Стъпалото започва да закачва земята, най-често на прага или на неравна плочка. При ходене то „шляпа“, а за да не се спънете, вдигате коляното по-високо от обикновено. Кожата отстрани на подбедрицата и по горната част на стъпалото е изтръпнала. Хората го описват като „шляпащо стъпало“ или „не мога да вдигна стъпалото“, а първата мисъл често е за дискова херния или за инсулт.
Една от най-честите причини е притиснат нерв точно под коляното отвън. Там общият перонеален (малкопищялен) нерв (nervus fibularis communis) лежи почти под кожата, опрян в костта, и се притиска лесно. Увисналото стъпало обаче може да идва и от корен в кръста, от седалищния нерв по-високо по крака или от мозъка, а мястото на проблема в повечето случаи се определя с внимателен преглед и с изследване на нервите.
Кога увисналото стъпало не бива да се изчаква
Увисналото стъпало не бива да се изчаква, когато подсказва засягане на мозъка, на гръбначния мозък, на кръвоносните съдове или на кръвообращението в мускулите на подбедрицата. Тези ситуации са редки, но е добре да ги познавате. В тях решават часовете, а не дните.
Внезапна слабост на крака с изкривяване на лицето, затруднен говор или слабост на ръката може да е инсулт. Тогава се обадете веднага на 112, дори ако симптомите започнат да отминават. Понякога мозъчната причина дава слабост само в стъпалото.
След травма, счупване, гипс или операция на подбедрицата спешна помощ е нужна при силна и нарастваща болка, при твърда и подута подбедрица и при рязко засилване на болката, когато друг човек раздвижи пръстите ви. Такава картина може да означава компартмент синдром (опасно повишено налягане в мускулните ложи на подбедрицата), при който нервите и мускулите страдат в рамките на часове. Тогава се търси спешна помощ веднага.
Увиснало стъпало след удар, изкълчване или силно разтягане на коляното също не се изчаква. При изкълчване на коляното освен перонеалния нерв може да бъде засегната и подколянната артерия: в обобщение на проучвания с 862 души съдово нараняване е открито при 18%. Затова прегледът е незабавен и включва оценка на кръвоносните съдове.
Увиснало стъпало с болка в кръста, изтръпване в седалището и между бедрата или промяна в уринирането и изхождането подсказва притискане на нервните коренчета в долната част на гръбначния канал и изисква преглед веднага, в спешно отделение. Бърз преглед, в рамките на дни, е нужен и при внезапно увиснало стъпало с болка, която слиза от кръста по крака. При изразена слабост ранната операция на корена е свързана с по-добро възстановяване.
Слабост и в двата крака, която нараства с дни, също не се изчаква, защото може да е засегнат гръбначният мозък или много нерви едновременно. В повечето случаи обаче увисналото стъпало се развива постепенно или след ясен повод, като дълго седене с кръстосани крака. Тогава има време за спокоен и подреден преглед.
Перонеалният нерв: къде минава и къде се притиска
Перонеалният нерв се притиска най-често там, където се увива около шийката на малкия пищял, около два сантиметра под главата на костта, точно под коляното отвън. Той е клон на седалищния нерв (nervus ischiadicus), който обикновено малко над коляното се разделя на пищялен нерв към прасеца и общ перонеален нерв. Перонеалният нерв се отклонява навън покрай сухожилието на двуглавия бедрен мускул и се увива около главата и шийката на малкия пищял (caput et collum fibulae). Тук той навлиза в тесен тунел между костта и сухожилната арка на дългия малкопищялен мускул.
На това място нервът е повърхностен: под него е кост, а над него са само кожата и тънък слой мазнина. Затова натискът от коляното на другия крак, от ръба на гипс, от твърд ръб на легло или при продължително клякане се предава директно върху нерва, а дори лек натиск временно спира провеждането на сигналите. Тесният тунел обяснява защо понякога нервът се притиска и без видим външен повод.
