Болка и парене в предната част на стъпалото, най-често между третия и четвъртия пръст. Усещане, че в обувката има камъче или че чорапът се е събрал под пръстите. Изтръпване, което стига до върховете на двата съседни пръста, и облекчение, когато събуете обувката и разтриете стъпалото. Тази картина е типична за неврома на Мортон (среща се и изписването „Мортън“).
Въпреки името си, невромата не е тумор. Това е удебеляване на малък нерв между пръстите, който при всяка крачка се притиска и дразни между главите на съседните кости на стъпалото. Състоянието има ясни признаци и се доказва с ехография. Лечението върви стъпка по стъпка: от промяна в обувките до процедури под ехографски контрол и, когато е нужно, операция.
Кога болката в стъпалото не бива да се изчаква
Повечето болки в предната част на стъпалото не са спешни, но няколко ситуации изискват преглед без отлагане.
Зачервено, подуто и топло стъпало, особено при диабет, при рана или при температура, налага да се изключи инфекция. При диабет тя може да напредва бързо и почти без болка.
Болка, появила се след продължително ходене или ново натоварване, при която боли самата кост, а не мястото между пръстите, може да е стресова фрактура. Тогава е нужна рентгенография.
Бледи, студени или посинели пръсти насочват към проблем с кръвообращението.
Изтръпване на цялото стъпало или на двете стъпала, особено заедно с болка в кръста и слабост в крака, сочи към нерв по-нагоре или към полиневропатия, а не към невромата.
Ако нищо от това не се отнася за вас, най-вероятната причина за болката между пръстите е механична и има време тя да бъде изяснена спокойно.
Какво е невромата на Мортон
Невромата на Мортон е удебеляване на общия плантарен дигитален нерв (nervus digitalis plantaris communis). Това е малкият нерв, който минава между главите на две съседни метатарзални кости (дългите кости в предната част на стъпалото) и се разделя, за да осигури чувствителност на съседните страни на два пръста. Най-често е засегнато пространството между третия и четвъртия пръст, по-рядко между втория и третия.
В нерва няма туморни клетки. Има уплътняване на тъканта около него, което е реакция на повтарящо се притискане и триене. Нервът минава под здрава напречна връзка, която свързва главите на метатарзалните кости. При всяка крачка, особено в момента на повдигане на петата, той се притиска между тази връзка, костите и земята. Тесните обувки събират главите на костите още по-близо, а високият ток прехвърля тежестта напред. Затова и двете засилват болката.
Невромата се среща най-често при жени на средна възраст. Освен обувките значение имат устройството на стъпалото и начинът, по който то се натоварва.
Защо болката от нерв пари и пробожда по различен начин от болката в става или мускул, е обяснено в ръководството за болката.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kakvo-e-bolkata-rukovodstvo
Как се усеща
Най-характерното оплакване е пареща, пробождаща или „електрическа“ болка в предната част на стъпалото, между два пръста, която понякога стига до върховете им. Много хора я описват като ходене върху камъче или върху сгънат чорап. Част от пациентите усещат изтръпване или намалена чувствителност по съседните страни на двата пръста.
Болката се засилва в тесни обувки и на токчета, при продължително ходене и стоене, при бягане и при клякане на пръсти. Облекчава се, когато обувката се събуе и стъпалото се разтрие. В началото оплакванията идват на пристъпи, а между тях може да няма нищо. С времето пристъпите стават по-чести, а болката става по-упорита.
Невромата не подува целия пръст, не зачервява кожата и обикновено не боли в покой. Когато има такива признаци, причината най-вероятно е друга.
Какво друго боли в предната част на стъпалото
Болката в предната част на стъпалото не винаги е неврома, затова при прегледа разграничавам няколко възможности.
Метатарзалгията, или претоварването на главите на метатарзалните кости, боли под самите кости при ходене, а не между пръстите, и обикновено не дава изтръпване. Възпалението или разкъсването на ставната капсула под основата на втория пръст боли точно под тази става, а с времето пръстът може да започне да се отклонява или да се повдига. Стресовата фрактура боли при натиск върху самата кост и често се появява след ново или по-голямо натоварване. Бурсата между главите на метатарзалните кости може да се възпали и нерядко съпътства невромата. При възпалителните ставни заболявания болката обхваща повече стави и е придружена от сутрешна скованост и подуване.
