Упражнения и рехабилитация при болка в рамото

В амбулаторната практика виждам два противоположни отговора на болката в рамото. Част от пациентите започват да пазят ръката почти напълно и постепенно я използват все по-малко. Други се опитват да „раздвижат рамото на всяка цена“ и продължават упражненията въпреки нарастващата болка.

И при двата подхода виждам риск проблемът да се задълбочи.

При много от честите причини за болка в рамото включвам правилно подбрани упражнения като съществена част от лечението. С тях търся подобрение на движението, силата, координацията и способността на рамото постепенно да понася натоварване. При болка, свързана с ротаторния маншон, активната рехабилитация е сред основните начални лечебни подходи.¹

Когато пациентът ме пита за „упражнения за рамо“, първо уточнявам диагнозата и функционалния проблем. Една програма може да е подходяща при претоварено сухожилие, прекалено агресивна при болезнено замръзнало рамо и недостатъчна при значимо разкъсване на ротаторния маншон със загуба на сила.

Основният въпрос за мен е какво точно трябва да възстановя — движение, сила, контрол или способност за натоварване.

Тук разглеждам общите принципи, които използвам при нехирургично лекувана болка в рамото. След операция, счупване, изкълчване или друга остра структурна травма следвам конкретния лечебен или следоперативен протокол, защото допустимите движения и натоварване могат да бъдат съвсем различни.

По-широкият преглед на причините за болка, изследванията и лечебните възможности е разгледан тук:

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-v-ramoto

Кога включвам упражнения

Включвам упражнения, когато състоянието позволява постепенно натоварване и когато целта е да възстановя движение, мускулен контрол и сила.

Често ги предписвам при тендинопатия на ротаторния маншон — болезнено състояние на сухожилията на маншона. В същия клиничен спектър попадат и частични разкъсвания. Пълните разкъсвания оценявам отделно, защото при тях сухожилието е прекъснато изцяло и трябва да преценя силата, функцията и подходящия лечебен път.¹

При субакромиален болков синдром също използвам активна рехабилитация. Това е болка, свързана с тъканите около ротаторния маншон и бурсата под костния покрив на рамото. Упражнения включвам и при скованост и при част от пациентите с артроза.

При ротаторна тендинопатия комбинирам според случая упражнения за по-точно и контролирано движение със силово натоварване с различна интензивност. Не използвам една и съща схема при всички, защото отделните пациенти имат различни дефицити и различна поносимост към натоварване.¹ ²

При артроза на основната раменна става — гленохумерална артроза — също използвам упражнения и кинезитерапия, тоест лечебни упражнения и двигателна рехабилитация. Подбирам програмата индивидуално според болката, движението и ежедневните нужди, защото няма една схема, която да е подходяща за всички пациенти с раменна артроза.³

В кабинета често виждам пациенти, които са попаднали на клип с „пет упражнения за болка в рамото“ и са започнали да ги изпълняват без ясна диагноза. При сходни симптоми причината може да е различна и съответно променям и натоварването.

Кога спирам упражненията и първо уточнявам причината

Когато болката е започнала след падане, рязко дръпване или друго травматично събитие и след него ръката изведнъж е загубила сила или не може да се повдига както преди, първо оценявам причината. В такава ситуация избягвам ранното агресивно укрепване, защото то може да забави диагностицирането на счупване, изкълчване или значимо разкъсване на сухожилие.

По същия начин подхождам при видима деформация, ясно прогресираща слабост, висока температура, зачервяване и подуване или нови неврологични симптоми като изразено изтръпване и слабост по ръката. Тогава започвам с диагностика и определям безопасния следващ ход.

Виждам и по-чест сценарий: пациентът започва упражнения, след всяка тренировка рамото остава осезаемо по-болезнено до следващия ден, нощната болка се усилва и движението постепенно намалява. При такава реакция намалявам или променям натоварването. Ако влошаването продължава, преоценявам и диагнозата.