Около шийката на малкия пищял нервът се разделя на два клона. Дълбокият перонеален нерв управлява мускулите, които вдигат стъпалото и пръстите, и носи усещането между палеца и втория пръст. Повърхностният перонеален нерв управлява мускулите, които завъртат стъпалото навън, и носи усещането от долната външна част на подбедрицата и от по-голямата част от гърба на стъпалото.
Повърхностният клон може да се притисне и по-ниско, където над глезена излиза през фасцията (плътната обвивка на мускулите) към подкожието. Това дава болка и изтръпване по гърба на стъпалото, но не и слабост, защото на това ниво клонът носи само усещане. Понякога оплакванията започват след навяхване на глезена, при което нервът внезапно се разтяга.
Как се усеща притиснатият перонеален нерв
Притиснатият перонеален нерв се усеща най-вече като слабост при вдигане на стъпалото и като изтръпване по външната страна на подбедрицата и по горната част на стъпалото. Колко изразено е всяко от двете зависи от това кои нервни влакна са засегнати и колко силно. Понякога има болка отвън на коляното или гъделичкащо усещане в горната външна част на подбедрицата.
Слабостта на мускулите, които вдигат стъпалото, променя походката по характерен начин. Пръстите закачат земята, стъпалото „шляпа“ при стъпване, а за да не се спъне, човек вдига коляното и бедрото по-високо, сякаш изкачва стълба. Ходенето на пети става трудно или невъзможно от засегнатата страна, което е и прост начин да забележите разликата сами.
Когато е засегнат и повърхностният клон, стъпалото по-трудно се завърта навън и глезенът става несигурен на неравна настилка. Изтръпването обикновено е отстрани на подбедрицата, по гърба на стъпалото и между палеца и втория пръст. Леките форми често остават незабелязани, а единственият сигнал може да е спъването, което лесно се приписва на умора или на възрастта. Защо засягането на нерв понякога дава само изтръпване и слабост, а друг път парене и болка, е обяснено в статията за това как разбираме болката.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kakvo-e-bolkata-rukovodstvo
В медицинската документация състоянието често е описано като перонеална пареза, което означава частична слабост на мускулите, управлявани от перонеалния нерв. Дори леката слабост има значение: в проучване на 397 възрастни, прегледани в амбулатория, хората с незабелязано засягане на нерва са имали около 3,7 пъти по-висок шанс за повторни падания през последната година. Колкото по-изразена е слабостта, толкова по-важно е да не се губи време.
Защо се появява
Перонеалният нерв най-често бива притиснат отвън или разтегнат под коляното, а по-рядко причината е съседната става, тесният тунел или болест, която прави нервите по-уязвими. Навикът да се седи с кръстосани крака е може би най-честата причина, защото коляното на единия крак ляга точно върху нерва на другия. Продължителното клякане или коленичене едновременно притиска и разтяга нерва, а бързото отслабване стопява мастната възглавничка около шийката на малкия пищял.
Дългият престой на легло, особено при отслабени и възрастни хора, и положението на крака по време на продължителна упойка също могат да доведат до натиск в същата точка. Гипсове, превръзки, ортези и компресивни чорапи, които завършват под коляното, могат да притискат нерва, особено когато под тях се развие оток. Травмите на коляното, изкълчването му и счупването на малкия пищял засягат нерва директно.
По-рядка, но важна причина е киста, която тръгва от ставата между двете пищялни кости и притиска нерва отвън или прониква в обвивката му. Захарният диабет е най-честата причина, която не е механична: той прави нервите по-уязвими, така че и по-слаб натиск е достатъчен да предизвика оплаквания. Понякога ясен повод не може да бъде открит, особено когато нервът е притиснат в тесния тунел около шийката на костта.
