Счупвания на рамото и техните последици

Счупването в горната част на раменната кост — проксималния хумерус — може да бъде сравнително проста травма, която зараства без операция, но може да бъде и сложно увреждане, което променя анатомията и механиката на рамото за години напред. Разликата не се определя само от броя на фрагментите. Значение имат тяхното разместване, качеството на костта, състоянието на ротаторния маншон, кръвоснабдяването на главата на раменната кост, възрастта, общото състояние и функцията на пациента.

Затова една рентгенография със „счупване на рамото“ не определя автоматично лечението. Голяма част от счупванията в горната част на раменната кост могат да бъдат лекувани без операция. При други е разумна остеосинтеза — възстановяване на положението на счупените части и стабилизирането им с импланти. При определени тежки счупвания, особено при по-възрастни пациенти с раздробена кост и малка вероятност за надеждна реконструкция, още в острия период може да се обсъжда раменна артропластика.

Също толкова важен е въпросът какво се случва след първоначалното лечение. Фрактурата може да срасне, но в неблагоприятно положение. Може въобще да не срасне. Главата на раменната кост може да загуби кръвоснабдяването си и постепенно да пропадне. С течение на времето може да се развие посттравматична артроза, тежка скованост или комбинация от няколко проблема.

На този етап лечението вече е насочено към последиците от счупването.

Кои счупвания разглеждаме като счупвания на рамото

В тази статия под „счупване на рамото“ разглеждам фрактурите на проксималния хумерус — горната част на раменната кост, която участва в раменната става. Фрактурите на ключицата и лопатката са отделни травми и не са предмет на този текст.

Горната част на раменната кост включва няколко важни анатомични части: сферичната глава на раменната кост, анатомичната шийка непосредствено под нея, големия и малкия туберкул и хирургичната шийка, която свързва горната част на костта с диафизата — дългата част на раменната кост. Към двата туберкула се залавят сухожилията на ротаторния маншон. Затова положението им след счупването има значение не само за зарастването на костта, но и за бъдещата функция на сухожилията.

При сравнително проста фрактура отделните части могат да останат почти на мястото си. При по-тежка травма главата, туберкулите и диафизата могат да се разместят в различни посоки.

Възможно е счупването да е съчетано с изкълчване на раменната става — фрактура-луксация. При разцепване на ставната глава, означавано и като head-split фрактура, е нарушена самата ставна повърхност. Това са механично различни травми от обичайната фрактура през хирургичната шийка и възможностите за лечение също са различни.

Класификациите помагат да опишем фрактурата, но не използвам броя на фрагментите като самостоятелно указание за операция. По-важният въпрос е дали костта и ставата могат да бъдат възстановени надеждно и каква функция реалистично може да се очаква след конкретния метод.

Кога счупването изисква спешна оценка

Всяко предполагаемо счупване около рамото трябва да бъде оценено медицински, но при някои признаци това не бива да се отлага.

Видима тежка деформация или съмнение за едновременно изкълчване, отворена рана в областта на фрактурата, ново изтръпване или изразена слабост на ръката, както и студена, бледа или посиняваща ръка могат да бъдат признак за по-сложно увреждане на костта, нервите или кръвоносните съдове.¹

Важно е, че запазеният пулс на китката не изключва напълно съдово увреждане. Затова нов неврологичен дефицит, силно разместена травма или други подозрителни признаци изискват внимателна оценка на нервите и кръвообращението — невроваскуларна оценка.¹

При съмнение за фрактура-луксация не трябва да се правят опити за самостоятелно наместване на рамото.

При травма с голяма сила — високоенергийна травма — трябва да се мисли и за други съпътстващи увреждания. В тези ситуации вниманието не трябва да бъде насочено само към рамото.

В острия период се оценява цялата травма

Когато преглеждам пациент с прясно счупване, първата задача е да установя какво точно е увредено.

Освен положението на костните фрагменти проверявам кожата, кръвообращението на крайника и нервната функция. Особено значение има аксиларният нерв, който участва в нервното снабдяване на делтовидния мускул и може да бъде засегнат при по-тежка травма или фрактура-луксация.

