Увреждане на менискусите – едно от най-честите наранявания на коляното
Менискусите са едни от най-важните структури в колянната става. Те не са излишна тъкан и не са просто „нещо, което се изрязва“, когато се разкъса. Те участват в разпределянето на натоварването, стабилизирането на коляното, защитата на ставния хрущял и плавното движение между бедрената кост и подбедрицата.
Увреждането на менискус може да се срещне при млади активни хора след спортна травма, но също и при пациенти в по-зряла възраст, при които менискалната тъкан постепенно е загубила част от здравината си. Това разграничение е решаващо. Разкъсване след ясно усукване на коляното при млад пациент не се оценява по същия начин като дегенеративна менискална промяна, открита на ЯМР при пациент с хронична болка, наднормено тегло или артрозни промени.
Затова основният въпрос не е само дали на снимката има „скъсан менискус“. По-важният въпрос е дали именно този менискус е причината за симптомите, дали увредата създава механичен проблем и какво лечение реално предпазва коляното в дългосрочен план.
Какво представляват менискусите
Във всяко коляно има два менискуса — вътрешен и външен. Те са разположени между бедрената кост и подбедрицата и имат полулунна форма. Тяхната роля е да помагат на ставата да понася натоварване по-равномерно, защото костните повърхности не съвпадат идеално една с друга.
Вътрешният менискус е по-здраво свързан със ставната капсула и е по-малко подвижен. Затова той се уврежда по-често при усукващи движения, особено когато ходилото е фиксирано, а тялото се завърта. Външният менискус е по-подвижен и поради това по-рядко се разкъсва, но неговите увреди също могат да бъдат значими, особено при спортни травми или комбинирани увреди на връзките.
Менискусът няма еднакво кръвоснабдяване във всички свои части. По-външната зона, близо до ставната капсула, има по-добър потенциал за заздравяване. Вътрешният свободен ръб е слабо кръвоснабден и там спонтанното възстановяване е по-ограничено. Това е една от причините лечението да зависи не само от факта, че има разкъсване, а и от мястото, формата и стабилността на разкъсания участък.
Как възниква разкъсване на менискус
Класическият механизъм е усукване на коляното под натоварване. Това може да се случи при футбол, ски, тенис, хандбал, бягане с рязка смяна на посоката или при клекнало положение с внезапно завъртане. Често пациентът описва момент, в който коляното се е „извило“, „прещракало“ или е последвала рязка болка по вътрешната или външната страна на ставата.
При млад и активен пациент такъв механизъм насочва към травматично разкъсване. То може да бъде изолирано, но може да се комбинира и с увреда на предната кръстна връзка или други вътреставни структури. Ако след травмата има силен оток, чувство за нестабилност или невъзможност за нормално натоварване, не трябва да се мисли само за менискус. Възможна е и връзкова увреда, която променя изцяло терапевтичния план.
При пациенти над 40–50 години картината често е различна. Болката може да се появи без ясна травма — след клякане, слизане по стълби, по-продължително ходене или дори след обичайно движение. В тези случаи често става дума за дегенеративна менискална лезия — промяна в тъканта, която се развива на фона на възрастово отслабване, натрупано претоварване, наднормено тегло, нарушена ос на крака или начални артрозни промени.
Това разграничение е ключово. Травматичното разкъсване при активен пациент може да има нужда от артроскопия (операция с камера през малки отвори в ставата) и евентуално възстановяване на менискуса. Дегенеративната менискална находка при по-възрастен пациент често не е самостоятелна причина за операция, особено ако основният проблем е артрозна болка, възпаление или общо претоварване на ставата.
За да се разграничат менискусната увреда и артрозната болка, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/artroza-ili-meniskus-razlika
Какви симптоми насочват към увреда на менискус
Менискусната увреда може да се прояви с болка по ставната линия, оток, щракане, прескачане, болезнено клякане, затруднено изправяне или чувство, че нещо „застава“ в коляното. Болката често се усеща по-дълбоко в ставата, от вътрешната или външната страна, а не само около капачката.
Щракането само по себе си не означава задължително разкъсан менискус. Много колена щракат поради движение на сухожилия, неравномерна работа на капачково-бедрената става или без сериозна вътреставна патология. По-притеснителна е комбинацията от болка, оток, механично засядане и ограничение на движението след усукваща травма.
Отокът също трябва да се тълкува внимателно. Ако коляното се подуе бързо след травма, трябва да се мисли не само за менискус, но и за увреда на връзки или вътреставно кървене. Ако отокът се появява периодично след натоварване при по-възрастен пациент, причината може да бъде дегенеративна менискална лезия, но може да бъде и артрозно възпаление на ставата.
