Видове раменни протези - анатомична и обратна

При смяна на раменната става изборът не се свежда до модел или марка на импланта. Съществуват два основни биомеханични принципа — анатомична и обратна раменна протеза. И двата могат да намалят болката и да възстановят функцията, но са създадени за различни механични условия в рамото и разчитат по различен начин на мускулите и сухожилията.¹,²

Анатомичната протеза възстановява приблизително нормалната подредба на ставата: сферичната глава остава от страната на раменната кост, а вдлъбнатата ставна повърхност — от страната на лопатката. За да работи добре, ротаторният маншон трябва да може да центрира и контролира главата на раменната кост. При обратната протеза геометрията се разменя: сферичният компонент се поставя към лопатката, а вдлъбнатият — към раменната кост. Така движението може в по-голяма степен да се поеме от делтовидния мускул, дори когато ротаторният маншон е тежко увреден.³

Затова въпросът „Коя протеза е по-добра?“ няма универсален отговор. Изборът зависи от причината за разрушаването на ставата, състоянието на ротаторния маншон, формата и костния запас на ставната ямка, възрастта, активността, предходни операции и целите след операцията. При двама пациенти с еднакво изразена артроза правилното решение може да бъде различно.

Пълното ръководство за смяната на раменната става е тук:

Смяна на раменна става — пълно ръководство

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/ramenna-proteza-smyana-stava

Защо изобщо съществуват два вида раменна протеза

Рамото има много голям обем на движение, защото сферичната глава на раменната кост се движи върху сравнително плитка ставна ямка. Тази свобода на движение изисква постоянен контрол от меките тъкани. Особено важен е ротаторният маншон — група от четири мускула и техните сухожилия, които обхващат главата на раменната кост и я поддържат центрирана по време на движение.

При запазен маншон естествената механика може да бъде възстановена сравнително близо до нормалната. Тогава анатомичната протеза използва собствената мускулно-сухожилна система на пациента и запазва обичайното съотношение между глава и ставна ямка.¹

Когато ротаторният маншон е масивно и невъзстановимо увреден, този механизъм вече не работи достатъчно добре. Делтовидният мускул продължава да дърпа ръката нагоре, но без противодействието и центриращия ефект на маншона главата има склонност да се измества. Поставянето на анатомична протеза в такава ситуация може да остави ставата механично небалансирана и да натовари неблагоприятно компонента към ставната ямка на лопатката.

Обратната протеза е създадена именно за ситуации, при които нормалната механика не може надеждно да бъде използвана. Чрез промяна на геометрията тя променя лоста на делтовидния мускул и позволява по-ефективно повдигане на ръката при значителен дефицит на ротаторния маншон.³

Как работи анатомичната раменна протеза

При анатомичната раменна артропластика ставата запазва естествената си ориентация. От страната на раменната кост се възстановява сферичната глава, а от страната на лопатката се поставя вдлъбнат компонент към ставната ямка на лопатката, наричана гленоид — обичайно от полиетилен. Компонентът от страната на раменната кост може да бъде с различна конструкция, включително със стебло или без дълго стебло, но това не променя основния биомеханичен принцип.

Когато човек повдига ръката, делтовидният мускул създава голяма част от силата за движението. Ротаторният маншон едновременно притиска главата към ставната ямка и балансира силите около нея. Така движението остава центрирано. Именно тази координация прави анатомичната протеза зависима от достатъчно добре функциониращ ротаторен маншон.

При правилно подбран пациент анатомичната протеза може да даде много добро обезболяване, голям обем на движение и особено добри възможности за ротация. Наличните данни при артроза със запазен ротаторен маншон показват, че и анатомичната, и обратната протеза могат да постигнат значително подобрение на болката и функцията, като анатомичната често запазва предимство във външната ротация и общия обем на движение.²

Това предимство има значение в ежедневието. Външната и вътрешната ротация участват при сресване, достигане зад главата, обличане, лична хигиена и редица дейности зад гърба. Резултатът при отделния пациент обаче зависи и от предоперативната скованост, мускулното качество, анатомията на ставната ямка и рехабилитацията.