Рентгенографията е основното първоначално образно изследване при остра травма на рамото. При сложна костна конфигурация, съмнение за фрактура-луксация, раздробяване или необходимост от по-точно оперативно планиране компютърната томография (КТ) може да даде по-подробна информация за триизмерната костна анатомия.²

Възрастта сама по себе си не решава лечението. При двама пациенти на една и съща възраст сходно изглеждащи рентгенографии могат да доведат до различен план заради различно качество на костта, различна предходна функция, съпътстващи заболявания или различни изисквания към ръката.

Много счупвания могат да се лекуват без операция

Неоперативното лечение включва обезболяване, временно обездвижване и постепенно възстановяване на движението според стабилността и зарастването на счупването.

При подходящо подбрани счупвания ранното започване на движение изглежда безопасно и може да даде малко краткосрочно функционално преимущество. Разликата е най-видима през първите месеци, но клиничното ѝ значение е ограничено и данните не позволяват един и същ подход да бъде пренасян автоматично към всички фрактурни конфигурации.³

При голяма част от разместените счупвания на рамото при възрастни операцията не дава по-добър краен резултат от добре проведеното лечение без операция и това се потвърждава и при дългосрочно проследяване.⁴,⁵

Тези резултати обаче не могат да бъдат пренасяни към всяко възможно счупване. Доказателствата са значително по-ограничени при по-млади пациенти, травми с голяма сила, фрактури-луксации, разцепване на ставната глава, определени изолирани фрактури на туберкулите и други специфични конфигурации.⁴

Практическият въпрос е дали конкретното счупване печели достатъчно от операция, за да оправдае рисковете ѝ.

Ако по време на зарастването болката не намалява, движението не напредва или се появи нарастваща дълбока болка в ставата, искам пациентът да дойде на контролен преглед с нова рентгенография, защото това могат да бъдат първите признаци на усложненията, описани по-нататък.

Кога се стремим да запазим собствената глава с остеосинтеза

Основната логика на остеосинтезата е да се запази собствената раменна става.

Това има особено значение при по-млади или функционално активни пациенти, когато ставната повърхност е жизнеспособна, фрагментите могат да бъдат възстановени и костта позволява достатъчно надеждна фиксация. Решението зависи от типа на счупването, костното качество, положението на туберкулите и възможността да се възстанови стабилна механика.

Добрата остеосинтеза изисква да се възстановят положението на главата, вътрешната костна опора на главата — медиалната костна опора, положението на туберкулите и стабилността на цялата конструкция.

Когато това не може да бъде постигнато, рискът от вторично разместване, прорязване на винтове, загуба на фиксацията, неправилно срастване и повторна операция нараства.

При възрастни пациенти със сложно счупване, при които вече е решено да се извърши операция, обратната протеза дава по-добра функция от фиксацията с плака; данните за това са ограничени и изводът се отнася само за тази група.⁶

При някои остри счупвания обратната протеза е първична реконструкция

При тежко счупване се преценява има ли реконструираната собствена глава добра перспектива да остане жизнеспособна, стабилна и функционална.

Това е особено важно при тежко раздробяване, определени фрактури-луксации, разцепване на ставната глава, неблагоприятно костно качество и конфигурации, при които надеждното възстановяване на костта и туберкулите е малко вероятно.

При подбран по-възрастен пациент с такова счупване обратната раменна протеза може да бъде обсъдена още като първично лечение.

Причината е биомеханична. При нормалната анатомична механика функцията зависи силно от правилното положение и работата на ротаторния маншон. Обратната конструкция позволява делтовидният мускул да поеме по-голяма част от активното повдигане на ръката. Това прави резултата по-малко зависим от пълното възстановяване на анатомията около счупената глава.

Хемиартропластиката — замяна само на раменната глава — днес има по-ограничено място и се използва при подбрани случаи. Резултатът ѝ зависи в голяма степен от зарастването на туберкулите, състоянието на ротаторния маншон и възможността да се възстанови нормалната анатомична механика.⁷

Когато големият туберкул зарасне след обратна протеза, функцията и движенията са по-добри, включително повдигането на ръката напред — предната елевация, повдигането на ръката встрани — абдукцията, и външната ротация — завъртането на ръката навън. Затова възстановяването на туберкула има значение.⁸

Видовете раменни протези и разликите между тях са разгледани подробно в отделна статия:

Видове раменни протези — анатомична и обратна

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vidove-ramenni-protezi

Обратната протеза или лечение без операция

Този избор не може да се реши само от броя на фрагментите.

