Домът трябва да бъде подготвен преди постъпването в болница. След изписване пациентът не трябва да се прибира в среда, в която всяко движение е препятствие. Най-важни са безопасният път до леглото, банята и тоалетната, стабилното място за сядане, добра светлина през нощта и премахване на предмети, в които човек може да се спъне.
Килими, кабели, ниски табуретки, нестабилни столове, хлъзгави повърхности и тесни проходи могат да създадат риск. В първите дни след операцията пациентът се движи по-бавно, с помощно средство и с повишено внимание. Дори малко препятствие може да бъде опасно.
При смяна на тазобедрена става има значение височината на столовете и леглото, начинът на сядане, ставането и хигиената. При смяна на колянна става има значение възможността за удобно поставяне на крака, редовно раздвижване и безопасно ходене. В много случаи е полезно предварително да се осигурят помощни средства, но конкретният избор трябва да се съобрази с операцията, болничния протокол и пациента.
Какво трябва да носи пациентът в болницата
Подготовката включва и практични неща. Пациентът трябва да има документи, лична карта, предоперативни изследвания, образни изследвания, епикризи, списък с лекарства, информация за алергии и удобни лични вещи. Добре е да носи удобни обувки или чехли със стабилна подметка, които не се хлъзгат и не падат от крака.
Не е нужно пациентът да носи много багаж. По-важно е необходимото да бъде лесно достъпно. Телефон, зарядно, очила, слухов апарат, лични лекарства само ако са обсъдени с екипа, хигиенни принадлежности и удобни дрехи са част от практичната подготовка. Ако се използват компресивни чорапи, те трябва да бъдат съобразени с указанията на екипа.
Денят преди операцията и денят на операцията
Преди операцията пациентът получава инструкции за хранене, течности, лекарства, хигиена и час на постъпване. Тези инструкции трябва да се спазват точно, защото са свързани с безопасността на анестезията и операцията.
В деня на операцията се прави финална проверка на състоянието, документацията, оперативната страна, анестезиологичния план и непосредствената подготовка. Пациентът трябва да съобщи, ако в последните дни е имал температура, кашлица, инфекция, рана, зачервяване на кожата, зъбен проблем, уринарни симптоми или промяна в общото състояние. По-добре е проблемът да бъде обсъден навреме, отколкото да се премълчи от страх, че операцията ще се отложи.
Ако операцията трябва да се отложи по медицинска причина, това не е провал. Понякога отлагането е правилното решение, когато има активен риск, който може да бъде намален.
Как подготовката преминава във възстановяване
Подготовката не свършва с влизането в операционната. Тя продължава в ранното възстановяване. Пациент, който предварително знае как ще става, как ще ходи, как ще използва помощно средство, защо са нужни упражненията, защо се носят компресивни чорапи и защо се приема тромбопрофилактика, обикновено преминава по-спокойно през първите дни.
Ранното раздвижване е ключова част от съвременното възстановяване след ставно протезиране. То подпомага мускулите, белите дробове, кръвообращението, венозното връщане и увереността на пациента. Това не означава прибързване или претоварване. Означава контролирано движение по план.
Възстановяването след смяна на тазобедрена и колянна става има общи принципи, но има и различия. След колянна протеза често акцентът е върху сгъването, изправянето и контрола на отока. След тазобедрена протеза акцентът е върху стабилната походка, правилното натоварване, мускулния контрол и спазването на конкретни указания според оперативния достъп и случая.
За да разберете как подготовката преди операцията преминава в ранно раздвижване, рехабилитация и връщане към ежедневието след смяна на става, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vyzstanovqvane-endoprotezirane
Какво пациентът не трябва да прави самостоятелно
Пациентът не трябва сам да спира лекарства за кръв, кръвно налягане, диабет или сърце. Не трябва да започва добавки, силни обезболяващи, антибиотици или „прочистващи“ режими без лекарска преценка. Не трябва да крие инфекции, рани, температура, зъбен проблем или промяна в състоянието от страх, че операцията ще бъде отложена.
Също така не трябва да се сравнява механично с други пациенти. Един човек може да проходи много бързо, друг да има повече оток, трети да се нуждае от по-дълъг контрол на болката. Разликите не винаги означават проблем. Важното е възстановяването да върви по медицински логичен план.
Дългосрочната грижа започва още преди операцията
Една изкуствена става не е просто операция в един ден. Тя е начало на нов етап. Затова подготовката трябва да включва и мислене за дългосрочния резултат. След операцията пациентът трябва да пази мускулите си, да контролира теглото, да се движи разумно, да следи за инфекции, да ходи на прегледи при нужда и да разбира кои симптоми са нормални и кои не са.