Самото наличие на артроза не е достатъчно, за да се определи видът на протезата. Преди анатомична артропластика трябва да има достатъчно основание да се очаква, че ротаторният маншон ще може да изпълнява функцията си и след операцията.

Малко, изолирано и възстановимо увреждане на отделно сухожилие не изключва автоматично анатомичната протеза. При клиничната преценка значение имат размерът на разкъсването, качеството на сухожилието, мускулната атрофия, мастната дегенерация, силата и възможността за надеждно възстановяване.¹

Съвсем различна е ситуацията при масивно невъзстановимо разкъсване, изразена мускулна атрофия или артропатия при скъсан ротаторен маншон. Тогава системата, на която анатомичната протеза разчита, вече е загубена в значителна степен и обратната конструкция обичайно е по-логичният механичен избор.⁴,⁵

Подробно за това състояние:

Артропатия при скъсан ротаторен маншон

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/artropatia-pri-skasan-rotatoren-manshon

Как работи обратната раменна протеза

При обратната раменна протеза нормалната геометрия се променя. Към ставната ямка се фиксира сферичен компонент, а от страната на раменната кост се поставя вдлъбнат компонент, в който се движи тази сфера.

Тази конструкция променя центъра на въртене и начина, по който силите на делтовидния мускул действат върху ръката. Делтовидният мускул получава по-благоприятен механичен лост за повдигане на крайника. Данните от обективни измервания на движението и мускулната активност показват, че възстановяването след обратна артропластика разчита в значителна степен на делтовидния мускул и на промененото участие на лопатката в движението. Механиката не става идентична със здравото рамо, но позволява функционално движение в ситуации, при които нормалният механизъм вече не може да бъде възстановен.³

Това е причината обратната протеза да промени възможностите при пациенти, които преди появата ѝ са имали ограничени реконструктивни опции. При масивно невъзстановимо разкъсване на маншона, артропатия при скъсан маншон и някои тежки посттравматични състояния тя може да възстанови способността за активно повдигане на ръката и да намали болката.⁴,⁵

Често обратната протеза се описва твърде опростено като протеза, която „работи без ротаторен маншон“. Това е полезно като първо обяснение, но пропуска важна част от механиката.

Обратната конструкция може да компенсира липсата на основната центрираща функция на маншона и да позволи повдигане чрез делтовидния мускул. Остатъчната функция на ротаторния маншон обаче продължава да има значение. Задната част на маншона, включително малкият кръгъл мускул, участва особено във външната ротация. Подлопатъчният мускул има по-голямо значение за вътрешната ротация и при някои конструкции — за стабилността.⁶ Колко силно тези мускули влияят върху крайния резултат зависи и от конкретната геометрия на обратната протеза.³

Също толкова важен е делтовидният мускул. Надеждната функция на делтовидния мускул и аксиларния нерв — нервът, който го снабдява — е една от основните предпоставки обратната конструкция да работи. Затова тяхното състояние е част от предоперативната оценка. Значима слабост или парализа на делтовидния мускул и тежък неврологичен дефицит могат съществено да променят лечебните възможности.³

При първична артроза със запазен маншон изборът вече не е автоматичен

Традиционно пациентът с първична артроза на основната раменна става между главата на раменната кост и ставната ямка на лопатката — гленохумерална артроза — запазен ротаторен маншон и подходяща костна анатомия е типичен кандидат за анатомична тотална раменна протеза. Този принцип остава валиден. С развитието на обратните конструкции обаче границата между двете възможности стана по-нюансирана.¹,²