При операции около коляното и на подбедрицата нервът минава близо до оперативното поле, а след операцията към това се добавят отокът, превръзката и продължителното лежане. Затова засягането на нерва е познато възможно последствие, което се среща и при безупречно проведено лечение. Такъв пример е смяната на колянната става при коляно, изкривено навън: по време на операцията кракът се изправя и нервът, свикнал с по-къс път, трябва да се приспособи към по-дълъг. В обобщение на 27 проучвания с 1 397 такива колена засягане на нерва е описано при 1,9% от случаите, а при проследяване на голям брой смени на колянната става повечето засегнати нерви се възстановяват напълно.
Нерв под коляното или корен в кръста: как се различават
Двете се различават най-надеждно при прегледа по силата на мускулите, които получават влакна от същите корени в кръста, но се управляват от други нерви. Мускулите, които вдигат стъпалото, получават сигнали от четвъртия и петия поясен (лумбален) корен. Същите корени снабдяват и задния пищялен мускул, който завърта стъпалото навътре и се управлява от пищялния нерв, и средния седалищен мускул, който отвежда бедрото и държи таза стабилен при ходене.
При притиснат корен страдат всички мускули, които той снабдява. Освен увисналото стъпало има слабост при завъртане на стъпалото навътре и при отвеждане на бедрото, а походката може да стане леко поклащаща се. Обикновено има и болка в кръста, която слиза по крака, а понякога рефлексите се променят. Изтръпването също може да е отстрани на подбедрицата и по стъпалото, затова само по зоната на изтръпване двете причини често не могат да се различат.
Най-честата причина за притиснат корен е дискова херния, а при по-възрастните хора и стесняване на гръбначния канал или на отворите, през които излизат корените. При изразена слабост, когато стъпалото не може да се вдигне срещу собствената си тежест, предпочитаният път е операция за освобождаване на корена, а по-ранната операция е свързана с по-добро възстановяване. Как се лекува притиснатият корен при дискова херния, ще намерите в отделна статия.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diskova-hernia-grabnachen-stalb
Когато слабостта е лека и водеща е болката, лечението на корена може да започне без операция. Изборът между прицелна инжекция и операция зависи от силата, от това дали слабостта нараства, и от образните изследвания. Инжекциите в гръбначния канал и около корена, наречени епидурални и перирадикулярни инфилтрации, са описани в отделна статия.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/infiltracii-lechenie-na-bolkata
Коренът може да бъде притиснат и при спондилолистеза (изместване на един прешлен спрямо съседния). Тогава натискът идва от прешлена, а не от диска, и това променя част от лечението. Подробности ще намерите в статията за спондилолистезата.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/spondilolisteza
При притиснат перонеален нерв картината е различна. Болка в кръста обикновено няма, а завъртането на стъпалото навътре и отвеждането на бедрото са запазени, защото тези мускули се управляват от други нерви. Почукването с пръст при шийката на малкия пищял често „пуска ток“ надолу по подбедрицата. Пълната невъзможност стъпалото да се вдигне също насочва по-скоро към перонеалния нерв, защото при засягане само на един корен част от силата обикновено се запазва чрез съседния.
Силата на завъртане навътре се проверява лесно. Седнали сте, стъпалото е леко насочено надолу и трябва да завъртите ходилото навътре срещу ръката на лекаря, като двата крака се сравняват. Ако това движение е силно, а вдигането на стъпалото е слабо, причината по-вероятно е под коляното, а ако и двете са слаби, по-вероятно е в кръста.
Седалищният нерв може да бъде засегнат и по-високо, в седалището или на бедрото. Тогава слабостта може да обхване и прасеца, а изследването на нервите показва засягане над коляното. При пириформис синдрома нервът се дразни в седалището и водещи обикновено са болката и изтръпването, а не слабостта, като подробности ще намерите в отделна статия.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/piriformis-sindrom
Изтръпването на двете стъпала, като от чорапи, насочва към полиневропатия (засягане на много нерви едновременно), най-често при диабет. Безболезнено увиснало стъпало без изтръпване, което постепенно се засилва, налага да се изключи заболяване на двигателните нервни клетки в гръбначния мозък. Мозъчните и гръбначномозъчните причини обикновено дават и други признаци: засилени рефлекси, схванатост на крака, слабост и в ръката, засягане на двата крака или промени в уринирането.
