Хипотиреоидизъм, Хашимото и артроза – болка, мускулна слабост и възстановяване
Артрозата е заболяване на ставата. Тя засяга хрущяла, подлежащата кост, ставната капсула, мускулния контрол и начина, по който крайникът понася натоварване. При коляното и тазобедрената става това постепенно може да доведе до болка, скованост, куцане, намалено ходене и нужда от ендопротезиране (смяна на увредената става с изкуствена става).
В реалната клинична практика обаче болката не винаги се обяснява само със снимката. Двама пациенти могат да имат сходни рентгенови промени, но напълно различно усещане за болка, умора, мускулна слабост и възстановителен капацитет. Причината е, че ставата не съществува отделно от организма. Общото състояние, мускулите, сънят, възпалителната чувствителност, хормоналният баланс и съпътстващите заболявания могат да променят начина, по който пациентът преживява едно ставно заболяване.
Хипотиреоидизмът и автоимунният тиреоидит на Хашимото са именно такива фактори. Те не означават автоматично, че артрозата ще се развие по-бързо. Не означават и че всяка болка в коляното или тазобедрената става идва от щитовидната жлеза. Но при част от пациентите недобре контролираното тиреоидно заболяване може да се свързва с умора, мускулна слабост, скованост, отоци, по-ниска физическа издръжливост и по-бавен функционален напредък.
Затова правилният въпрос не е дали Хашимото „причинява артроза“. По-точният въпрос е как щитовидната жлеза може да повлияе върху болката, движението, подготовката за операция и възстановяването при пациент, който вече има ставно заболяване.
Какво представляват хипотиреоидизмът и болестта на Хашимото
Хипотиреоидизъм означава намалена функция на щитовидната жлеза. При това състояние организмът не произвежда достатъчно тиреоидни хормони или не разполага с достатъчна хормонална активност за нормален клетъчен обмен. Най-често това се свързва с умора, студенина, забавен пулс, покачване на тегло, суха кожа, запек, отоци, мускулни болки, забавено възстановяване и общо усещане за липса на енергия.
Болестта на Хашимото, или автоимунен тиреоидит на Хашимото, е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува щитовидната жлеза. С времето това може да доведе до хипотиреоидизъм. При някои пациенти заболяването е добре контролирано и не създава значими ежедневни оплаквания. При други има периоди на умора, нестабилно общо усещане, мускулни симптоми или трудност да се прецени коя част от болката идва от ставата и коя от общото състояние.
Важно е пациентът да разбере едно: диагнозата Хашимото сама по себе си не доказва, че ставната болка идва от щитовидната жлеза. Също така нормални стойности на изследванията не отменят нуждата от ортопедична оценка, ако има куцане, ограничено ходене, деформация или рентгенови данни за напреднала артроза. Двете неща трябва да се разглеждат едновременно, но да не се смесват.
Как щитовидните хормони влияят върху мускулите, костите и ставите
Тиреоидните хормони участват в регулацията на обмяната в почти всички тъкани. Те имат значение за мускулната функция, костния обмен, енергийния баланс, съединителната тъкан и общата физическа издръжливост. Затова при изразен или недобре контролиран хипотиреоидизъм оплакванията рядко са само „ендокринни“. Много пациенти ги усещат през тялото: мускулите са по-слаби, движенията са по-бавни, ставите са по-сковани, а ежедневните усилия тежат повече.
Мускулният компонент е особено важен за ортопедията. Колянната и тазобедрената става не се стабилизират само от хрущял и кост. Те зависят от мускулите около бедрото, таза, седалището и подбедрицата. Когато пациентът има мускулна слабост, по-ниска издръжливост или усещане за „тежко тяло“, ставата може да бъде натоварвана по-неикономично. Това не означава, че щитовидната жлеза е разрушила ставата, но означава, че тя може да участва в начина, по който пациентът ходи, компенсира и се възстановява.
Костният обмен също е свързан с тиреоидните хормони. Както недостатъчната, така и прекомерната тиреоидна хормонална активност могат да променят костния обмен, но рискът е различен и трябва да се оценява индивидуално. Най-важно е да не се допуска прекомерно лечение с тиреоидни хормони, защото състояния с прекомерна тиреоидна активност са свързани с ускорен костен обмен и риск за костната плътност. Това има значение при възрастни пациенти, жени след менопауза и хора с риск от остеопения или остеопороза.
Може ли хипотиреоидизмът да причини артроза
Това е важен въпрос, защото отговорът трябва да бъде точен. Хипотиреоидизмът не трябва да се представя като директна и самостоятелна причина за всяка артроза. Артрозата има собствена механична и биологична логика: възраст, генетична предразположеност, предишни травми, наднормено тегло, ос на крайника, мускулен контрол, натоварване, форма на ставата и други фактори.