При част от пациентите със запазен маншон обратната протеза също може да даде много добър резултат. Тя може да се обсъжда при тежка деформация на ставната ямка, значителна костна загуба, изразено задно износване или ситуация, в която надеждното възстановяване на анатомичната механика е затруднено.¹,⁷ Отделно се оценява качеството на ротаторния маншон — ако има съществена дегенерация, слабост или друга причина функцията му да е несигурна, това също може да промени избора, но не се решава само по възрастта на пациента.¹

Наличните данни показват сходно подобрение на болката и пациентските функционални оценки при двете конструкции, когато маншонът е запазен. Данните все още не дават основание един вид да бъде използван универсално за всички пациенти със запазен маншон.²,⁷

При напреднала артроза ставната ямка може да загуби кост, да стане по-плоска, да се износи предимно отзад или да промени ориентацията си. Главата на раменната кост може постепенно да се измества назад спрямо центъра на ставата.

Тези промени имат значение, защото анатомичната протеза изисква стабилен компонент към ставната ямка и добре възстановена механика на центриране. При тежка деформация това може да стане по-трудно. В зависимост от конкретната анатомия могат да се обсъждат различни начини за корекция и фиксация; при част от пациентите обратната конструкция е разумна алтернатива, но тежката костна загуба сама по себе си не създава универсално правило за избор.¹,⁷ Решението зависи от посоката и степента на износване, оставащия костен запас, позицията на главата, възможността за корекция и качеството на ротаторния маншон.

При артропатия от скъсан ротаторен маншон обратната протеза има различна логика

При дългогодишно масивно разкъсване на ротаторния маншон главата на раменната кост може постепенно да се измести нагоре. Контактът в ставата се променя, хрущялът се уврежда и се развива характерна форма на разрушаване, наречена артропатия при скъсан ротаторен маншон.

При това заболяване проблемът включва едновременно ставната повърхност и механизма, който я стабилизира. Анатомичната протеза би възстановила формата на ставните повърхности, но няма да възстанови липсващата функция на маншона. Обратната протеза променя биомеханиката така, че делтовидният мускул да може да участва много по-ефективно в активното повдигане. Дългосрочните данни показват устойчиво подобрение на болката и функцията при обратна артропластика за недостатъчност на ротаторния маншон, макар ротацията да остава по-малко предвидима от повдигането на ръката.⁵

Тук видът на протезата се определя преди всичко от механичния дефект; рентгеновата степен на артрозата е само част от преценката.

Обратна протеза се използва и при избрани пациенти с масивно невъзстановимо разкъсване на ротаторния маншон, при което активното повдигане е тежко нарушено, въпреки че ставният хрущял все още не е напълно разрушен.⁴

Това обикновено не е първата стъпка при всяко голямо разкъсване. Възрастта, болката, остатъчната функция, давността, качеството на сухожилията, степента на мускулна дегенерация и наличието на други реконструктивни възможности трябва да бъдат оценени заедно. При по-млад пациент с възстановимо сухожилие логиката на лечението е различна от тази при възрастен пациент с хронично невъзстановимо разкъсване и псевдопареза — тежко нарушено активно повдигане на ръката при сравнително запазена възможност тя да бъде повдигната пасивно.

При сложни счупвания обратната протеза също има важно място

При някои тежки счупвания на проксималната част на раменната кост възстановяването на собствената глава и залавните места на сухожилията може да бъде несигурно. Това се среща особено при раздробени фрактури в по-напреднала възраст и понижено качество на костта.

