Кога възстановяването след протеза не върви нормално
След смяна на тазобедрена или колянна става много пациенти очакват възстановяването да бъде праволинейно. Днес малко по-добре от вчера. Следващата седмица по-добре от тази. След един месец — почти нормално ходене. След три месеца — край на проблема.
В реалността възстановяването рядко изглежда така.
След ендопротезиране има добри дни и трудни дни. Има дни с повече оток. Има дни с повече умора. Има периоди, в които пациентът се чувства уверен, и други, в които отново започва да се притеснява. Понякога болката намалява, но походката остава несигурна. Понякога движението се подобрява, но отокът се задържа. Понякога пациентът вече ходи повече, но вечер ставата се подува и се усеща тежка.
Затова правилният въпрос не е само: „Защо още ме боли?“
Правилният въпрос е: „Движа ли се в правилната посока?“
Нормалното възстановяване не означава липса на болка. Нормалното възстановяване означава наличие на прогрес. Ако болката постепенно намалява, ако походката се подобрява, ако дистанцията на ходене се увеличава, ако нуждата от помощни средства намалява и ако пациентът става по-самостоятелен, възстановяването може да бъде бавно, но все още нормално.
Ако обаче няма напредък, ако състоянието стои на едно място седмици наред или ако след първоначално подобрение започне влошаване, това вече не трябва да се приема като обикновено трудно възстановяване.
Тази статия няма за цел да изброи всички причини за болка след протеза. Това е отделна и много по-широка тема. Целта тук е друга: да се постави ясна рамка. Пациентът трябва да може да различи нормално възстановяване, бавно но правилно възстановяване, задържано възстановяване и регресиращо възстановяване.
Прочетете тук:
Колянна става – от първите симптоми до възстановяването
https://www.dryordanov.com/endoprotezirane-kolianna-stava-yordanov
Тазобедрена става – от първите симптоми до възстановяването
https://www.dryordanov.com/endoprotezirane-tazobedrena-stava-yordanov
Какво означава „нормално възстановяване“ според научните данни
За да се каже кога възстановяването не върви нормално, първо трябва да се дефинира какво е нормално. Това не може да се прави само по впечатления, по разговори с други пациенти или по отделни примери. Възстановяването след тазобедрена и колянна протеза е изследвано в сериозни клинични проучвания, които проследяват функцията, болката, походката, обема на движение и ежедневната активност след операцията.
Едно от най-важните проучвания е на Kennedy и сътр. от 2006 г. Авторите проследяват ранното функционално възстановяване след тазобедрено и колянно ендопротезиране и показват, че най-голямата промяна настъпва през първите седмици. При обективни функционални тестове пациентите обикновено достигат или надминават предоперативното си ниво между 6-та и малко след 9-та седмица. Това не означава, че на 6–9 седмици пациентът е напълно възстановен. Означава, че при нормален ход вече трябва да има ясен преход от следоперативно ограничение към реално функционално подобрение. В същото проучване се вижда и важна разлика: пациентите след тазобедрена протеза често напредват по-бързо от пациентите след колянна протеза в ранния период.
Второ важно мнение идва от Kennedy, Stratford, Riddle и сътр. в проучване, посветено специално на възстановяването след тотална колянна протеза. Авторите установяват, че най-голямото подобрение настъпва през първите 12 седмици. След това възстановяването продължава, но по-бавно — между 12-та и 26-та седмица. След около 6 месеца допълнителното подобрение обикновено е по-малко. Това е много важно за пациентите след колянна протеза, защото показва, че първите 3 месеца са най-активният прозорец на възстановяване, но не са краят на процеса.
Трето важно мнение е на Vissers и сътр., които правят систематичен обзор и метаанализ за възстановяването след тазобедрена протеза. Те установяват, че 6 до 8 месеца след операцията физическото функциониране обикновено достига приблизително 80% от нивото на здрави контролни групи. Това е важна корекция на очакванията. Успешната тазобедрена протеза може да премахне артрозната болка и значително да подобри живота, но тялото не се връща автоматично към напълно нормална физическа функция за няколко седмици.