След обратна протеза болката е по-малка и ръката се вдига по-добре напред, но общата функция на ръката не е убедително по-добра от лечението без операция. Данните идват от изследвания с различно качество.⁹

Ползата от обратната протеза зависи от възрастта, фрактурната конфигурация, качеството на костта, предходната функция, индивидуалните цели и вероятността собствената става да бъде възстановена надеждно.

Аваскуларната некроза започва от нарушено кръвоснабдяване на главата

Аваскуларна некроза означава загиване на костна тъкан поради нарушено кръвоснабдяване.

Главата на раменната кост получава кръв през съдове, които могат да бъдат увредени при определени счупвания на рамото. При някои счупвания нарушаването на това кръвоснабдяване настъпва още в момента на травмата.

Аваскуларната некроза често е последица от самото счупване. Оперативната техника също има значение за запазването на кръвоснабдяването.

Някои особености на счупването повишават риска главата да остане с нарушено кръвоснабдяване — т.е. да бъде исхемична — и впоследствие да се развие аваскуларна некроза. Нито една от тези характеристики обаче не предсказва със сигурност при кой пациент ще настъпи некроза.¹⁰,¹¹

Некрозата невинаги се вижда веднага след травмата. Главата може първоначално да изглежда запазена, а промяната да стане видима по-късно. С времето костта под ставната повърхност може да отслабне, главата да започне да пропада и сферичната ѝ форма да се загуби.

Тогава се появяват или нарастват дълбока ставна болка, ограничение на движението и механично триене.

Неправилното срастване може да промени механиката и функцията на рамото

Неправилно срастване — malunion — означава, че фрактурата е зараснала, но отделните части са останали в променено положение.

Това може да включва наклонена или завъртяна глава, скъсена или деформирана горна част на раменната кост, неправилно положение на големия или малкия туберкул или комбинация от тези промени.

Функционалното значение е различно при различните пациенти.

Дори видима деформация може да не изисква нова операция, ако не причинява значима болка и пациентът разполага с достатъчна функция за ежедневието си.

При по-изразена симптоматична деформация обаче механиката на рамото се променя. Неправилното положение на големия туберкул може да промени работата на ротаторния маншон, а значителната деформация на главата може да ограничи движението, да създаде механичен конфликт или да промени контакта със ставната ямка на лопатката.¹²

Тогава пациентът може да има едновременно болка, слабост и ограничение, което не може да бъде преодоляно само с упражнения.

Несрастването означава, че фрактурата не е възстановила стабилна костна връзка

При несрастване — nonunion — между фрагментите не се формира достатъчно здрава костна връзка и зоната остава механично нестабилна.

Около 1 от всеки 100 такива счупвания не сраства; при останалите приблизително 99 костта зараства. Рискът от несрастване нараства при значително разместване и при раздробяване на костта непосредствено под главата — метафизарно раздробяване.¹³

Пациентът може да продължи да има болка при натоварване, слабост и липса на прогрес във функцията. При проследяване образните изследвания не показват очакваното костно зарастване.

Не всяко несрастване води директно до протеза.

Когато костният запас е добър, главата е жизнеспособна, ставната повърхност е достатъчно запазена и анатомията позволява реконструкция, може да се обсъжда повторна фиксация с плака, която често е възможна и без костна присадка.¹⁴

Когато към несрастването се добавят тежка деформация, разрушена ставна повърхност, аваскуларна некроза, дефицит на ротаторния маншон или лош костен запас, възможностите за запазване на собствената става намаляват. Тогава артропластиката става част от обсъждането.

Посттравматичната артроза е различна от първичната артроза

След тежко счупване ставата може да развие артроза месеци или години по-късно.¹⁵

Това може да стане по няколко пътя. Самата травма може да увреди ставната повърхност. Главата може да зарасне деформирана и натоварването върху ставната ямка на лопатката да стане неравномерно. При аваскуларна некроза ставната повърхност може да пропадне. След фрактура-луксация могат да бъдат увредени едновременно костта, хрущялът и стабилизиращите структури.

Крайният резултат е посттравматична артроза — разрушаване на ставата вследствие на предходната травма и променената механика.

Пациентът обикновено усеща постепенно нарастваща дълбока болка, скованост и загуба на движение. На рентгенографията могат да се виждат едновременно остатъчната деформация от счупването и типичните промени на артрозата.

Тази ситуация е различна от първичната артроза на раменната става, при която няма една конкретна предходна травма, обясняваща разрушаването.