Обратната протеза е важна възможност в тази група, защото може да осигури полезно активно повдигане дори когато зарастването на костните фрагменти, към които се залавя ротаторният маншон, не е идеално. Тези фрагменти обаче имат значение: анатомичното зарастване на големия туберкул — костното възвишение, към което се залавят част от сухожилията на ротаторния маншон — е свързано с по-добро повдигане, отвеждане, външна ротация и функционален резултат след обратна протеза за фрактура.⁸ При възрастни пациенти с определени разместени фрактури е установена по-добра функция след обратна артропластика в сравнение с фиксация на счупването с плака и винтове — остеосинтеза — на две години, но изборът зависи от конкретния тип счупване, възрастта и възможността за реконструкция.⁹

Темата за фрактурите има собствен диагностичен и лечебен алгоритъм:

Счупвания на рамото и техните последици

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/schupvane-ramo-lechenie

При ревизионна операция обратната конструкция често разширява възможностите

Когато предходна анатомична протеза загуби функция заради увреда на ротаторния маншон, нестабилност, разхлабване, костна загуба или друг механичен проблем, преминаването към обратна конструкция може да бъде част от ревизионното решение. Ревизионната операция е по-сложна от първичната и носи по-висок риск от усложнения.¹⁰

Причината отново е биомеханична. Ако нормалният мекотъканен баланс вече не може да бъде възстановен, конструкция, която продължава да зависи от него, има по-ограничени възможности. Обратната протеза позволява нов начин за стабилизиране и движение на ставата, стига да има достатъчен костен запас за фиксация и достатъчно добре функциониращ делтовиден мускул.

Ревизионната артропластика обаче е отделна тема. Предходните импланти, инфекцията, костната загуба и състоянието на нервите и меките тъкани могат съществено да променят плана.

Ревизионна раменна артропластика

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/revizionna-ramenna-artroplastika

Възрастта сама по себе си не избира протезата

В практиката често се използва опростено правило, според което „по-младите получават анатомична, а по-възрастните — обратна протеза“. Възрастта има значение, но не може да замести оценката на анатомията.

При активен пациент с добра кост, запазен ротаторен маншон и подходяща ставна ямка анатомичната протеза може да има важни функционални предимства. При друг пациент на същата възраст с тежка деформация на ставната ямка или слаб и дегенерирал маншон обратната конструкция може да бъде по-подходяща механично. Обратно, напредналата календарна възраст сама по себе си не прави анатомичната протеза неподходяща, ако останалите условия са благоприятни.

Възрастта е част от преценката, защото е свързана с очакваното натоварване, качеството на костта, дългосрочния риск и вероятната необходимост от бъдеща ревизия, но сама по себе си не определя вида на протезата. Заедно с нея се оценяват общото здравословно състояние, активността, качеството на мускулите и сухожилията, костният запас, предходните операции и целите след операцията.

Анатомичната и обратната протеза имат различни уязвимости

Дългосрочният резултат на анатомичната протеза зависи от стабилността на компонента към ставната ямка и от това ротаторният маншон да остане функционален.¹¹ Обратната протеза не зависи от маншона, но има собствени механични рискове, чиято тежест зависи от конструкцията, позицията на компонентите и качеството на костта.¹² Двата вида разпределят натоварването по различен начин и имат различен профил на възможни проблеми.

Как се различават очакваните движения след операция

И при двата вида основната цел е значимо намаляване на болката и възстановяване на използваема функция. При подходяща индикация и добра реконструкция и анатомичната, и обратната протеза могат да позволят самостоятелно хранене, обличане, лична хигиена, достигане на глава и голяма част от обичайните ежедневни дейности.²,⁴

Разликите се виждат най-вече в качеството на движението. При анатомична протеза със запазен маншон често може да се постигне по-близка до естествената механика и по-добра ротация. При обратната протеза повдигането напред и встрани често се възстановява надеждно дори при тежък дефицит на маншона, докато ротацията може да бъде по-малко предвидима и зависи както от остатъчната мускулна функция, така и от конкретната конструкция на протезата.²,³,⁵,⁶

Индивидуалният резултат не може да се предскаже само от името на протезата. Пациент с тежка предоперативна скованост, дългогодишна мускулна атрофия или нервен проблем може да има по-ниска максимална степен на функционално възстановяване от пациент с добра предоперативна мускулна функция.