Четвърто важно мнение идва от програмата RESTORE, описана от Blom и сътр. Там се посочва, че клинично значимо подобрение настъпва при около 90% от пациентите след тазобедрена протеза и при около 70% от пациентите след колянна протеза. Същевременно авторите отбелязват, че около 10% от пациентите след тазобедрена и около 30% след колянна протеза не показват клинично и статистически значимо функционално подобрение. Тези данни са особено важни, защото показват две неща едновременно: повечето пациенти се подобряват, но не всяко трудно възстановяване трябва да се омаловажава.
Пето важно мнение е на Sato и сътр. в съвременно проучване върху възстановителните криви след тазобедрена протеза. Авторите показват, че пациентските оценки за болка и функция се подобряват най-силно през първия месец, физическата активност често надминава предоперативното ниво около 3-тия месец, но качеството на походката може да се възстановява по-бавно и да не достигне значимо подобрение дори до 1 година. Това обяснява защо един пациент може да казва: „Болката вече не е същата, но още не ходя нормално.“
Шесто важно мнение е на Mehta и сътр., които проследяват обема на движение след колянна протеза до 1 година. Те показват, че сгъването и разгъването имат своя възстановителна крива, като най-голямото подобрение е през първите 12 седмици, а плато се достига около 26-та седмица. Това е особено полезно при пациенти, които се притесняват, че коляното им още не се сгъва достатъчно рано след операцията.
Седмо важно мнение идва от Van Egmond и сътр., които анализират краткосрочното функционално възстановяване при 623 пациенти след бърза възстановителна програма за първична колянна протеза. Проучването показва, че голяма част от пациентите се подобряват значимо през първите 3 месеца, но също така част от пациентите, които изостават рано, могат да наваксат по-късно. Това е много важно за разграничението между „бавно, но все още нормално“ и „истински задържано“ възстановяване.
От тези данни може да се изведе практическият извод на цялата статия: нормалното възстановяване след протеза не е една точна дата. То е крива. При едни пациенти кривата е по-бърза, при други по-бавна. Но при нормалното възстановяване тя трябва да върви нагоре.
Защо възстановяването след тазобедрена и колянна протеза не е еднакво
Важно е пациентите да знаят, че тазобедрената и колянната протеза не се възстановяват по един и същ начин.
След тазобедрена протеза много пациенти усещат по-бързо облекчаване на старата артрозна болка. Болката в слабината, болката при ставане от стол, болката при първи крачки и механичното блокиране на тазобедрената става често намаляват сравнително рано. Това обаче не означава, че мускулите, походката и издръжливостта са възстановени веднага. Ако пациентът е куцал години наред, тазът, кръстът, мускулите и другият крак са се приспособили към тази походка. След операцията тялото трябва отново да се научи да ходи по-симетрично.
След колянна протеза възстановяването често е по-бавно и по-реактивно. Коляното реагира с оток, чувство за стягане, болезнено сгъване, трудност при пълно изправяне и по-дълъг период на адаптация. За разлика от тазобедрената става, колянната става е по-повърхностна, по-чувствителна към оток и по-пряко свързана с фината координация между бедрени мускули, капаче, връзки, сухожилия и походка.
Затова пациент след тазобедрена протеза и пациент след колянна протеза не трябва да се сравняват механично. И двете операции могат да дадат много добър резултат, но пътят до него често е различен.
Прочетете тук:
Защо понякога има болка след смяна на колянна става
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-sled-smqna-kolqnna-stava
Болка след смяна на тазобедрена става – кога причината може да е в протезата
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-sled-smyana-na-tazobedrena-stava-prichina-proteza
Нормално възстановяване
Нормалното възстановяване е процес, при който има симптоми, но има и напредък.
Пациентът може да има болка при движение, но тя постепенно намалява. Може да има оток, но той се контролира по-добре. Може да се уморява, но всяка следваща седмица ходи малко повече. Може още да използва бастун, но започва да се чувства по-сигурен. Може още да има скованост, но ставата постепенно се отпуска. Може да има трудни дни, но общата посока е към подобрение.