При подуване на коляното без ясна травма или при повтарящ се оток след натоварване, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/poduvane-kolyano-bez-travma
Механичен блокаж – кога ситуацията е по-сериозна
Един от най-важните симптоми е истинският механичен блокаж. Това означава, че коляното не може да се изправи или сгъне докрай, защото разкъсан фрагмент от менискуса се е заклещил между бедрената кост и подбедрицата. Това не е просто болка, стягане или страх от движение. Това е реална механична пречка вътре в ставата.
Класически пример е разкъсване тип „дръжка на ведро“, при което част от менискуса се измества към центъра на ставата и блокира движението. Такова състояние обикновено изисква бърза ортопедична оценка, защото продължителното заклещване може да увреди хрущяла и да задълбочи проблема.
Трябва обаче да се прави разлика между истински блокаж и болезнено ограничение. При оток, възпаление или силна болка пациентът също може да не иска да движи коляното, но това невинаги означава заклещен менискус. Разликата се преценява чрез преглед, анамнеза и при нужда образна диагностика.
При пациенти с внезапно заключване, невъзможност за пълно изправяне или усещане за механична пречка, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kolqnoto-se-zaklyuchva
Как се поставя диагнозата
Диагнозата не трябва да започва и да приключва с ЯМР. Първата стъпка е клиничният преглед. Лекарят оценява кога е започнала болката, имало ли е усукване, има ли оток, къде точно боли, има ли нестабилност, блокаж, ограничение на движението или признаци за друга причина.
При прегледа се търси болка по ставната линия, болезненост при определени движения, ограничение на сгъването или изправянето и данни за съпътстваща връзкова нестабилност. Тези находки не са абсолютно доказателство, но дават посока. Те помагат да се реши дали става дума за вероятна менискусна увреда, артрозна болка, проблем около капачката, връзкова увреда или друга причина.
Рентгеновата снимка не показва самия менискус, но е важна при много пациенти, особено над 40–50 години. Причината е, че тя показва костната структура, ставното пространство, оста на крайника и признаци на артроза. Ако има изразено стеснение на ставната междина, шипове и деформация, ЯМР находката за менискус може да не бъде основният проблем. В такъв случай лечението не трябва да се насочва автоматично към артроскопия.
Магнитният резонанс, или ЯМР, е най-подходящото изследване за визуализиране на менискусите, хрущяла, връзките и костния оток. Той е особено полезен при съмнение за травматично разкъсване, блокаж, комбинирана увреда или когато симптомите продължават въпреки правилно първоначално лечение. Но ЯМР трябва да се тълкува заедно с прегледа. Образната находка без клинична връзка може да доведе до грешно лечение.
За да разберете кога магнитният резонанс е наистина необходим при болка в коляното, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/koga-e-nuzhen-qmr-kolyano
За да се разбере как протича ортопедичният преглед на колянната става и как лекарят свързва симптомите с находката, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kak-proticha-pregled-kolyanno-stava
Не се лекува ЯМР снимка, а конкретно коляно
Една от честите грешки е пациентът да получи резултат от ЯМР, в който пише „разкъсване на менискус“, и автоматично да приеме, че решението е операция. Това не е правилният медицински подход. Не се лекува снимка. Лекува се конкретно коляно — с конкретна болка, движение, стадий и риск.
При много пациенти, особено в по-зряла възраст, ЯМР може да покаже дегенеративна промяна или разкъсване на менискуса, но болката да идва основно от друг източник: артрозни промени, възпалена ставна обвивка, претоварване на хрущяла, проблем около капачката, сухожилна болка или промяна в натоварването на целия крак.
Затова съвременната медицинска логика е предпазлива към рутинната артроскопия при дегенеративни менискални увреди. Когато няма истински механичен блокаж, а основният симптом е болка при хронично дегенеративно коляно, първата стъпка обикновено е неоперативно лечение. Това не е пасивно изчакване, а активен план: контрол на натоварването, упражнения за мускулна стабилизация, физиотерапия, редукция на теглото при нужда и лечение на възпалителния компонент.
Операцията има място, но не като автоматичен отговор на всяка ЯМР находка. Решението трябва да отчита възрастта, механизма на увредата, симптомите, вида на разкъсването, качеството на хрущяла, наличието на артроза, степента на функционално ограничение и това дали има механични симптоми, които наистина идват от нестабилна или заклещена менискална тъкан.
За болка в коляното, която не се обяснява само с артроза или менискус, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-v-kolyano-ne-e-artroza
Лечение при увреда на менискус
Лечението зависи от два основни въпроса: дали увредата е травматична или дегенеративна и дали има механичен проблем в ставата. При дегенеративни разкъсвания без блокаж лечението често започва с неоперативен подход. Целта не е пациентът просто да „пази коляното“, а да възстанови контролирано движение, мускулна стабилност и поносимо натоварване без повтарящ се оток.