По-новата технология не отменя правилната индикация

Обратната раменна протеза се използва все по-широко и показанията ѝ се разшириха значително. Това е резултат от развитието на конструкциите, натрупания клиничен опит и разширяването на данните за различни показания.²,⁴,⁷ Разширяването на показанията обаче не превръща обратната протеза в универсално решение.

Какво означават стеблена, безстеблена и частична протеза

Пациентите понякога срещат понятия като „безстеблена протеза“, „късо стебло“ или „повърхностно заместване“ и остават с впечатление, че това са отделни биомеханични категории.

Тези термини описват предимно начина, по който компонентът от страната на раменната кост се фиксира или колко кост се замества. Анатомичната артропластика например може да бъде изпълнена със стеблен или безстеблен компонент от страната на раменната кост. При обратните системи също съществуват различни конструкции от страната на раменната кост.

Основният въпрос за пациента остава дали ставата ще работи по анатомичен или по обратен биомеханичен принцип. След това се избира конкретната конструкция според костта, размерите, деформацията и хирургичния план.

При хемиартропластиката се запазва естествената ориентация на ставата, но се заменя само главата на раменната кост, а естествената ставна ямка остава. Това не е същото като анатомична тотална раменна протеза, при която се заменят и двете ставни повърхности.

Днес хемиартропластиката има по-ограничени и специфични показания. При типична напреднала първична артроза резултатът от тоталната артропластика обичайно е по-предвидим, защото болезнената и увредена повърхност на ставната ямка също се реконструира. Частичното заместване остава възможност в строго подбрани ситуации, но младата възраст сама по себе си не е показание за него и това решение е отделно от основното сравнение между анатомична тотална и обратна протеза.¹

Образните изследвания помагат да се избере правилната механика

Рентгенографията показва степента на артрозата, положението на главата, размера на остеофитите и общата деформация. Тя е основата на първоначалната костна оценка.

КТ има особено значение при планиране на артропластика, защото показва ставната ямка в детайл. Триизмерната оценка може да характеризира по-подробно загубата на кост, задното износване, ориентацията на ставната ямка и наличната кост за стабилна фиксация и да подпомогне предоперативното планиране. При по-сложна деформация тази информация може да повлияе върху избора между анатомична и обратна конструкция.⁷,¹³

ЯМР или ехография се използват, когато трябва да се оцени ротаторният маншон и меките тъкани. Изборът на изследване зависи от това каква информация липсва след клиничния преглед и рентгенографиите.

Решението се взема от комбинация от няколко въпроса

При избора между анатомична и обратна протеза първо трябва да бъде ясна диагнозата и причината за загубата на функция. След това се оценява дали ротаторният маншон може надеждно да центрира ставата, каква е формата на ставната ямка, колко кост е запазена и какви движения пациентът иска да възстанови.

Ако ротаторният маншон е надеждно функционален и ставната ямка позволява стабилна реконструкция, анатомичната протеза остава основна възможност, защото запазва по-близка до естествената механика и често дава много добра ротация.¹,²

Ако маншонът е масивно и невъзстановимо недостатъчен или вече има артропатия при скъсан ротаторен маншон, обратната протеза решава различен механичен проблем: тя намалява зависимостта от липсващия центриращ механизъм и използва по-ефективно делтовидния мускул.³,⁴,⁵

Ако маншонът е запазен, но ставната ямка е тежко деформирана или костният запас е ограничен, изборът вече не се определя само от състоянието на сухожилията. Тогава КТ планирането, посоката на износване, възможността за корекция и надеждната фиксация стават решаващи и и двата принципа могат да бъдат обсъждани според конкретната анатомия.¹,⁷,¹³

Ако става дума за сложна фрактура или за ревизия на предходна протеза, действат отделни критерии. При фрактурата значение имат възстановимостта на главата, качеството на костта и туберкулите; при ревизията — причината за неуспеха, костният запас, инфекцията, делтовидният мускул и възможността за стабилна нова фиксация.⁸,⁹,¹⁰

Това е решаващата рамка, но окончателният избор остава индивидуален. Една рентгенография, една възрастова граница или самото наличие на разкъсване на маншона не могат сами да определят подходящия имплант.