Тиреоидното заболяване по-скоро може да промени средата, в която артрозата се проявява. При недобре контролирана функция на щитовидната жлеза пациентът може да има повече умора, по-слаби мускули, по-изразена скованост, по-бавно възстановяване след натоварване и по-ниска физическа активност. Това може да направи вече съществуваща артроза по-трудна за понасяне. Може също да доведе до ситуация, в която болката изглежда по-голяма от очакваното спрямо рентгеновата находка.
Тази разлика е важна. Ако пациент с лека рентгенова артроза има силни, разпръснати болки, постоянна умора и мускулна слабост, не е правилно автоматично да се заключи, че ставата е за операция. Но ако пациент с добре контролиран хипотиреоидизъм има напреднала артроза, тежко ограничение, куцане и ясни образни промени, не е правилно всичко да се обяснява с Хашимото и да се отлага ортопедичното решение.
Защо болката понякога е по-голяма от снимката
При някои пациенти има несъответствие между образната находка и оплакванията. Рентгенът показва умерени промени, а пациентът описва тежка умора, болка в много зони, скованост, трудно раздвижване и усещане, че тялото не реагира нормално. В такава ситуация трябва да се мисли по-широко.
Причината може да бъде недобре контролиран хипотиреоидизъм, но може да бъде и друго състояние. Възможни са възпалително ревматологично заболяване, фибромиалгия (състояние с хронична разпространена болка и повишена болкова чувствителност), неврологична болка, проблем от кръста, дефицит на витамин D, анемия, нарушен сън, депресивност, общо обездвижване или комбинация от няколко фактора.
Затова „болката е по-голяма от снимката“ не трябва да бъде нито пренебрегвана, нито използвана като повод за прибързана операция. Тя е сигнал, че трябва да се подреди диагнозата. Ортопедът оценява ставата, походката, обема на движение, мускулната сила и образните промени. При съмнение за системен фактор пациентът трябва да бъде насочен към съответна допълнителна оценка.
За пациентите, при които болката и ограничението са концентрирани основно в коляното и трябва да се различи системна умора или скованост от реална напреднала артроза, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/gonartroza-artroza-kolyanna-stava
Мускулна слабост, умора и вторично ставно претоварване
Един от най-важните ортопедични ефекти на хипотиреоидизма е мускулният. Когато мускулите са по-слаби, ставите губят част от активната си защита. При коляното това означава по-трудно изправяне от стол, по-несигурно слизане по стълби, по-лош контрол при завъртане и по-голямо натоварване върху болезнената става. При тазобедрената става мускулната слабост може да засили куцането, да намали дължината на крачката и да направи ходенето по-уморително.
Този механизъм е особено важен при пациенти, които вече имат артроза. Болката ги кара да се движат по-малко. По-малкото движение води до отслабване на мускулите. Ако към това се добавят умора, хипотиреоидна миопатия (мускулна слабост, свързана с намалена функция на щитовидната жлеза) или общо забавен тонус, функционалното влошаване може да се усеща по-бързо.
Тук лечението не е само въпрос на ставата. Ако мускулите са слаби, рехабилитацията е по-трудна. Ако пациентът се изморява бързо, упражненията трябва да бъдат дозирани по-разумно. Ако щитовидното заболяване не е стабилизирано, очакванията за бърз напредък може да са нереалистични. Затова мускулната сила и общото състояние трябва да се оценяват заедно със ставата.
За връзката между намаленото движение, отслабването на мускулите и по-трудното възстановяване при ставно заболяване, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/muskulna-atrofia
Как хипотиреоидизмът влияе върху решението за смяна на става
Решението за смяна на колянна или тазобедрена става не трябва да се взема само по болката. То се взема според стадия на артрозата, функцията, образните изследвания, походката, ежедневното ограничение, резултата от консервативното лечение и общия риск на пациента.
При пациент с хипотиреоидизъм или Хашимото този процес изисква още по-внимателна преценка. Ако ставата е в ранен или умерен стадий, а оплакванията са разпръснати, свързани с умора, мускулна слабост и обща скованост, първо трябва да се изясни системният фактор. Ако обаче ставата е напреднало разрушена, с ограничено движение, куцане, тежка болка при ходене и ясни рентгенови промени, тиреоидното заболяване не отменя нуждата от ортопедично решение. То става част от подготовката.
Това е много важна разлика. Ендопротезирането не лекува хипотиреоидизъм и не премахва системната умора. То лекува механичния ставен проблем. Ако основната причина за ограничението е разрушена става, операцията може да промени живота на пациента. Ако основната причина за оплакванията е системна слабост, разпространена болка или недобре контролирано общо заболяване, резултатът от операцията може да бъде по-труден за интерпретация.