Артрозата на раменната става, нейната диагностика и възможностите за лечение са разгледани подробно в отделна статия:

Артроза на раменната става

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/artroza-ramenna-stava

Сковаността след счупване може да има повече от една причина

Посттравматичната скованост не е една диагноза.

Ограничението може да идва от контрактура на ставната капсула, сраствания извън самата става, сраствания под акромиона — костния израстък на лопатката, който образува покрива на рамото — наричани субакромиални сраствания, или под делтовидния мускул — субделтоидни сраствания, мускулна слабост или продължително обездвижване. При други пациенти причината е механична — неправилно сраснала кост, разместен туберкул, несрастване, проблем с импланта, артроза или по-рядко инфекция.

Това разграничение е важно, защото лечението зависи от причината.

При някои пациенти постепенното възстановяване на движението и рехабилитацията са достатъчни. При упорита симптоматична скованост след оперативно лечение освобождаването на ставната капсула и срастванията, понякога заедно с отстраняване на имплантите, може значително да подобри движението и функцията.¹⁶

Ако движението е блокирано от неправилна костна анатомия, увеличаването на упражненията само по себе си няма да премахне механичния проблем.

При болка след остеосинтеза първо се търси причината

След операция с плака и винтове металът лесно се превръща в първия заподозрян за всяка последваща болка.

Понякога имплантът действително причинява проблем — например механично дразнене или конфликт. Възможно е винт да проникне в ставата, включително вторично при последващ колапс на раменната глава. Но болката може да произхожда и от аваскуларна некроза, неправилно срастване, несрастване, посттравматична артроза, увреден ротаторен маншон, инфекция или тежка скованост.

Премахването на плаката няма да реши тези причини.

Преди повторна операция трябва да е ясно кой точно проблем ще се коригира. Това обикновено изисква клиничен преглед, сравнение на последователни рентгенографии и при по-сложна деформация — КТ. При съответна клинична картина след предходна операция трябва да бъде изключена и инфекция.

След неуспешно първоначално лечение решението започва отново от диагнозата

„Неуспешно лечение“ не е една диагноза.

След неоперативно лечение проблемът може да бъде симптоматично неправилно срастване, несрастване, аваскуларна некроза, тежка скованост или посттравматична артроза.

След остеосинтеза към тях могат да се добавят загубена фиксация, вторично проникване на винтове в ставата, костен дефект, инфекция или други проблеми, свързани с импланта.

Затова преди нова операция се оценяват няколко отделни компонента: жизнеспособна ли е главата, в какво положение са туберкулите, какъв е костният запас, работи ли ротаторният маншон, какво е състоянието на ставната ямка на лопатката, делтовидния мускул и нервната функция и има ли данни за инфекция.

При един пациент правилната реконструкция може да бъде коригираща операция върху собствената кост. При друг може да има смисъл от повторна остеосинтеза. При трети разрушаването вече е такова, че смяната на ставата предлага по-предвидим механичен път.

Протезата след неуспешно първоначално лечение е по-сложна реконструкция

Когато обратната протеза се поставя по-късно след неуспешно първоначално лечение, операцията обичайно е по-сложна и средните резултати са по-скромни, отколкото когато протезата е била подходящият избор още при прясното счупване.¹⁷

Причината е, че тези пациенти често вече имат деформация, костна загуба, сраствания или предходна операция. Първоначалният избор при прясното счупване остава индивидуален и зависи от конкретната фрактура и пациента.¹⁷

Артропластиката след стара фрактура е различна от протезирането при първична артроза

При първична артроза анатомичните отношения се променят постепенно, но основната структура на горната част на раменната кост обичайно е относително запазена.

След стара фрактура хирургът може да срещне разместени туберкули, завъртяна или пропаднала глава, скъсяване, костни дефекти, предходни отвори от винтове, плака, счупени импланти и значителни сраствания.¹⁵

Поставянето на протеза след неуспешна остеосинтеза или тежко неправилно сраснала фрактура е реконструктивна операция, при която трябва да се възстанови възможно най-добра механика върху вече променена анатомия.

