Артроза на раменната става
Артрозата на раменната става е постепенно увреждане на ставата между главата на раменната кост и ставната ямка на лопатката. Тя може да причини болка, скованост, хрущене и постепенно ограничаване на движенията, но тежестта на заболяването не се определя само от рентгеновата снимка. При някои хора образните промени са значителни, а функцията остава приемлива; при други болката и загубата на движение променят съня, самостоятелността и ежедневието.¹
Заболяването не е просто „изтриване на хрущяла“. С времето се променят ставният хрущял, костта под него, формата на ставните повърхности и начинът, по който главата на раменната кост се движи спрямо ставната ямка. При напреднали форми могат да се образуват големи костни разраствания, да се загуби кост от гленоида — ставната ямка на лопатката — и да се промени центрирането на ставата.¹,²
Лечението се определя от образната находка заедно с болката, движенията, състоянието на ротаторния маншон, костната анатомия, възрастта, общото здраве и дейностите, които пациентът иска да запази. В ранните и умерени стадии често е възможен продължителен контрол без операция. При напреднало разрушаване, постоянна болка и значителна загуба на функция може да се стигне до смяна на раменната става.
Какво всъщност се уврежда при раменната артроза
Основната раменна става се нарича гленохумерална. Тя се образува между почти сферичната глава на раменната кост и сравнително плитката ставна ямка на лопатката. Здравите ставни повърхности са покрити с гладък хрущял, който позволява движение с много ниско триене.
При артрозата хрущялът постепенно губи нормалната си структура и дебелина. Ставната междина на рентгенографията се стеснява, защото хрущялът между двете кости намалява. Костта под него се уплътнява, могат да се образуват малки кухини — субхондрални кисти — и по ръбовете на ставата израстват остеофити, познати като „костни шипове“.¹
При по-напреднало заболяване процесът вече не е ограничен до хрущяла. Главата на раменната кост може да загуби част от нормалната си сферична форма. Ставната ямка може да се износва неравномерно и главата на раменната кост вече да не остава центрирана спрямо нея. Тогава артрозата се превръща и в механичен проблем: към болката се добавя и променен начин на движение на ставата.²
Първична и вторична артроза
При първичната артроза няма една конкретна предходна травма или заболяване, което да обясни разрушаването на ставата. Тя се среща по-често с напредването на възрастта и вероятно е резултат от комбинация между индивидуална анатомия, натоварване, биологични фактори и промени в механиката на ставата.¹,²
При вторичната артроза има разпознаваема причина или предходно състояние, което е променило ставата. Такава артроза може да се развие след тежко счупване около рамото, неправилно срастване, повтарящи се луксации (изкълчвания на рамото) и нестабилност, някои предходни операции или други заболявания, които нарушават нормалната ставна механика.
Аваскуларната некроза — загиване на костна тъкан поради нарушено кръвоснабдяване — също може да доведе до деформация и пропадане на главата на раменната кост, а впоследствие и до вторично разрушаване на ставата. Тази причина не е същото заболяване като типичната първична артроза и изисква отделна оценка.
Болката и сковаността обикновено се развиват постепенно
Най-характерният модел е бавно нарастваща дълбока болка в рамото, съчетана със скованост. В началото болката може да се появява само след по-голямо натоварване. Постепенно движения, които години наред са били автоматични, започват да изискват усилие или да се избягват.
Често става трудно да се достигне висок рафт, да се облече палто, да се постави ръката зад гърба, да се измие или среши косата. При някои пациенти ограничението се усеща повече от болката. Те постепенно променят начина, по който извършват ежедневните дейности, и едва при целенасочен разговор става ясно колко функция е загубена.
Типично е ограничаването както на активните движения — тези, които пациентът извършва сам, така и на пасивните — когато лекарят движи отпуснатата ръка. Особено показателно може да бъде намаляването на външната ротация, тоест завъртането на ръката навън. Историята, клиничният преглед и подходящите рентгенографии заедно са основата на диагнозата.³
С напредването на заболяването болката може да се появява при все по-малки натоварвания, а по-късно и в покой. Нощната болка и събужданията стават важна част от проблема. В ставата може да се усеща или чува грубо триене и хрущене, особено когато повърхностите вече са силно променени.
