Когато колянната протеза не работи добре – скованост, нестабилност, куцане и нужда от бастун

„Коляното не работи както трябва." Това не винаги означава силна болка. Понякога основният проблем е скованост. Понякога е нестабилност. Понякога пациентът продължава да куца или не може да се откаже от бастун месеци след операцията.

Добрата колянна протеза не се оценява само по рентгенова снимка или по това дали болката е по-малка от преди. Оценява се по това дали коляното носи тежест, движи се, е стабилно и връща доверието на пациента в крака.

За общата рамка как реално се измерва успехът след колянна протеза, прочетете тук:https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kak-izmervam-uspeha-na-edna-kolyanna-proteza

По-строги, по-нови систематични прегледи на резултатите след колянно ендопротезиране показват, че около 10% от пациентите остават реално незадоволени от резултата — по-малко от по-старата, често цитирана цифра от 20%, но все пак значима група, чийто проблем рядко е само болката.

Подгъване: когато коляното „омеква"

Подгъването е един от най-тревожните и най-слабо разбраните симптоми. Пациентите го описват различно: „коляното изведнъж омеква", „кракът ми изчезва", „страх ме е, че ще падна". То може да се случи при тръгване, при слизане по стълби, при завъртане или при умора.

Причините са различни и не се разпознават само по усещане. Слаб четириглав мускул на бедрото — основният мускул, който изправя коляното — е честа причина, особено ако мускулът не се е възстановил напълно след години щадене преди операцията. Болка или оток могат рефлексно да потискат мускулния контрол, дори без реална слабост. Непълно разгъване на коляното също може да провокира усещане за подгъване при опора. По-рядко причината е реална механична нестабилност.

В ранния период известна несигурност може да бъде нормална. Но повтарящо се подгъване, страх от падане и невъзможност за самостоятелно ходене месеци след операцията вече не трябва да се приемат само като „бавна рехабилитация" — заслужават конкретна оценка кой от изброените механизми стои зад усещането.

Нестабилност: когато пациентът не вярва на коляното

Нестабилността рядко се описва с медицински термин — по-често пациентът казва, че коляното „се клати" или „не държи", или просто избягва стълби и неравен терен. Тя не винаги означава разхлабена протеза — може да идва от мускулна слабост, оток или страх — но може да бъде и реален механичен проблем, свързан с баланса на връзките или позицията на компонентите.

Темата заслужава сериозно внимание, защото нестабилността е реална и честа причина за незадоволителен резултат: според голям преглед на литературата тя е в основата на между 10% и 26% от всички ревизионни операции след колянно протезиране, а по данни на националния регистър за стави във Великобритания представлява 17,4% от еднократните ревизии. Затова усещане, че коляното не е сигурно, което не намалява с времето, заслужава преглед, не просто търпение.

За нестабилността след колянна протеза и ролята на баланса на връзките, прочетете тук:https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/nestabilnost-endoprotezirane-kolqno

Когато не можете да се откажете от бастуна

Бастунът е нормална част от ранното възстановяване — дава сигурност и помага, докато болката и мускулният контрол се подобряват. Използването му по-дълго време не е провал. Въпросът е дали нуждата от него постепенно намалява.

Проблемът не е самият бастун, а причината, поради която пациентът все още не се чувства сигурен без него. Затова е важно да се разграничи навикът от реалната необходимост — някои пациенти носят бастуна от страх, въпреки че обективно могат да ходят по-добре; други реално губят стабилност без него. Тази разлика се вижда при преглед на походката, силата и стабилността, не по самото усещане на пациента.

Ако месеци след операцията пациентът не може да направи прехода към самостоятелно ходене, това не трябва да се обяснява само с „нужно е още време" — трябва да се разбере защо времето не води до прогрес.

Скованост и куцане

Скованото коляно променя походката, затруднява ставането от стол и прави слизането по стълби несигурно. Не всяка скованост е артрофиброза — състояние, при което, според съвременен критичен преглед на литературата по темата, нарушен клетъчен и възпалителен процес води до прекомерно образуване на съединителна тъкан и сраствания в самата става, ограничаващи движението отвъд обичайната следоперативна скованост. Но скованост без прогрес заслужава оценка.

