Болката идва от рамото или от шийния отдел на гръбнака?

Боли рамото. Понякога болката се спуска към мишницата. Друг път има изтръпване, парене или усещане за слабост в ръката. Тогава естественият въпрос е дали проблемът е в самото рамо, или болката идва от шийния отдел на гръбнака. Отговорът не винаги е очевиден, затова при прегледа разглеждам и двете области.

Рамото и шийният отдел са анатомично близо, част от болковите им зони се припокриват, а с напредването на възрастта не е необичайно при един и същ човек да има промени и на двете места. Мястото, където усещаме болката, не винаги е мястото, откъдето тя произхожда. Освен това болка, идваща от шийния отдел, може да има и без притиснат нерв.

Общият преглед на причините, диагностиката и лечението е в статията „Болка в рамото — причини, диагностика и лечение“.

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-v-ramoto

Разграничаване на възможните източници

Какви са основните възможности?

Когато човек усеща болка около рамото, разграничавам няколко различни сценария.

Първият е проблем в самото рамо. Причината може да бъде заболяване на ротаторния маншон — групата мускули и сухожилия, които движат и стабилизират рамото — артроза, замръзнало рамо, субакромиален болков синдром — болка, свързана със структурите под костния израстък на лопатката над раменната става — или проблем на акромиоклавикуларната става, малката става между ключицата и този израстък. Възможни са и други местни заболявания. При тези състояния търся връзка между симптомите, движенията и натоварването на рамото.

Вторият вариант е реферирана болка от шийния отдел. Това означава, че източникът се намира в областта на шията, но болката се усеща другаде — например около трапецовидния мускул между шията и рамото, лопатката или рамото. Дисковете, ставите и други структури на шийния отдел могат да предизвикат подобна болка, без задължително да е засегнато нервно коренче. Затова пациентът може да има болка, произхождаща от шийния отдел, без изтръпване на пръстите, загуба на сила или промяна на рефлексите.

Третият вариант е радикуларна болка — болка, свързана с дразнене на нервно коренче. Тя може да започва около шията или лопатката, да преминава през рамото и да се разпространява по ръката. Често се описва като стрелкаща, пареща или „електрическа“.

Радикуларната болка се различава от радикулопатията — нарушена функция на нервно коренче, която в по-строг клиничен смисъл се проявява с установими неврологични признаци, например промяна на чувствителността, мускулна слабост или промяна на сухожилните рефлекси. Възможно е човек да има болка по хода на нервното коренче, без при прегледа да установя такива нарушения.

Има и още една възможност, която винаги имам предвид: рамото и шийният отдел могат да бъдат засегнати едновременно.

Какво насочва повече към рамото и какво към шийния отдел?

Болка, която се появява при вдигане на ръката, достигане зад гърба, обличане или лежане върху засегнатата страна, по-често ме насочва към самото рамо. Същото важи и когато при прегледа установя ограничение както на активното движение, което пациентът извършва сам, така и на пасивното движение, при което аз раздвижвам отпуснатата ръка.

Нервният произход става по-вероятен, когато болката се разпространява надолу по ръката, има изтръпване или мравучкане, промяна на чувствителността, разлика в рефлексите между двете ръце или неврологична слабост. Проверявам също дали определени движения на шията провокират или променят симптомите.

Има обаче много признаци, които могат да се срещнат и при двете състояния. Болка около рамото, болка около лопатката, нощна болка и усещане за слабост сами по себе си не са достатъчни, за да определя източника. Затова съпоставям оплакванията с цялата находка от прегледа.

Как обикновено се проявява проблемът в самото рамо?

Раменната болка често се провокира от конкретни движения. При разговора уточнявам дали пациентът има затруднения при вдигане на ръката над главата, достигане зад гърба, обличане, сресване или поставяне на предмет върху висок рафт. Работа с ръката във вдигнато положение също може да засилва оплакванията.

При заболяване на ротаторния маншон болката често се усеща по страничната част на рамото и горната част на мишницата. Това е важно, защото пациентът може да сочи мишницата като болезнено място, въпреки че източникът е в рамото.