Това е нормалният модел. Той не е идеален, не е напълно праволинеен и не е еднакъв при всички пациенти. Но има посока.
В първите дни след операцията основната цел е безопасност, контрол на болката, контрол на отока и ранно раздвижване. Пациентът не трябва да очаква нормално ходене в този период. Тялото е преминало през сериозна хирургична намеса и реагира с възпалителна реакция, оток, защитно стягане на мускулите и умора.
През първите 2 до 6 седмици обикновено се изгражда основната самостоятелност. Пациентът започва да се движи по-уверено у дома, постепенно увеличава дистанцията, учи се да ходи по-правилно, контролира помощните средства и започва да се връща към част от ежедневните дейности. При колянна протеза през този период особено важни са пълното изправяне, контролът на отока и постепенното подобряване на сгъването. При тазобедрена протеза особено важни са стабилната походка, мускулният контрол и избягването на компенсаторно куцане.
Между 6-та и 12-та седмица вече трябва да се вижда по-ясен функционален напредък. Пациентът не е задължително да е напълно възстановен, но обикновено трябва да ходи по-добре, да бъде по-самостоятелен и да усеща, че операцията започва да дава реална функционална полза.
След 3-тия месец възстановяването често става по-малко драматично, но продължава. Пациентът може да подобрява силата, издръжливостта, походката, баланса и увереността си. При колянна протеза подобрение може да има до 6 месеца и понякога до 1 година. При тазобедрена протеза болката често се подобрява по-рано, но походката и физическата активност също имат нужда от време.
Нормалното възстановяване трябва да се оценява не по един отделен ден, а по общата линия. След по-активен ден може да има повече оток. След по-интензивна рехабилитация може да има временна болка. След лош сън пациентът може да усеща ставата по-тежка. Това са колебания. Те са различни от липсата на прогрес.
Ако общата линия през седмиците е положителна, възстановяването обикновено върви нормално.
Нормално, но бавно възстановяване
Има пациенти, при които възстановяването е по-бавно, но все още не е патологично. Това е много важна група, защото тези пациенти често се тревожат най-много. Те виждат, че други пациенти напредват по-бързо, чуват истории за хора, които са проходили рано без помощ, и започват да мислят, че при тях нещо не е наред.
Бавното възстановяване не е проблем само по себе си. Проблем е бавно възстановяване без посока.
Пациентът може още да използва бастун по-дълго от очакваното. Може да има оток след по-голямо натоварване. Може да се уморява лесно. Може да усеща, че коляното или тазобедрената става още не са „свои“. Може да има нужда от повече време за мускулен контрол, особено ако преди операцията е имал дългогодишно накуцване, тежка деформация, мускулна слабост, наднормено тегло, страх от движение или проблеми с кръста и другите стави.
Границата между „бавно, но нормално“ и „ненормално“ се определя от прогреса. Ако на всеки 2 до 4 седмици има макар и малко подобрение, възстановяването може да бъде бавно, но приемливо. Ако пациентът ходи малко повече, сгъва малко по-добре, спи малко по-спокойно, намалява обезболяващите, става по-уверен или се обслужва по-лесно, това е прогрес.
При колянна протеза особено важно е пациентът да не очаква идеално движение още в първите седмици. Данните на Mehta и сътр. показват, че обемът на движение след колянна протеза има възстановителна крива, а не се възстановява изведнъж. Най-голямата промяна е през първите 12 седмици, но плато се достига по-късно — около 26-та седмица.
Това означава, че пациентът и лекарят трябва да следят посоката. Ако сгъването постепенно се подобрява, ако изправянето се възстановява, ако отокът намалява и ако походката става по-сигурна, процесът може да е бавен, но все още правилен.
Прочетете тук:
Трудно сгъване и изправяне след колянна протеза
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/trudno-sgavane-izpravyane-sled-kolyanna-proteza
Как се променя животът след успешно ендопротезиране
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/jivot-sled-protezirane
Задържано възстановяване
Задържано възстановяване означава, че пациентът не се влошава рязко, но и не върви напред.
