Ревизионна раменна артропластика
Ревизионна раменна артропластика означава повторна операция върху вече протезирана раменна става. Понякога се сменя само част от протезата, а в други случаи трябва да бъдат отстранени всички компоненти и рамото да бъде реконструирано по различен начин. Причината може да бъде разхлабване, нестабилност, увреждане на ротаторния маншон, счупване около протезата, загуба на кост или инфекция.¹
Това прави ревизионната операция принципно различна от първичното протезиране. Хирургът вече не работи само с артрозна или разрушена става. Има поставени импланти, белези от предишната операция, променени меки тъкани и понякога значително по-малко кост, върху която новата конструкция може да бъде фиксирана. Отстраняването на стар компонент само по себе си също може да увеличи костния дефект или да доведе до счупване.
Затова ревизията започва с установяване защо настоящата протеза не работи. Едва след това може да се планира кои компоненти могат безопасно да бъдат запазени, кои трябва да бъдат сменени и как да бъде възстановена механиката на рамото.
Основният пациентски път при смяна на раменната става — показания, видове протези, операция и възстановяване — е разгледан тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/ramenna-proteza-smyana-stava
Ревизията започва с установяване на причината
Болката след поставена раменна протеза изисква установяване на причината, преди да се вземе решение за повторна операция. Рентгеновата находка също не трябва автоматично да се приравнява с показание за ревизия; тя се тълкува заедно със симптомите, функцията, динамиката във времето и останалите изследвания.
При един пациент проблемът може да бъде разхлабен компонент. При друг протезата е стабилна, но ротаторният маншон вече не може да контролира анатомичната конструкция. При обратна протеза причината може да бъде нестабилност, неподходящо положение на компонентите, неправилно напрежение на мускулите и сухожилията, счупване около протезата или загуба на фиксация. Инфекцията може да наподобява почти всеки от тези проблеми и понякога протича без температура, зачервяване или изразено повишение на възпалителните показатели.
Има и ситуации, при които източникът на болката изобщо не е самата протеза. Болка от шийния отдел на гръбначния стълб, нервен проблем, мускулно увреждане или друго заболяване около рамото може да съществува едновременно с добре фиксирана протеза. Повторна операция без ясна причина за симптомите носи риск да не реши проблема.
Диагностичният подход при болка след вече поставена раменна протеза е разгледан подробно тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-sled-ramenna-proteza
Кои проблеми могат да доведат до ревизионна операция
Причините за неуспех са различни при анатомичната и обратната протеза.
При анатомичната конструкция дългосрочен проблем може да бъде разхлабването на компонента към ставната ямка на лопатката, както и постепенното увреждане на ротаторния маншон. Когато маншонът вече не центрира изкуствената глава, механиката се променя, функцията намалява и компонентът в ставната ямка може да бъде допълнително натоварен.
При обратната раменна протеза възможните причини за ревизия включват нестабилност, разхлабване на компонентите, костна загуба, инфекция и някои перипротезни счупвания — счупвания на костта около протезата. Ревизията на вече неуспяла обратна конструкция обикновено е по-сложна, защото част от реконструктивните възможности вече са били използвани при предходната операция.
След обратна протеза могат да възникнат и счупвания на акромиона или гребена на лопатката (spina scapulae). Те могат сериозно да влошат функцията на рамото. Решението дали трябва да бъдат сменени компонентите на протезата зависи от конкретния вид счупване и от стабилността на конструкцията.
Механичните проблеми след двата вида раменни протези са разгледани по-подробно тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/problemi-sled-ramenna-proteza
Кога един проблем действително изисква ревизия
Радиолуцентните линии — светли линии около компонента на рентгенографията — и другите рентгенографски промени се преценяват според динамиката във времето, миграцията на компонента, симптомите, функцията и наличието на прогресираща костна загуба.
Ако причината остава неясна, следва допълнително изясняване без операция. Ако има рентгенографска находка без съществени симптоми и без прогресия, следва проследяване с контролни рентгенографии, сравнявани с предходните, и нов преглед при засилване на болката или загуба на функция.
