Когато тазобедрената протеза създава проблем – болка, накуцване, разлика в дължината и нестабилност
След смяна на тазобедрена става пациентът очаква старият проблем постепенно да остане зад него. Болката в слабината да намалее. Ходенето да стане по-леко. Куцането да изчезне. Движението да се върне. Човек да може да се качва в кола, да става от стол, да върви по-дълго и да се чувства сигурен при стъпване.
В повечето случаи това е основната цел на операцията — не просто да се постави имплант, а да се възстанови функцията.
Понякога обаче след поставена тазобедрена протеза остава усещане, че нещо не е както трябва. Пациентът може да има болка в слабината. Може да го боли отстрани на бедрото. Може да усеща болка в седалището или по хода на бедрото. Може да продължава да накуцва. Може да не може да остави бастуна. Може да усеща единия крак по-дълъг или по-къс. Може да има страх, че ставата не е стабилна.
Тези оплаквания не трябва автоматично да се приемат като грешка в операцията. Но не трябва и да се омаловажават.
Добрата тазобедрена протеза трябва да даде не само по-малко болка, а по-стабилна походка, по-добър мускулен контрол, по-голяма издръжливост и повече доверие при стъпване. Ако пациентът няма прогрес, ако куцането остава, ако болката не намалява или ако след период на подобрение започне влошаване, проблемът трябва да се подреди.
Прочетете тук:
Тазобедрена става – от първите симптоми до възстановяването
https://www.dryordanov.com/endoprotezirane-tazobedrena-stava-yordanov
Какво означава „тазобедрената протеза създава проблем“
Пациентът рядко описва проблема с медицински думи. Той обикновено казва:
„Още ме боли в слабината.“
„Боли ме отстрани и не мога да лежа на тази страна.“
„Продължавам да куцам.“
„Не мога да ходя без бастун.“
„Усещам единия крак по-дълъг.“
„Ставата не ми дава сигурност.“
„В началото беше по-добре, но после започна да се влошава.“
Тези изречения не са диагноза. Но са важни, защото насочват лекаря към различни възможни механизми.
При тазобедрената протеза не е достатъчно да се каже само „боли ме“. Много по-важно е къде боли и при кое движение се появява болката. Болка в слабината, болка отстрани, болка в седалището и болка по бедрото могат да изглеждат като един и същ проблем за пациента, но в медицинската оценка водят към различни посоки.
Болката в слабината може да насочи към дразнене на сухожилието на хълбочно-поясния мускул. Болката отстрани може да насочи към страничните меки тъкани, сухожилията около големия трохантер, бурса или илиотибиален тракт. Болката в седалището може да идва от кръста, таза или дълбоките седалищни структури. Накуцването може да е от мускулна слабост, стара компенсаторна походка, разлика в дължината или механичен проблем.
Затова първата стъпка не е заключението. Първата стъпка е подреждането.
След тазобедрена протеза може да има нормален период на болка, слабост и несигурност. Но при нормално възстановяване трябва да има посока. Ако симптомите стоят на едно място или се влошават, трябва да се търси причината.
Прочетете тук:
Кога възстановяването след протеза не върви нормално
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vazstanovyavane-sled-proteza-ne-varvi-normalno
Къде боли – и защо това има значение
Когато пациентът каже „болката е около тазобедрената протеза“, това е само началото на разговора. За лекаря е важно да разбере дали болката е дълбоко в слабината, отстрани на бедрото, в седалището, по предната част на бедрото или при стъпване.
Причината е проста: различните болки имат различна логика.
Една болка се появява при вдигане на крака. Друга не позволява на пациента да лежи на оперираната страна. Трета се усеща назад, към седалището. Четвърта се появява при натоварване и кара пациента да пази крака. Всяка от тях трябва да се преведе от пациентски език на клиничен език.
Това не означава пациентът сам да си поставя диагноза. Означава да разбере защо лекарят задава толкова конкретни въпроси.
Къде точно боли?
Кога боли?
При кое движение се усилва?