За задълбочено разглеждане на трудното сгъване и изправяне, прочетете тук:https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/trudno-sgavane-izpravyane-sled-kolyanna-proteza

За артрофиброзата конкретно, прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/artrofibroza-skovani-stavi

Куцането, ако е останало от преди операцията, невинаги изчезва автоматично — тялото е изградило компенсаторен модел на ходене с години и той не се преодолява само защото ставата вече е сменена. Но куцане, което не намалява с рехабилитацията или се появява отново след първоначално подобрение, трябва да се оцени, а не да се приема като даденост.

Прогрес, застой или регрес — най-важната разлика

В ранния период скованост, куцане и несигурност са очаквани. Ключовият въпрос не е какво изпитвате в момента, а накъде се движи.

Ако постепенно ходите повече, сгъвате и изправяте по-добре и намалявате помощните средства, процесът вероятно върви правилно, дори бавно. Ако седмици наред няма промяна, това е застой. Ако сте се подобрили, а после сте се влошили — повторно куцане след период на добра походка, нова нужда от бастун, — това е регрес и заслужава по-скоро внимание от простото изчакване.

За това кога възстановяването не следва очакваната посока, прочетете тук:https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vazstanovyavane-sled-proteza-ne-varvi-normalno

Кога е нужна по-задълбочена оценка

По-задълбочена оценка не означава автоматично ревизия — означава разграничение между функционален проблем (мускулна слабост, страх, недостатъчна рехабилитация) и механичен проблем (нестабилност, разхлабване, малпозиция на компонентите), а това разграничение изисква преглед и изследвания, не предположение.

За систематичния диагностичен алгоритъм при болезнена протеза, прочетете тук:https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diagnostichen-algoritam-boleznena-proteza

За това какво да подготвите за такъв преглед, прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kakvo-da-podgotvite-za-pregled-pri-boleznena-proteza

Ако проблемът не се подрежда след първоначална оценка, второто мнение е разумна, не обидна стъпка.

За това кога второто мнение има смисъл, прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vtoro-mnenie-sled-boleznena-proteza

Ревизионната операция не е първата стъпка при скованост, нестабилност или куцане — тя има смисъл само след ясна диагноза и конкретен план.

За общата логика на ревизионното решение, прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/revizia-kolqnna-tazobdrenastava

Често задавани въпроси

Нормално ли е да куцам след колянна протеза?

В ранния период може да е нормално, особено ако сте куцали дълго преди операцията. Ако обаче куцането не намалява с рехабилитация или се появи отново след подобрение, заслужава оценка.

Какво означава, че коляното „омеква"?

Това усещане (подгъване) най-често идва от мускулна слабост, оток или непълно разгъване, не задължително от реален механичен проблем. Причината се различава чрез преглед, не по самото усещане.

Нормално ли е да имам нужда от бастун дълго време?

Не е проблем само по себе си. Проблем е, ако нуждата от него не намалява — това показва, че функционалното възстановяване все още не е завършило, независимо от причината.

Означава ли това, че трябва ревизионна операция?

Не автоматично. Скованост, нестабилност или куцане изискват първо точна причина, а не решение по подразбиране. Ревизия има смисъл само при ясна, хирургично коригируема диагноза.

Използвани източници

1. DeFrance MJ, Scuderi GR. Are 20% of patients actually dissatisfied following total knee arthroplasty? A systematic review of the literature. Journal of Arthroplasty. 2023;38(3):594–599.

2. Al-Jabri T, Brivio A, Maffulli N, Barrett D. Management of instability after primary total knee arthroplasty: an evidence-based review. Journal of Orthopaedic Surgery and Research. 2021;16(1):729.

3. Ramos MS, Pasqualini I, Surace PA, Molloy RM, Deren ME, Piuzzi NS. Arthrofibrosis After Total Knee Arthroplasty: A Critical Analysis Review. JBJS Reviews. 2023;11(12):e23.00140.

Автор, медицинска редакция и отговорност

Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.

Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.

Последна медицинска редакция: 18.07.2026 г.

Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.

Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със стадия на заболяването, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и личния риск.

Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.