При адхезивен капсулит, известен като „замръзнало рамо“, използвам упражнения за движение според болезнеността и стадия на проблема. Самостоятелно разтягане давам само когато пациентът е разбрал правилно техниката и може да го изпълнява контролирано. Конкретната програма винаги я съобразявам с реакцията на рамото.⁴

Подробно за специфичното лечение на замръзналото рамо:

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/lechenie-zamraznalo-ramo

Как оценявам болката по време на упражнения

Не приемам всяка поява на дискомфорт като знак за ново увреждане. Същевременно не използвам универсален праг за „разрешена“ болка, защото такъв праг не е установен надеждно за всички пациенти с болка в рамото.⁵

При хронична болка, свързана с ротаторния маншон, не търся болка по време на упражнението като доказателство за ефективност. Резултатите могат да се подобрят и когато упражненията се изпълняват без болка.⁶

На практика следя цялата реакция на рамото. При някои пациенти лек и поносим дискомфорт е приемлив. Използвам го само като ориентир и го съпоставям с това как рамото се държи след натоварването.

Когато след упражненията болката нараства значително, сънят се влошава, рамото остава осезаемо по-раздразнено или функцията намалява, коригирам натоварването.

За мен болката е само една част от обратната връзка. Следя едновременно силата, обема на движение, ежедневната функция и реакцията към натоварването във времето.

Ако водещият проблем е скованост

Когато видя ясно сковано рамо, първо оценявам кои движения са ограничени и доколко ограничението е свързано с болка. При опит да вдигне ръката пациентът често повдига цялото рамо, извива тялото или си помага с другата ръка. Тези компенсации ми показват колко използваемо движение реално е останало.

В такъв етап често започвам с плавни активни или подпомогнати движения. Може да използвам плъзгане на ръката по маса или стена и подпомогнато повдигане със здравата ръка. Целта ми е постепенно да увелича използваемия обем и да избегна насилственото „разчупване“ на рамото.

При някои пациенти включвам и леки махови движения с отпусната ръка като нисконатоварващо начало. Обикновено ги използвам като част от по-широка програма.

При артроза търся възможно най-доброто използваемо движение и запазване на мускулната функция според състоянието на ставата. Подбирам упражненията според това кои дейности пациентът иска да запази или възстанови.³

Ако движението е сравнително запазено, но рамото боли или е слабо

Понякога пациентът движи ръката почти в пълен обем и въпреки това има болка при вдигане на предмет, достигане над главата или продължителна работа. Тогава насочвам програмата към постепенно натоварване на ротаторния маншон и другите мускули около рамото.

Използвам ластици, леки тежести или изометрични съкращения — натоварване, при което мускулът работи без голямо движение в ставата. Избирам вида и съпротивлението според силата, болката и контрола на движението.

При болка, свързана с ротаторния маншон, упражненията за по-точно и контролирано движение могат да подобрят функцията. При конкретния пациент избирам натоварването според клиничната картина и постепенно го променям според реакцията.²

Не търся „перфектното упражнение“. Търся упражнение, което пациентът изпълнява правилно, понася добре и може постепенно да надгражда.

При установено разкъсване на ротаторния маншон преценявам дали консервативната рехабилитация е достатъчна според конкретния случай и реално запазената функция. Тази тема е разгледана отделно:

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/rotatoren-manshon-lechenie-bez-operacia

Как включвам лопатката в рехабилитацията

При прегледа оценявам и начина, по който лопатката участва в движението на ръката. Мускулите около нея са част от общата функция на рамото, затова при част от пациентите включвам упражнения за тяхната сила, издръжливост и координация.

Не приемам „неправилното положение“ на лопатката като универсално обяснение за болката. Лопатката трябва да се движи и оценявам качеството на това движение в контекста на целия раменен комплекс.

Когато виждам конкретна нужда, използвам контролирано гребане, движения с опора на ръцете или постепенно натоварване на мускулите, които управляват лопатката. Избирам тези упражнения според дефицита на пациента. Не използвам една специфична „лопатъчна“ схема при всички.²

Как изглеждат упражненията на практика

Когато целта ми е да възстановя движение, често започвам с плъзгане на ръката по маса или стена и с подпомогнато повдигане със здравата ръка. При нужда от начално мускулно натоварване използвам изометрично външно завъртане с лакът до тялото, така че мускулите да работят при минимално движение в ставата.

За ротаторния маншон мога да включа контролирано външно завъртане с леко съпротивление. Когато искам да натоваря мускулите около лопатката, използвам например леко гребане с ластик или друго контролирано дърпащо движение.

Тези примери показват типове упражнения, които използвам в практиката. Те не представляват готова схема за всеки пациент. Не задавам универсален брой серии и повторения, защото амплитудата, съпротивлението и честотата ги определям според диагнозата и реакцията на рамото. След операция или остра травма се придържам към съответния протокол.