Нощната болка и затрудненото лежане върху засегнатата страна също са чести при раменно заболяване. При артроза и замръзнало рамо към болката се добавя ограничаването на движенията, което има особена тежест при прегледа.

Клиничният преглед и диагностичните следи

Защо пасивното движение е толкова полезна диагностична следа?

При прегледа сравнявам активното движение с пасивното, като раздвижвам ставата при максимално отпусната ръка. Разликата помага да разграничавам затрудненото самостоятелно повдигане от ограничението в самата става.

При голямо разкъсване на ротаторния маншон пациентът може да има сериозен проблем да повдигне сам ръката, но пасивното движение да бъде сравнително запазено. При замръзнало рамо или изразена артроза обикновено са ограничени и двата вида движение.

При изолирани симптоми от шийно нервно коренче самият нервен проблем не създава механична блокада в раменната става. Затова изразеното ограничение и на пасивните движения, установено при внимателен преглед, ме насочва към заболяване в самото рамо.

Може ли болката от шията да бъде само около рамото?

Реферираната болка от шийния отдел може да се усеща около трапецовидния мускул, около лопатката, в задната част на рамото или между шията и рамото. При този тип болка не е задължително да има изтръпване или слабост, затова липсата им не изключва шийния отдел като източник.

От друга страна, заболяване на самото рамо също може да създава дискомфорт към лопатката и долната част на шията. При това припокриване сравнявам как симптомите се променят при движение на рамото и на шията.

Кога мисля повече за нервно коренче?

Радикуларната болка често има различен характер от чисто ставната болка. Пациентът може да я описва като стрелкаща, пареща, режеща или „електрическа“.

Болка, която достига под лакътя към предмишницата, китката или пръстите, ме насочва към нервен произход, особено ако е съчетана с изтръпване, промяна на чувствителността, разлика в рефлексите или истинска неврологична слабост. Лакътят обаче не е абсолютна диагностична граница: симптомите при реалните пациенти не винаги следват идеалните схеми от учебниците.

Как изтръпването променя диагностичната логика?

Истинското изтръпване или мравучкане към предмишницата, ръката и пръстите не се обяснява добре само със заболяване на раменната става.

Разкъсването на ротаторния маншон може да причини силна болка и слабост. Артрозата може да ограничи движението. Замръзналото рамо може да доведе до тежка скованост. Но тези заболявания сами по себе си не са типична причина за загуба на сетивност в пръстите.

При такива оплаквания търся засягане на нервно коренче в шийния отдел, на брахиалния плексус — нервната мрежа между шията и ръката — или на периферен нерв. Например синдромът на карпалния тунел, при който нерв се притиска в областта на китката, или увредата на улнарния нерв — лакътния нерв, който осигурява чувствителност в областта на малкия пръст и част от безименния — също могат да причинят изтръпване. Така разграничавам три възможни източника: рамото, нервното коренче и периферния нерв.

По изтръпването може ли да се определи кое нервно коренче е засегнато?

Разпределението на симптомите може да ми даде насока, но го използвам внимателно. Различните шийни нервни коренчета имат типични области на сетивност и мускулна функция, но при значителна част от пациентите реалните симптоми не следват точно класическите дерматомни карти — схемите, които показват коя област от кожата се свързва предимно с определено нервно коренче.

Зоната на изтръпване има значение в съчетание с останалите находки. Съпоставям я с мускулната сила, сухожилните рефлекси, сетивността, характера на болката и образната диагностика. Определянето на диагнозата само по това кой пръст изтръпва би било прекалено опростяване.

Какво може да означава „Нямам сила в ръката“?

Понякога ръката може да произведе нормална сила, но движението боли толкова много, че пациентът го прекратява. Това е болково ограничение, при което мускулната сила може да е запазена.

При значимо разкъсване на ротаторния маншон може да има реална структурна слабост. Сухожилието вече не предава нормално силата от мускула към костта, въпреки че нервът функционира.

Третата възможност е неврологична слабост. При увредено нервно коренче се нарушава нервният сигнал към определени мускули. Тогава слабостта може да се съчетава с промяна на чувствителността и сухожилните рефлекси.