Намалява ли с времето?
Има ли накуцване?
Има ли слабост?
Има ли усещане за нестабилност?
Има ли ново влошаване след период на подобрение?
Отговорите на тези въпроси често са по-важни от едно общо описание „още ме боли“.
Болка в слабината след тазобедрена протеза
Една от най-важните болки след тазобедрена протеза е продължаващата болка в слабината. Тя често тревожи пациента, защото напомня на старата артрозна болка, но причината не винаги е същата.
Клиничният модел е много важен. Ако пациентът казва, че го боли при вдигане на крака към леглото, при качване в кола, при ставане от стол, при изкачване на стълби или при активно повдигане на бедрото напред, това вече насочва към определена група причини.
Една от тях е дразнене на сухожилието на хълбочно-поясния мускул — илиопсоас. Това е мускулът, който участва в повдигането на бедрото напред. Неговото сухожилие минава близо до предната част на тазобедрената става. След поставяне на протеза то може да бъде механично раздразнено от предния ръб на чашката, от изпъкнал компонент, винт, цимент или друга структура.
Този модел не е само клинично впечатление. Younis, Hamid, Ravi и сътр. описват дразненето на илиопсоаса като често пропускана причина за продължаваща слабинна болка след тазобедрено ендопротезиране. Типичните провокации са активно сгъване на тазобедрената става, качване по стълби и преминаване от седнало към изправено положение. Авторите посочват, че диагностиката може да включва преглед, рентгенови снимки, скенер, ехография и диагностична инжекция.
Клиничен пример: пациентът няма силна болка в покой, но усеща остра болка в слабината всеки път, когато качва крака в колата или го повдига към леглото. На обикновена рентгенова снимка протезата може да изглежда стабилна. Това обаче не изключва дразнене на илиопсоаса. В такъв случай въпросът не е дали „има нещо на рентгена“, а дали има механизъм, който провокира болката при активно вдигане на крака.
Zimmerer, Hauschild, Nietschke и сътр. също описват механичното дразнене на илиопсоаса като причина за слабинна болка след тазобедрена протеза и посочват приблизителна честота около 4%. При част от пациентите, когато консервативното лечение не помага, може да се обсъжда артроскопско освобождаване на сухожилието, а при изразен механичен проблем — друга стратегия според причината.
Това не означава, че всяка слабинна болка е от илиопсоаса. Болка в слабината може да има и при инфекция, разхлабване, проблем с чашката, кръстов източник, мускулен проблем или друга причина. Но ако болката се провокира точно при вдигане на крака, това е важна следа и трябва да се провери.
Прочетете тук:
Болка след смяна на тазобедрена става – кога причината може да е в протезата
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-sled-smyana-na-tazobedrena-stava-prichina-proteza
Болка отстрани на бедрото след тазобедрена протеза
Друг много характерен проблем е болката отстрани на тазобедрената става — около изпъкналата кост отстрани на бедрото, която се нарича голям трохантер.
Пациентът обикновено не използва тази дума. Той казва:
„Боли ме отстрани.“
„Не мога да лежа на оперираната страна.“
„Като ходя повече, ме заболява отстрани.“
„Болката върви надолу по страничната част на бедрото.“
Този тип болка често не идва от самата вътрешност на ставата. По-често насочва към зоната около големия трохантер — сухожилията на средния и малкия седалищен мускул, трохантерната бурса, страничните меки тъкани, илиотибиалния тракт и начина, по който тазът и бедрото се натоварват след операцията.
Клиничен пример: пациентът казва, че старата болка в слабината е изчезнала, но сега не може да спи на оперираната страна и има болезненост отстрани на бедрото при ходене. Това вече не звучи като класическа вътреставна болка. Трябва да се мисли за страничната зона на тазобедрената става — сухожилия, бурса, походка, мускулен контрол и напрежение в меките тъкани.