При определени посттравматични състояния могат да съществуват различни протезни възможности. При тежка деформация, недостатъчност на туберкулите или ротаторния маншон и загуба на нормалната механика обратната раменна протеза има особено важно място.¹⁸

Протезата, поставена след неуспешно предходно лечение, може значително да подобри функцията и движението, но рискът от усложнения и повторна операция е по-висок.¹⁷,¹⁸

Затова има голяма разлика между „може да се постави протеза“ и „може да се постигне достатъчно предвидима функция“.

Когато вече поставена раменна протеза трябва да бъде сменена или реконструирана, проблемът е разгледан отделно тук:

Ревизионна раменна артропластика

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/revizionna-ramenna-artroplastika

Подготовката, самата операция и възстановяването след смяна на раменната става са разгледани подробно в пълното ръководство:

Смяна на раменна става — пълно ръководство

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/ramenna-proteza-smyana-stava

Не всяко старо счупване изисква операция

Образната деформация сама по себе си не е причина за реконструкция.

Ако фрактурата е зараснала, болката е малка, пациентът спи спокойно, обслужва се самостоятелно и разполага с достатъчна функция за ежедневието си, нова голяма операция може да предложи по-малко полза, отколкото риск.

Обратно, когато постоянната болка, тежката скованост или слабостта вече ограничават обличането, личната хигиена, храненето, работата или съня, е разумно да се установи дали съществува коригируем механичен проблем.

Решението се основава на три неща едновременно: как изглежда рамото, как работи и какво пречи на конкретния човек да живее нормално.

При посттравматичните състояния това е по-полезна рамка от въпроса дали една стара рентгенография изглежда „лошо“.

На прегледа е полезно пациентът да носи предишните рентгенографии, а ако е бил опериран — и оперативния протокол и данните за поставения имплант.

Счупването при по-възрастен пациент е и сигнал за състоянието на костта

Счупване след травма с малка сила — нискоенергийна травма, например падане от собствен ръст — при по-възрастен човек може да бъде фрагилитетна фрактура, тоест счупване върху кост с намалена здравина.¹⁹

Лечението на рамото решава непосредствения ортопедичен проблем, но не трябва да се пропуска по-широкият риск от следващи фрактури. Преживяната фрагилитетна фрактура е важен сигнал за оценка на костното здраве, риска от остеопороза и възможните вторични причини за намалена костна здравина.¹⁹

Има значение и защо пациентът е паднал. Зрителни нарушения, нарушения на равновесието, определени лекарства, мускулна слабост и други фактори могат да повишат риска от следваща травма.

Оценката на костното здраве и на причините за падането позволява да се започнат лечение и профилактика, които намаляват риска от следващо счупване.¹⁹

Често задавани въпроси

Всяко разместено счупване на рамото трябва ли да се оперира?

Не. При голяма част от разместените счупвания на рамото при възрастни операцията не е показала по-добър краен резултат от правилно проведеното лечение без операция.⁴,⁵ Има обаче важни фрактурни конфигурации и пациентски групи, за които тези данни не могат автоматично да бъдат приложени.⁴

Ако фрактурата е на три или четири части, означава ли това автоматично протеза?

Не. Броят на фрагментите е само част от проблема. Значение имат разместването, възрастта, костното качество, жизнеспособността на главата, туберкулите, ротаторният маншон и възможността за надеждна реконструкция.

Колко дълго се носи ортеза след счупване на рамото?

Няма един срок за всички фрактури. Целта е да има достатъчна защита за зарастването, без рамото да остава обездвижено ненужно дълго. При подходящи стабилни фрактури ранното раздвижване изглежда безопасно и може да даде малко краткосрочно функционално преимущество, но конкретният план зависи от фрактурата и контролните прегледи.³

Кога обратната протеза се използва още при прясното счупване?

Обсъжда се главно при подбрани по-възрастни пациенти със сложна фрактура и малка вероятност собствената става да бъде възстановена надеждно. Решението не се определя само от броя на фрагментите.⁶

По-добра ли е обратната протеза от лечението без операция?

Не може да се отговори общо за всички пациенти. Данните показват по-малко болка и по-добро повдигане на ръката напред след обратна протеза при определени възрастни пациенти, но идват от изследвания с различно качество и не показват убедително по-добра обща функция на ръката за всички пациенти.⁹

Може ли аваскуларна некроза да се появи въпреки добре извършена операция?

Да. Кръвоснабдяването на главата може да бъде нарушено още от самата травма. Някои фрактурни характеристики повишават риска, но не позволяват със сигурност да се предвиди кой пациент ще развие аваскуларна некроза.¹⁰,¹¹

Как се разбира, че едно счупване е сраснало неправилно?