Парене по цялата подложка на стъпалото насочва към притискане на нерв в областта на глезена. Изтръпване на двете стъпала „като чорапи“ насочва към полиневропатия, например при диабет. Болка в кръста, която слиза по крака до стъпалото, насочва към притиснат нервен корен.
Как притиснатият корен в кръста дава болка и изтръпване по крака до стъпалото, е обяснено в статията за дисковата херния.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diskova-hernia-grabnachen-stalb
Как се поставя диагнозата
Диагнозата е преди всичко клинична, а изследванията я потвърждават и изключват другите причини.
При прегледа търся болезненост при натиск в пространството между главите на метатарзалните кости, а не под самите кости. Ако стисна предната част на стъпалото отстрани и едновременно натисна отдолу между пръстите, често се възпроизвежда познатата болка. Понякога се усеща и характерно „щракване“, известно като признак на Мълдер. Проверявам и чувствителността на съседните пръсти.
Ехографията е първото изследване, което правя. Тя показва удебеления нерв между главите на костите и позволява динамичен преглед, докато стъпалото се стиска. Показва и бурсата, ако има такава. Систематичен преглед на 14 проучвания показва, че ехографията открива невромата също толкова често, колкото и ядрено-магнитният резонанс. Чувствителността и на двете е около 90%.
Ядрено-магнитен резонанс назначавам, когато картината не е ясна или когато трябва да се изключат други причини, като възпаление на ставата, увреда на капсулата или оток в костта. Рентгенографията изключва костни причини: стресова фрактура, артроза, промени в главите на костите.
Самото откриване на удебелен нерв не е достатъчно за диагноза. В проучване на 70 души без никакви оплаквания неврома на ядрено-магнитния резонанс е открита при 30% от тях, а клинично значение обикновено има невромата с напречен размер от 5 mm и повече. Затова образът винаги се съпоставя с прегледа.
Когато се съмнявам откъде идва болката, правя диагностична блокада. Под ехографски контрол поставям малко количество локален анестетик в пространството между пръстите. Ако характерната болка изчезне, източникът е невромата. Така блокадата е едновременно потвърждение на диагнозата и първа стъпка към лечението.
Лечение стъпка по стъпка
Лечението започва от най-простото и продължава към по-сложното само ако предходната стъпка не е помогнала достатъчно.
Обувки и стелки
Първата стъпка е да се намали притискането. Обувки с широка предна част, нисък ток и мека подметка дават място на главите на костите да се раздалечат. Подложката за метатарзалните кости е малка възглавничка, която се поставя непосредствено зад главите им. Тя повдига и раздалечава костите и намалява натиска върху нерва. Помага и намаляването на натоварванията, които провокират болката, като продължително стоене на пръсти, бягане по твърда настилка и тесни спортни обувки.
Тези мерки са основата на лечението и при по-леки оплаквания могат да са достатъчни. При изразена болка сами по себе си те често не стигат и следващата стъпка е инжекция.
Физиотерапия
За мобилизацията на предната част на стъпалото, тоест внимателното раздвижване на ставите между метатарзалните кости, има данни от рандомизирано проучване за намаляване на болката. Упражненията за мускулите на стъпалото и за подвижността на глезена допълват лечението. Ударно-вълновата терапия не е показала значима разлика спрямо контролните групи.
Инжекция под ехографски контрол
Когато болката продължава, следващата стъпка е инжекция. Иглата се насочва под ехографски контрол точно до невромата, така че лекарството отива там, където е нужно. Систематичният преглед на Cochrane от 2024 г., който обобщава рандомизираните проучвания, показва, че инжекцията под ехографски контрол вероятно дава по-добро облекчение на болката и по-добра функция в срок до 12 месеца.
Дълго време към локалния анестетик в инжекцията се добавяше кортикостероид. Същият преглед обаче показва, че добавянето на кортикостероид не подобрява болката и функцията на третия до шестия месец, а увеличава страничните ефекти. Изтъняване и обезцветяване на кожата са наблюдавани при 3,9% от пациентите, а изтъняване на мастната възглавничка под главите на костите при 2,6%. Тази възглавничка е естественият амортисьор на стъпалото и трудно се възстановява.
Ефектът от инжекцията е различен при различните хора. Когато болката се връща, следващата стъпка е друг метод, а не повтаряне на инжекциите отново и отново.