Не всяка болка в рамото при възрастен човек е артроза
Рентгенови признаци на износване могат да съществуват без те да са основният източник на болката. Затова диагнозата не трябва да се поставя само по описанието на една снимка.
Разкъсване или заболяване на ротаторния маншон може да причини болка и слабост, но пасивното движение често е по-добре запазено. При замръзналото рамо също има значима скованост, но причината и рентгеновата картина са различни. Болката от акромиоклавикуларната става обикновено е по-локализирана в горната част на рамото, а шийният отдел може да предизвика болка, която пациентът възприема като раменна.
Няколко проблема могат да съществуват едновременно. Пациент с гленохумерална артроза може например да има и увреждане на ротаторния маншон. Това е важно, защото състоянието на сухожилията влияе както върху симптомите, така и върху бъдещия избор на лечение.
Артрозата на малката става между ключицата и лопатката е различно състояние:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/artroza-akromioklavikularna-stava
По-широкият преглед на причините за раменна болка е тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-v-ramoto
Рентгенографията е основното образно изследване
При хронична болка в рамото рентгенографията обичайно е първото образно изследване.³,⁴ Тя може да покаже директните последствия от артрозата върху костните ставни повърхности.
Типичните промени са стесняване на ставната междина, остеофити, уплътняване на костта под хрущяла, субхондрални кисти и промяна във формата на главата на раменната кост. При по-напреднал стадий се виждат деформация, неравномерно износване на ставната ямка и понякога изместване на главата спрямо нейния център.
За пълна оценка са необходими подходящи рентгенови снимки от поне две посоки, защото различните посоки показват различни части от ставата. Една единствена снимка може да подцени стесняването на ставната междина или да не покаже добре положението на главата спрямо ставната ямка.
Рентгенографията обаче не измерва болката. Човек може да има изразени структурни промени и сравнително приемлива функция. Обратното също е възможно — силна болка при промени, които не изглеждат достатъчни да я обяснят. Тогава трябва да се търси допълнителен източник на симптомите.
ЯМР не е задължителен за всеки пациент
При типична клинична картина и убедителни рентгенови промени ЯМР не е необходимо, за да се потвърди диагнозата при всеки пациент. Когато обаче е необходимо допълнително образно изследване — например за оценка на ротаторния маншон, други меки тъкани или при несъответствие между симптомите и рентгенографията — ЯМР без контраст обичайно е подходящият следващ метод.³,⁴
При пациент с болка, която изглежда прекалено силна за видимата артроза, ЯМР може например да покаже съпътстващо разкъсване на сухожилие или друга патология. При напреднала артроза преди операция състоянието на мускулите и сухожилията също може да има значение за хирургичния план.
КТ не е начално изследване и се прави при планиране на смяна на ставата, за да се оцени костта на ставната ямка.
Има ли стадии на артрозата
Артрозата действително преминава от ранни към напреднали структурни промени, но при рамото няма една универсална система „стадий 1–4“, която сама да определя симптомите и лечението.
Съществуват различни рентгенографски класификации. Някои оценяват големината на остеофитите и общата тежест на дегенеративните промени, а други описват начина, по който се износва ставната ямка и положението на главата на раменната кост. Тези системи са полезни за описване на анатомията, но не трябва да се превръщат в автоматичен лечебен алгоритъм.
Практично е заболяването да се разбира като спектър. В ранните форми ставната междина е частично запазена и деформацията е малка. При по-напредналата артроза хрущялната загуба става значителна, появяват се по-големи остеофити и движението намалява. В крайните форми ставната междина може практически да изчезне, костните повърхности да се деформират, а гленоидът да загуби кост и нормалната си форма.