Ако има прогресиращо разхлабване или загуба на кост, ревизията не се отлага само защото болката е поносима. Разхлабен компонент може постепенно да разрушава костта около себе си и да влошава анатомичните възможности за бъдеща реконструкция.
Ако е доказана инфекция, планът се определя от лечението на инфекцията. Ревизионната операция е най-добре обоснована, когато е установен конкретен проблем, който може да бъде коригиран хирургично.
Как се оценява рамото преди повторната операция
Подготовката започва с историята на предходните операции. Старите рентгенографии могат да покажат как се е променяла протезата във времето. Оперативният протокол и информацията за използваните компоненти са особено ценни, защото някои системи позволяват запазване на стабилна част от импланта и промяна само на останалите компоненти.
При прегледа се сравняват активното и пасивното движение, силата, стабилността и функцията на делтовидния мускул и ротаторния маншон. Оценява се и нервното снабдяване, защото обратната протеза разчита в значителна степен на работещ делтовиден мускул.
Рентгенографията е основната начална образна стъпка. Изборът на следващото изследване зависи от предполагаемия проблем. При съмнение за костен дефект, положение или разхлабване на компонент може да е необходима компютърна томография (КТ). При определени проблеми на ротаторния маншон и другите меки тъкани могат да бъдат по-подходящи ехография, ЯМР или друго допълнително образно изследване.⁴
Когато предстои сложна костна реконструкция, КТ може да даде особено важна информация за оставащия костен резерв и положението на компонентите. Триизмерното планиране върху КТ може да оцени загубата на кост в ставната ямка по-близо до установеното по време на операцията.⁵ Такова планиране е полезно при определени случаи, без една система да е стандарт за всички ревизии.
Преди всяка ревизия инфекцията се изключва целенасочено, защото може да протича скрито и да наподобява механичен проблем.⁶
Предоперативната оценка не приключва с протезата и образните изследвания. Значение имат общото състояние на пациента, съпътстващите заболявания, предходните операции и инфекции, качеството на костта, приеманите лекарства и способността му да премине през по-продължително възстановяване. По-изразената физическа крехкост — намален физиологичен резерв и по-голяма уязвимост към хирургичния стрес — е свързана с по-висок риск от ранни следоперативни проблеми, включително необходимост от кръвопреливане, по-дълъг престой и повторно приемане в болница.⁷ При тежка ревизия тези фактори могат да променят както риска, така и разумната цел на операцията.
Понякога правилното решение е част от протезата да бъде запазена
При ревизионната операция понякога могат да бъдат запазени подходящо фиксирани компоненти.
Това е особено важно при някои модулни или конвертируеми системи — конструкции, при които част от компонентите могат да бъдат сменени, без задължително да се отстранява стеблото в раменната кост. Ако стеблото е добре фиксирано, подходящо позиционирано, няма съмнение за инфекция и конкретната система позволява необходимата реконструкция, понякога е възможно то да бъде запазено.
При ревизия на хемиартропластика — протеза, която заменя само главата на раменната кост — или на модулна анатомична протеза стеблото понякога може да остане на мястото си. Когато се е наложило да се смени и стеблото, счупванията около протезата и инфекциите са по-чести.⁸ Вероятно част от разликата се дължи на това, че по-тежките случаи по-често налагат смяна на стеблото.
Обратното също е вярно. Стабилен компонент, който е поставен в неподходящо положение или не позволява новата конструкция да бъде балансирана, може да се наложи да бъде отстранен въпреки добрата му фиксация.
Преминаването от анатомична към обратна протеза е една от основните ревизионни стратегии
Една от основните реконструктивни ситуации е неуспех на анатомична раменна протеза, при който рамото се преобразува към обратна конструкция.
Причината е в начина, по който двете конструкции работят. Анатомичната протеза разчита на ротаторния маншон, за да центрира изкуствената глава и да балансира движението. Ако маншонът стане хронично недостатъчен или невъзстановим, подмяната на един анатомичен компонент с друг не решава липсващия механизъм.