В някои случаи промяната в хоризонталния офсет може да участва в проблема. Офсетът е разстоянието, което определя страничното „отстояние“ на бедрото и напрежението на мускулите около тазобедрената става. Ако офсетът е прекомерно увеличен, страничните меки тъкани могат да бъдат поставени под по-голямо напрежение. Това може да раздразни зоната около големия трохантер и илиотибиалния тракт.
Worlicek, Messmer, Grifka, Renkawitz, Weber и сътр. в Scientific Reports анализират връзката между възстановяването на дължината, офсета и трохантерния болков синдром след тазобедрено ендопротезиране. Тяхното проучване подкрепя идеята, че биомеханиката на дължината и офсета има значение за страничната болка около големия трохантер.
Тук обаче трябва да се мисли внимателно. Не всяка странична болка означава прекомерен офсет. Abdulkarim, Keegan, Bajwa и Sheehan не установяват ясна зависимост между латералната трохантерна болка и феморалния офсет или центъра на ротация, като допускат, че увреда или дразнене на меките тъкани при определени хирургични достъпи също може да има значение.
Затова правилният извод е балансиран. Болката отстрани след тазобедрена протеза често насочва към страничните меки тъкани, сухожилията, бурсата, илиотибиалния тракт и мускулния контрол. В някои случаи офсетът и напрежението на тъканите могат да участват, но това трябва да се прецени с преглед, снимки и анализ на походката.
Болка в седалището или назад
Болката в седалището след тазобедрена протеза може да бъде подвеждаща. Пациентът я усеща близо до оперираната става и естествено мисли, че причината е в протезата. Понякога това е възможно. Но много често болката назад има друга логика.
Тя може да идва от кръста, сакроилиачната област, дълбоките седалищни мускули, седалищния нерв, мускулна компенсация или промяна в походката. При пациенти, които са куцали дълго преди операцията, тазът и кръстът често са работили години наред в компенсаторен режим. След операцията тази компенсация не изчезва автоматично.
Клиничен пример: пациентът казва, че самата слабинна болка е много по-добре, но има болка назад към седалището, понякога с тежест по бедрото. Ако рентгенът изглежда стабилен, това не означава, че пациентът „си въобразява“. Означава, че трябва да се провери дали болката идва от кръста, сакроилиачната зона, дълбоките седалищни структури или промяна в походката.
Обзорът на Forster-Horvath, Egloff, Valderrabano и Nowakowski върху болезнената първична тазобедрена протеза подчертава, че болката след тазобедрено ендопротезиране може да произхожда както от самата протеза, така и от извънставни причини, включително гръбначни и периартикуларни източници.
Това не означава, че болката в седалището винаги е „от кръста“. Означава, че трябва да се провери. Местоположението на болката, движенията, които я провокират, неврологичните симптоми, походката и образните изследвания помагат да се разграничат причините.
Болка по бедрото
Болката по бедрото след тазобедрена протеза също трябва да се уточни. Тя може да бъде отпред, странично, дълбоко по хода на бедрената кост или да слиза от кръста надолу.
Ако болката е отпред и се усилва при вдигане на крака, тя може да бъде част от модела на илиопсоас дразнене. Ако е дълбока по бедрото и се появява при стъпване, трябва да се мисли за бедрения компонент, костта, фиксацията, натоварването или други механични причини. Ако болката слиза от кръста към бедрото, не трябва автоматично да се приписва на протезата.
Клиничен пример: пациентът казва, че го боли не в слабината, а „надолу по бедрото“, особено при натоварване. Това е различна ситуация от болка при вдигане на крака. Тук трябва да се види какъв е бедреният компонент, има ли промени около него, има ли болка при стъпване, има ли кръстов симптом и как се е променяла болката във времето.
Болка по бедрото, която постепенно намалява, може да бъде част от възстановяването. Болка, която се усилва при стъпване, не намалява или се появява след период на добър резултат, трябва да се оцени.
Накуцване след тазобедрена протеза
При тазобедрената протеза болката е важна, но походката често казва повече.