Част от структурните промени прогресират, а определени ранни рентгенографски характеристики са свързани с по-неблагоприятно развитие.⁵ В същото време дори при напреднала артроза връзката между конкретната рентгенографска класификация и усещаната от пациента болка и качество на живот е ограничена.⁶
Лечението се определя от симптомите, функцията и структурата
Лечението има две различни цели. Първата е да намали болката и да запази възможно най-добра функция. Втората, когато ставата е необратимо разрушена и симптомите вече не се контролират достатъчно, е да се промени самият механичен проблем чрез реконструктивна операция.
При поносима болка и използваемо движение обикновено се започва без операция. Натоварването се адаптира, запазва се разумна двигателна активност, използват се индивидуално подбрани упражнения и при необходимост медикаментозно или инжекционно обезболяване. Вътреставната кортикостероидна инжекция може временно да облекчи болката, когато източникът е самата става. Данните за точния оптимален консервативен протокол при гленохумерална артроза остават ограничени и отговорът между пациентите е различен.⁷
Това лечение може да намали симптомите и да поддържа функцията, но не изгражда отново загубения ставен хрущял, не премахва оформените остеофити и не възстановява значителна костна деформация. Целта е пациентът да живее приемливо със съществуващата става; нормализиране на рентгеновата снимка не се очаква.
Подробно какво включва лечението без операция, къде са неговите граници и как се избира между различните инжекционни методи е разгледано тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/artroza-ramo-lechenie-bez-operacia
В отделната статия за упражнения и рехабилитация са разгледани принципите на движение при различните причини за раменна болка:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/uprazhnenia-bolka-ramo
Кога лечението без операция вече не е достатъчно
Границата не се определя от една рентгенова находка и не съществува задължителна възраст, след която ставата трябва да бъде сменена.
Разговорът за операция става по-актуален, когато артрозата е доказана, болката е постоянна или нарушава съня, важните движения са значително ограничени и разумно проведеното лечение без операция не осигурява достатъчен или устойчив резултат.⁸
Ако болката е поносима и се обслужвате самостоятелно, напредналата рентгенова находка сама по себе си не налага операция и лечението без операция може да продължи, като се прави нова оценка при ясно нарастване на болката или загуба на функция. Ако болката е несъразмерна с рентгеновата находка, трябва да се търси друг или допълнителен източник на симптомите. Ако въпреки проведеното лечение започнете да губите съня и възможността сами да се обличате, да поддържате личната си хигиена или да извършвате работата си, следващата стъпка е оценка дали смяната на ставата е разумна възможност.
Подробните критерии за това решение са разгледани тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/koga-artroza-ramo-proteza
Смяната на ставата лекува различен проблем от обезболяването
Когато структурното разрушаване е напреднало, раменната артропластика заменя увредените ставни повърхности. Нейната цел е реконструкция на ставата с трайно намаляване на болката и подобряване на функцията.
Не всяка раменна протеза е еднаква. Състоянието на ротаторния маншон, формата и костният запас на гленоида, центрирането на ставата и други анатомични фактори влияят върху избора на реконструкция. Този избор се прави след клинична и образна оценка и не може да бъде определен само от възрастта или от степента на „износване“.
Пълното ръководство за раменната артропластика е тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/ramenna-proteza-smyana-stava
Често задавани въпроси
Артрозата на рамото същото ли е като „износване“?
„Износване“ е удобна, но непълна дума. При артрозата се променят ставният хрущял, костта под него, ръбовете на ставата, формата на ставните повърхности и понякога положението на главата спрямо ставната ямка.
Може ли да има артроза без силна болка?
Да. Тежестта на рентгеновите промени и тежестта на симптомите не съвпадат задължително. Затова операция не се препоръчва само заради снимката.⁶
Къде обикновено боли при артроза на раменната става?
Болката често се усеща дълбоко в рамото и може да се разпространява към горната част на мишницата. Самото място на болката не е достатъчно за диагноза, защото ротаторният маншон, акромиоклавикуларната става и шийният отдел могат да дават сходни оплаквания.