Как се поставя диагнозата
Диагнозата се поставя с разговор и преглед, а изследванията потвърждават мястото на притискането, показват колко е засегнат нервът и помагат да се прецени възстановяването. Кръстосани крака, клякане, отслабване, престой на легло, гипс, травма или операция преди появата на оплакванията насочват към нерва под коляното, а болката в кръста, диабетът и изтръпването на двете стъпала насочват другаде. При прегледа силата на всяка мускулна група се сравнява със здравия крак, очертава се зоната на изтръпване и се проверяват рефлексите, походката и реакцията на почукване при шийката на малкия пищял. В зависимост от картината използвам ехография на нерва, изследване на нервната проводимост и ЕМГ (електромиография, запис на електрическата активност на мускулите), ЯМР на коляното и ЯМР на кръста.
Изследването на нервната проводимост и ЕМГ определят мястото на проблема и показват дали е засегната само обвивката на нервните влакна, или и самите влакна. Първото обикновено се възстановява по-бързо, а второто изисква повече време. Промените в мускулите се появяват на ЕМГ едва около 10 до 14 дни след засягането, а при леките форми изследването на проводимостта често е нормално, затова нормалният резултат в първите дни не изключва притискане. При повторно изследване ЕМГ може да покаже ново навлизане на нервни влакна в мускула, понякога преди силата да се е върнала видимо.
Ехографията показва самия нерв: при притискане той обикновено е задебелен в близост до мястото на натиска, а ехографът може да открие киста, белег или друга причина наблизо. Понякога ехографията показва задебелен нерв дори при нормално изследване на проводимостта. ЯМР на коляното има смисъл при съмнение за киста или за последствия от травма, а ЯМР на кръста се назначава, когато прегледът насочва към корена или когато картината не е ясна.
Понякога причината е повече от една. Корен в кръста и притиснат нерв под коляното могат да съществуват едновременно, а при диабет нервът е по-уязвим към натиск. Затова резултатите от изследванията се тълкуват заедно с прегледа, а не поотделно.
Лечение без операция
Когато нервът е притиснат, но не е прекъснат, лечението започва без операция и има три цели: да се премахне натискът, ходенето да е безопасно и нервът да получи време да се възстанови. Първата стъпка е да се отстрани причината: седене без кръстосани крака, почивки при клякане и коленичене, проверка на гипса, превръзката, ортезата или чорапа, които могат да притискат под коляното. Само с това повечето хора, при които притискането е от кръстосване на краката, постепенно се подобряват.
Ортезата за глезена и стъпалото е лека шина, обикновено пластмасова, която се поставя в обувката и задържа стъпалото под прав ъгъл спрямо подбедрицата. Тя не лекува нерва, но предотвратява закачането на пръстите, спъванията и паданията, докато силата се възстановява. Носи се при всяко ходене извън дома и по стълби, а дали и кога може да се ходи без нея у дома, се решава според силата и сигурността на походката.
Рехабилитацията поддържа подвижността на глезена, предпазва ахилесовото сухожилие от скъсяване и запазва силата на мускулите, които все още работят. Без нея при продължителна слабост стъпалото може да остане трайно насочено надолу, което затруднява ходенето дори след възстановяване на нерва. В проспективно проучване на хора с притиснат перонеален нерв рехабилитацията е свързана с по-добро възстановяване на ходенето.
Времето е част от лечението. В същото проучване, без операция, оплакванията, силата и проводимостта на нерва са се подобрили значимо, по-добре при по-силен преден пищялен мускул в началото. В друго проучване на 83 души с внезапно притискане без травма, от които 25 с перонеален и 58 с лъчевия нерв, около девет от десет са си възвърнали почти пълна сила за средно около девет месеца. По-внимателно наблюдение изискват хората, при които ЕМГ показва засягане на самите влакна.