За да разграничавам тези възможности, изследвам движенията на рамото, лакътя, китката и пръстите, както и чувствителността и рефлексите.

Какво търся при прегледа?

Диагнозата рядко идва от един тест. При рамото оценявам движението, силата, локализацията на болката и поведението ѝ при натоварване. При шийния отдел проверявам движенията на шията, сетивността, рефлексите и силата на различни мускулни групи.

Определени клинични тестове могат да подкрепят една или друга диагноза. При теста на Spurling поставям шийния отдел в определено положение и прилагам контролирано натоварване, за да проверя дали се възпроизвежда характерната коренчева болка. Използвам и невродинамични тестове — движения и положения на крайника, чрез които оценявам реакцията на нервните структури към разтягане и движение. Тези тестове за реакцията на нервите също имат смисъл в съчетание с останалия преглед.

Понякога използвам и тест с притискане на мишницата, известен като Arm Squeeze Test. При него сравнявам реакцията при притискане на средната част на мишницата с болезнеността в определени области около рамото. Тестът може да ми даде допълнителна насока, но не решава диагнозата самостоятелно.

Доказателствата за точността на отделните физикални тестове при шийни коренчеви симптоми остават ограничени и с ниска или много ниска сигурност. Затова използвам резултатите им като подкрепа за клиничната преценка и ги съпоставям с оплакванията и неврологичните находки.

Образни и допълващи изследвания

Какво правя, когато ЯМР показва промени и на двете места?

Представете си пациент на 60 години. ЯМР — ядрено-магнитният резонанс — на рамото показва дегенеративни промени на ротаторния маншон. ЯМР на шийния отдел показва дискови протрузии — изпъквания на междупрешленните дискове — и стеснение около нервно коренче. За да определя коя находка причинява оплакванията, съпоставям образните промени с резултатите от прегледа.

С възрастта структурните промени и в рамото, и в гръбначния стълб стават все по-чести, включително при хора без съответните симптоми. Затова търся коя от намерените промени съответства на характера на болката, ограничението на движенията и неврологичните признаци. Самият образ не може да даде окончателен отговор.

Защо образната находка не винаги обяснява болката?

Описания като „изпъкване на диска“, „неврофораминална стеноза“ — стеснение на отвора, през който нервното коренче излиза от гръбначния стълб — „тендинопатия“ — заболяване на сухожилието — или „частично разкъсване“ описват структурни промени. За да ги приема като причина за болката, проверявам дали съответстват на симптомите и клиничните находки.

Започвам с оплакванията и клиничния преглед, изграждам предположение за източника, избирам подходящото изследване и след това съпоставям образа с конкретния пациент. ЯМР показва структурата, а клиничната картина помага да преценя дали намерената промяна действително обяснява симптомите.

Кога изследвам рамото и кога шийния отдел?

Избирам изследването според въпроса, който трябва да изясня. Ако болката се провокира основно от движенията на рамото, има местни симптоми и ограничение на движението, насочвам диагностиката към рамото.

Ако има разпространение по ръката, изтръпване, неврологична слабост или промени в рефлексите, оценявам шийния отдел и нервната система. При част от пациентите намирам основания да изследвам и двете области. Едновременно ЯМР на рамото и шията назначавам само когато находката от прегледа и конкретният диагностичен въпрос го оправдават.

По-подробно изборът между рентгенография, ехография, ЯМР и КТ — компютърна томография — при раменно заболяване е разгледан в статията „Как се поставя диагнозата при болка в рамото“.

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diagnostika-bolka-ramo

Кога има смисъл от ЕМГ?

ЕМГ — електромиографията, която изследва електрическата активност на мускулите — и изследването на нервната проводимост са полезни, когато трябва да разгранича шийна радикулопатия от увреда на нервната мрежа между шията и ръката или на периферен нерв. Насочвам към тях и при съмнение за повече от едно нервно увреждане.

При коренчев проблем сетивната нервна проводимост може да остане нормална. Това помага за разграничаването му от по-дистална увреда — увреда по-далеч по крайника, например при лакътя или китката.