Рехабилитацията има централно място, защото силният и добре координиран четириглав мускул и мускулите около тазобедрената става намаляват излишното натоварване върху коляното. Това не „залепва“ всяко разкъсване, но може да намали симптомите и да възстанови функцията при много пациенти. При наднормено тегло дори умерено намаляване на теглото може да има значение, защото всяка стъпка натоварва коляното многократно през деня.
При травматични разкъсвания, особено при по-млади активни пациенти, при големи нестабилни фрагменти, блокаж или комбинирана увреда на връзки, оперативното лечение може да бъде необходимо. Тук целта не е просто да се „почисти“ ставата. Целта е да се прецени дали менискусът може да бъде запазен, зашит или стабилизиран, защото това има значение за бъдещата функция на коляното.
Кога операцията има смисъл и кога не решава проблема
Операцията има най-ясна логика, когато има механична пречка в ставата, нестабилен фрагмент, травматично разкъсване при активен пациент или разкъсване, което има реален потенциал да бъде зашито и да заздравее. В тези случаи артроскопията може да бъде не просто „лечение на болка“, а начин да се възстанови нормалното движение на ставата и да се запази колкото е възможно повече менискална тъкан.
Когато видът и мястото на разкъсването позволяват, може да се извърши шев на менискуса. Това е особено важно при разкъсвания в по-добре кръвоснабдената зона и при пациенти, при които запазването на менискуса има реален дългосрочен смисъл. Важно е пациентът да знае, че шевът на менискуса запазва тъканта, но възстановяването след него често изисква повече търпение и по-стриктно спазване на ограниченията, отколкото при частично отстраняване на увреден фрагмент.
При някои по-дълбоки или нестабилни разкъсвания менискусът вече не разпределя натоварването нормално. При разкъсвания близо до добре кръвоснабдената периферна зона решението също трябва да бъде внимателно, защото там понякога има реален потенциал за заздравяване.
Когато тъканта е дегенеративно променена, разкъсването е в зона без потенциал за заздравяване или фрагментът е невъзстановим, понякога се налага частично отстраняване само на увредената част. Но дори тогава принципът остава същият: премахва се минималното необходимо количество тъкан, а не „целият менискус“.
Обратно, при пациент с дегенеративна ЯМР находка, хронична болка и артрозни промени операцията често не решава основния проблем. В такъв случай болката може да идва не от самия менискус, а от износването, възпалението, променената ос на крайника или общото претоварване на ставата. Ако се направи артроскопия без ясна механична причина, пациентът може да остане със същата болка, защото истинският източник не е бил отстранен.
Ако при по-възрастен пациент болката, отокът и ЯМР находката за менискус вървят заедно с износване на ставата, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/gonartroza-artroza-kolyanna-stava
Защо запазването на менискуса е важно
Менискусът предпазва ставния хрущял. Когато значима част от него бъде премахната, контактното натоварване върху хрущяла се променя. Това не означава, че всеки пациент след менискална операция задължително ще развие тежка артроза, но означава, че ненужното отстраняване на менискална тъкан трябва да се избягва.
Исторически в ортопедията е имало период, в който по-големи части от менискуса са били премахвани по-често. Днес подходът е различен. При подходящите пациенти и подходящите разкъсвания съвременната хирургия се стреми към възстановяване, стабилизиране или минимално отстраняване само на увредената част.
Това е особено важно при млади и активни пациенти. Ако менискусът може да бъде запазен, това често е по-добрата дългосрочна биомеханична стратегия. Ако не може да бъде запазен, операцията трябва да бъде колкото е възможно по-щадяща. В този смисъл добрата хирургия на менискуса не е агресивна хирургия, а прецизна хирургия.
Кога трябва да потърсите ортопед
Ортопедична оценка е необходима, когато след усукване на коляното се появят силна болка, оток, невъзможност за нормално натоварване, чувство за нестабилност или блокаж. Преглед е необходим и когато болката продължава седмици наред, връща се при натоварване или ограничава ходенето, работата и ежедневните движения.
По-бърза оценка е необходима при невъзможност за пълно изправяне на коляното, внезапно заключване, голям оток след травма или съмнение за комбинирана увреда на менискус и връзки. В тези случаи изчакването без диагноза може да забави правилното лечение.
При хронична болка без ясна травма подходът е различен. Там най-важното е да не се лекува само ЯМР снимката. Трябва да се прецени цялото коляно — ставна междина, хрущял, ос на крака, мускулен контрол, тегло, натоварване и реално функционално ограничение. Само тогава може да се избере правилният път: рехабилитация, контрол на възпалението, промяна в натоварването, проследяване или операция при ясни показания.