Обратната протеза променя геометрията на ставата и позволява делтовидният мускул да участва по-ефективно в повдигането на ръката. Това я прави важна възможност при недостатъчност на ротаторния маншон, нестабилност, някои форми на разхлабване и едновременно увреждане на костта и меките тъкани.⁹
Преобразуването обаче е сложна операция и резултатът може да се различава от този след първично поставена обратна протеза. След преобразуването болката, функцията и повдигането на ръката се подобряват значимо.⁹ Усложнение има при 22 от всеки 100 пациенти, при 78 няма; следваща операция е нужна при 12 от всеки 100, при 88 не е.⁹ Тези числа се отнасят конкретно за тази ревизионна ситуация и не трябва да се пренасят автоматично към всички видове ревизионна раменна артропластика.
Разликите между анатомичната и обратната конструкция и логиката на избора са разгледани тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vidove-ramenni-protezi
Обратната протеза не е единствената възможна посока на всяка ревизия
В съвременната ревизионна хирургия обратната протеза има много голяма роля. Видът на следващата конструкция при неуспяла анатомична протеза или хемиартропластика се определя индивидуално според състоянието на ротаторния маншон, костния резерв и механичния проблем.
При строго подбрани случаи със запазен функционален ротаторен маншон, достатъчен костен резерв и условия, позволяващи възстановяване на анатомичната механика, може да се обсъжда ревизия към анатомична тотална раменна протеза.¹⁰
Това е по-ограничена стратегия. Усложнение има при 39 от всеки 100 пациенти, без усложнение са 61; нова ревизия е необходима при 12 от всеки 100, без нова ревизия са 88. Неблагоприятните резултати са по-чести при загуба на кост в ставната ямка, нестабилност и дефицит на меките тъкани.¹⁰ Затова запазването или възстановяването на анатомична конструкция е възможност само за подбрани пациенти.
Ревизията на вече поставена обратна протеза е отделно предизвикателство
Когато неуспехът е настъпил след обратна протеза, няма автоматичен следващ тип конструкция, към който рамото да бъде преобразувано. Тогава трябва да се коригира конкретният дефект в съществуващата система.
При нестабилност се търси защо протезата е загубила баланс. При разхлабване трябва да се установи къде може да бъде постигната нова фиксация. При счупване около протезата се оценяват едновременно костта и стабилността на импланта. При инфекция планът се определя от инфекциозния контрол и възможността за последваща реконструкция.
След ревизия на неуспяла обратна протеза функционалните показатели могат да се подобрят, но усложненията и последващите ревизии остават чести.²,³ Усложнение има при 32 от всеки 100 пациенти, без усложнение са 68; повторна ревизия е необходима при 27 от всеки 100, без повторна ревизия са 73.³ Това подчертава защо целите на операцията трябва да бъдат определени реалистично още преди интервенцията.
Неуспялата хемиартропластика е отделен ревизионен сценарий
Хемиартропластиката заменя раменната глава, но оставя естествената ставна ямка. Такива протези са използвани особено при някои счупвания на горния край на раменната кост и при други по-стари индикации за раменно протезиране.
Една от възможните причини за късен неуспех е болезненото износване на естествената ставна ямка. Други проблеми могат да бъдат недостатъчност на ротаторния маншон, нестабилност или неподходящо положение на компонента в раменната кост.
При подходящ пациент преобразуването на неуспяла хемиартропластика към обратна протеза може да подобри болката и функцията, но резултатът зависи от оставащата кост, състоянието на меките тъкани, делтовидния мускул и причината за първоначалния неуспех. Подобрение след преобразуване към обратна протеза е описано както след анатомична протеза, така и след хемиартропластика.¹¹
При част от строго подбраните пациенти със запазен ротаторен маншон и достатъчен костен резерв в ставната ямка може да бъде възможна и анатомична реконструкция.¹⁰ Видът на следващата протеза се определя от конкретния механичен дефект.
Костната загуба често определя какво изобщо е възможно
При първично протезиране хирургът обикновено разполага с по-голям костен резерв. При ревизионна операция част от тази кост може вече да липсва поради предходно износване, разхлабване, инфекция, счупване или самото отстраняване на старите компоненти.
