Ендопротезиране на тазобедрена става чрез минимално инвазивен директен преден достъп
Какво представлява директният преден достъп и защо интересът към него расте?
Ендопротезирането на тазобедрената става е една от най-успешните операции в съвременната ортопедия и безспорно темата, която предизвиква най-голям интерес сред пациентите. През последните години вниманието все по-често се насочва към минимално инвазивните оперативни техники, чиято основна цел е по-бързо възстановяване, по-малко болка и по-ранно връщане към нормален живот.
Един от тези методи е директният преден достъп (Direct Anterior Approach – DAA), който позволява смяна на тазобедрената става без разрязване на мускули, чрез използване на естествени анатомични интервали.
Поради многобройните запитвания и интерес от страна на пациенти, подготвих и реално видео от операция, заснето през погледа на хирурга, в което са показани основните етапи на процедурата.
Важно предупреждение:
Видеото показва реална хирургична интервенция и съдържа сцени, които не са подходящи за всеки. Съществува възрастово ограничение (18+) и за да бъде гледано, е необходимо да сте влезли в профила си в YouTube.
История на директния преден достъп – стара техника с ново значение
Макар за много пациенти директният преден достъп да звучи като модерна новост, всъщност това е един от най-старите описани оперативни достъпи до тазобедрената става.
През 1870 г. достъпът е описан от Карл Хютер, първоначално използван за дрениране на гнойни процеси в тазобедрената става, най-често при туберкулоза.
По-късно е модифициран и популяризиран от Мариус Смит-Петърсън в САЩ, който го използва при деца с вродена луксация на тазобедрената става и при ранни форми на ендопротезиране.
През 1947 г. френският хирург Робърт Жуде използва достъпа за поставяне на двуполюсна тазобедрена протеза.
Истинският ренесанс на директния преден достъп настъпва през последните 20 години, когато фокусът в ортопедията се измества към по-бързо възстановяване и по-добро пациентско преживяване.
Как протича операцията – обяснено стъпка по стъпка
Позициониране и оперативен достъп
Пациентът се позиционира по гръб на операционната маса. След стерилна подготовка се извършва кожен разрез в предната част на бедрото.
Съществуват два варианта:
надлъжен разрез
кос разрез (т.нар. „бикини разрез“)
Изборът зависи от предпочитанията на хирурга и индивидуалната анатомия на пациента.
Работа през мускулен интервал
След прерязване на мускулната обвивка се достига до естествен интервал между два мускула, без те да бъдат срязвани. Това е ключовият момент, който отличава директния преден достъп от класическите методи.
Отстраняване на болната става
Отваря се ставната капсула
Прерязва се бедрената шийка
Отстранява се бедрената глава
Подготовка на тазовата част
Тазовата ямка се почиства от меки тъкани и се фрезова до постигане на идеална форма и пространствена ориентация. Поставя се тазовият компонент („чашка“), който може да бъде:
безциментен
циментен
Подготовка на бедрената кост
Следва отваряне на бедрения канал и постепенно разширяване с пили, които по форма наподобяват крайния имплант. След достигане на оптималния размер се поставя бедреното стебло – отново циментно или безциментно.
Финални стъпки
Избор и поставяне на главата на протезата
Проверка на стабилността
Контрол на дължината на крайниците
Затваряне на оперативната рана
Какви са предимствата за пациента?
Минимално инвазивният директен преден достъп предлага редица предимства, особено в ранния следоперативен период:
по-малко следоперативна болка
по-малка кръвозагуба
по-бързо раздвижване
по-рядка нужда от помощни средства
по-облекчен следоперативен режим
по-малко ограничения в ежедневието
Според големи клинични анализи разликите между директния преден и класическите задни или странични достъпи се изравняват след около 5–6 месеца, но именно този начален период е от огромно значение за пациентите.
Подходящ ли е директният преден достъп за всеки?
Важно е да се подчертае, че не всеки пациент е подходящ кандидат за този тип операция. Изборът на достъп зависи от:
анатомията
телосложението
вида на заболяването
наличието на деформации или предишни операции
Решението винаги трябва да бъде индивидуално и взето след обстоен преглед и планиране.
Заключение
Минимално инвазивното ендопротезиране на тазобедрената става чрез директен преден достъп не е просто „модерна техника“, а логична еволюция в стремежа към по-добро възстановяване и по-добро качество на живот.
Кой не би искал по-малко болка, по-бързо възстановяване и по-ранно връщане към нормалния живот?
Можете да изгледате видеото, като натиснете върху изображението по-долу.