Накуцването показва, че тялото все още не използва оперирания крак нормално. В ранния период това може да бъде очаквано. Пациентът пази крака, мускулите са слаби, има болка, походката не е възстановена и тялото се адаптира.
Ако човек е куцал дълго преди операцията, тази походка не изчезва автоматично. Тялото е свикнало да щади ставата, да накланя таза, да скъсява крачката и да пренася тежестта по различен начин.
Но накуцване, което не намалява, не се повлиява от рехабилитация или се появява отново след период на подобрение, трябва да се оцени.
Една от най-важните причини е слабост или недостатъчен контрол на мускулите, които стабилизират таза при ходене. Това са най-вече средният и малкият седалищен мускул. Когато те не работят добре, тазът може да „пада“ на една страна при стъпване върху оперирания крак. Пациентът често компенсира с накланяне на тялото. Това е познато като Тренделенбургова походка.
Клиничен пример: пациентът казва, че артрозната болка я няма, но още куца и без бастун не може. При преглед се вижда, че при стъпване върху оперирания крак тазът не се стабилизира добре. В тази ситуация проблемът може да не е в самата протеза, а в мускулния контрол и походката. Но това пак е реален функционален проблем, който трябва да се оцени.
Съвременно проучване в Journal of Orthopaedics описва, че при част от пациентите след тазобедрено ендопротезиране може да се наблюдава Тренделенбургова походка въпреки облекчение на болката. В изследването тя е установена при 24 от 89 пациенти, приблизително 27%, и е свързана с намалена функция на отвеждащите и разгъващите мускули на тазобедрената става.
Yasuda, Ota, Yamashita, Tsukamoto и сътр. също показват, че предоперативното състояние на отвеждащите мускули на тазобедрената става има връзка с походката след операцията. Това подкрепя клиничното наблюдение, че пациент, който е бил с дългогодишно накуцване и мускулна слабост преди операцията, може да има нужда от повече време и по-целенасочено възстановяване.
Накуцването не трябва автоматично да се приписва на импланта. То може да идва от мускулна слабост, кръст, другата става, стара компенсаторна походка, страх от натоварване, разлика в дължината или странична болка. Но ако не се подобрява, трябва да се оцени.
Когато пациентът не може да се откаже от бастун или патерица
Помощното средство е нормална част от ранното възстановяване. Бастунът или патерицата дават сигурност, намаляват риска от падане и помагат на пациента да ходи по-правилно, докато болката и мускулният контрол се подобряват.
Използването на бастун по-дълго време не е провал и не е повод за срам.
Въпросът е дали нуждата от него постепенно намалява.
Ако минава време, но човек не може да се откаже от бастуна, трябва да се зададат конкретни въпроси. Започва ли да накуцва веднага щом го остави? Има ли болка в слабината при стъпване? Боли ли го отстрани? Усеща ли слабост в таза? Страхува ли се, че ставата не е стабилна? Усеща ли разлика в дължината? Има ли проблем с кръста или другата става?
Проблемът не е самият бастун. Проблемът е причината, поради която пациентът все още не може да се чувства сигурен без него.
След тазобедрена протеза целта не е пациентът просто да „остави бастуна на всяка цена“. Целта е да ходи стабилно, симетрично и безопасно. Понякога преждевременното отказване от помощно средство може да засили куцането. Но трайната зависимост от него също не трябва да се приема без анализ.
Разлика в дължината на краката след тазобедрена протеза
Темата за разликата в дължината на краката след тазобедрена протеза е много важна, но не трябва да се опростява.
Пациентът може да усеща единия крак по-дълъг или по-къс по различни причини. Понякога има реална разлика. Понякога има функционално усещане за разлика, свързано с наклон на таза, гръбначни проблеми, мускулно напрежение, стара походка, предоперативно скъсяване или адаптация към новата става. Понякога пациентът е имал разлика и преди операцията, но я осъзнава едва след корекция на болната става.
Pyrko и Zuckerman описват разликата в дължината на краката като едно от честите оплаквания след тазобедрено ендопротезиране, което може да причини болка и функционално затруднение. Те подчертават значението на планирането и внимателното изпълнение на оперативния план за намаляване на риска от клинично значима разлика.
