Инфилтрации, криоаблация или операция – как да изберем правилно?

Съвременната ортопедия предлага няколко различни подхода при артроза на колянната или тазобедрената става. Пациентът често е изправен пред избор между вътреставни инфилтрации, интервенционни методи като криоаблация и оперативно лечение.

Правилният избор не зависи от предпочитание към по-„леката“ процедура. Той зависи от стадия на заболяването, анатомичните промени и функционалното състояние.

Какво можем реално да очакваме от инфилтрациите

Вътреставните инжекции – независимо дали съдържат кортикостероиди, хиалуронова киселина или други препарати – имат симптоматичен ефект. Те намаляват възпалението и могат временно да подобрят болката и подвижността.

Те не възстановяват износения хрущял.
Не променят оста на крайника.
Не възстановяват разрушена ставна повърхност.

В ранен или среден стадий на артроза това често е достатъчно. Когато ставната структура е относително запазена, редукцията на възпалението може да осигури месеци, понякога години с приемлив контрол на симптомите.

Пример от практиката: 58-годишен пациент с II стадий гонартроза, активен, с умерена болка при натоварване. След инфилтрация болката значително намалява и той продължава ежедневната си активност без съществено ограничение. В този контекст процедурата има логика.

Ситуацията е различна при III–IV стадий.

Какво означава напреднал стадий

При III–IV стадий говорим за структурни промени – значително стеснена или липсваща ставна цепка, костен контакт, деформация, остеофити. Това е механичен проблем.

Когато кост се трие в кост, временната редукция на възпалението не променя основната причина за болката. Натоварването продължава да действа върху увредената повърхност.

Пример: 72-годишна пациентка с IV стадий артроза на коляното, постоянна болка в покой и изразено ограничение в разгъването. След инфилтрация има краткотрайно подобрение за 3–4 седмици, след което симптомите се връщат в същата интензивност. Това не означава, че процедурата е „неуспешна“. Означава, че структурният проблем доминира.

Криоаблацията – контрол на болковия сигнал

Криоаблацията представлява таргетирано въздействие върху нервни структури, отговорни за провеждането на болката. Тя не засяга ставната анатомия.

Методът може да бъде подходящ при пациенти, които имат противопоказания за операция или желаят временно отлагане по обективни причини. Той може да намали болката за определен период.

Важно е обаче да се разбере, че ставното разрушаване продължава.

Пример: 75-годишен пациент със значими сърдечно-съдови рискове, при който операцията е високорискова. Криоаблацията осигурява контрол на болката и подобрява качеството на живот. В този случай това е рационален избор, защото алтернативата е по-рискова.

Но при пациент в добро общо състояние, с напреднала артроза и значителна функционална загуба, криоаблацията не променя естествения ход на заболяването.

Кога операцията е логичният избор

Ендопротезирането има различна цел. То заменя увредената ставна повърхност и възстановява механиката. Премахва костния контакт. Коригира деформацията.

При III–IV стадий, когато има:

постоянна болка, включително в покой
значително ограничение на движението
неефективност на медикаментозно и интервенционно лечение
намалена дистанция и загуба на функция

операцията адресира причината, а не само симптома.

Пример: 67-годишен пациент с двугодишно отлагане на операция, преминал през няколко инфилтрации с краткотраен ефект. След ендопротезиране болката в покой изчезва, дистанцията на ходене постепенно се възстановява. Разликата е, че механичният проблем е коригиран.

Критичният фактор – стадият

Често въпросът се формулира като избор между процедура и операция. По-точно е да се формулира като избор според стадия.

В ранен стадий – процедурите могат да бъдат основен инструмент.
В напреднал стадий – те са временна мярка.

Професионалният подход изисква ясна оценка чрез клиничен преглед и образна диагностика. Решението трябва да бъде индивидуализирано, но основано на анатомията, не на страха от операция.

Заключение

Инфилтрациите и криоаблацията имат място в съвременната ортопедия. Те не са алтернатива на операцията във всички случаи, нито трябва да бъдат използвани като автоматично междинно решение.

При III–IV стадий на артроза те не представляват окончателно лечение, защото не променят структурното разрушаване на ставата.

Правилният избор е този, който съответства на реалното състояние на ставата и на функционалните нужди на пациента.

Обективната оценка винаги предхожда правилното решение.