Това не е само технически проблем. Новата конструкция трябва да постигне надеждна фиксация в достатъчно качествена запазена кост. Ако такава кост липсва на мястото, където обичайно се поставя компонентът, цялата стратегия се променя.¹²
Костната загуба от страната на ставната ямка на лопатката
Ставната ямка на лопатката е сравнително малка костна структура. При разхлабване на стар компонент или след няколко предходни операции може да остане недостатъчно количество кост за стандартна фиксация.
При по-малък дефект понякога е възможно новият компонент да се стабилизира в останалата запазена кост или да се използва конструкция, която компенсира част от деформацията. При по-голям дефект може да бъде необходимо добавяне на кост, увеличен или специализиран компонент или индивидуално изработен имплант.¹²
Наблюдението на най-новите решения е още сравнително кратко и затова засега няма един най-добър имплант или една техника за всеки дефект.
Когато се използва костна присадка, тя трябва да запълни празното пространство, да се интегрира биологично и да участва в създаването на стабилна основа. Именно затова размерът, разположението и качеството на дефекта са толкова важни при планирането.¹³
Костната загуба от страната на раменната кост
Отстраняването на старо стебло може да бъде сравнително лесно, но може и да изисква значително освобождаване на костта около него. При дългогодишно стабилно фиксирани или циментирани компоненти рискът от допълнителна костна загуба и счупване трябва да бъде включен още в предоперативния план.
В зависимост от останалата кост реконструкцията може да изисква по-дълъг компонент, който се фиксира по-ниско в запазената раменна кост, костно възстановяване или по-сложна реконструктивна конструкция. При много големи дефекти възможностите стават значително по-ограничени.
Понякога повторното поставяне на стандартна протеза не е възможно
В най-тежките случаи загубата на кост, инфекцията или състоянието на меките тъкани могат да направят надеждното повторно имплантиране на обратна или анатомична конструкция невъзможно или неоправдано.
Тогава целите се променят. Вместо максимално възстановяване на движението може да се търсят преди всичко намаляване на болката и получаване на стабилен, използваем крайник. При внимателно подбрани пациенти една от спасителните възможности може да бъде хемиартропластика.¹⁴
Болката може значимо да намалее, но функционалното подобрение и промяната в обема на движение обикновено са по-скромни. Доволни са 58 от всеки 100 пациенти, недоволни са 42; следваща операция е необходима при 16 от всеки 100, без следваща операция са 84.¹⁴ Тези резултати показват, че подобна операция е спасително решение с по-скромни цели от стандартната реконструкция.
Инфекцията променя целия ревизионен план
Инфекцията е една от най-важните причини, които трябва да бъдат изключени преди ревизия за предполагаемо „механичен“ проблем. Разхлабена протеза може да бъде асептично разхлабена — без инфекция — но бактериална инфекция може да стои зад сходна клинична и рентгенографска картина.⁶
Когато инфекция бъде доказана или е достатъчно вероятна, хирургичната стратегия вече не се определя само от механиката. Трябва едновременно да бъдат постигнати адекватно хирургично почистване, контрол на инфекцията и възможност за стабилна последваща реконструкция.¹⁵
При хронична инфекция едноетапната и двуетапната ревизия са две от основните реконструктивни стратегии. При едноетапния подход инфектираните компоненти се отстраняват, извършва се хирургично почистване и новата конструкция се поставя в рамките на една операция. При двуетапния подход първо се отстранява протезата и се провежда лечение на инфекцията, а окончателната реконструкция се извършва при следваща операция.
Засега няма убедителни данни, че единият подход е по-добър за всички пациенти, и доказателствата са слаби.¹⁶ Изборът между двата подхода се прави според причинителя, костния запас, състоянието на меките тъкани и сложността на конкретния случай.
При определени остри инфекции или крайно сложни случаи съществуват и други лечебни стратегии. Те не се разглеждат подробно тук, защото диагностиката и лечението на инфекцията след раменна протеза са самостоятелна тема.