Това е различно от нормалните колебания. Нормално е след по-активен ден да има повече дискомфорт. Нормално е след упражнения да има временна умора. Нормално е сутрин ставата да е по-скована, а след раздвижване да се отпуска. Но не е нормално седмици наред да няма никакво функционално подобрение.
Задържано възстановяване може да се подозира, когато пациентът остава на едно и също ниво твърде дълго. Ходи на една и съща дистанция. Не може да намали помощните средства. Болката не намалява. Отокът не се контролира. Движението не се подобрява. Рехабилитацията не води до реална промяна. Пациентът не става по-самостоятелен.
Това е моментът, в който трябва да се спре с общото обяснение „още е рано“ и да се зададе по-точен въпрос: какво точно не напредва?
Понякога проблемът е в болката. Понякога в отока. Понякога в сгъването или изправянето. Понякога в мускулната слабост. Понякога в страха от натоварване. Понякога в неправилно дозирана рехабилитация. Понякога в кръста или другата става. Понякога има нужда от образни изследвания, лабораторни показатели или по-задълбочена оценка.
При колянна протеза периодът между 6-та и 12-та седмица е особено важен. Това е период, в който според данните от литературата трябва да има видим функционален напредък, дори възстановяването още да не е завършено. В проучването на Van Egmond и сътр. се вижда, че част от пациентите, които не се подобряват достатъчно рано, могат да наваксат до 3-тия месец. Това е много важно, защото не всеки бавен старт означава лош краен резултат. Но ако няма напредък и след проследяване, вече трябва да се търси причина.
При задържано възстановяване въпросът не е: „Защо не съм като другите?“
Въпросът е: „Има ли измерим напредък спрямо мен самия?“
Ако отговорът е „не“, е време за оценка.
Прочетете тук:
Диагностичен алгоритъм при болезнена протеза
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diagnostichen-algoritam-boleznena-proteza
Болезнена тазобедрена или колянна протеза – какво да подготвите за преглед
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kakvo-da-podgotvite-za-pregled-pri-boleznena-proteza
Регресиращо възстановяване
Регресиращото възстановяване е най-важният предупредителен модел.
Това е ситуацията, при която пациентът първо се подобрява, а след това започва да се влошава. Болката е намалявала, но отново се усилва. Походката е ставала по-добра, но започва да се влошава. Отокът е намалявал, но отново се увеличава. Ставата е ставала по-подвижна, но започва да се сковава. Пациентът е започнал да се чувства по-уверен, но отново губи сигурност.
Този модел не трябва да се приема автоматично за „нормална част от възстановяването“.
Регрес може да има временно след прекомерно натоварване. Например пациентът е ходил много повече от обичайното, изкачвал е повече стълби, правил е по-интензивни упражнения или се е върнал твърде рано към тежка активност. В такъв случай симптомите често се успокояват при намаляване на натоварването, контрол на отока и корекция на рехабилитацията.
Но ако влошаването продължава, задълбочава се или се повтаря, трябва да се направи преглед.
Особено внимание изисква нова или засилваща се болка в става, която вече е започнала да функционира добре. Американската академия по ортопедична хирургия посочва като възможни признаци на инфекция при ставна протеза увеличаваща се болка или скованост в преди това добре функционираща става, оток, затопляне, зачервяване, изтичане от раната, температура, втрисане, нощно изпотяване и обща отпадналост.
Mayo Clinic също посочва като тревожни симптоми след ставно протезиране температура с болка, оток и затопляне около ставата, внезапен проблем с ходене или натоварване и промяна в цвета на кожата около ставата.
Това не означава, че всяка нова болка е инфекция. Означава, че регресът е различен сигнал от бавното възстановяване. Бавното възстановяване може да се наблюдава, ако има прогрес. Регресът трябва да се изясни.
Прочетете тук:
Най-честите страхове преди смяна на става — и реалността
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/uslojneniya-protezirane
Разлика в дължината на краката след тазобедрена протеза
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/razlika-v-dalzhinata-na-krakata-sled-tazobedrena-proteza
Четирите практически типа възстановяване
В практиката възстановяването след тазобедрена или колянна протеза може да се мисли в четири отделни групи.