Тук няма да разглеждам темата подробно, защото тя вече е обяснена в отделна статия. Най-важното е следното: усещането за разлика не трябва да се отрича, но не трябва и прибързано да се приема като окончателна диагноза.
Прочетете тук:
Разлика в дължината на краката след тазобедрена протеза
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/razlika-v-dalzhinata-na-krakata-sled-tazobedrena-proteza
Нестабилност след тазобедрена протеза
Нестабилността след тазобедрена протеза може да има различни прояви.
Понякога пациентът има просто несигурност. Страхува се да стъпи, пази се, избягва определени движения, не вярва на ставата. Това може да бъде свързано с болка, мускулна слабост, липса на увереност, ранно възстановяване или страх от луксация.
В други случаи има по-конкретно усещане: ставата се усеща „разхлабена“, „непредвидима“, „ще излезе“, „прескача“ или „не е стабилна“. Това вече трябва да се оцени внимателно.
Истинската луксация на тазобедрена протеза е сериозно усложнение. Обикновено тя е свързана с внезапна болка, невъзможност за натоварване, промяна в позицията на крайника и нужда от спешна медицинска оценка. Но нестабилността не винаги стига до пълна луксация. Понякога има усещане за несигурност, сублуксация или механичен конфликт.
Dargel и сътр. подчертават, че причините за луксация след тазобедрена протеза са многофакторни. Те могат да включват позиция на компонентите, мекотъканно напрежение, мускулна слабост, импинджмънт, предходни операции, травма, износване или костен дефект. Оценката трябва да включва анамнеза, клиничен преглед и образни изследвания, а понякога и по-детайлна образна диагностика.
Клиничен пример: пациентът не е имал истинска луксация, но при определени движения усеща, че ставата „ще излезе“. Това не трябва да се нарича луксация без доказателство. Но не трябва и да се пренебрегва. Трябва да се види при кои движения се появява усещането, каква е позицията на компонентите, какъв е мускулният контрол и има ли механичен конфликт.
Страхът от нестабилност не е същото като доказана нестабилност. Но повтарящото се усещане, че ставата не е сигурна, особено ако ограничава ходенето и ежедневието, е причина за оценка.
Когато проблемът се появява след период на добър резултат
Особено важен сигнал е новото влошаване.
Има пациенти, които първоначално се възстановяват добре. Болката намалява, походката се подобрява, помощните средства отпадат и пациентът се връща към ежедневието си. След това, месеци или години по-късно, се появява нова болка, ново накуцване, нестабилност или намаляване на функцията.
Това не трябва автоматично да се обяснява с „възрастта“ или „претоварване“.
Новото влошаване след период на добър резултат изисква различно мислене. Трябва да се провери дали има разхлабване, износване, инфекция, проблем около сухожилия, кръстово-тазобедрен проблем, счупване около протезата, нестабилност или друга причина.
Регресът е по-важен сигнал от бавното възстановяване. Бавно възстановяване с прогрес може да бъде нормално. Но влошаване след подобрение трябва да се оцени.
Когато рентгенът изглежда добре, но пациентът не е добре
Това е една от най-трудните ситуации.
Пациентът има болка, накуцване или несигурност, но на обикновената рентгенова снимка няма очевиден проблем. Това може да създаде объркване. Пациентът чува, че „всичко изглежда добре“, но не се чувства добре.
Рентгенът е важен, но не показва всичко. Той може да покаже позиция на компонентите, грубо разхлабване, счупване, износване или други видими промени. Но не винаги показва дразнене на илиопсоаса, болка от сухожилия, слабост на седалищните мускули, кръстов източник на болка, нискостепенна инфекция, функционална нестабилност или динамичен проблем в походката.