Кога самата артроза стига до етап, в който се обсъжда смяна на ставата, е разгледано тук:

Кога артрозата на рамото стига до смяна на ставата

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/koga-artroza-ramo-proteza

Възстановяването също зависи от вида на протезата

След анатомична и обратна артропластика има общи принципи — контрол на болката, защита на реконструкцията, постепенно възстановяване на движението и по-късно на силата. Конкретните ограничения обаче не са еднакви, защото тъканите, които трябва да бъдат защитени, и механиката на ставата се различават.

При анатомичната протеза ранната рехабилитация трябва да защити хирургично обработените меки тъкани. Особено значение може да има заздравяването на подлопатъчния мускул и неговото сухожилие в зависимост от използвания хирургичен достъп, а дългосрочната функция зависи от целия ротаторен маншон. При обратната протеза ранният период трябва да отчита различната стабилност и натоварването върху делтовидния мускул и лопатката. Затова пациентът не трябва да пренася упражнения или забрани от друг човек само защото и двамата имат „раменна протеза“.

Първите седмици са разгледани подробно тук:

Първите шест седмици след раменна протеза

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/parvi-6-sedmici-sled-ramenna-proteza

Връщането към активност се определя от постигнатия контрол, силата, реакциите, вида на професията и риска от падане или удар. След обратна протеза връщането към определени спортни дейности е възможно при част от пациентите, но допустимият тип и интензивност на натоварването се определят индивидуално.

При по-тежки и контактни натоварвания значение има и дългосрочната защита на импланта. Затова препоръките трябва да бъдат свързани с конкретната конструкция, качеството на костта и индивидуалния резултат.

Подробно кога и при какви условия обичайно се възстановяват тези дейности е разгледано тук:

Шофиране, работа и спорт след раменна протеза

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/shofirane-rabota-sport-sled-ramenna-proteza

Колко дълго ще издържи протезата е отделен въпрос

И за анатомичните, и за обратните раменни протези има натрупани дългосрочни данни, но преживяемостта на импланта зависи от диагнозата, възрастта, натоварването, фиксацията, костта и специфичните механизми на неуспех.⁵

Дългосрочните данни за ревизиите не подкрепят просто правило, че единият вид винаги е по-добрият избор. При обратните протези ревизиите са относително по-чести в ранния период, особено поради инфекция и нестабилност, след което кривата се изравнява; при конвенционалните тотални протези рискът се натрупва по-постепенно, като недостатъчността на ротаторния маншон е важна причина за късна ревизия. Различните показания и различните групи пациенти не позволяват тези наблюдения да се използват като аргумент за универсално предпочитание към обратна протеза.¹⁴

За конкретното рамо въпросът е коя конструкция има най-добра механична логика и какви рискове трябва да се проследяват след това.

Подробно за дълготрайността:

Колко години издържа една раменна протеза

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kolko-izdarzha-ramenna-proteza

Често задавани въпроси

Коя раменна протеза е по-добра - анатомичната или обратната?

Няма универсално по-добър вид. Анатомичната протеза разчита на функциониращ ротаторен маншон и се стреми да възстанови естествената механика. Обратната променя механиката и използва по-голяма част от потенциала на делтовидния мускул. Подходящият избор зависи от диагнозата, маншона, ставната ямка и целите след операцията.

Ако ротаторният ми маншон е запазен, задължително ли се поставя анатомична протеза?

Не. Запазеният маншон е важен аргумент в полза на анатомична протеза, но тежка деформация на ставната ямка, костна загуба или други анатомични фактори могат да направят обратната конструкция разумна алтернатива при подбрани пациенти.¹,²,⁷

Малко разкъсване на ротаторния маншон означава ли, че ми трябва обратна протеза?