Първата група е нормално възстановяване. Има болка, оток, скованост и умора, но има стабилен напредък. Пациентът постепенно ходи повече, става по-самостоятелен, движи се по-уверено и усеща, че всяка следваща седмица е поне малко по-добра от предишната.
Втората група е нормално, но бавно възстановяване. Пациентът изостава спрямо средните очаквания, но все пак напредва. Това често се вижда при хора с тежка предоперативна деформация, дълго ограничение преди операцията, слаба мускулатура, наднормено тегло, проблеми с кръста, други болни стави или страх от движение. Тук не е нужно прибързано заключение, но е нужно внимателно проследяване.
Третата група е задържано възстановяване. Състоянието не се влошава драматично, но няма напредък. Болката, движението, походката и самостоятелността стоят на едно и също ниво седмици наред. Това е моментът, в който трябва да се провери дали рехабилитацията е подходяща, дали има прекомерен оток, скованост, мускулна слабост, проблем със съседна става или друга причина, която блокира прогреса.
Четвъртата група е регресиращо възстановяване. Това е най-сериозният модел. Пациентът е бил по-добре, но започва да се влошава. Болката се усилва, походката се влошава, отокът се увеличава, ставата става по-топла или по-скована, появява се нова нестабилност, проблем с раната или невъзможност за нормално натоварване. Тук не трябва да се чака дълго.
Тази рамка е по-полезна за пациента от въпроса „колко точно трябва да ме боли“. Болката е важна, но сама по себе си не е достатъчна. Важна е посоката.
Какво може да стои зад ненормалното възстановяване
Тази статия няма за цел да изброи подробно всички причини за болка след протеза. Ако се тръгне в тази посока, темата ще стане друга — диагностика на болезнена протеза. Тук целта е да се постави рамка за възстановяване.
Все пак е важно да се знае, че зад задържаното или регресиращо възстановяване могат да стоят различни причини.
Понякога причината е в отока, меките тъкани и мускулния контрол. Това е често в ранния период. Ако ставата се подува след всяко натоварване, мускулите се изключват защитно и походката остава несигурна. Тогава пациентът може да има усещането, че „не може да тръгне напред“, въпреки че самата протеза може да е стабилна.
Понякога проблемът е в недостатъчна или неправилно дозирана рехабилитация. Прекалено пасивното възстановяване може да забави връщането на движение, сила и походка. Прекалено агресивната рехабилитация може да поддържа болка, оток и защитно стягане. Добрата рехабилитация не е просто „повече упражнения“, а правилна доза натоварване.
Понякога проблемът е в сковаността, особено след колянна протеза. Ако сгъването или изправянето спрат да напредват, ако коляното се усеща твърдо и движението има ясна механична граница, трябва да се мисли за по-структуриран подход.
Понякога болката не идва от самата протеза. При тазобедрена или колянна протеза болка може да идва от кръста, от другата става, от сухожилия, от нервно дразнене или от промяна в походката. Пациентът усеща болката в областта на оперираната става, но източникът не винаги е самата протеза.
По-рядко причината може да бъде инфекция, нестабилност, разхлабване, проблем с позицията на импланта, счупване около протезата или друг механичен проблем. Това са ситуации, които не се доказват по усещане, а чрез преглед, образни изследвания, лабораторни показатели и целенасочена диагностика.
Пациентът не трябва сам да поставя диагноза. Това не е негова задача. Неговата задача е да разпознае модела.
Подобрявам ли се?
Стоя ли на едно място?
Или се влошавам?
Тези три въпроса често са по-полезни от опита пациентът сам да търси конкретна причина.
Прочетете тук:
Кога резултатът от колянна протеза не е достатъчно добър
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/nedostatachno-dobar-rezultat-sled-kolyanna-proteza
Болка след смяна на колянна става – кога причината е протезата
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-sled-kolqnna-proteza-rotacia
Кога трябва да се направи преглед
Преглед е необходим, когато възстановяването няма ясна положителна посока. Това не означава непременно, че има усложнение. Понякога е нужна само корекция на рехабилитацията, натоварването, медикаментите или очакванията. Но ако няма напредък, процесът трябва да се оцени.