Спецификите на инфекцията след раменна протеза са разгледани отделно тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/infekcia-sled-ramenna-proteza
Общите принципи на ранната, късната и скритата инфекция при ставна протеза са описани тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/ranna-kasna-skrita-infektsiya-na-proteza
Ревизия след протезиране за счупване може да има допълнителни ограничения
Когато първоначалната протеза е била поставена заради тежко счупване на горната част на раменната кост, ревизионният проблем може да бъде различен от този при първично протезирана артрозна става.
Големият и малкият туберкул — костните участъци, за които се залавят сухожилията на ротаторния маншон — може да са зараснали в неподходящо положение, да не са сраснали или част от тях да липсва. Раменната кост може да бъде скъсена или деформирана, а залавните места на сухожилията и напрежението на мускулите да са променени.
Тогава се оценяват едновременно старият имплант, костта, ротаторният маншон, делтовидният мускул, нервното снабдяване и възможността за стабилна фиксация. Обратната протеза може да разшири реконструктивните възможности, но не премахва ограниченията, създадени от тежко променената анатомия.
Какво може реалистично да се очаква след ревизионна раменна артропластика
Основната цел обикновено е да се намали болката и да се възстанови функционално и стабилно рамо. При много пациенти се постига съществено подобрение спрямо състоянието преди ревизията.¹–³,⁹
Резултатите след ревизия обаче обикновено са по-скромни от тези след първа раменна протеза. Усложнение имат 31 от всеки 100 пациенти след ревизия и 6 от всеки 100 след първа обратна протеза, без усложнение са съответно 69 и 94; нова ревизия е необходима при 12 от всеки 100 срещу 3 от всеки 100, без нова ревизия са съответно 88 и 97.¹⁷ Въпреки това и след ревизия може да има значимо подобрение спрямо състоянието преди операцията.
Тези данни се отнасят за пациенти без инфекция и без счупване на раменната кост.¹⁷ Резултатът при отделния пациент зависи от причината за ревизията, загубата на кост, импланта и броя на предходните операции.
Поради това реалистичната цел при тежка ревизия невинаги е пълен обем на движение. При част от пациентите най-важният успех е стабилно рамо със значително по-малко болка, с което могат да се извършват основните ежедневни дейности.
Рехабилитацията също не може механично да следва протокола след първична протеза. Ако е извършено костно присаждане, фиксирано е счупване или са реконструирани меки тъкани, определени движения и натоварвания може да бъдат ограничени по-дълго. Скоростта на възстановяване се определя от най-уязвимата част на конкретната реконструкция.
Какво е важно да носите при консултация за ревизионна операция
При ревизионната хирургия предходната медицинска документация има необичайно голяма стойност. Ако е възможно, за преглед трябва да бъдат осигурени рентгенографиите отпреди първата операция, ранните снимки след нея и последващите контролни изследвания. При повече от една операция е полезно да бъдат предоставени изследванията от всички етапи. Така се вижда как се е променяла протезата във времето.
Полезни са оперативните протоколи, етикетите или паспортът на импланта, информацията за предишни усложнения, проведени антибиотични лечения и резултатите от предходни микробиологични изследвания. КТ, ЯМР или ехографски изследвания, ако вече са извършени, също трябва да бъдат предоставени.
Не е необходимо предварително да бъдат извършвани всички възможни изследвания. При ревизионната артропластика изборът им има най-голяма стойност, когато е насочен към конкретния предполагаем проблем.
Колкото по-точно е известна историята на предходните операции и използваните импланти, толкова по-добре може да бъде планирано какво да бъде запазено, какво трябва да бъде отстранено и какви резервни реконструктивни възможности трябва да са налични по време на операцията.
Често задавани въпроси
Може ли да се оперира повторно, преди да е ясна причината за проблема?
Повторна операция се прави, когато е установен проблем, който може да бъде коригиран хирургично. При неясна причина първо е необходимо допълнително изясняване.
Може ли да бъде сменена само част от протезата?