При иглената ЕМГ тънка игла отчита активността на избрани мускули. Характерните промени убедително подкрепят наличието на коренчева увреда, но нормалният резултат не я изключва. Изследването може да я пропусне при предимно сетивни симптоми или без достатъчно изразена аксонална увреда — увреждане на нервните влакна.

Може ли диагностична инжекция в рамото да помогне?

В определени неясни случаи използвам диагностична инжекция под образен контрол. Ако няколко структури могат да бъдат източник на болката, точно насоченото въвеждане на местен обезболяващ препарат около предполагаемата раменна структура понякога ми помага да оценя нейния принос към симптомите.

Значително временно намаляване на характерната болка подкрепя връзката между обезболената структура и оплакванията. Тълкувам резултата заедно с историята на симптомите, прегледа и образните находки, защото инжекцията е допълващ диагностичен инструмент.

Разликите между диагностичната инжекция и останалите инжекционни възможности са разгледани в статията „Инжекционно лечение на рамото“.

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/injekcionno-lechenie-ramo

Диагностичните блокади около шийния отдел имат различни показания и ограничения. Назначаването им изисква конкретна диагностична цел и преценка на риска; използването им като универсален тест „рамо или врат“ е неподходящо.

Мястото на диагностичните блокади и интервенционалните методи в общия лечебен план е представено в раздела „Терапия на болката“.

https://www.dryordanov.com/terapia-na-bolkata-yordanov

Предупредителни признаци

Кога е необходима по-бърза оценка?

Повечето болки около рамото и шията не са спешни, но има ситуации, при които оценката не трябва да се отлага.

Внезапна болка в рамото или ръката, съчетана с болка или стягане в гърдите, задух, изпотяване или общо прилошаване, изисква спешна медицинска оценка. Същото важи след значима травма, ако има видима деформация, тежко нарушение на чувствителността или движението, или данни за нарушение на кръвообращението на крайника.

Нова или прогресираща мускулна слабост също изисква бърза оценка от специалист. Особено важни са изпускането на предмети, нарушението на походката или равновесието и загубата на сръчност на ръцете. Подобна комбинация може да насочва към засягане на самия гръбначен мозък и изисква приоритетно изясняване.

Температура, необяснима загуба на тегло, общо влошаване или онкологично заболяване в миналото също не трябва да бъдат пренебрегвани и изискват по-широка диагностична оценка.

Често задавани въпроси

Може ли проблемът да е от шията, ако самият врат почти не боли?

Както реферираната шийна болка, така и радикуларната болка могат да се усещат преимуществено около лопатката, рамото или по ръката. Затова при прегледа разглеждам шийния отдел и когато пациентът почти няма болка във врата.

Изтръпването на пръстите може ли да бъде от рамото?

Самата раменна става обикновено не обяснява изтръпването на пръстите. При този симптом търся засягане на нервна структура, което може да бъде в шийното нервно коренче или по хода на периферен нерв.

Освен това човек може едновременно да има раменно заболяване, което причинява болката, и отделен нервен проблем, който причинява изтръпването. При такава комбинация уточнявам произхода на всяко оплакване.

Кое изследване окончателно показва откъде идва болката?

Няма едно изследване, което да реши всеки случай. Нито ЯМР на рамото, нито ЯМР на шийния отдел, нито ЕМГ, нито отделен клиничен тест могат сами да дадат окончателния отговор при всички пациенти. Най-надеждната диагноза получавам, когато симптомите, клиничният преглед, неврологичните находки и правилно избраните изследвания сочат в една и съща посока.

Следващите стъпки след установяване на източника

Как продължавам, ако източникът е рамото?

Ако прегледът насочва към рамото, уточнявам коя структура е засегната и доколко е нарушена функцията. При съмнение за артроза или друга костно-ставна промяна обичайно започвам с рентгенография. При вероятно заболяване или разкъсване на сухожилията избирам ехография или ЯМР според въпроса, който трябва да изясня.

След това съобразявам лечението с диагнозата: промяна на натоварването, подходящи упражнения и кинезитерапия, медикаменти и при подбрани пациенти инжекционно или друго интервенционално лечение. При значимо структурно увреждане или недостатъчен ефект насочвам пациента към специалист по раменна хирургия за обсъждане на оперативно лечение. Още в началото определям кога да проверя резултата и кои промени — нарастваща слабост, загуба на движение или усилване на болката — изискват по-ранен контрол.