Клиничен пример: пациентът има добра позиция на протезата на стандартна рентгенова снимка, но продължава да има слабинна болка при активно вдигане на крака. В такава ситуация рентгенът е важен, но не изчерпва оценката. Може да е нужна оценка за илиопсоас, позиция на чашката, скенер или диагностична инжекция.
Затова при болезнена тазобедрена протеза изводът не трябва да бъде:
„Рентгенът е добър, значи няма проблем.“
По-точно е:
„Рентгенът не показва очевиден проблем, но ако симптомите продължават, трябва да се провери какво друго може да ги обясни.“
Какво трябва да се оцени при преглед
При пациент с проблем след тазобедрена протеза прегледът не трябва да се свежда само до въпроса „има ли болка“. Трябва да се оцени цялата функция.
Важно е как пациентът ходи. Има ли накуцване. Използва ли бастун. Може ли да стъпи уверено на оперирания крак. Има ли слабост на седалищните мускули. Има ли болка при активно вдигане на крака. Има ли болка отстрани около големия трохантер. Има ли болка в седалището или симптоми от кръста. Има ли ограничено движение. Има ли усещане за нестабилност. Има ли реална или функционална разлика в дължината.
Трябва да се прегледат образните изследвания. Не само последната снимка, а и предишните, ако са налични. Понякога промяната се вижда само при сравнение.
Трябва да се прецени дали са нужни лабораторни показатели. При съмнение за инфекция те са важна част от алгоритъма, но не са достатъчни сами по себе си.
Понякога са нужни допълнителни изследвания — скенер за оценка на позицията на компонентите, специфични рентгенови проекции, ехография или диагностична инжекция при съмнение за сухожилен проблем, оценка на кръста или други изследвания според случая.
Това е причината пациентът да дойде подготвен. Епикризата, данните за импланта, старите снимки, новите снимки, лабораторните резултати, информацията за приемани антибиотици и описанието на възстановяването са част от самата диагностика.
Прочетете тук:
Диагностичен алгоритъм при болка след поставена тазобедрена или колянна протеза
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diagnostichen-algoritam-boleznena-proteza
Какво да подготвите за преглед при болезнена ставна протеза
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kakvo-da-podgotvite-za-pregled-pri-boleznena-proteza
Кога проблемът е част от възстановяването и кога вече не е
В ранния период след тазобедрена протеза може да има болка, накуцване, несигурност, чувство за различна походка и нужда от помощно средство. Това може да бъде нормално, ако постепенно намалява.
Ключовата дума е прогрес.
Ако пациентът ходи повече, бастунът постепенно отпада, болката намалява, мускулният контрол се подобрява и походката става по-уверена, процесът обикновено върви правилно.
Ако обаче седмици наред няма промяна, ако накуцването остава същото, ако пациентът не може да се откаже от помощно средство, ако болката не намалява или ако усещането за нестабилност продължава, възстановяването вече трябва да се оцени по-задълбочено.
Ако след първоначално подобрение започне влошаване, това е още по-важен сигнал.
Не всяко трудно възстановяване означава проблем с протезата. Но липсата на прогрес не трябва да се обяснява безкрайно с „нужно е време“.
Кога второто мнение е разумно
Второто мнение е разумно, когато проблемът не се подрежда.
Ако пациентът има болка, накуцване, усещане за разлика в дължината или нестабилност, но няма ясно обяснение и план, допълнителната оценка може да бъде полезна. Това не е обвинение към хирурга, който е извършил операцията. Това е начин сложен проблем да бъде разгледан от още един ъгъл.
Второто мнение е особено важно, когато се обсъжда ревизионна операция. Ревизия не трябва да се прави само защото има болка или неудовлетвореност. Трябва да има ясна причина и ясен план какво ще се коригира.
Второто мнение е разумно и в обратната ситуация — когато пациентът не е добре, но не получава нито диагноза, нито следваща стъпка.
Прочетете тук:
Кога да се направи второ мнение след болезнена протеза
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vtoro-mnenie-sled-boleznena-proteza
Кога се мисли за ревизионна операция
Ревизионната операция не е първата стъпка при болка, накуцване, разлика в дължината или нестабилност. Първата стъпка е диагнозата.
