Как ортопедът преглежда колянната става
В повечето случаи решението да се отиде на ортопед не идва изведнъж, а се натрупва във времето — дискомфорт при слизане по стълби, скованост сутрин, леко усещане за нестабилност, което изчезва, но остава като мисъл. Точно тази непостоянност често прави ситуацията неясна, защото симптомите не липсват, но и не са достатъчно категорични, за да подтикнат веднага към действие. Как изобщо се разпознава моментът, в който този модел започва да прилича на гонартроза (артроза на колянната става), е разгледано тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kogato-bolkata-v-kolyanoto-oznachava-artroza
Има и пациенти, които вече са били на преглед и търсят второ мнение, защото усещането им не съвпада напълно с чутото — не защото не са получили диагноза, а защото не са почувствали, че някой действително е свързал образа с реалните им оплаквания. Затова е важно да се изясни нещо в самото начало: ортопедичният преглед не започва с решение, а с разбиране къде точно се намира пациентът в момента.
Защо прегледът е повече от една снимка
Много хора идват на консултация с вече направен рентген или ЯМР и с надеждата, че там е целият отговор. Това е разбираемо, но снимката показва как изглежда ставата, а прегледът показва как тя се държи в реалния живот. На рентген могат да се виждат промени, докато пациентът все още се движи сравнително свободно — и обратното, образът да не изглежда изразен, а коляното вече да е променило начина на ходене. Какво точно се вижда на рентгена и защо той не се тълкува изолирано, е обяснено тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kakvo-pokazva-rentgen-artroza-kolyano
Същата логика важи и за ЯМР — той дава повече детайл, но не отговаря автоматично на въпроса кое точно причинява симптомите. Кога този вид изследване наистина е нужно е разгледано тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/koga-e-nuzhen-qmr-kolyano
Разговорът и наблюдението на движението
Прегледът обичайно започва с разговор — не с очакването пациентът да опише проблема си по някакъв „правилен" начин, а просто да разкаже какво усеща. Начинът, по който се появява болката, кога се засилва и кога отшумява, дава първата насока в мисленето, защото не всяка болка в коляното означава артроза, дори когато има промени на образното изследване:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-v-kolyano-ne-e-artroza
След разговора вниманието се насочва към движението — няколко крачки в кабинета, изправяне от стол, обръщане. Именно в тези обикновени действия често личат промени, които пациентът сам не осъзнава: леко щадене на единия крак, по-предпазлива крачка, кратко колебание при обръщане. Тези детайли рядко се усещат като проблем, но показват, че контролът върху движението вече не е напълно същият.
Физическият преглед на самата става
Коляното се преглежда в движение, а не само като статична структура — сгъва се и се разгъва, за да се провери докъде достига обхватът и дали остава свободен. Оценяват се локализацията на болката, наличието на подуване, стабилността при натоварване и подредбата на самия крак, защото дори малки отклонения в оста могат с времето да променят разпределението на натоварването.
Защо трите извора на информация имат значение заедно
Разговорът, наблюдението на движението и физическият преглед рядко се разглеждат поотделно — стойността им идва именно от съпоставянето с образната находка, а не от заместването ѝ. Проучване, сравняващо анамнезата, физическия преглед и рентгена при пациенти на средна възраст със съмнение за менискусно увреждане, потвърждава, че комбинацията от трите носи по-точна информация, отколкото всеки от елементите поотделно. Именно затова добрият преглед не поставя етикет въз основа само на находка, а подрежда контекста, в който тя реално се вписва.
Накъде да продължите оттук
Когато разговорът, движението и прегледът на самата става се съберат в обща картина, следващата логична стъпка е да разберете как точно от тази информация се изгражда самата диагноза:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diagnostika-artroza-kolqno-pregled-izsledvaniya
Често задавани въпроси
Трябва ли да нося вече направени изследвания на прегледа?
Да, ако имате рентген или ЯМР, донесете ги — те дават полезна отправна точка. По-важното обаче е как тези находки се свързват с това, което усещате и как се движите, а не самата снимка поотделно.
Нужно ли е да имам ЯМР преди първия преглед?
В повечето случаи не. Прегледът често показва дали изобщо има нужда от допълнително изследване и какво точно то трябва да отговори, вместо да се прави без ясна причина.
Защо лекарят ме кара да ходя из кабинета?
Защото начинът на стъпване показва как тялото реално компенсира проблема — информация, която самата статична снимка на ставата не може да даде.
Може ли прегледът да покаже нещо различно от очакваната диагноза?
Да, и това не е рядкост. Понякога находката на образното изследване не обяснява напълно оплакванията, а понякога симптомите са по-изразени, отколкото предполага снимката — затова прегледът съществува именно за да свърже двете.
Използвани източници
Katz JN, Smith SR, Yang HY, et al. Value of history, physical examination, and radiographic findings in the diagnosis of symptomatic meniscal tear among middle-aged subjects with knee pain. Arthritis Care Res (Hoboken). 2017;69(4):484-490.
Zhang W, Doherty M, Peat G, et al. EULAR evidence based recommendations for the diagnosis of knee osteoarthritis. Ann Rheum Dis. 2010;69(3):483-489.
Altman R, Asch E, Bloch D, et al. Development of criteria for the classification and reporting of osteoarthritis. Classification of osteoarthritis of the knee. Arthritis Rheum. 1986;29(8):1039-1049.
National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Osteoarthritis in over 16s: diagnosis and management. NICE guideline NG226. 2022.
Автор и медицинска отговорност
Тази статия е подготвена и медицински редактирана от д-р Калоян Йорданов - специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Последна медицинска редакция: 09.07.2026 г.
Информацията има образователна цел и не замества индивидуален медицински преглед, диагностика, консултация или лечение. Всяко решение зависи от конкретното състояние на пациента, образните изследвания, съпътстващите
заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копиране, преработване или публикуване на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие не е разрешено.