Защо външното завъртане на ръката става трудно?
При артрозата ставната капсула и механиката на ставата се променят, а костните разраствания и деформацията могат допълнително да ограничат движението. Затова загубата на пасивна външна ротация е характерна част от клиничната картина.³
Задължително ли е да направя ЯМР?
Не. При типични симптоми и подходящи рентгенографии диагнозата често може да бъде поставена без ЯМР. Изследването има по-голям смисъл, когато трябва да се оцени ротаторният маншон, има несъответствие между симптомите и рентгенографията или резултатът би променил лечението.³,⁴
Може ли хрущялът да се възстанови с упражнения или инжекция?
Съществуващите неоперативни методи могат да намалят болката и да подобрят функцията, но не възстановяват напредналата загуба на ставен хрущял и оформената костна деформация. Целта им е контрол на симптомите и запазване на използваема функция.
Щом на снимката пише „тежка артроза“, трябва ли да сменя ставата?
Не автоматично. Решението зависи от това дали артрозата действително причинява оплакванията, колко е нарушена функцията, дали болката е приемлива, какво лечение вече е проведено и каква полза може реалистично да се очаква от операцията.
Може ли прекалено дългото изчакване да има значение?
При стабилни симптоми и приемлива функция наблюдението може да е напълно разумно. При част от пациентите обаче артрозата прогресира с нарастваща деформация, загуба на кост и ограничение на движенията.⁵ Затова „изчакване“ трябва да означава проследяване и периодична преоценка, без неопределено повтаряне на неефективно лечение.
Библиография
1. Ibounig T, Simons T, Launonen A, Paavola M. Glenohumeral osteoarthritis: an overview of etiology and diagnostics. Scandinavian Journal of Surgery. 2021;110(3):441–451. doi:10.1177/1457496920935018.
2. Davies MR, Musahl V, Forsythe B, Calcei JG, Ma CB. Glenohumeral Osteoarthritis: Disease Burden, Current Understanding, and Gaps in Knowledge and Treatment. Orthopaedic Journal of Sports Medicine. 2025;13(5):23259671251339428. doi:10.1177/23259671251339428.
3. Michener LA, Heitzman J, Abbruzzese LD, et al. Physical Therapist Management of Glenohumeral Joint Osteoarthritis: A Clinical Practice Guideline from the American Physical Therapy Association. Physical Therapy. 2023;103(6):pzad041. doi:10.1093/ptj/pzad041.
4. Expert Panel on Musculoskeletal Imaging; Nacey N, Fox MG, Blankenbaker DG, et al. ACR Appropriateness Criteria® Chronic Shoulder Pain: 2022 Update. Journal of the American College of Radiology. 2023;20(5S):S49–S69. doi:10.1016/j.jacr.2023.02.017.
5. Agaisse T, Toavs T, Covarrubias O, Portnoff B, Molino J, Paxton ES, Green A. The natural history of glenohumeral osteoarthritis: an analysis of sequential plain radiographs. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2026;35(6):1387–1401. doi:10.1016/j.jse.2025.12.001.
6. Covarrubias O, Luther L, Portnoff B, et al. Advanced glenohumeral osteoarthritis: the relationship between radiographic pathoanatomy and clinical presentation. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2026;35(7):1620–1631. doi:10.1016/j.jse.2026.01.007.
7. Su F, Sampson H, Anigwe C, Ma CB, Lansdown DA, Feeley BT. Effectiveness of nonoperative treatment in patients with glenohumeral osteoarthritis: a prospective cohort study. JSES International. 2025;9(2):404–410. doi:10.1016/j.jseint.2024.08.189.
8. American Academy of Orthopaedic Surgeons. Management of Glenohumeral Joint Osteoarthritis: Evidence-Based Clinical Practice Guideline. Rosemont, IL: American Academy of Orthopaedic Surgeons; 2020.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 19.09.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със състоянието на протезата, костния запас, меките тъкани, наличието или отсъствието на инфекция, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и индивидуалния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.
