Кога операцията на колянната става вече не е крайна мярка, а логична стъпка

При коляното отлагането е още по-често.

Пациентите идват и ми казват: „Ще издържа още малко. Ще пробвам още една инжекция. Не съм готов за операция.“

В началото това е разумно. Гонартрозата често започва с болка при слизане по стълби, след по-дълго ходене или при ставане от стол. В тези етапи консервативното лечение има смисъл. Физиотерапия, медикаменти, контрол на теглото, интервенционални процедури – всичко това може да облекчи симптомите и да забави прогресията.

Но колянната артроза има една особеност –

тя постепенно променя оста на крака.

Коляното започва да се изкривява навътре или навън. Пациентът не го усеща в началото, но с времето походката се променя. Болката вече не е само при натоварване. Появява се и в покой. Ставането от стол изисква усилие. Слизането по стълби става изпитание. Разходките се скъсяват, а човек започва да планира деня си според болката.

Тогава разговорът става по-различен.

Ако на образното изследване виждаме III–IV стадий гонартроза и всички консервативни възможности са изчерпани, въпросът вече не е дали има лечение, а кое лечение може реално да възстанови функцията.

Продължителното отлагане при напреднала артроза често води до по-голяма деформация,

отслабване на мускулатурата и по-сложно оперативно лечение в бъдеще. Това е нещо, което обяснявам спокойно на пациентите – не за да ги притисна, а за да разберат, че времето понякога работи срещу тях.

Когато казвам, че е време да се мисли за смяна на колянната става, това не е импулсивно решение. Това е резултат от анализ – клиничен преглед, образни находки и честна оценка на това как болестта влияе върху ежедневието.

Операцията не е последна надежда.
Тя е лечение, когато другите възможности вече не могат да осигурят контрол.

Най-важното е решението да бъде взето навреме – не твърде рано, но и не твърде късно.