Ревизия има смисъл само когато има ясна причина и конкретен проблем, който може да бъде коригиран. Ако причината е инфекция, подходът е един. Ако причината е разхлабване, подходът е друг. Ако причината е нестабилност, трябва да се разбере защо ставата не е стабилна. Ако причината е значимо дразнене на илиопсоаса от позицията на чашката, подходът е различен от този при мускулна слабост. Ако проблемът идва от кръста, седалищните мускули или адаптация на походката, ревизията може да не реши оплакванията.
Затова най-важният въпрос не е „трябва ли да се смени протезата“.
Най-важният въпрос е:
„Какво точно създава проблема?“
Едва след това може да се избере правилното лечение.
Прочетете тук:
Ревизия на колянна и тазобедрена става
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/revizia-kolqnna-tazobdrenastava
Кога не трябва да се чака
Има ситуации, при които не е разумно да се чака.
Ако има внезапна силна болка, невъзможност за стъпване, рязка промяна в позицията на крака, усещане за излизане на ставата, температура, втрисане, нарастващ оток, зачервяване, затопляне или изтичане от раната, трябва да се потърси медицинска оценка без отлагане.
Това не означава, че всяко такова оплакване е инфекция или луксация. Означава, че тези симптоми не трябва да се обясняват само с нормално възстановяване.
При съмнение за луксация, инфекция или счупване около протезата пациентът не трябва да чака планов контролен преглед след седмици. Трябва да бъде оценен навреме.
Заключение
Когато тазобедрената протеза създава проблем, причината невинаги е очевидна.
Продължаваща болка в слабината може да насочи към дразнене на илиопсоаса, особено ако се провокира при вдигане на крака, качване по стълби или ставане от стол. Болката отстрани може да идва от сухожилия, бурса, илиотибиален тракт, промяна в офсета или странично мекотъканно напрежение. Болката в седалището може да идва от кръста, таза или дълбоките седалищни структури. Накуцването може да е свързано със слабост на мускулите, които стабилизират таза. Усещането за разлика в дължината може да бъде реално, функционално или възприемано. Нестабилността може да бъде страх, мускулна несигурност или реален механичен проблем.
Това не означава автоматично, че протезата е поставена неправилно. Не означава и че веднага трябва да се мисли за ревизионна операция.
Но означава, че проблемът трябва да се подреди.
Добрата тазобедрена протеза трябва да даде не само по-малко болка, а стабилна походка, по-добър мускулен контрол, по-голяма издръжливост и доверие при стъпване. Ако тези неща липсват, ако няма прогрес или ако има ново влошаване, причината трябва да се потърси.
Първо се изяснява проблемът.
След това се избира лечението.
Прочетете още:
Тазобедрена става – от първите симптоми до възстановяването
https://www.dryordanov.com/endoprotezirane-tazobedrena-stava-yordanov
Възстановяване след ендопротезиране
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vyzstanovqvane-endoprotezirane
Кога възстановяването след протеза не върви нормално
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vazstanovyavane-sled-proteza-ne-varvi-normalno
Болка след смяна на тазобедрена става – кога причината може да е в протезата
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-sled-smyana-na-tazobedrena-stava-prichina-proteza
Разлика в дължината на краката след тазобедрена протеза
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/razlika-v-dalzhinata-na-krakata-sled-tazobedrena-proteza
Диагностичен алгоритъм при болка след поставена тазобедрена или колянна протеза
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diagnostichen-algoritam-boleznena-proteza
Какво да подготвите за преглед при болезнена ставна протеза
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kakvo-da-podgotvite-za-pregled-pri-boleznena-proteza
Кога да се направи второ мнение след болезнена протеза
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vtoro-mnenie-sled-boleznena-proteza
Ревизия на колянна и тазобедрена става
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/revizia-kolqnna-tazobdrenastava
Често задавани въпроси
Какво може да означава болка в слабината след тазобедрена протеза?