За начина, по който се взема решение за смяна на става според стадия, функцията, образните данни и общото състояние, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/reshenie-smyana-stava
Предоперативна подготовка при Хашимото и хипотиреоидизъм
Хипотиреоидизмът не е автоматична пречка за ендопротезиране. Много пациенти с тиреоидни заболявания преминават успешно през смяна на тазобедрена или колянна става. Важното е състоянието да бъде известно, оценено и достатъчно добре контролирано преди операцията.
За ортопеда най-важното не е само диагнозата „Хашимото“, а дали пациентът е клинично и лабораторно стабилен преди операцията. Това означава да се знае как се чувства пациентът, какви лекарства приема, има ли изразена умора, отоци, сърдечни оплаквания, мускулна слабост или данни за недобра компенсация.
Предоперативната подготовка трябва да включва точен списък на лекарствата, информация за дозата на тиреоидната терапия, последни изследвания, данни за съпътстващи заболявания и реална оценка на общото състояние. При нестабилни стойности, изразена умора, сърдечни оплаквания, тежки отоци или съмнение за недобра компенсация може да бъде необходима ендокринологична оценка преди операция.
Тук не трябва да се дават самостоятелни указания за промяна на терапията. Пациентът не трябва сам да спира, увеличава или намалява тиреоидните си лекарства преди операция. Решението се взема от лекуващия лекар или ендокринолог според лабораторните данни и общото състояние.
За пациентите с тиреоидно заболяване, на които предстои операция и при които контролът на общото състояние, лекарствата, умората и възстановителният капацитет са част от подготовката, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/podgotovka-za-endoprotezirane-na-tazobedrena-stava-kolqnna-stava
Костна плътност, щитовидна жлеза и импланти
Костта е жива тъкан, която постоянно се обновява. Тиреоидните хормони участват в този процес. При недобре контролирана тиреоидна функция, както и при прекомерна тиреоидна хормонална активност, костният обмен може да се промени. Това е особено важно при възрастни пациенти, жени след менопауза, пациенти с остеопения (намалена костна плътност) или остеопороза (значително отслабване на костта с повишен риск от счупване).
При ендопротезиране качеството на костта има значение за планирането, имплантната стабилност и риска от фрактури. Това не означава, че всеки пациент с Хашимото има лоша кост. Не означава и че тиреоидното заболяване автоматично пречи на безциментна или циментна фиксация. Означава, че при рискови пациенти костната плътност, възрастта, полът, хормоналният статус, физическата активност и общото здраве трябва да бъдат част от по-широката преценка.
Особено внимание заслужава ситуацията, в която пациентът е лекуван с прекалено висока доза тиреоидни хормони или има данни за прекомерна тиреоидна активност. В такива случаи въпросът за костното здраве не е козметичен детайл, а част от безопасното дългосрочно планиране.
Възстановяване след операция при пациенти с тиреоидни заболявания
Възстановяването след смяна на става зависи от операцията, ставата, техниката, мускулната сила, болката, възрастта, общото здраве и мотивацията на пациента. При хипотиреоидизъм или Хашимото някои пациенти може да усещат повече умора, по-бавно напредване в упражненията, по-бавно възстановяване на мускулната сила или по-изразена скованост.
Това не означава, че операцията не е успешна. Понякога механичният резултат е добър, имплантът е стабилен, движението напредва, но пациентът субективно усеща възстановяването като по-тежко. В такива случаи е важно да не се прибързва с изводи. Трябва да се види дали болката е ставна, мускулна, системна, неврологична или свързана с друг проблем.
Рехабилитацията при такива пациенти трябва да бъде реалистична. Ако човек се изморява бързо, натоварването трябва да се дозира. Ако мускулите са слаби, прогресът може да бъде по-постепенен. Ако има отоци, анемия, нарушен сън или нестабилна тиреоидна функция, те трябва да се оценят. Най-лошият подход е пациентът да бъде обвинен, че „не се старае“, когато всъщност има системен фактор, който затруднява възстановяването.
За да разберете как общото състояние, мускулната сила и реалистичните очаквания влияят върху първите седмици след смяна на става, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vyzstanovqvane-endoprotezirane
Кога трябва да се мисли за допълнителна оценка
Допълнителна оценка има смисъл, когато оплакванията не се подреждат само като ортопедичен проблем. Това може да бъде пациент с много силна умора, разпространена мускулна болка, необяснимо бавен функционален напредък, отоци, силна скованост, болка в много стави или несъответствие между образната находка и реалните симптоми.
В такава ситуация не е достатъчно да се каже „артрозата е виновна“. Но не е достатъчно и да се каже „всичко е от Хашимото“. Трябва да се мисли подредено. Има ли механична ставна причина? Има ли неврологичен източник? Има ли ревматологично заболяване? Има ли анемия, дефицит, недобър сън, депресивност или друго системно обяснение? Добрата медицина не избира едно обяснение предварително, а проверява кое е най-вероятно при конкретния пациент.