Не задължително. Малко и възстановимо разкъсване се оценява различно от масивно невъзстановимо разкъсване с мускулна атрофия и загуба на функция. Важни са размерът, качеството на сухожилието и мускула и дали маншонът може надеждно да функционира след операцията.¹

Защо при скъсан ротаторен маншон анатомичната протеза може да не работи добре?

Анатомичната конструкция разчита маншонът да държи главата центрирана спрямо ставната ямка. При тежък невъзстановим дефицит този баланс се губи, главата може да се измества и натоварването върху компонента към ставната ямка да стане неблагоприятно. Обратната протеза променя лоста на делтовидния мускул и може да възстанови активно повдигане при такава механика.³,⁴

Мога ли да движа ръката нормално с обратна протеза?

Често може да се възстанови достатъчно движение за голяма част от ежедневните дейности и значително да се намали болката, но рамото не става биомеханично идентично със здраво рамо. Ротацията може да бъде по-малко предвидима и зависи от остатъчната мускулна функция и от конкретната конструкция на протезата.³,⁵,⁶

По-новата обратна протеза означава ли, че анатомичната вече е остаряла?

Не. Двата дизайна решават различни механични проблеми. При запазен маншон и подходяща костна анатомия анатомичната протеза остава утвърдено решение и често предлага отлична ротация. Обратната е особено ценна при маншонна недостатъчност, деформация, някои фрактури и ревизионни ситуации.²,⁴

Възрастта решава ли кой вид протеза ще получа?

Възрастта участва в преценката, но няма универсална граница. Тя има значение за очакваното натоварване, костта, дългосрочния риск и вероятната необходимост от бъдеща ревизия, но не може сама да определи вида на протезата. Състоянието на ротаторния маншон, ставната ямка, активността, качеството на мускулите и целите след операцията се оценяват заедно с нея.

Трябва ли задължително КТ преди раменна протеза?

Не при всеки пациент диагностичният протокол е еднакъв. КТ е особено полезна за подробна оценка на формата, ориентацията и костния запас на ставната ямка и може съществено да подпомогне планирането при деформация или костна загуба.⁷,¹³

Има ли смисъл да избирам протеза по марка?

За пациента по-важни са правилната индикация, подходящият биомеханичен принцип, размерът и позицията на компонентите и качеството на планирането. Различните системи имат конструктивни особености, но марката сама по себе си не определя дали анатомична или обратна протеза е правилният избор.

Библиография

1. Khazzam M, Gee AO, Pearl M. Management of Glenohumeral Joint Osteoarthritis. Journal of the American Academy of Orthopaedic Surgeons. 2020;28(19):781–789. doi:10.5435/JAAOS-D-20-00404.

2. Shah PP, Jayawardena R, Wong R, Poff C, Maassen NH, Shi L. Anatomical versus reverse total shoulder arthroplasty for primary glenohumeral osteoarthritis with an intact rotator cuff: a systematic review. Bone & Joint Open. 2026;7(8):1056–1063. doi:10.1302/2633-1462.78.BJO-2025-0297.R2.

3. Thomson A, Felix T, Lichtwark G, Whitehouse S, Gupta A, Kerr G. Biomechanical changes after reverse total shoulder arthroplasty: a systematic review of advanced measurement technologies. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2026;35(9):2295–2312. doi:10.1016/j.jse.2026.03.002.

4. Kennedy J, Klifto CS, Ledbetter L, Bullock GS. Reverse total shoulder arthroplasty clinical and patient-reported outcomes and complications stratified by preoperative diagnosis: a systematic review. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2021;30(4):929–941. doi:10.1016/j.jse.2020.09.028.