Болка в слабината, която се усилва при вдигане на крака, качване по стълби, ставане от стол или качване в кола, може да насочи към дразнене на сухожилието на хълбочно-поясния мускул — илиопсоаса. Това не е единствената възможна причина, но е важен механизъм, който трябва да се провери.
Какво може да означава болка отстрани на бедрото?
Болка отстрани, около големия трохантер, често е свързана със сухожилия, бурса, илиотибиален тракт, странични меки тъкани или промяна в натоварването след операцията. В някои случаи напрежението на тъканите и офсетът могат да участват, но това трябва да се оцени с преглед и образни изследвания.
Нормално ли е да накуцвам след тазобедрена протеза?
В ранния период накуцването може да бъде нормално. Ако обаче не намалява, не се повлиява от рехабилитация или се появява отново след първоначално подобрение, трябва да се оцени. Причината може да бъде мускулна слабост, кръст, друга става, разлика в дължината, болка или механичен проблем.
Какво означава усещане за разлика в дължината на краката?
То може да бъде реална разлика, функционална разлика или усещане, свързано с таза, кръста, мускулите и старата походка. Не трябва да се оценява само по усещане. Нужно е клинично и образно уточняване.
Опасна ли е нестабилността след тазобедрена протеза?
Усещането за несигурност не винаги означава реална нестабилност. Но ако ставата се усеща непредвидима, има страх от излизане, прескачане, внезапна болка или невъзможност за натоварване, трябва да се направи медицинска оценка.
Означават ли тези симптоми, че трябва ревизионна операция?
Не. Болка, накуцване, разлика в дължината или нестабилност не означават автоматично ревизия. Първо трябва да се разбере причината. Ревизионна операция има смисъл само когато има ясна диагноза и конкретен проблем, който може да бъде коригиран.
Научни и клинични източници
Younis Z., Hamid M.A., Ravi B., Abdullah F., Al-Naseri A., Bitar K. Iliopsoas Impingement After Total Hip Arthroplasty: A Review of Diagnosis and Management. Cureus. 2025.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/40458328/
Zimmerer A., Hauschild M., Nietschke R., Schneider M.M., Wassilew G., Sobau C., Miehlke W. Results after arthroscopic treatment of iliopsoas impingement after total hip arthroplasty. Archives of Orthopaedic and Trauma Surgery.
https://link.springer.com/article/10.1007/s00402-020-03623-z
Forster-Horvath C., Egloff C., Valderrabano V., Nowakowski A.M. The painful primary hip replacement – review of the literature. Swiss Medical Weekly. 2014.
https://smw.ch/index.php/smw/article/view/1926
Worlicek M., Messmer B., Grifka J., Renkawitz T., Weber M. и сътр. Restoration of leg length and offset correlates with trochanteric pain syndrome in total hip arthroplasty. Scientific Reports. 2020.
https://www.nature.com/articles/s41598-020-62531-9
Abdulkarim A., Keegan C., Bajwa R., Sheehan E. Lateral trochanteric pain following total hip arthroplasty: radiographic assessment of altered biomechanics as a potential aetiology. Irish Journal of Medical Science. 2018.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29335832/
Fujita K. и сътр. Trendelenburg gait after total hip arthroplasty due to reduced muscle contraction of the hip abductors and extensors. Journal of Orthopaedics. 2025.
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0972978X24002873
Yasuda T., Ota S., Yamashita S., Tsukamoto Y., Onishi E. и сътр. Association of preoperative variables of ipsilateral hip abductor muscles with gait function after total hip arthroplasty. Arthroplasty. 2022.
https://arthroplasty.biomedcentral.com/articles/10.1186/s42836-022-00126-7
Dargel J. и сътр. Causes of and treatment options for dislocation following total hip arthroplasty. Review available in PMC.
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC6676097/
Pyrko P., Zuckerman J. Leg Length Discrepancy in Primary Total Hip Arthroplasty. Bulletin of the Hospital for Joint Diseases. 2016.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26977553/