Добрата подготовка създава правилна нагласа. Пациентът влиза в операцията не като пасивен участник, а като човек, който разбира какво предстои и защо всяка стъпка има значение. Това е важно не само за първите дни, а за целия резултат.
За дългосрочната грижа след операцията и навиците, които помагат резултатът да се запази във времето, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/grizha-za-izkustvena-tazobedrena-i-kolyanna-stava
Заключение
Подготовката за смяна на колянна или тазобедрена става е много повече от изследвания преди операция. Тя е медицински процес, който подрежда диагнозата, риска, лекарствата, кожата, хроничните заболявания, венозната профилактика, физическата готовност, дома и очакванията.
Добре подготвеният пациент не е пациент без риск. Такъв пациент не съществува. Добре подготвеният пациент е този, при когото предвидимите рискове са потърсени, обсъдени и управлявани. Това създава по-голямо спокойствие, по-добър контрол и по-ясен път към възстановяването.
Често задавани въпроси
Колко време преди операцията трябва да започне подготовката?
Най-добре е подготовката да започне още при вземането на решението за операция. При пациенти с добре контролирано общо състояние процесът може да бъде по-кратък. При диабет, сърдечни заболявания, анемия, тежки варици, предишна тромбоза, кожни проблеми или прием на лекарства за разреждане на кръвта може да е нужно повече време.
Трябва ли да спра лекарствата си преди операция?
Не трябва да спирате лекарства самостоятелно. Лекарствата за кръвно налягане, сърце, диабет, кръвосъсирване, болка и други състояния се обсъждат предварително. Някои се продължават, други се спират временно, а трети се заменят според индивидуалния риск.
Пречат ли вариците на смяна на колянна или тазобедрена става?
Вариците не са автоматична пречка за операция, но трябва да бъдат оценени. Особено важно е дали има отоци, кожни промени, предишна тромбоза, венозни язви или тежка хронична венозна недостатъчност. При нужда се прави съдова консултация и се планира индивидуална тромбопрофилактика.
Кога се носят компресивни чорапи след операция?
Компресивните чорапи могат да бъдат част от механичната профилактика, когато са препоръчани от лекуващия екип. Те подпомагат венозното връщане и намаляват застоя на кръв в краката. Не заместват ранното раздвижване или медикаментозната профилактика, когато такава е назначена.
Трябва ли да правя упражнения преди операцията?
Да, когато са съобразени със ставата и болката. Целта е да се запази мускулната сила, равновесието и увереността при движение. Упражненията не трябва да предизвикват силна болка, оток или влошаване на ходенето.
Как да подготвя дома си?
Домът трябва да бъде безопасен за първите седмици след изписване. Добре е да се премахнат килими, кабели и нестабилни предмети, да има стабилен стол, лесен достъп до баня и тоалетна, добра светлина през нощта и предварително осигурена помощ от близък човек.
Какво може да отложи операцията?
Активна инфекция, незараснала рана, кожно възпаление в оперативната зона, нестабилно сърдечно или белодробно състояние, неконтролирана кръвна захар, тежко нарушение в кръвосъсирването или друг значим риск могат да наложат отлагане. Това решение се взема с цел безопасност.
Използвани източници
National Institute for Health and Care Excellence. Joint replacement (primary): hip, knee and shoulder. NICE guideline NG157. 2020.
Wainwright TW, Gill M, McDonald DA, Middleton RG, Reed M, Sahota O, et al. Consensus statement for perioperative care in total hip replacement and total knee replacement surgery: Enhanced Recovery After Surgery (ERAS®) Society recommendations. Acta Orthopaedica. 2020;91(1):3–19.
National Institute for Health and Care Excellence. Venous thromboembolism in over 16s: reducing the risk of hospital-acquired deep vein thrombosis or pulmonary embolism. NICE guideline NG89. 2018.
American Academy of Orthopaedic Surgeons. Preventing Venous Thromboembolic Disease in Patients Undergoing Elective Hip and Knee Arthroplasty. Evidence-based guideline. 2011.
World Health Organization. Global guidelines for the prevention of surgical site infection. 2016; updated edition 2018.
Parvizi J, Gehrke T, International Consensus Group. Proceedings of the International Consensus Meeting on Periprosthetic Joint Infection. Bone & Joint Journal. 2013.
MacMahon A, et al. Preoperative Patient Optimization in Total Joint Arthroplasty—The Paradigm Shift from Preoperative Clearance. Current Reviews in Musculoskeletal Medicine. 2021.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов,
специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично
и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална
терапия на болката и гръбначна хирургия.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и
има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането
на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на
медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 31.05.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни
данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската
информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества
преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист.
Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена
със стадия на заболяването, функционалното ограничение, съпътстващите
заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането,
преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или
части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.