Ехографски водената хидродисекция е процедура, при която под контрол с ехограф около нерва се въвежда течност, за да се отдели той от околните тъкани, които го притискат. При притиснат перонеален нерв я прилагам при главата и шийката на малкия пищял, а в някои случаи правя перинервна инжекция (инжекция около нерва). В разтвора не добавям локален анестетик, а при нужда добавям кортикостероид (лекарство, което потиска възпалението и отока). При диабет това се взема предвид, защото кортикостероидът може временно да повиши кръвната захар.
Целта на хидродисекцията е да облекчи болката и изтръпването и да намали дразненето на нерва. Публикувани доказателства, че тя ускорява възстановяването на силата, засега няма, а за перонеалния нерв опитът се състои от описания на отделни случаи. Най-добре е проучена при синдрома на карпалния канал, където има рандомизирани проучвания (с разпределение на участниците по случаен принцип) с 5% разтвор на декстроза, физиологичен разтвор или локален анестетик. Процедурата не замества премахването на причината, а ако след нея няма подобрение, планът се преоценява.
Хидродисекцията е една от ехографски водените процедури при притиснати нерви. При перонеалния нерв тя се съчетава с премахване на причината, ортеза и рехабилитация. Повече за тези процедури ще намерите в хъба „Терапия на болката“.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/terapia-na-bolkata-yordanov
Изборът на процедура зависи от причината на болката, а не само от силата ѝ. Затова при един и същ симптом лечението може да е различно. Логиката на този избор е описана в статията за подхода към лечението на болката.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/lechenie-na-bolkata
Кога се налага операция
Операция се обсъжда, когато нервът не се възстановява в очаквания срок, когато слабостта нараства или когато има причина, която няма да отмине сама, като киста или последствия от травма. Способността на нервните влакна да израстват отново не е безкрайна и започва да намалява след около три месеца. Затова, ако около три месеца след началото нито прегледът, нито ЕМГ показват признаци на възстановяване, операцията се обсъжда, без да се чака повече.
Освобождаването на нерва при главата на малкия пищял се прави през малък разрез под коляното отвън. Нервът се проследява и се освобождава в тунела под сухожилната арка на дългия малкопищялен мускул, а при киста по време на същата операция се премахва и тя. Тази операция извършвам, когато е необходима.
Метаанализ (обединен анализ на резултатите от много проучвания) показва, че операцията е безопасна и подобрява силата при вдигане на стъпалото. Включените проучвания обаче са наблюдателни и нито едно не сравнява операцията със спонтанното възстановяване без операция. В малко проучване на 20 оперирани души увисналото стъпало се е възстановило по-често, когато операцията е направена до 12 месеца от началото на оплакванията.
Операцията се смята за нискорискова, но като всяка операция носи риск от инфекция, от проблеми със заздравяването на раната и от болезнен белег. Изтръпването се подобрява по-рядко от силата, а при дълго притиснат нерв част от слабостта може да остане и след успешно освобождаване. Рядко притискането се появява отново.
При притискане на повърхностния клон над глезена се освобождава фасцията на мястото, където нервът излиза към подкожието. В проучване с 24 оперирани крака при около три четвърти от тях оплакванията са изчезнали или са се подобрили. Тъй като на това ниво нервът носи само усещане, целта е облекчаване на болката и изтръпването.
Когато нервът не се е възстановил и стъпалото е увиснало трайно, възможност е сухожилното преместване. Сухожилието на задния пищялен мускул, който се управлява от здравия пищялен нерв, се прекарва отпред и се закрепва към горната част на стъпалото, така че мускулът започва да го вдига. Силата достига около една трета от нормалната, но ходенето и качеството на живот се подобряват значително. При нужда извършвам и тази операция.