5. Ernstbrunner L, Andronic O, Grubhofer F, Camenzind RS, Wieser K, Gerber C. Long-term results of reverse total shoulder arthroplasty for rotator cuff dysfunction: a systematic review of longitudinal outcomes. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2019;28(4):774–781. doi:10.1016/j.jse.2018.10.005.

6. Daher M, Boufadel P, Fiandeiro M, Parmar T, Kane L, Satalich JR, Klifto CS, Abboud JA. Subscapularis repair in reverse shoulder arthroplasty: a systematic review and meta-analysis with a sub-analysis by implant lateralization and repair techniques. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. Published online May 23, 2026. doi:10.1016/j.jse.2026.05.013.

7. Aleisawi H, Kruse C, Nucci N, Alturki N, Abdel Khalik H, Athwal GS, Khan M. Outcomes of anatomic versus reverse shoulder arthroplasty for B2 & B3 glenoids with an intact rotator cuff: An updated systematic review and proportional meta-analysis. Shoulder & Elbow. 2026;18(3):425–436. doi:10.1177/17585732251359590.

8. Di Naro C, Costa GG, Zocco G, Sicurella M, Testa G, Pavone V, Longo UG, Papalia R, Russo A. Anatomic healing of greater tuberosity improves range of motion and functional outcomes after reverse total shoulder arthroplasty for proximal humerus fractures: an updated systematic review and meta-analysis on 21 studies. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2025;34(9):2287–2301. doi:10.1016/j.jse.2024.12.028.

9. Fraser AN, Bjørdal J, Wagle TM, Karlberg AC, Lien OA, Eilertsen L, Mader K, Apold H, Larsen LB, Madsen JE, Fjalestad T. Reverse Shoulder Arthroplasty Is Superior to Plate Fixation at 2 Years for Displaced Proximal Humeral Fractures in the Elderly: A Multicenter Randomized Controlled Trial. Journal of Bone and Joint Surgery American Volume. 2020;102(6):477–485. doi:10.2106/JBJS.19.01071.

10. Al-Asadi M, Rajapaksege N, Abdel Khalik H, Abesteh J, Athwal GS, Khan M. Outcomes and complications of failed anatomic shoulder arthroplasty revised with reverse arthroplasty: a systematic review. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2025;34(7):1832–1840. doi:10.1016/j.jse.2024.10.012.

11. Lauck BJ, Cathey JM, Adams NC, Reynolds AW, Trasolini NA, Waterman BR, van der List JP. Why do primary anatomic total shoulder arthroplasties fail today? A systematic review and meta-analysis. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2025;34(12):2746–2759. doi:10.1016/j.jse.2025.02.057.

12. Galvin JW, Kim R, Ment A, Durso J, Joslin PMN, Lemos JL, Novikov D, Curry EJ, Alley MC, Parada SA, Eichinger JK, Li X. Outcomes and complications of primary reverse shoulder arthroplasty with minimum of 2 years' follow-up: a systematic review and meta-analysis. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2022;31(11):e534–e544. doi:10.1016/j.jse.2022.06.005.

13. Olaiya OR, Nadeem I, Horner NS, Bedi A, Leroux T, Alolabi B, Khan M. Templating in shoulder arthroplasty - A comparison of 2D CT to 3D CT planning software: A systematic review. Shoulder & Elbow. 2020;12(5):303–314. doi:10.1177/1758573219888780.

14. Achakri H, Ben-Shlomo Y, Biant L, et al. The National Joint Registry 22nd Annual Report 2025. London: National Joint Registry; 2025 Nov. Section 3.S: Outcomes after shoulder replacement.

Автор, медицинска редакция и отговорност

Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху ендопротезирането, реконструктивната ортопедия, травматологията и интервенционалното лечение на болката.

Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на видовете раменни протези, логиката на избора между тях и факторите, които влияят върху очакваната функция след операцията.

Последна медицинска редакция: 17.09.2026 г.

Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.

Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена с диагнозата, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и индивидуалния риск.

Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.