Радиочестотна аблация
Когато инжекцията е помогнала ясно, но временно, следващата възможност е радиочестотната аблация. Под ехографски контрол до невромата се въвежда тънък електрод и с радиочестотна енергия се прекъсва предаването на болковия сигнал от нерва. Процедурата се прави амбулаторно, с местна упойка и без разрез, а човек ходи веднага след нея.
Рандомизирани проучвания за аблацията при невромата на Мортон все още липсват, а данните идват от наблюдения. Най-полезното сравнение досега е проучване от 2026 г. на 144 пациенти, проследени поне две години. И аблацията, и операцията намаляват болката значимо, като след операцията намаляването е малко по-голямо. Усложненията след аблацията са по-редки: 3,7% срещу 13% след операция. Аблацията обаче по-често се налага да бъде последвана от нова процедура. Около една трета от пациентите са имали втора аблация, а около една четвърт са стигнали до операция. Около три от всеки четирима пациенти след аблация са избегнали операцията.
В практиката си прилагам аблацията при хора, при които диагностичната блокада е показала ясно, че болката идва от невромата, а инжекцията е помогнала само временно, и опитът ми с този подход е добър.
Други методи
Склерозиращите инжекции с алкохол, криоаблацията (замразяване на нерва) и ботулиновият токсин също се използват при невромата на Мортон. Данните и за трите идват от серии пациенти с ограничено качество, затова в практиката си предпочитам описаните по-горе методи.
Мястото на процедурите под ехографски контрол в общия план за лечение на болката е описано в раздела „Терапия на болката“.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/terapia-na-bolkata-yordanov
Как подбирам лечението според източника на болката, а не според самото оплакване, е обяснено в статията за подхода към лечението на болката.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/lechenie-na-bolkata
Кога се налага операция
Операция се обсъжда, когато болката продължава въпреки промяната в обувките, инжекциите и процедурите под ехографски контрол, или когато невромата е голяма и оплакванията силно ограничават ходенето.
Операцията може да бъде отстраняване на удебеления нерв или освобождаване на нерва чрез срязване на напречната връзка, която го притиска отгоре. Изборът зависи от размера на невромата, от находката и от предходното лечение. При отстраняването разрезът може да бъде отгоре или отдолу на стъпалото, а двата начина дават сходни резултати.
Операцията дава най-голямото и най-трайното намаляване на болката. В сравнението от 2026 г. повторна намеса след нея е била нужна при 6% от пациентите. Тя има и цена, която трябва да се знае предварително. След отстраняването на нерва кожата по съседните страни на двата пръста остава изтръпнала, защото нервът, който ги обслужва, вече го няма. Възможно е също на мястото на прерязания нерв да се образува нова болезнена неврома.
След операцията стъпването обикновено е разрешено рано, в специална следоперативна обувка, а връщането към обичайните обувки става постепенно.
Какво можете да направите сами
Обувките са най-важното. Предната им част трябва да е достатъчно широка, за да не притиска пръстите, а токът да е нисък. Тесните обувки и високите токчета е по-добре да останат за кратки поводи, а не за целия ден.
Подложка за метатарзалните кости или стелка с такава подложка може да намали натиска, ако е поставена точно зад главите на костите. Поставена твърде напред, тя засилва болката.
При пристъп помага да събуете обувката, да разтриете предната част на стъпалото и да раздвижите пръстите. Дейностите, които провокират болката, например бягането по твърда настилка, е добре да се намалят за известно време и да се връщат постепенно. Наднорменото тегло увеличава натоварването на предната част на стъпалото, затова намаляването му облекчава и стъпалото.
Кога да потърсите лекар
Има смисъл от преглед и ехография, когато болката между пръстите продължава повече от няколко седмици въпреки по-широките обувки, когато се засилва, когато изтръпването на пръстите се задълбочава или когато болката ви кара да променяте начина, по който ходите. При някой от признаците, описани в началото на статията, прегледът не бива да се отлага.
Често задавани въпроси
Защо имам чувството, че ходя върху камъче?
Удебеленият нерв между главите на костите се притиска при всяка крачка и това се усеща като предмет под пръстите. Затова усещането се засилва в тесни обувки и изчезва, когато събуете обувката.
Тумор ли е невромата на Мортон?
Не. Въпреки името, в нерва няма туморни клетки, а уплътняване на тъканта около него в резултат на повтарящо се притискане. Невромата не се разпространява и не е злокачествена.