Какво следва, ако източникът е шийният отдел?

Ако установя данни за засягане на нервно коренче или причината за изтръпването остава неясна, насочвам към невролог за уточняване на нервната увреда. При необходимост добавям ЯМР на шийния отдел или изследване на нервната проводимост и ЕМГ. При болка от шията без неврологични нарушения лечебният план може да се води от ортопед или специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

При стабилни симптоми без прогресираща слабост обичайно започвам с нехирургично лечение и проследяване: подходящ режим, медикаменти и индивидуално подбрана рехабилитация. При продължаваща значима болка, съответстващо притискане на нервно коренче или недостатъчен ефект от лечението включвам неврохирург или ортопед с практика в гръбначната хирургия. Прогресираща слабост или признаци за засягане на гръбначния мозък налагат бърза оценка от такъв специалист.

А ако са засегнати и рамото, и шийният отдел?

Разпознаването на двата източника е важно, защото лечението само на единия няма да премахне симптомите, причинени от другия. Подреждам лечението според риска и приноса на всяко заболяване към ограниченията на пациента.

При прогресираща неврологична слабост или засягане на гръбначния мозък приоритет има шийният отдел. При липса на такъв риск започвам с източника, който най-убедително обяснява основната болка и загубата на функция; подходящо нехирургично лечение на двете области може да върви паралелно. Например при ясно ограничено пасивно движение и преобладаваща раменна симптоматика първо насочвам активното лечение към рамото и проследявам нервните оплаквания.

След първия лечебен етап проверявам кои симптоми са намалели и кои остават. Така преценявам следващата стъпка за втория източник, без да приемам, че една процедура или операция непременно ще реши и двата проблема.

Библиография

Thoomes EJ, Arvanitidis M, van Geest S, et al. Diagnostic accuracy of physical examination tests for painful cervical radiculopathy: update of a systematic review and meta-analysis. BMC Musculoskeletal Disorders. 2026;27(1):338. doi:10.1186/s12891-026-09551-0.

Daher M, Fares MY, Boufadel P, et al. Untwining the intertwined: a comprehensive review on differentiating pathologies of the shoulder and spine. JSES Reviews, Reports, and Techniques. 2024;4(3):385–392. doi:10.1016/j.xrrt.2024.02.007.

Brusalis CM, Patel KS, An HS, Verma NN. Differentiating Shoulder Pathology from Cervical Spine Pathology: An Algorithmic Approach. Journal of the American Academy of Orthopaedic Surgeons. 2024;32(6):e251–e261. doi:10.5435/JAAOS-D-23-00210.

Katsuura Y, Bruce J, Taylor S, Gullota L, Kim HJ. Overlapping, Masquerading, and Causative Cervical Spine and Shoulder Pathology: A Systematic Review. Global Spine Journal. 2020;10(2):195–208. doi:10.1177/2192568218822536.

American Association of Electrodiagnostic Medicine; American Academy of Physical Medicine and Rehabilitation. Practice parameter for needle electromyographic evaluation of patients with suspected cervical radiculopathy: summary statement. Muscle & Nerve. 1999;22(Suppl 8):S209–S211.

American College of Radiology. ACR Appropriateness Criteria® Cervical Pain or Cervical Radiculopathy. Revised 2024.

American College of Radiology. ACR Appropriateness Criteria® Chronic Shoulder Pain. Revised 2022.

Автор и медицинска отговорност

Тази статия е подготвена и медицински редактирана от д-р Калоян Йорданов — специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране, раменна хирургия и интервенционална терапия на болката.

Последна медицинска редакция: 12.09.2026 г.

Информацията има образователна цел и не замества индивидуален медицински преглед, диагностика, консултация или лечение. Решението при конкретния пациент зависи от симптомите, клиничния преглед, неврологичните находки, образните и при необходимост електрофизиологичните изследвания, съпътстващите заболявания и индивидуалния риск.

Всички права върху съдържанието са запазени. Копиране, преработване или публикуване на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие не е разрешено.