Ако болката не намалява, ако движението не се подобрява, ако походката остава несигурна, ако отокът не се контролира или ако пациентът не става по-самостоятелен, не е разумно да се чака месеци без преглед.
По-бърза оценка е необходима при регрес. Това включва засилваща се болка след период на подобрение, ново или нарастващо подуване, затопляне и зачервяване, изтичане от раната, температура, втрисане, внезапна невъзможност за натоварване, нова нестабилност или внезапна промяна в начина на ходене.
При болка и оток в подбедрицата, особено ако има затопляне, зачервяване, тежест или задух, трябва да се мисли и за съдово усложнение. NHS описва като симптоми на дълбока венозна тромбоза пулсираща или крампираща болка в един крак, обикновено в прасеца или бедрото, оток, затопляне и зачервяване или потъмняване на кожата около болезнената зона.
След тазобедрена протеза NHS посочва, че болка, оток, зачервяване, изтичане от раната, висока температура или симптоми, които се влошават, могат да бъдат признаци за инфекция или кръвен съсирек и изискват медицинска оценка.
Тези ситуации не трябва да се чакат „да минат сами“.
Най-важният ориентир за пациента
След протезиране пациентът не трябва да оценява възстановяването само по болката. Болката е важна, но не е единственият показател. По-важно е как болката се променя във времето и как влияе върху функцията.
Ако пациентът има болка, но ходи повече, спи по-добре, става по-самостоятелен и постепенно се връща към ежедневието си, това обикновено е възстановяване в правилна посока.
Ако болката е същата, движението е същото, ходенето е същото и няма реална промяна седмици наред, това е задържано възстановяване.
Ако болката се усилва, движението намалява, походката се влошава или се появяват нови симптоми след период на подобрение, това е регресиращо възстановяване и трябва да се изясни.
Най-важното изречение е следното:
Нормалното възстановяване не е възстановяване без трудности. Нормалното възстановяване е възстановяване с посока.
Заключение
След смяна на тазобедрена или колянна става възстановяването не е еднакво при всички пациенти. Тазобедрената протеза често дава по-бързо усещане за облекчение, докато колянната протеза обикновено изисква повече време за контрол на отока, сгъването, разгъването и мускулната функция.
И при двете операции обаче важи един и същ принцип: нормалното възстановяване има посока.
Бавното възстановяване може да бъде нормално, ако има прогрес.
Липсата на прогрес изисква оценка.
Регресът след първоначално подобрение не трябва да се омаловажава.
Пациентът не трябва сам да решава дали причината е в протезата, в мускулите, в рехабилитацията, в кръста или в друго заболяване. Но трябва да знае кога процесът изглежда нормален и кога вече има нужда от лекарска преценка.
Прочетете тук:
Колянна става – от първите симптоми до възстановяването
https://www.dryordanov.com/endoprotezirane-kolianna-stava-yordanov
Тазобедрена става – от първите симптоми до възстановяването
https://www.dryordanov.com/endoprotezirane-tazobedrena-stava-yordanov
Диагностичен алгоритъм при болезнена протеза
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diagnostichen-algoritam-boleznena-proteza
Болезнена тазобедрена или колянна протеза – какво да подготвите за преглед
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kakvo-da-podgotvite-za-pregled-pri-boleznena-proteza
Защо понякога има болка след смяна на колянна става
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-sled-smqna-kolqnna-stava
Болка след смяна на тазобедрена става – кога причината може да е в протезата
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-sled-smyana-na-tazobedrena-stava-prichina-proteza
Трудно сгъване и изправяне след колянна протеза
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/trudno-sgavane-izpravyane-sled-kolyanna-proteza
Кога резултатът от колянна протеза не е достатъчно добър
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/nedostatachno-dobar-rezultat-sled-kolyanna-proteza
Как се променя животът след успешно ендопротезиране
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/jivot-sled-protezirane
Най-честите страхове преди смяна на става — и реалността
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/uslojneniya-protezirane
Често задавани въпроси
Нормално ли е да има болка след поставяне на протеза?