Да. При определени модулни конструкции и подходяща механична ситуация стабилни компоненти могат да бъдат запазени. Решението зависи от тяхната фиксация и положение, съвместимостта с планираната реконструкция и отсъствието на инфекция.⁸
Може ли анатомична раменна протеза да бъде сменена с обратна?
Да. Това е една от основните ревизионни стратегии, особено при невъзстановима недостатъчност на ротаторния маншон, нестабилност или някои форми на механичен неуспех. Възможността зависи от костния запас, състоянието на делтовидния мускул, нервното снабдяване и старите компоненти.⁹
Винаги ли ревизията на анатомична протеза означава поставяне на обратна?
Не. При подбрани пациенти със запазен ротаторен маншон, достатъчен костен резерв и подходяща механична ситуация може да се запази или възстанови анатомична конструкция. Тази стратегия обаче има по-ограничени показания и публикуваните данни показват значителен риск от усложнения.¹⁰
Какво се прави при неуспяла хемиартропластика?
Причината трябва първо да бъде установена. Възможните проблеми включват болезнено износване на естествената ставна ямка, недостатъчност на ротаторния маншон, нестабилност, неподходящо положение на компонента или инфекция. В зависимост от механичния дефект и състоянието на костта и меките тъкани може да се обсъжда обратна или при строго подбрани случаи анатомична реконструкция.¹⁰,¹¹
Винаги ли при инфекция ревизията се прави на два етапа?
Не. И едноетапната, и двуетапната ревизия имат място. Засега няма убедителни данни, че единият подход е по-добър за всички пациенти.¹⁶ Изборът се прави според конкретната инфекция, причинителя, костния запас, меките тъкани и възможностите за реконструкция.
Може ли тежката костна загуба да направи поставянето на нова протеза невъзможно?
Да. При много дефекти съществуват възможности за реконструкция с костни присадки, специализирани или индивидуално изработени компоненти.¹²,¹³ При най-тежките случаи обаче надеждното повторно имплантиране може да бъде невъзможно или неоправдано. Тогава при внимателно подбрани пациенти една от спасителните възможности може да бъде хемиартропластика, при която основната цел е по-скоро контрол на болката и стабилност, отколкото възстановяване на нормална функция.¹⁴
Резултатът след ревизия същият ли е като след първа раменна протеза?
Не може автоматично да се очаква същият резултат. Ревизионната артропластика може значително да намали болката и да подобри функцията, но представлява по-сложна реконструкция. В сравнение с първа обратна протеза ревизионните случаи имат по-ниски средни функционални резултати и по-висока честота на усложнения, въпреки значимото подобрение спрямо състоянието преди операцията.¹⁷
Ако около протезата има рентгенова промяна, но болката още е поносима, може ли да се изчака?
Понякога да. Светлата линия около компонента или друга рентгенографска промяна се преценява заедно със симптомите, функцията, промяната на образа във времето, миграцията на компонента и наличието на прогресираща костна загуба. При убедително прогресиращо разхлабване продължителното изчакване може да направи бъдещата реконструкция по-трудна.
Библиография
Ravi V, Murphy RJ, Moverley R, Derias M, Phadnis J. Outcome and complications following revision shoulder arthroplasty: a systematic review and meta-analysis. Bone & Joint Open. 2021;2(8):618–630. doi:10.1302/2633-1462.28.BJO-2021-0092.R1.
O'Malley O, Craven J, Davies A, Sabharwal S, Reilly P. Outcomes following revision of a failed primary reverse shoulder arthroplasty. Bone & Joint Journal. 2024;106-B(11):1293–1300. doi:10.1302/0301-620X.106B11.BJJ-2024-0032.R1.
Wu L, Al-Asadi M, Abdel Khalik H, et al. Revision of reverse total shoulder arthroplasty: a scoping review of indications for revision, and revision outcomes, complications, and rerevisions. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2025;34(11):2645–2654. doi:10.1016/j.jse.2025.02.039.