Правилният въпрос не е само „има ли разкъсан менискус“. Правилният въпрос е дали този менискус обяснява симптомите, дали застрашава функцията на коляното и кое лечение ще даде най-добър резултат не само днес, а и след години.
Често задавани въпроси
Винаги ли разкъсаният менискус трябва да се оперира?
Не. Много менискални увреди, особено дегенеративните разкъсвания при по-възрастни пациенти без истински блокаж, могат да се лекуват неоперативно. Операцията се обсъжда при ясно механично засядане, нестабилен фрагмент, травматично разкъсване при активен пациент или липса на подобрение след правилно проведено лечение.
Ако ЯМР показва разкъсан менискус, това означава ли, че той причинява болката?
Не винаги. ЯМР е много полезно изследване, но находката трябва да се свърже със симптомите, прегледа и рентгеновата картина. При някои пациенти менискалната промяна е част от дегенеративен процес и не е единствената причина за болката.
Каква е разликата между травматично и дегенеративно разкъсване?
Травматичното разкъсване възниква след конкретна травма, най-често усукване под натоварване. Дегенеративното разкъсване се развива върху отслабена тъкан и може да се прояви след минимално усилие или без ясен травматичен момент. Лечението при двата типа не е еднакво.
Какво означава „заключено коляно“?
Истински заключено коляно означава, че движението е механично блокирано от структура вътре в ставата, често разкъсан и разместен фрагмент от менискус. Това е различно от болка, оток или страх от движение и изисква бърза ортопедична оценка.
Може ли менискусът да заздравее сам?
Зависи от зоната на разкъсването, вида на увредата, възрастта на пациента и качеството на тъканта. Разкъсванията в по-добре кръвоснабдената периферна зона имат по-голям потенциал за заздравяване. Разкъсванията във вътрешната слабо кръвоснабдена зона често нямат същия потенциал.
Какво е по-добре — шев или частично отстраняване на менискуса?
Когато разкъсването е подходящо за възстановяване, шевът на менискуса може да бъде по-добър за дългосрочното запазване на функцията. Когато тъканта е силно дегенеративна или разкъсването не може да заздравее, може да се наложи частично отстраняване само на увредената част. Това решение се взема според конкретния тип разкъсване, възрастта, активността, хрущяла и стабилността на коляното.
Използвани източници
American Academy of Orthopaedic Surgeons. Clinical Practice Guideline for the Management of Acute Isolated Meniscal Pathology. AAOS. 2024.
Kopf S, Beaufils P, Hirschmann MT, Rotigliano N, Ollivier M, Pereira H, et al. Management of traumatic meniscus tears: the 2019 ESSKA meniscus consensus. Knee Surgery, Sports Traumatology, Arthroscopy. 2020;28:1177–1194.
Siemieniuk RAC, Harris IA, Agoritsas T, Poolman RW, Brignardello-Petersen R, Van de Velde S, et al. Arthroscopic surgery for degenerative knee arthritis and meniscal tears: a clinical practice guideline.BMJ. 2017;357:j1982.
Sihvonen R, Paavola M, Malmivaara A, Itälä A, Joukainen A, Nurmi H, et al.; Finnish Degenerative Meniscal Lesion Study Group. Arthroscopic Partial Meniscectomy versus Sham Surgery for a Degenerative Meniscal Tear. New England Journal of Medicine. 2013;369:2515–2524.
Kalske R, Sihvonen R, Paavola M, Itälä A, Joukainen A, Järvinen TLN, et al. Arthroscopic Partial Meniscectomy for Degenerative Tear — 10-Year Outcomes. New England Journal of Medicine. 2026;394:1757–1759.
Englund M, Guermazi A, Gale D, Hunter DJ, Aliabadi P, Clancy M, Felson DT. Incidental Meniscal Findings on Knee MRI in Middle-Aged and Elderly Persons. New England Journal of Medicine. 2008;359:1108–1115.
Fairbank TJ. Knee joint changes after meniscectomy. Journal of Bone and Joint Surgery. British Volume. 1948;30-B:664–670.
Makris EA, Hadidi P, Athanasiou KA. The knee meniscus: structure-function, pathophysiology, current repair techniques, and prospects for regeneration. Biomaterials. 2011;32(30):7411–7431.
Автор и медицинска отговорност
Тази статия е подготвена и медицински редактирана от д-р Калоян Йорданов —
специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и
ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална
терапия на болката и гръбначна хирургия.
Последна медицинска редакция: 26.05.2026 г.
Информацията има образователна цел и не замества индивидуален медицински
преглед, диагностика, консултация или лечение. Всяко решение зависи от
конкретното състояние на пациента, образните изследвания, съпътстващите
заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копиране, преработване или
публикуване на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие
не е разрешено.