Рентгенографията показва положението на костта, но важна е връзката със симптомите. Значимо неправилно срастване може да причинява болка, слабост, механичен конфликт и ограничение на движението. При сложна деформация КТ може да помогне за триизмерната оценка.¹²

Ако имам плака и рамото продължава да боли, трябва ли плаката да бъде махната?

Не непременно. Първо трябва да се установи откъде идва болката. Премахването на плаката няма да лекува аваскуларна некроза, несрастване, артроза, увреждане на ротаторния маншон, инфекция или друга причина.

Може ли протеза да се постави години след старо счупване?

Да. Артропластика може да се използва при определени болезнени посттравматични състояния, когато възстановяването на собствената става вече не предлага достатъчно предвидима функция. Видът на реконструкцията зависи от костта, туберкулите, ротаторния маншон, ставната ямка на лопатката и предходните операции.¹⁸

Обратната протеза ли е единственото решение след неуспешна остеосинтеза?

Не. При някои пациенти все още е възможна реконструкция със запазване на собствената става. Обратната протеза става по-подходяща, когато нормалната костна и мекотъканна механика вече не може надеждно да бъде възстановена.

Каква е връзката между счупване и изкълчване на рамото?

Понякога двете травми се срещат едновременно като фрактура-луксация. Това е по-сложно увреждане от обичайното изолирано счупване и може да промени както риска за кръвоснабдяването на главата, така и възможностите за реконструкция.

Изкълчването и хроничната нестабилност на собственото рамо са разгледани подробно в отделна статия:

Луксация и нестабилност на рамото

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/luksacia-nestabilnost-ramo

Библиография

1. Shepherd J, Saratzis A, Pepper C, Singh H, Messeder SJ. A systematic review of proximal humerus fractures and associated vascular injuries. JVS-Vascular Insights. 2024;2:100065. doi:10.1016/j.jvsvi.2024.100065.

2. Expert Panel on Musculoskeletal Imaging; Laur O, Ha AS, Bartolotta RJ, Avery R, Bateni CP, Chen KC, et al. ACR Appropriateness Criteria® Acute Shoulder Pain: 2024 Update. Journal of the American College of Radiology. 2025;22(5S):S36–S47. doi:10.1016/j.jacr.2025.02.015.

3. Challoumas D, Minhas H, Bagni S, Millar N. Early versus delayed mobilisation for non-surgically treated proximal humerus fractures: a systematic review and meta-analysis of randomised trials. BMC Musculoskeletal Disorders. 2025;26(1):203. doi:10.1186/s12891-025-08371-y.

4. Handoll HHG, Elliott J, Thillemann TM, Aluko P, Brorson S. Interventions for treating proximal humeral fractures in adults. Cochrane Database of Systematic Reviews. 2022;6(6):CD000434. doi:10.1002/14651858.CD000434.pub5.

5. Handoll HH, Keding A, Corbacho B, Brealey SD, Hewitt C, Rangan A. Five-year follow-up results of the PROFHER trial comparing operative and non-operative treatment of adults with a displaced fracture of the proximal humerus. The Bone & Joint Journal. 2017;99-B(3):383–392. doi:10.1302/0301-620X.99B3.BJJ-2016-1028.

6. Amaral MVG, Zanesco L, Pinto GMR, Rafaelli MP, Caixeta TB, Piluski PCF, Campos MCO, Malavolta EA. Evidence-based reviews & recommendations from the Brazilian Society of Shoulder and Elbow Surgery: reverse arthroplasty for complex proximal humeral fractures in elderly patients. Acta Ortopédica Brasileira. 2026;34(Spe1):e303258. doi:10.1590/1413-785220263401e303258.

7. Vall M, Natera L, Witney-Lagen C, Imam MA, Narvani AA, Sforza G, Levy O, Relwani J, Consigliere P. Reverse shoulder replacement versus hemiarthroplasty for proximal humeral fracture in elderly patients: a systematic review. Musculoskeletal Surgery. 2022;106(4):357–367. doi:10.1007/s12306-022-00761-y.

8. Ponugoti N, Selim A, Elhassan A, Jeavons R. Does robust greater tuberosity repair affect the outcomes of reverse shoulder replacement in proximal humerus fractures? — A Bayesian network meta-analysis. Shoulder & Elbow. 2026. Online ahead of print. doi:10.1177/17585732261445869.