Това е особено важно преди операция. Ако ставата е ясно разрушена, подготовката трябва да включи контрол на системните фактори. Ако диагнозата е неясна, операцията не трябва да бъде първата стъпка. Първата стъпка е правилната преценка.
Какво трябва да запомни пациентът
Хипотиреоидизмът и Хашимото могат да влияят върху начина, по който пациентът усеща тялото си. Те могат да бъдат свързани с умора, мускулна слабост, скованост, отоци и по-трудно възстановяване. Но те не трябва да се използват като универсално обяснение за всяка болка.
Артрозата трябва да се оценява според ставата, функцията, походката, движението и образните изследвания. Тиреоидното заболяване трябва да се оценява според лабораторните данни, симптомите, лекарствата и общото състояние. Когато двете съществуват едновременно, най-добрият подход е да не се противопоставят, а да се подредят.
Ако ставата е в ранен стадий, системните фактори могат да бъдат важна част от обяснението на болката и умората. Ако ставата е напреднало разрушена, контролът на хипотиреоидизма е част от подготовката, но не отменя нуждата от ортопедично решение. Целта е пациентът да влезе в лечението с максимално ясна диагноза, реалистични очаквания и по-добре контролиран риск.
Често задавани въпроси
Може ли Хашимото да причинява болки в ставите?
Възможно е пациентите с Хашимото или хипотиреоидизъм да имат мускулни болки, скованост, умора и ставен дискомфорт. Това обаче не означава, че всяка ставна болка идва от щитовидната жлеза. Ако има локална болка, куцане, ограничено движение или рентгенови промени, трябва да се оцени и самата става.
Може ли хипотиреоидизмът да ускори артрозата?
По-точно е да се каже, че недобре контролираният хипотиреоидизъм може да влоши мускулната сила, умората, сковаността и възстановяването, а това да направи артрозата по-трудна за понасяне. Артрозата обаче има собствена механична и биологична логика и не трябва да се обяснява само с щитовидната жлеза.
Кога има смисъл да се провери щитовидната жлеза преди смяна на става?
Ако имате известно тиреоидно заболяване, последните изследвания и лекарствата трябва да бъдат обсъдени при подготовката. Ако има силна умора, отоци, мускулна слабост или съмнение за недобър контрол, може да е нужна допълнителна оценка от личен лекар или ендокринолог.
Пречи ли Хашимото на операция за смяна на колянна или тазобедрена става?
Хашимото не е автоматична пречка за операция. Важно е състоянието да бъде известно и достатъчно добре контролирано. Ако има нестабилни хормонални показатели или изразени системни симптоми, те трябва да се оценят преди операцията.
Защо възстановяването може да е по-бавно при хипотиреоидизъм?
При част от пациентите хипотиреоидизмът се свързва с умора, мускулна слабост, по-ниска издръжливост и усещане за по-тежко тяло. Това може да направи рехабилитацията по-бавна. Важно е да се различи нормално постепенно възстановяване от реален проблем със ставата, мускулите или общото състояние.
Може ли операцията да реши умората от Хашимото?
Не. Смяната на става лекува механичния проблем на разрушената става. Тя може да намали ставната болка и да подобри движението, но не лекува хипотиреоидизъм или автоимунен тиреоидит. Затова системното заболяване трябва да се контролира отделно.
Използвани източници
Jonklaas J, Bianco AC, Bauer AJ, et al. Guidelines for the Treatment of Hypothyroidism: Prepared by the American Thyroid Association Task Force on Thyroid Hormone Replacement. Thyroid. 2014;24(12):1670–1751.
McLean RM, Podell DN. Bone and joint manifestations of hypothyroidism. Seminars in Arthritis and Rheumatism. 1995;24(4):282–290.
Fariduddin MM, Bansal N. Hypothyroid Myopathy. StatPearls. Updated 2024.
Apostu D, Lucaciu O, Oltean-Dan D, et al. The Influence of Thyroid Pathology on Osteoporosis and Fracture Risk: A Review. Diagnostics. 2020;10(3).
National Institute for Health and Care Excellence. Joint replacement (primary): hip, knee and shoulder. NICE guideline NG157. 2020.
National Institute for Health and Care Excellence. Osteoarthritis in over 16s: diagnosis and management. NICE guideline NG226. 2022.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов,
специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично
и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална
терапия на болката и гръбначна хирургия.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и
има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането
на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на
медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 31.05.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни
данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската
информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества
преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист.
Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена
със стадия на заболяването, функционалното ограничение, съпътстващите
заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането,
преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или
части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.