Как комбинирам движение, контрол и сила

При пациент със силно сковано рамо рядко започвам с тежко силово натоварване през болезнен и ограничен обем. При добро движение и изразена слабост отделям повече място на постепенното силово натоварване и контрола.

В програмата комбинирам според случая движение, координация, сила, издръжливост и постепенно връщане към конкретните дейности. Тези компоненти могат да вървят едновременно и да се променят като относителна тежест в хода на възстановяването.

Когато пациентът казва „не мога да вдигна ръката“, разграничавам истинската скованост от ситуацията, при която пасивното движение е сравнително добро, но активното повдигане е слабо. Това разграничение променя и посоката на рехабилитацията.

Повече за това разграничение:

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/ne-moga-da-vdigna-rakata-ramo

Как увеличавам натоварването

Започвам с натоварване, което пациентът може да изпълни контролирано и да понесе без трайно влошаване. Когато рамото реагира добре, постепенно увеличавам повторенията, съпротивлението, обема на движението или сложността на задачата. Обикновено променям по един основен параметър, за да проследя по-ясно реакцията.

Крайната ми цел е конкретна функция. За един пациент това е обличане без болка, за друг достигане до шкаф, носене на покупки, работа в градината, шофиране, плуване или професионална дейност.

В по-късните етапи доближавам упражненията до реалните задачи, към които пациентът иска да се върне.

Колко време давам на рехабилитацията

При хронична раменна болка очаквам промяната да се развива в рамките на седмици и месеци. Не оценявам успеха по първите няколко тренировки.

Когато проблемът е свързан с ротаторния маншон, следя тенденцията: по-лесни ежедневни движения, по-добър сън, повече сила и по-добра поносимост към натоварване. Ако в началото няма бърз ефект, обяснявам на пациента, че подобрението често идва постепенно и проследявам промяната през следващите седмици.

При ротаторна тендинопатия насочвам за допълнителна специализирана оценка, когато силната и продължаваща болка или значимото функционално ограничение не се повлияват от адекватно нехирургично лечение. Не отлагам тази преоценка отвъд приблизително 12 седмици.¹

Травма, значима слабост, деформация или други тревожни признаци са причина да организирам оценката по-рано.

Най-честите грешки, които виждам

Често виждам пациенти, които са започнали програма без ясна представа какъв е проблемът. Друга честа грешка е изпълняването на много упражнения наведнъж до силна умора с очакване за по-бърз резултат.

Виждам и продължително пазене на ръката без медицинска причина. При част от пациентите това допринася за допълнителна скованост и загуба на сила.

Срещам и обратния подход: пациентът приема упражнението за полезно само защото „боли и работи“. При рехабилитацията не използвам болката като доказателство за ефективност.⁵ ⁶

Постоянното сменяне на програмата също затруднява оценката. Когато упражненията се променят през няколко дни според поредния клип или съвет, трудно проследявам кое действително помага и дали натоварването се надгражда последователно.

Как избирам посоката на рехабилитацията

Когато рамото е основно сковано, отделям по-голямо място на контролираното възстановяване на движението.

При сравнително запазено движение с болка или слабост при натоварване включвам повече упражнения за контрол и сила.

Ясното и трайно влошаване след упражнения е причина да намаля или променя натоварването и при нужда да преоценя диагнозата.

Травма, внезапна загуба на сила, видима деформация, температура, зачервяване, значим оток или нови неврологични симптоми са причина първо да уточня причината и след това да определя безопасното натоварване.

Така разграничавам полезното движение от неподходящото самолечение.

Кога преоценявам рехабилитацията

Когато движението постепенно се подобрява, силата се връща и ежедневните дейности стават по-лесни, продължавам програмата и я надграждам.

Правя нова оценка, ако въпреки последователно изпълнявана програма не виждам тенденция към подобрение. Преоценявам пациента и когато слабостта се увеличава или рамото постепенно губи движение. По-силна болка и все по-нарушен сън също са причина да променя плана. След травма обръщам особено внимание на невъзможността за активно повдигане на ръката. При изтръпване, разпространение на болката по ръката или слабост, която може да идва от шийния отдел на гръбначния стълб, разширявам прегледа и към тази област.

Често задавани въпроси

Трябва ли упражненията за рамото да бъдат напълно безболезнени?

Допускам известен дискомфорт при част от пациентите и не изисквам всяко упражнение да бъде напълно безболезнено, защото при някои хронични раменни проблеми това само по себе си не показва увреждане. Не търся болка като условие за ефективност и следя цялостната реакция на рамото.⁵ ⁶

Кои са най-добрите упражнения при болка в рамото?