Какво можете да направите сами
Най-полезното, което можете да направите сами, е да пазите мястото под коляното от натиск и да намалите риска от падане. Седете с двата крака на пода, без да ги кръстосвате, защото навикът често се повтаря несъзнателно. При работа на колене или в клекнало положение правете кратки почивки, изправяйте се и сменяйте положението. Ако лежите дълго, не оставяйте външната страна на коляното опряна в твърд ръб на легло или на шина.
Изтръпналото стъпало не усеща добре натиск, топлина и малки наранявания. Оглеждайте кожата всеки ден, особено между пръстите, внимавайте при рязане на ноктите и не поставяйте грейки или горещи бутилки върху изтръпналата зона. Ако имате диабет, добрият контрол на кръвната захар е част от грижата за нерва.
Носете обувки със стабилна задна част, която обхваща петата, държи глезена и побира ортезата. Ако ортезата притиска или протрива кожата, тя трябва да бъде коригирана, защото изтръпналата кожа не сигнализира навреме. Чехлите без задна част и високите токове увеличават риска от спъване. Внимавайте по стълби и неравни настилки и използвайте парапет. Нощем осигурете светлина по пътя до банята и махнете килимчетата и кабелите, в които пръстите могат да се закачат.
Кога да потърсите лекар
Прегледът е нужен, когато забележите, че едното стъпало се вдига по-слабо от другото, че се спъвате без видима причина или че изтръпването не отминава няколко дни след като сте премахнали възможния повод. Колкото по-изразена е слабостта, толкова по-рано е добре да бъде направен прегледът, защото времето влияе върху възстановяването на нерва. Прегледът има смисъл и при лека слабост, защото ранното изясняване на причината показва дали е достатъчно наблюдение. При признаците, описани в началото на статията, не се чака планов преглед, а се търси спешна помощ.
Често задавани въпроси
Защо стъпалото ми увисва?
Стъпалото увисва, когато мускулите отпред на подбедрицата не могат да го вдигнат. Двете най-чести причини са притиснат перонеален нерв под коляното и притиснат корен в кръста, а по-рядко седалищният нерв, болест на много нерви или мозъкът.
Може ли от кръстосване на краката?
Да. При кръстосване коляното на единия крак притиска перонеалния нерв на другия там, където той е почти под кожата. Когато това е причината, отказът от навика обикновено води до постепенно подобрение.
Как да разбера дали е от кръста?
Подсказка дава болка, която тръгва от кръста и слиза по крака. По-сигурен белег е силата на завъртане на стъпалото навътре при прегледа, а окончателно мястото показва изследването на нервите.
Ще се възстанови ли стъпалото?
Когато нервът не е прекъснат, при повечето хора силата се подобрява в рамките на месеци, по-добре при по-лека начална слабост. Пълно възстановяване не може да се обещае предварително, затова напредъкът се проследява с прегледи и при нужда с ЕМГ.
Трябва ли ми шина за стъпалото?
Ортезата за глезена и стъпалото е полезна, когато пръстите закачат земята при ходене. Тя не лекува нерва, но предпазва от падане, докато силата се възстанови. При лека слабост понякога не е нужна.
Защо ми изтръпва горната част на стъпалото?
Горната част на стъпалото получава усещане главно от повърхностния перонеален нерв, който може да бъде притиснат под коляното или над глезена. Ако изтръпват и двете стъпала, по-вероятна причина е полиневропатията.
Опасно ли е увисналото стъпало?
Самото увиснало стъпало най-често не е опасно, но увеличава риска от падане. Спешно е, когато е съчетано с внезапна слабост и изкривяване на лицето, проблеми с уринирането или изкълчване на коляното.
Кога е нужна операция?
Ориентир е срокът от около три месеца: ако дотогава няма признаци на възстановяване при прегледа и на ЕМГ, операцията се обсъжда. По-рано се обсъжда при киста, травма или нарастваща слабост.
Мога ли да шофирам с увиснало стъпало?
Ако е засегнато дясното стъпало, контролът върху газта и спирачката не е сигурен и не бива да шофирате, докато силата не се възстанови. При засегнат ляв крак рискът зависи главно от това дали автомобилът има съединител.