Blankenbaker DG, Nacey NC, French CN, et al.; Expert Panel on Musculoskeletal Imaging. ACR Appropriateness Criteria Imaging After Shoulder Arthroplasty: Updated 2026. Journal of the American College of Radiology. 2026;23(8):1717–1737. doi:10.1016/j.jacr.2026.03.008.
Warnhoff M, Freislederer F, Högl J, Brune D, Lazaridou A, Scheibel M. Validation of a 3D planning tool for glenoid bone loss evaluation in revision anatomic total shoulder arthroplasty. BMC Musculoskeletal Disorders. 2026;27:742. doi:10.1186/s12891-026-10087-6.
Garrigues GE, Zmistowski B, Cooper AM, Green A; ICM Shoulder Group. Proceedings from the 2018 International Consensus Meeting on Orthopedic Infections: evaluation of periprosthetic shoulder infection. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2019;28(6 Suppl):S32–S66. doi:10.1016/j.jse.2019.04.016.
Seibold BT, Quan T, Zhao AY, et al. Higher modified frailty index score is associated with 30-day postoperative complications following revision total shoulder arthroplasty. Shoulder & Elbow. 2025;17(3):267–273. doi:10.1177/17585732241229215.
Waseem S, Simpson A, Leivadiotou D. Revision of shoulder replacements using modular components: a systematic review. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2026;35(1):379–386. doi:10.1016/j.jse.2025.03.031.
Al-Asadi M, Rajapaksege N, Abdel Khalik H, et al. Outcomes and complications of failed anatomic shoulder arthroplasty revised with reverse arthroplasty: a systematic review. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2025;34(7):1832–1840. doi:10.1016/j.jse.2024.10.012.
Gulzar M, Welp KM, Chang MJ, et al. Is revision to anatomic shoulder arthroplasty still an option? A systematic review. Shoulder & Elbow. 2025;17(5):532–542. doi:10.1177/17585732241284512.
Welch JM, Bethell MA, Meyer AM, et al. Outcomes and complications of revision reverse shoulder arthroplasty after failed primary anatomic shoulder arthroplasty or hemiarthroplasty: a systematic review. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2024;33(10):2306–2313. doi:10.1016/j.jse.2024.03.053.
Shenouda M, Padley JH, Eravsar NB, et al. Current treatment options for severe glenoid bone loss in revision shoulder arthroplasty: a systematic review and meta-analysis. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2026;35(9):2281–2294. doi:10.1016/j.jse.2026.02.025.
Fliegel BE, DeBernardis D, Ford E, Favorito P, McMillan S. Biologic graft augmentation for glenoid bone loss in conversion of failed anatomic to reverse shoulder arthroplasty: a systematic review. JSES Reviews, Reports, and Techniques. 2023;3(1):44–48. doi:10.1016/j.xrrt.2022.10.005.
Tayyem M, White W, Richards A, Corbett S, Simpson A. Functional outcomes and reoperation rates following conversion of failed anatomic and reverse shoulder arthroplasty to hemiarthroplasty: a systematic review. Shoulder & Elbow. 2026. Online ahead of print. doi:10.1177/17585732261425148.
Garrigues GE, Zmistowski B, Cooper AM, Green A; ICM Shoulder Group. Proceedings from the 2018 International Consensus Meeting on Orthopedic Infections: management of periprosthetic shoulder infection. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2019;28(6 Suppl):S67–S99. doi:10.1016/j.jse.2019.04.015.
Selim A, Ibrahim A, Abbas A, et al. One-Stage or Two-Stage Revision for Infected Shoulder Arthroplasty: A Head-to-Head Meta-Analysis of Comparative Studies. JBJS Reviews. 2026;14(7). doi:10.2106/JBJS.RVW.26.00055.
Tobin JG, Guareschi ME, Elwell JA, et al. Revision reverse total shoulder arthroplasty: clinical and radiographic outcomes compared to primary reverse total shoulder arthroplasty. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2026;35(8):1890–1895. doi:10.1016/j.jse.2026.01.020.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 19.09.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със състоянието на протезата, костния запас, меките тъкани, наличието или отсъствието на инфекция, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и индивидуалния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.