Да. В ранния период болката е нормална, защото операцията засяга кост, меки тъкани, ставна капсула, мускули и сухожилия. По-важно е дали болката постепенно намалява и дали функцията се подобрява. Болка, която се усилва след период на подобрение или води до влошаване на походката, трябва да се оцени.
Колко време е нормално да продължи възстановяването?
Най-голямото подобрение обикновено настъпва през първите 6 до 12 седмици, но възстановяването продължава месеци. При колянна протеза подобрение може да има до около 6 месеца, а при някои показатели и до 1 година. При тазобедрена протеза болката често намалява по-бързо, но походката и мускулната функция също имат нужда от време.
Кога бавното възстановяване все още е нормално?
Бавното възстановяване е приемливо, когато има прогрес. Ако на всеки няколко седмици пациентът ходи повече, движи се по-добре, има по-малко болка или става по-самостоятелен, процесът може да бъде бавен, но правилен. Ако няма никаква промяна седмици наред, това вече е задържано възстановяване.
Кога трябва да се притеснявам?
Притеснителни са засилваща се болка, нов или нарастващ оток, зачервяване, затопляне, изтичане от раната, температура, втрисане, внезапно влошаване на походката, невъзможност за натоварване или нова нестабилност. Особено важно е, ако тези симптоми се появят след период на добро възстановяване.
Означава ли трудното възстановяване, че протезата е поставена неправилно?
Не. Трудното възстановяване не означава автоматично проблем с протезата. Причината може да бъде в отока, меките тъкани, мускулната слабост, рехабилитацията, кръста, другата става или общото състояние на пациента. В някои случаи причината може да е механична или свързана с протезата, но това се установява чрез преглед, образни изследвания и целенасочена диагностика.
Каква е разликата между бавно възстановяване и регрес?
При бавно възстановяване пациентът напредва, макар и по-бавно. При регрес пациентът първо се подобрява, а след това започва да се влошава. Това е ключова разлика. Бавното възстановяване може да се проследява, ако има прогрес. Регресът трябва да се изясни.
Трябва ли да се сравнявам с други пациенти?
Не. Възстановяването зависи от предоперативното състояние, мускулната сила, деформацията, възрастта, теглото, съпътстващите заболявания, кръста, другите стави и вида на операцията. По-важно е пациентът да се сравнява със собственото си състояние преди 2, 4 или 6 седмици.
Научни източници
Kennedy D.M., Stratford P.W., Hanna S.E., Wessel J., Gollish J.D. Modeling early recovery of physical function following hip and knee arthroplasty. BMC Musculoskeletal Disorders. 2006;7:100.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17156487/
Kennedy D.M., Stratford P.W., Riddle D.L., Hanna S.E., Gollish J.D. Assessing recovery and establishing prognosis following total knee arthroplasty. Physical Therapy. 2008;88(1):22–32.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17986495/
Vissers M.M., Bussmann J.B.J., Verhaar J.A.N., Arends L.R., Furlan A.D., Reijman M. Recovery of physical functioning after total hip arthroplasty: systematic review and meta-analysis of the literature. Physical Therapy. 2011;91(5):615–629.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/21393418/
Blom A.W. и сътр. Improving patients’ experience and outcome of total joint replacement: the RESTORE programme. NIHR Journals Library. 2016.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27559567/
Mehta S., Rigney A., Webb K., Wesney J., Stratford P.W., Shuler F.D., Oliashirazi A. Characterizing the recovery trajectories of knee range of motion for one year after total knee replacement. Physiotherapy Theory and Practice. 2020;36(1):176–185.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29897271/
Sato E.H., Stevenson K.L., Blackburn B.E. и сътр. Recovery Curves for Patient Reported Outcomes and Physical Function After Total Hip Arthroplasty. The Journal of Arthroplasty. 2023.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/37068568/
Van Egmond J.C., Hesseling B., Verburg H., Mathijssen N.M.C. Short-term functional outcome after fast-track primary total knee arthroplasty: analysis of 623 patients. Acta Orthopaedica. 2021;92(5):602–607.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33977863/