Свързани статии
Ако болката тръгва от кръста и слиза по крака, вижте статията за дисковата херния.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diskova-hernia-grabnachen-stalb
При болка в седалището и съмнение за дразнене на седалищния нерв вижте статията за пириформис синдрома.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/piriformis-sindrom
Прицелните инжекции при притиснат корен са описани в статията за инфилтрациите.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/infiltracii-lechenie-na-bolkata
Всички статии за притиснатите нерви са събрани в хъба „Терапия на болката“.
Прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/terapia-na-bolkata-yordanov
Използвани източници
Capodici A, Hagert E, Darrach H, Curtin C. An overview of common peroneal nerve dysfunction and systematic assessment of its relation to falls. International Orthopaedics. 2022;46(12):2757-2763.
Carolus AE, Becker M, Cuny J, Smektala R, Schmieder K, Brenke C. The interdisciplinary management of foot drop. Deutsches Ärzteblatt International. 2019;116(20):347-354.
Stewart JD. Foot drop: where, why and what to do? Practical Neurology. 2008;8(3):158-169.
Poppler LH, Yu J, Mackinnon SE. Subclinical peroneal neuropathy affects ambulatory, community-dwelling adults and is associated with falling. Plastic and Reconstructive Surgery. 2020;145(4):769e-778e.
Fortier LM, Markel M, Thomas BG, Sherman WF, Thomas BH, Kaye AD. An update on peroneal nerve entrapment and neuropathy. Orthopedic Reviews. 2021;13(2):24937.
Medina O, Arom GA, Yeranosian MG, et al. Vascular and nerve injury after knee dislocation: a systematic review. Clinical Orthopaedics and Related Research. 2014;472:2621-2629.
Aprile I, et al. Italian multicentre study of peroneal mononeuropathy: multiperspective follow-up.Neurological Sciences. 2009;30(1):37-44.
Bsteh G, Wanschitz JV, Gruber H, Seppi K, Löscher WN. Prognosis and prognostic factors in non-traumatic acute-onset compressive mononeuropathies: radial and peroneal mononeuropathies. European Journal of Neurology. 2013;20(6):981-985.
Chow AL, Levidy MF, Luthringer M, Vasoya D, Ignatiuk A. Clinical outcomes after neurolysis for the treatment of peroneal nerve palsy: a systematic review and meta-analysis. Annals of Plastic Surgery. 2021;87(3):316-323.
Ramanan M, Chandran KN. Common peroneal nerve decompression. ANZ Journal of Surgery. 2011;81(10):707-712.
Humphreys DB, Novak CB, Mackinnon SE. Patient outcome after common peroneal nerve decompression.Journal of Neurosurgery. 2007;107(2):314-318.
Styf J. Entrapment of the superficial peroneal nerve. Diagnosis and results of decompression. Journal of Bone and Joint Surgery, British Volume. 1989;71(1):131-135.
Puijk R, Rassir R, Kok LM, Sierevelt IN, Nolte PA. Common peroneal nerve palsy after TKA in valgus deformities; a systematic review. Journal of Experimental Orthopaedics. 2022;9:12.
Høvik Ø, Jenssen KK, Amlie E, Sivertsen EA. Peroneal nerve palsy after total knee arthroplasty.Arthroplasty Today. 2024;26:101331.
Lam KHS, Hung CY, Chiang YP, Onishi K, Su DCJ, Clark TB, Reeves KD. Ultrasound-guided nerve hydrodissection for pain management: rationale, methods, current literature, and theoretical mechanisms.Journal of Pain Research. 2020;13:1957-1968.
Song B, Marathe A, Chi B, Jayaram P. Hydrodissection as a therapeutic and diagnostic modality in treating peroneal nerve compression. Proceedings (Baylor University Medical Center). 2020.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 29.10.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със стадия на заболяването, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.