9. Chowdhury F, Cheik-Hussein M, Farshidfar SS, Jenkins MJ, Baba M. Reverse total shoulder arthroplasty vs non-operative management for proximal humerus fracture: Systemic review and meta-analysis of comparative studies. Journal of Orthopaedic Surgery. 2026;34(3):10225536261488187. doi:10.1177/10225536261488187.

10. Hertel R, Hempfing A, Stiehler M, Leunig M. Predictors of humeral head ischemia after intracapsular fracture of the proximal humerus. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2004;13(4):427–433. doi:10.1016/j.jse.2004.01.034.

11. Ismailov S, Bacaksiz T, Maden M, Akan I, Onder Y, Kazimoglu C. Does the Hertel criteria correlate with postoperative avascular necrosis and failure in proximal humerus fractures? A retrospective cohort study. European Journal of Trauma and Emergency Surgery. 2026;52(1):102. doi:10.1007/s00068-026-03148-x.

12. Raiss P, Edwards TB, Collin P, Bruckner T, Zeifang F, Loew M, Boileau P, Walch G. Reverse Shoulder Arthroplasty for Malunions of the Proximal Part of the Humerus (Type-4 Fracture Sequelae). Journal of Bone and Joint Surgery American Volume. 2016;98(11):893–899. doi:10.2106/JBJS.15.00506.

13. Court-Brown CM, McQueen MM. Nonunions of the proximal humerus: their prevalence and functional outcome. Journal of Trauma. 2008;64(6):1517–1521. doi:10.1097/TA.0b013e3181469840.

14. Quadlbauer S, Hofmann GJ, Leixnering M, Rosenauer R, Hausner T, Reichetseder J. Open reduction and fixation with a locking plate without bone grafting is a reasonable and safe option for treating proximal humerus nonunion. International Orthopaedics. 2018;42(9):2199–2209. doi:10.1007/s00264-018-3820-3.

15. Boileau P, Chuinard C, Le Huec JC, Walch G, Trojani C. Proximal humerus fracture sequelae: impact of a new radiographic classification on arthroplasty. Clinical Orthopaedics and Related Research. 2006;442:121–130. doi:10.1097/01.blo.0000195679.87258.6e.

16. Makaram NS, Goudie EB, Robinson CM. Outcomes associated with secondary implant removal and arthrolysis in patients with a painful stiff shoulder after proximal humeral fracture fixation. The Bone & Joint Journal. 2022;104-B(1):157–167. doi:10.1302/0301-620X.104B1.BJJ-2021-0675.R1.

17. Lu VYZ, Jegatheesan V, Patel D, Domos P. Outcomes of acute vs. delayed reverse shoulder arthroplasty for proximal humerus fractures in the elderly: a systematic review and meta-analysis. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2023;32(8):1728–1739. doi:10.1016/j.jse.2023.03.006.

18. Holton J, Yousri T, Arealis G, Levy O. The Role of Reverse Shoulder Arthroplasty in Management of Proximal Humerus Fractures with Fracture Sequelae: A Systematic Review of the Literature. Orthopedic Reviews. 2017;9(1):6977. doi:10.4081/or.2017.6977.

19. Khan AA, Slart RHJA, Ali DS, Bock O, Carey JJ, Camacho P, Engelke K, Erba PA, Harvey NC, Lems WF, Morgan S, Moseley KF, O'Brien C, Probyn L, Punda M, Richmond B, Schousboe JT, Shuhart C, Ward KA, Lewiecki EM; International Working Group on DXA Best Practices. Osteoporotic Fractures: Diagnosis, Evaluation, and Significance From the International Working Group on DXA Best Practices. Mayo Clinic Proceedings. 2024;99(7):1127–1141. doi:10.1016/j.mayocp.2024.01.011.

Автор, медицинска редакция и отговорност

Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху ставно протезиране, реконструктивна ортопедия и травматология и интервенционална терапия на болката.

Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на счупванията на горната част на раменната кост, възможностите за първоначално лечение и проблемите, които могат да се развият след неуспешно или неблагоприятно зарастване.

Последна медицинска редакция: 18.09.2026 г.

Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.

Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена с вида на счупването, функцията на рамото, качеството на костта, съпътстващите заболявания и индивидуалния риск.