Опасна ли е невромата на Мортон?
За здравето не е опасна, но може силно да ограничи ходенето и избора на обувки. Опасни са други причини за болка в стъпалото, като инфекция, особено при диабет, и проблеми с кръвообращението. Затова при зачервяване, подуване, температура или промяна в цвета на пръстите е нужен преглед без отлагане.
Защо боли повече в тесни обувки и на токчета?
Тесните обувки събират главите на метатарзалните кости една към друга и притискат нерва между тях. Високият ток прехвърля тежестта към предната част на стъпалото и увеличава натиска при всяка крачка.
Помагат ли стелките?
Подложката за метатарзалните кости, поставена точно зад главите им, раздалечава костите и намалява натиска върху нерва. При по-леки оплаквания това може да е достатъчно. При изразена болка стелките обикновено са част от лечението, а не цялото лечение.
Колко време действа инжекцията?
Ефектът е различен при различните хора. При някои облекчението продължава месеци, при други е по-кратко. Добавянето на кортикостероид не удължава ефекта, а увеличава страничните ефекти. Когато болката се връща, следващата стъпка е друг метод, например радиочестотна аблация.
Какво е радиочестотна аблация и боли ли?
Това е процедура, при която под ехографски контрол до нерва се въвежда тънък електрод и с радиочестотна енергия се прекъсва предаването на болковия сигнал. Прави се с местна упойка, затова по време на процедурата се усеща основно убождането. Няколко дни след нея мястото може да е чувствително.
Може ли невромата да се върне?
След радиочестотна аблация болката се връща по-често, отколкото след операция. В проучване от 2026 г. нова намеса е била нужна при 59% от пациентите след аблация и при 6% след операция. Аблацията може да се повтори, а около три от всеки четирима пациенти след нея са избегнали операцията. След операция оплакванията също могат да се върнат, най-често заради нова неврома на мястото на прерязания нерв.
Ще остане ли изтръпнал пръстът след операция?
След отстраняване на невромата кожата по съседните страни на двата пръста обикновено остава изтръпнала, защото нервът, който ги обслужва, е премахнат. При освобождаване на нерва без отстраняване той се запазва. Това е част от разговора преди операцията.
Използвани източници
Matthews BG, et al. Treatments for Morton’s neuroma. Cochrane Database of Systematic Reviews. 2024. Цитирано за липсата на допълнителна полза от кортикостероида спрямо самия локален анестетик, за по-честите странични ефекти при добавянето му и за по-добрите резултати на инжекцията под ехографски контрол.
Adán-Laguna J, et al. Radiofrequency neurolysis versus surgical neurectomy for Morton’s Neuroma. International Orthopaedics. 2026. Цитирано за сравнението между радиочестотната аблация и отстраняването на невромата при 144 пациенти, включително намаляването на болката, усложненията, повторните намеси и избегнатите операции.
Zanetti M, et al. Morton neuroma and fluid in the intermetatarsal bursae on MR images of 70 asymptomatic volunteers. Radiology. 1997. Цитирано за откриването на неврома при 30% от хората без оплаквания и за клиничното значение на размера от 5 mm и повече.
Matthews B, et al. The effectiveness of non-surgical interventions for common plantar digital compressive neuropathy (Morton’s neuroma): a systematic review and meta-analysis. Journal of Foot and Ankle Research. 2019. Цитирано за данните за мобилизацията и ударно-вълновата терапия и за ограниченото качество на данните за склерозиращите инжекции, ботулиновия токсин и криоаблацията.
Bignotti B, et al. Ultrasound versus magnetic resonance imaging for Morton neuroma: systematic review and meta-analysis. European Radiology. 2015. Цитирано за сходната чувствителност на ехографията и ядрено-магнитния резонанс.
Zielińska M, et al. Morton’s neuroma: A systematic review of pathophysiology, diagnosis, and management. Annales Academiae Medicae Silesiensis. 2026. Цитирано за най-честата локализация и засегнатата група, ролята на обувките, ехографията като първо изследване и рисковете при операцията.
Автор и медицинска отговорност
Тази статия е подготвена и медицински редактирана от д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Последна медицинска редакция: 31.10.2026 г.
Информацията има образователна цел и не замества индивидуален медицински преглед, диагностика, консултация или лечение. Всяко решение зависи от конкретното състояние на пациента.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копиране, преработване или публикуване на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие не е разрешено.