Подбирам различни упражнения според конкретния проблем и не използвам една универсална група. При един пациент водещата цел е възстановяване на движението, при друг — сила и контрол, при трети — постепенно връщане към конкретно натоварване. При ротаторна тендинопатия включвам активни упражнения и избирам схемата според конкретния дефицит и реакцията на пациента.¹ ²

Полезни ли са упражненията с ластик?

Да, използвам ги често, когато са подходящи за конкретната цел. Ластикът ми позволява да дозирам съпротивлението при упражнения за ротаторния маншон и мускулите около лопатката. Ефектът зависи от техниката, натоварването и прогресията.

Трябва ли рамото да се разтяга силно, ако е сковано?

Силовото разтягане не е универсалният ми подход. Съобразявам амплитудата и интензивността с причината за сковаността и с болезнеността на рамото. При замръзнало рамо използвам упражнения за движение и при подходящ пациент добавям правилно предписано самостоятелно разтягане.⁴

Може ли пълно разкъсване на ротаторния маншон да се лекува с упражнения?

При симптоматични малки и средни пълни разкъсвания упражненията могат да намалят болката и да подобрят функцията.⁷ При продължително нехирургично лечение размерът на разкъсването и състоянието на мускула могат да се влошат, затова проследявам функцията в хода на програмата. Ако не виждам достатъчен функционален напредък, преоценявам лечебния план.

Защо рамото понякога боли повече в началото на рехабилитацията?

Новото натоварване може временно да провокира чувствително рамо. При такава реакция проследявам колко силно е влошаването, колко продължава и дали се променят движението и функцията. Ако реакцията е ясна и продължителна, коригирам програмата.

Библиография

1. Desmeules F, Roy JS, Lafrance S, Charron M, Dubé MO, Dupuis F, et al. Rotator Cuff Tendinopathy Diagnosis, Nonsurgical Medical Care, and Rehabilitation: A Clinical Practice Guideline. J Orthop Sports Phys Ther. 2025;55(4):235–274. doi:10.2519/jospt.2025.13182.

2. Lafrance S, Charron M, Dubé MO, Desmeules F, Roy JS, Juul-Kristensen B, Kennedy L, McCreesh K. The Efficacy of Exercise Therapy for Rotator Cuff-Related Shoulder Pain According to the FITT Principle: A Systematic Review With Meta-analyses. J Orthop Sports Phys Ther. 2024;54(8):499–512. doi:10.2519/jospt.2024.12453.

3. Michener LA, Heitzman J, Abbruzzese LD, Bondoc SL, Bowne K, Henning PT, et al. Physical Therapist Management of Glenohumeral Joint Osteoarthritis: A Clinical Practice Guideline from the American Physical Therapy Association. Phys Ther. 2023;103(6):pzad041. doi:10.1093/ptj/pzad041.

4. Lee BC, Kim BS, Lee BJ, et al. Clinical Practice Guidelines for Diagnosis and Non-Surgical Treatment of Primary Frozen Shoulder. Ann Rehabil Med. 2025;49(3):113–138. doi:10.5535/arm.250057.

5. Ullern KR, Richardsen M, Weerasekara I, Bogen BE. Painful considerations in exercise-management for rotator cuff related shoulder pain: a scoping review on pain-related prescription parameters. BMC Musculoskelet Disord. 2025;26:180. doi:10.1186/s12891-025-08411-7.

6. Cavaggion C, Luque-Suarez A, Voogt L, Juul-Kristensen B, Wollants G, Beke L, Fransen E, Struyf F. Exercise into Pain in Chronic Rotator Cuff-Related Shoulder Pain: A Randomized Controlled Trial with 6-Month Follow-Up. Open Access J Sports Med. 2024;15:181–196. doi:10.2147/OAJSM.S483272.

7. American Academy of Orthopaedic Surgeons. Management of Rotator Cuff Injuries: Evidence-Based Clinical Practice Guideline. Rosemont, IL: American Academy of Orthopaedic Surgeons; 2025. Published August 18, 2025.

Автор, медицинска редакция и отговорност

Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология.

Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.

Последна медицинска редакция: 19.09.2026 г.

Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.

Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със състоянието на протезата, костния запас, меките тъкани, наличието или отсъствието на инфекция, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и индивидуалния риск.

Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.